Акад. Георги Марков: Рухването на държавата е последната кауза на проваления български елит

Акад. Георги Марков: Рухването на държавата е последната кауза на проваления български елит

Народът ще има да се мъчи още с тези политици
Иван Костов прояви доблест и подаде оставка след загубата от НДСВ, а Станишев съсипва и партията си, и народа
Да възродим завета на Цар Борис III – „Винаги с Германия, никога против Русия”, казва пред Faktor.bg известният историк
Интервю на Мая Георгиева- Акад. Марков, България е в поредната тежка политически криза, защо обаче мълчим за отговорността на политиците и безкрайните им провали, как ще ги оцени историята?
– Поведението на политиците е едно безумие за мен. Те са изпратени в Народното събрание да работят, а не да си правят номера, да провалят кворуми, заседания и да получават по над 1000 лева без да работят. Те казват, че възнагражденията им били само 1/3 от депутатската заплата, ама кой дава дори по 1000 лева на политиците и то в най-бедната държава в ЕС, за да не изпълняват това, за което ги е избрал народът. Абсурдно е. Цели 25 години у нас цари безнаказаност и оттам – безотговорност. Тези политици съсипаха селското стопанство, унищожиха индустрията, удариха образованието и здравеопазването и няма виновен. Има престъпление, но няма наказание, за разлика от едноименния вели роман на Достоевски.. Тези политици трябва да имат поне малко разум в главата си и да поработят за това общо благо, а не само да гледат себе си, да се грижат за партийни групировки и разни лобистки кръгове. Ще има да се мъчи българският народ. Не завиждам и на историците, не зная как ще ги опишат събитията, защото сега няма вече нищо писмено. Липсват най-ценните неща за изследователя – частната кореспонденция. Хората някога са си писали писма, а сега говорят по мобилни телефони. Някои ги записват, но доста избирателно и те не показват реално истинските взаимоотношение между политиците, между този измислен елит. От такива нагласени записи не може да се прави история.- Как да се избавим от този омагьосан кръг – с революция или да търсим български Пиночет, който да накаже политиците?
– Нека да започнем от нашето съзнание. Определено тези 25 години са едно поколение. За историята може да се каже, че това време е една епоха, но човешкият живот е много по-дълъг. И за съжаление хората се умориха, обезвериха и решиха да накажат политиците, като не гласуват за тях. Но те точно това искат – да отвратят хората от политиката. Те ни казват – политиката е мръсна работата, ние сме се нацапали вече, затова ни оставете ние да управляваме. Освен това, всяко правителство се оправдава с предишното, сякаш идва от някаква друга държава, няма никаква приемственост. У нас до там са го докарали политиците, толкова са се намразили, че са превърнали властта в самоцел. Но без приемственост, няма надграждане, не може да има и просперитет. Затова хората трябва да намерят някаква алтернатива и да гласуват за нея. Иначе ние ще продължим да се въртим в този омагьосан кръг.- Напоследък този държавен елит говори за национални приоритети, но как да ги постигнем, след като нямаме национална кауза?
– Нямаме национална кауза, защото политиците не желаят да има такава. Те имат партийна кауза. За мен българските партии на прехода са повече групировки. Там хората са взаимно обвързани, държат се до последно. Може би чакат да рухне държавата, не зная?! Според мен националната кауза тях ги плаши, защото националната кауза е над тях. На националната кауза се служи, а това означава – идваш на власт, управляваш в името на народа и си отиваш. А не да искаш отново и отново да бъдеш на власт, служейки само на себе си и на един тесен кръг. При нас се превърна в навик на политиците да се редуват да управляват. Но те не търсят отговорност на падналите от власт, защото знаят, че един ден и тях ги чака същото и тогава други ще им търсят отговорност. Това е записано и в Евангелието – с каквото вие мерите, с такова ще ви отмерят.
– Провали ли се българският елит?
– В историята елитът се нарича политическа класа. Но наистина българските политици се обосяват като нещо отделно през тези 25 години. Защото за тях политиката означава власт, обогатяване. Не казвам, че това се отнася до всички. Но мнозинството си позволява да използват политиката, за да облагодетелства себе си, да урежда децата си главно по чужбина, където някой ден и те да отидат. Тези политици не са свързани с Отечеството. Те гледат на политиката като на трамплин. Вижте Станишев – лидерството му в БСП се оказа трамплин за Брюксел, сигурно и други ще го последват. Това е мечтата на българските политици – да станат европейски чиновници, добре заплатени, да имат влияние, а какво ще стане с България – тях повече не ги интересува. Те използват Родината единствено като трамплин. Не зная дали сте забелязали на монетите от Третото Българско Царство какво е написано на едната им страна – „Боже, пази България”. България много си е патила от своите нескопосани политици, затова те си заслужават и тази позорна оценка.- Но червени политици наричат лидера на БСП Сергей Станишев “национален капитал” и политик от европейско ниво?
