Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.

Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.

Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.

Горко на народ, който приветства побойника, като герой и смята блестящия завоевател за щедър.

Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве й робува.

Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само, когато вратът му е поставен между меча и дръвника.

Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.

Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.

Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.

Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.Джубран Х. Джубран

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.