Защо в Германия честват професор Иван Шишманов
Защо в Германия честват професор Иван Шишманов
© Public Domain
Във Фрайбург честват проф. Иван Шишманов.
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното с бюлетина в 17 часа. Всеки ден, директно в имейла Ви.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
[class*=“general-article“] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } Изумителен учен, общественик и политик, истински „строител на съвременна България“: славата на професор Иван Шишманов стига и до Германия. Навършват се 100 години от неговите славянски лекции в университета във Фрайбург.Точно преди 100 години известният български политик и общественик професор Иван Шишманов изнася във Фрайбург, Германия, лекционен курс на тема „Светът на славяните“. За този период от неговия живот доскоро са знаели малко дори най-ревностните му изследователи, но сега вече завесата се вдига – лекциите му са разчетени и издадени. Сега на тях е посветена двудневна конференция, която ще се проведе във Фрайбург с участието на авторитетни университетски преподаватели, литературоведи и писатели. Специално за ДВ за уникалния принос на професор Шишманов за българската история и за неговия германски период разказва професор доктор Румяна Конева, директорка на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена.Какво трябва да се помни и какво има тепърва да се открива за професор Иван Шишманов? Той е наистина олицетворение на това, което наричаме будител. Но защо се оказва така, че именно будителите някак биват измествани от паметта на българите?
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
– За Иван Шишманов трябва да се помни, че е един от блестящите представители на онази следосвобожденска интелигенция, която Симеон Радев нарече „строители на съвременна България“, един от най-осъществените ни умове и в науката, и в политиката. Изумителен учен и общественик, контактуващ със свои колеги и съратници от останалите европейски държави, един световен човек.Не ми се ще да обобщавам кой е изместен и кой не от паметта на българите. От нас зависи обаче да припомняме за будителите – да разказваме и да намираме повече съмишленици за поддържане на културната памет.Иван Шишманов е учил и санскрит, и индийска литература. Написал дисертация по психология. Насърчавал е Иван Вазов и Елин Пелин, сложил началото на първото училище за слепи в България. Бил е посланик в Украйна, където днес нямаме посланик. Колко са хората като него?- Точно така. Учил е много, образовал се е всестранно, всичко е постигал с желанието да бъде полезен на отечеството си. И с вечно отправен поглед в бъдещето. Знаел е не само санскрит, не само английски, френски, немски, руски, латински, но и есперанто. Основател е на Българския есперантски съюз.В Украйна той заминава през 1918 година и става първият ни пълномощен министър. Неговото делегиране е закономерно – той е политик (министър на народното просвещение 1903-1907), участва по време на войните в Културното отделение на Щаба на действащата армия, като приятел на Иван Вазов всяка вечер по време на обичайните им разходки е беседвал с народния поет по актуални политически въпроси. Бил е, така да се каже, своеобразна „национална опора“. © Björn Trotzki/imago images Преди 100 години проф. Шишманов е чел тук своите славянски лекции – сградата на университета във Фрайбург днес. Освен първото училище за слепи, Иван Шишманов основава Читалищния съюз, Народния театър, превръща Висшето училище в университет, който назовава „Свети Климент Охридски“, създава Народния музей и още плеяда значими и важни за нас, българите, културно-обществени прояви. Неуморим дух, неописуема енергия.Като прибавим и факта, че Иван Шишманов е зет на Михайло Драгоманов – бащата на съвременната украинистика, съпруг на дъщеря му Лидия, роднина и на Леся Украинка, може да се предполага, че едва ли е имало по-подготвена ментално и духовно, а и „научно-политически“ фигура от него за сложната тогавашна дипломатическа задача.Европейските му послания – на какво се базират и как кореспондират със съвременна Европа?- Европейските послания на Иван Шишманов са повече от актуални и днес. Във Фрайбург още през ноември 1922 година той прочита във „Фосише цайтунг“ статията на Рихард Куденхове-Калерги „Паневропа – едно предложение“. И само след четири години е на първия паневропейски конгрес във Виена – през октомври 1926 година.Не само това. Бил е в ръководството на конгреса, изнася знаменита реч на пленарното заседание, ръководи секции за малцинствата, предлага да се създаде общоевропейски университет в Женева, много упорито отстоява идеята за равенство между народите – да няма „майстори“ и „калфи“ и Европа да е траен съюз не само на интересите, но и на сърцата и духа.Може ли да се окаже, че в Германия държат на професор Иван Шишманов повече, отколкото в България – щом предстои провеждането на голяма конференция, посветена на неговото дело?- В никакъв случай не бих твърдяла, че в Германия държат на Шишманов повече, отколкото в България. Той е един от най-изследваните наши учени и общественици – и от филолози, историци, етнолози, психолози, учени, разкриващи нашите връзки със света. © Jochen Tack/dpa/picture alliance Футуристичната сграда на библиотеката към университета „Алберт Лудвиг“. За неговия живот и за тригодишния му престой във Фрайбург (1921-1923) до 2009 година обаче не се знаеше. Оказа се, че професор Шишманов е чел лекции за славяните и за славянския свят, за които е бил поканен от германските си колеги – предишни негови състуденти и асистенти от времето, когато е учил в Йена и Лайпциг. Те се срещат отново в южногерманския град, където Шишманов е приет като равен. Не знаехме за богатия му живот във Фрайбург – именно това реконструирахме и го оповестихме в множество научни изследвания.Професор д-р Елизабет Шоре, дългогодишна ръководителка на Славянския семинар във Фрайбург, дешифрира лекциите на професор Шишманов – писани на ръка на немски, с нанасяни поправки, съкращения, цитати на различни езици, и с този героичен, дори Сизифовски труд направи възможно тези лекции да станат достояние на интересуващите се от славянството, от културния трансфер, от европейските ни общи идеи и т.н. читатели – специалисти, учени, студенти, защо не и политици.Днес държим в ръцете си лекциите „Славянският свят“, издадени от издателство Brill | Fink, с научен коментар от професор доктор Елизабет Шоре и колеги от Фрайбургския университет. Изданието е изцяло финансирано от университета във Фрайбург. Лекциите са преведени на български от изтъкнатия преводач Любомир Илиев и предстои да бъдат издадени в БългарияПо този повод от 21 до 23 септември се организира и Втората конференция в Университета „Алберт Лудвиг“, посветена на големия български учен, определен и от германците като „гражданин на света“. Така век по-късно професор Иван Шишманов отново се завръща във Фрайбург.