Властта вижда в ТЕЦ „Бобов дол“ важна за електроенергийната система мощност
Властта вижда в ТЕЦ „Бобов дол“ важна за електроенергийната система мощност
© Надежда Чипева, Капитал
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
ТЕЦ „Бобов дол“ е важна мощност, която гарантира стабилността на електроенергийната система на страната. Близостта на централата до София също е от ключово значение за стабилната работа на системата. Това е коментирал заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов при обсъждане в Кюстендил на териториалния план за справедлив преход на единия от трите въглищни региона в България.Обсъждането е част от съвместната информационна кампания на министерствата на енергетиката и регионалното развитие със заинтересованите страни за дискутиране на перспективите пред енергийната трансформация на въглищните региони.Плавният енергиен преход на трите въглищни региона е важен елемент от Териториалните планове за справедлив преход и са ключово условие регионите да се възползват от осигурени от ЕС 1.15 млрд. евро в подкрепа на трансформацията си към устойчиво нисковъглеродно производство. Плановете предвиждат вклчително да се осигури алтернативна заетост на работещите във въгледобвия и въглищния енергиен сектор. Кмет и синдикати в Бобов дол плашат с протести, бранят свързваните с Ковачки ТЕЦ и рудник
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
Преди няколко дни от общината в Бобов дол изпратиха писмо до Министерството на енергетиката, в което се настояваше за промени в Териториалния план за справедлив преход на Кюстендилска област, като основното искане беше да не се закриват свързваните с бизнесмена Христо Ковачки ТЕЦ „Бобов дол“ и откритият рудник, доставящ въглища за теца. Кметската управа на Бобов дол била притеснена, че ако бъдат закрити ТЕЦ „Бобов дол“ и рудникът, районът щял да се обезлюди, щяла да настъпи масова безработица и щели да липсват алтернативи за заетост за местното население. Подчертаваше се, че ако не бъдат заложени промени в Териториалния план за справедлив преход, синдикатите в Бобов дол са готови да организират и протести.Акцент в рамките на дискусията са били мерките за икономическа трансформация на Кюстендилска област. По думите на Ненов предвидената мащабна рекултивация на мините и новите икономически дейности са предпоставка за създаване на качествена и трайна заетост.Планът за справедлив преход няма за цел затваряне на обекти, а инвестиции в нови екологосъобразни производства и по-добро бъдеще за засегнатите въглищни региони, е било подчертано още по време на дискусията.Фокус е бил поставен и върху прилагането на мерки за декарбонизация, създаване на адекватна организация за екологосъобразно териториално управление, поетапно привличане на заети в нови индустрии и дейности, както и съвместни научноизследователски и развойни дейности между академичните среди и бизнеса. Правителството обмисля ограничаване с 30% на „Марица-изток“, затваряне на „Бобов дол“ и „Брикел“Заместник-министърът на регионалното развитие Ангелина Бонева е информирала, че Кюстендилска област ще има достъп до над 240 млн. лв., които да се използват за подпомагане на икономиката, за квалификацията и преквалификацията на кадри, както и за екологични мерки, свързани с енергийна ефективност на сгради. Регионът по думите ѝ има потенциал за развитие на туризма, културно-историческото наследство и различни творчески индустрии.Според териториалния план на Кюстендил, който беше публикуван за обществено обсъждане от правителството преди около две седмици, мините там ще се нуждаят от мащабна рекултивация, каквато досега не е имало в България. Обикновено дейностите по рекултивация изискват участието на голям брой работници и отнемат дълъг период от време, като по този начин се създава алтернативна заетост на работещите в мините.ТЕЦ „Бобов дол“ ще се нуждае от промишлена реконструкция и технологично преминаване към нулеви въглеродни източници на енергия, за да се намалят въглеродните емисии, за да продължи да функционира или да бъде спряна през 2026 г. Предвидено е да се изградят 630 мегавата ВЕИ мощности, които да заменят централата – соларни панели, зелен водород, геотермална електроцентрала, вятърни турбини, биометан и др.