Депутатите почти не предлагат нови законопроекти и рядко се допитват до хората и бизнеса, сочи проучване
Депутатите почти не предлагат нови законопроекти и рядко се допитват до хората и бизнеса, сочи проучване
© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
Първата пленарна сесия на 49-тото Народно събрание е преминала основно в поправки на вече съществуващи закони. Те обаче са извършени почти изцяло без обществени консултации или допитвания до гражданското общество, а в мотивите, с които се обосновават законодателните предложения отсъстват гледните точки на заинтересуваните групи.Това се вижда от данните, представени в проучване върху законодателната дейност на Народното събрание, извършено от Националния център за парламентарни изследвания. То обхваща 122 законопроекта, внесени в периода от 12 април до 28 юли 2023 г., тоест през първата сесия на Народното събрание. В него не влизат законопроекти за ратифициране на международни договори, общите законопроекти за второ четене, законопроектите за държавния бюджет и конституционните проекти.Данните показват, че общо за първата пленарна сесия на 49-я парламент депутатите почти не са работили по нови закони. 92.6 % от внесените законопроекти засягат изменение и допълнение на действащи закони, или само допълнение, или само за изменение. Едва 7.4% предлагат чисто нови законодателни текстове. За една сесия 30 закона: какво свърши парламентът досега
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
Освен това законодателните предложения идват основно от Министерския съвет. От изпълнителната власт са постъпили 33.6% от внесените законопроекти. На второ място по активност са депутатите от „Продължаваме промяната – Демократична България“, които са внесели 26.2% от постъпилите текстове. Следват ги коалиционните им партньори от ГЕРБ-СДС с 20.5 %, а след тях са депутатите от „Възраждане“ – със законодателна активност от 16.4%. Най-малко законодателни инициативи имат БСП (7.4%), ДПС (6.6%) и „Има такъв народ“ (4.1%).Причината за многото поправки на вече съществуващи законодателни текстове изглежда е свързано с възприятието, че действащата законодателна уредба не върши работа. За половината от внесените законопроекти (49.2%) като аргумент за нуждата от тях е посочена неефективността на съществуващото законодателство. 31.1% от поправките са свързани с промени, които се налагат от правото на ЕС. По равно – по 10.7 % – са промените, свързани с Националния план за възстановяване и устойчивост и такива, свързани с резултати от изследвания. В 98.4 % към текстовете са посочени заинтересованите групи, които ще бъдат засегнати от тях, но не и техните гледни точки – в 93.3 на сто отсъстват такива становища. Освен това за 91% от внесените в парламента законопроекти няма информация да са проведени обществени консултации или обсъждания. Това означава, че депутатите приемат закони без да взимат под внимание мнението и гледната точка на хората и бизнеса. В данните от проучването прави впечатление и че в 82.8 % от предложенията в мотивите не е посочено да са били съгласувани с учени и експерти, а вносителите разчитат на собствената си преценка. Липсва и последователност в прилагането и отчитането на ефектите от законодателството.При 98.4% от законопроектите няма разписани изисквания да се отчитат периодично изразходваните средства от прилагането на законите спрямо постигнатите резултати, а за повече от половината законопроекти не са определени срокове, в които трябва да се постигнат целите на законодателните промени.От резултатите обаче е видно, че за първата сесия на 49-тото Народно събрание приоритет в работата на депутатите в била правосъдната реформа. Една трета или 34.4% от законопроектите засягат сферата на правосъдието. Всички останали области на законодателството остават назад: земеделие и храни – 9%, вътрешни работи – 9%, транспорт, информационни технологии и съобщения – 6.5%. На ключови сфери като социална политика, финанси, здравеопазване и икономика се падат по-малко от 5 на сто от внесените законопроекти.