– Това не е нищо друго освен една партийна пропаганда. Той е “национален капитал” толкова, колкото Бойко Борисов или всеки друг партиен лидер. Какво означава “национален капитал”. Преди всичко Станишев, като партиен лидер, който губи изборите, трябва да поеме отговорност и да се маха от партийния пост. Това е поведение европейско. Тази оставка може да не бъде приета, но с това протакане навреди на своята партия. Докато си уреди положението в Брюксел, той иска да дърпа и конците на партията. Това е една игра, която е за сметка не само на БСП, но и на българския национален интерес. Помните, че Иван Костов подаде оставка през 2001 година. Вярно, че той се разсърди и след това две години не говори на народа, но все пак прояви доблест и се оттегли. За какъв “национален капитал” може да се смята тогава Станишев, когото величаят хора, обвързани и зависими – икономически и политически – от лидера си.- Като историк смятате ли, че трябва да бъде прието предложената от опозицията в НС за промяна в Наказателния кодекс да няма давност за престъпленията на комунизма?
– На мен лично ми омръзна през тези 25 години от битките “комунисти-антикомунисти”. Вярно е, че хора, които са били по лагери и затвори, които са били репресирани от комунистическата власт имат морално право да настояват за това. Но като историк искам да обясня нещо – гражданската война в историографията преди 1989 година се разглеждаше само като “белия терор”. Ще ви дам пример с атентата в църквата “Света Неделя”, който бе представян като “бял терор”, но това се случи след жертвите на червения терор. Гражданската война е нещо страшно, но след 1989 година започнаха да твърдят, че само комунистите са убивали . И аз като историк се стремя да преодолея това. Защото зная една поговорка – на чужд гроб не плачи. Става така, че всеки плаче на гроба на своя роднина, близък, приятел, но от другата страна също има гроб, на който някой друг плаче. Аз съм осъдил отдавна това политическо насилие в България. Но за съжаление не успяхме да приложим испанския модел – Франко вдигна паметник на падналите 600 000 испанци до Мадрид. И на него е написано – „Всички те загинаха за една по-добра Испания”. Гърците също успяха да се помирят след много тежка Гражданска война. А при нас – едните плачат на Братската могила, а другите плачат на паметника на жертвите на комунизма до НДК. Питам се – кога ще запалим по една свещ за всички жертви, вместо да губим време и да пилеем национална енергия. Защото без помирение – няма национално съгласие.- Преди дни група македонски интелектуалци изпратиха до президента Плевнелиев писмо, в което настояват да бъде призната македонската нация и език, ще има ли край тази мълчалива вражда между България и Македония, обречен ли е договорът за добросъседство?
– За мен това не е новина, това е едно искане от много години. Още когато България първа ги призна като държава, те поискаха да ги признаем и като нация. Нация не се признава, нацията или я има, или я няма. Това, че те самите не са сигурни, че има македонска нация говори достатъчно красноречиво за самите тях. Аз съм много скептичен по отношение на това заедно да честваме годишнини. Идеята да се отбелязват общи исторически събития беше на президента Плевнелиев. Но как да го направим. Можем ли ние на 2 август, когато е Илинденско-преображенското въстание да отбелязваме националния празник на Македония. Това е несъвместимо с историческата истина. Тези хора в Скопие определено са полудели. Но те не знаят какво ги очаква в близкото бъдеще, с оглед на албанското демографско разрастване. Освен това непрекъснато плюят срещу България, разни измислени политици и политизирани интелектуалци, които срещу голямо заплащане хулят България всеки ден. Затова не съм оптимист за бъдещия договор за добросъседство.- Покрай скандалите около проекта “Южен поток” се лансира тезата, че има сили, които се опитат да ни отдалечат от Европа и поставят под все по-голяма зависимост от Русия, съществува ли реална заплаха за европейската ни интеграция?
– Не мисля, че има заплаха да се отклоним от европейската си ориентация. Това са много закъснели табуисти, така им казвам аз. Ходил съм много пъти в Москва по архиви и конференции, там проста ставаме за смях. Едно време Живков казваше – който не обича СССР, той не обича България. Днес пък непрекъснато се говори срещу Русия. Трябва да бъдем дипломати. С Русия много неща ни обединяват – православната религия, славянството, имаме обща култура, ние сме дали много на Русия още в Средновековието. Русия си е една велика сила, която няма начин да бъде заобиколена. Още генерал Де Гол, който е един от бащите на Европейския съюз, казваше – искам Европа от Атлантика до Урал, дори не казваше до Киев. И се учудвам, че новите евробюрократи изневеряват на старите основатели на Съюза. Затова трябва добре да си играем картите и да запомним завета на Цар Борис III. По време на Втората световна война, когато България е единственият съюзник на Хитлер, който не скъсва дипломатически отношения и не изпраща никакви войски срещу Източния блок, цар Борис казва – „Винаги с Германия и никога против Русия”. Ето, това е майсторлъка на голямата политика, но днес ние нямаме голям политик като Цар Борис III, за съжаление.
http://www.faktor.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.