Иван Кирков, Комеди клуб София: Смехът показва, че вече си излекуван от болката
Иван Кирков, Комеди клуб София: Смехът показва, че вече си излекуван от болката
© Facebook | The Comedy Club Sofia
Иван Кирков
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното с бюлетина в 17 часа. Всеки ден, директно в имейла Ви.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
Хората се забавляват на оригинални и интересни неща. Нивото на нашите комедианти е много високо. Опитът те превръща в истински комедиант. Проблемът е, че ние не познаваме себе си, а по-добре познаваме хората около нас. Теми табу има много, всеки има неща, с които не иска да огорчи другите. Иван Кирков е комедиант, основател на първия Комеди клуб в София. Учи във Виенския Университет за икономика и бизнес, но се запалва по стендъп комедията и започва да участва в стендъп вечери в клубове във Виена. Решава да се върне в България, където започва да развива това изкуство. През 2014 г. създава Фестивал на комедията, а две години по-късно – Комеди Клуб Подкаст, на който е водещ. Работил е със звезди от ранга на Луи Си Кей, Дилън Моран, Джими Кар и др. „Дневник“ разговаря с Иван Кирков за трудното начало на стендъп комедията в България, как изглежда тя в момента и има ли табута в шегите.На какво се забавляват хората?
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
– Хората се забавляват на оригинални и интересни неща. Много мразя клишета от типа „на какво се смеят хората, особено на какво се смее българинът“, защото всеки човек се смее на това, което може да почувства като свое и едновременно с това да си помисли, че самият той не е толкова зле.Как се раждат историите?- Историите в Комеди клуба се раждат от личен опит при всеки един от комедиантите, разбира се – преекспонирани и украсени. За мен е изключително важно нашите комедианти да изживеят това, за което говорят, да разбират от него и чак тогава да го претворят в истории. Обикновено има една формула в света, която е: болка + време = смях. Т.е. ако в момента ти се случи нещо болезнено, то още не е дошъл моментът да го обърнеш на шега, но когато отмине достатъчно време, то се претворява в шеги.Ние се шегувахме, че всеки един, който е в бекстейджа на Комеди клуба, е имал лични проблеми в детството, така че най-вероятно малко или много раждането на историите е като терапия. Имаме отворено шоу за аматьори, в което всеки, който иска, може да се пробва. Може би там е най-голямата терапия, така че вашите читатели могат да заповядат и да станат бъдещите комедианти.Как изглеждаше началото на стендъп комедията в България?- Бях в Австрия и много ми се искаше да се занимавам със стендъп комедия, защото можех да си позволя да се оттегля от предишните си начинания, имах си и достатъчно спестявания. Исках да правя нещо смислено с живота си и първоначално реших да го направя в Австрия, но се оказа, че това изкуство там не е развито, тъй като Австрия е доста консервативна държава. Казах си, че в такъв случай ще практикувам стендъп комедията в България. Оказа се обаче, че България, въпреки че не е чак толкова консервативна държава, това изкуство също не е развито. Тогава имах два варианта: или да се откажа, или да го изградя от нулата.Като студент следвах икономика и там в началните курсове имахме следния урок. Трима продавачи на обувки и маркетинг експерти отиват на безлюден остров. Единият казва: „Шефе, няма какво да правим там, никой не носи обувки и няма пазар за нашите продукти“. Вторият казва: „Шефе, давай бързо да отваряме там фабрики и магазини, защото все още никой няма обувки, можем да сме монопол“. Третият казва: „Шефе, нямат обувки, но ако разработваме пазара, ако се обучат хора, може да започнат да се купуват обувки“.И аз точно така се чудех – като няма стендъп комедия, дали има смисъл да се прави, дали има интерес и ако тотално няма, можем ли да създадем нещо, което да започне да се търси от хората. Разбира се, верният отговор винаги е третият. Ако няма, но инвестираш и развиваш, е възможно да започне да има. Така че това ми беше идеята – да осъществя мечтата си с възможностите, които имах и спестяванията, които бях натрупал. Върнах се в България, където тогава имаше малки дружинки, които разказваха нещо като вицове. Стана ми интересно защо не са се е развили повече до този момент, започнах лека-полека да инвестирам и намерих хора. Първият човек, с когото се запознах беше Васил Ножаров, който тогава беше ентусиаст, а сега е ризидент в Комеди клуба. Веднага, след като се запознаеш с някой, който мисли като теб, си казваш светкавично, че е възможно. Малко по-късно към нас се присъедини Ники Банков и лека-полека започнах да изграждам нещата, докато се стигна до това да отворим първият комеди клуб в България през 2015 г. Беше много трудно, но пък много хубаво и бяхме много заредени, вярвахме в някакви фантастични варианти за развитието на клуба. Разбира се, не стана така бързо, както си го представяхме, но пък и не стана така сгромолясващо, както се опасявахме. Така че пак вървяхме по средния път.Разбира се, когато човек започва нещо ново, гледа най-големите по света как са го направили. Гледаш, вдъхновяваш се. В САЩ има няколко много големи комеди клубове – The Comedy Store е най-големият от тях, стартирал е през 1970 г. Разбира се, след това в България трябва да пресътвориш нещата, да ги промениш така, че тук да е възможно. Така че – мечта, гледане от чужбина и претворяване. И най-важното са хората – ако не бях срещнал такива готини хора, нищо нямаше да се случи.Къде е България спрямо световните примери?- От 2014 г. оганизирам Фестивал на комедията всяка година, именно заради това да можем да сверим часовника къде се намираме. Смея да твърдя, че се развиваме доста добре. През 2014 г., когато за първи път направих фестивала, се сравнявахме с европейските добри практики. Бях поканил комедианти, които са много добри, но не са топ звезди, например много популярни на ниво Лондон, но извън него не са толкова известни. Тогава разликата в качеството беше смразяваща кръвта. Цялата следваща година мислех хиляди варианти как можем да се подобрим, как комедиантите да се упражняват повече. През 2015 г. вече горе-долу стъпвахме на нивото на същия този тип не много известни комедианти.През 2016 г. обаче за първи път успях да доведа в България наистина световноизвестен комедианти – Джими Кар и Дилън Моран. За втори път тогава видяхме колко е различно нивото. Впоследствие работих със звезди от ранга на Луи Си Кей и Джон Клийз. И така година след година, вече мога да кажа, че ако все още не сме като тях, имаме потенциала да бъдем. Т.е. наистина нивото на нашите комедианти е много високо.
Пример в това отношение са Александър Деянски, Петя Кюпова, Христо Радоев и другите комедианти, които споменах преди това – те безспорно имат талант, но освен това са работили страшно много върху него, за да достигнат високите нива. Те носят титлата резидент на Комеди клуба, което означава, че са се раздали.
Интересното обаче е, че постоянно се присъединяват нови лица към Комеди клуба и от една страна, става все по-трудно за тях да се наложат, да бъдат на нужното ниво, за да влязат, защото входното ниво постоянно скача нагоре, от друга – появяват се все по-подготвени и знаещи хора, които са израснали с комедията, с нас или с примери от чужбина. Имаме вече и разнообразие от различни етноси, хора с различен бекграунд, което е хубаво и много важно за мен – да можем да се шегуваме едни с други и да работим заедно. Войната влиза в театъра, или какво предстои през новия сезонКак изглежда пътят на един комедиант?- Пътят винаги е един и същ, не само в България, а и по света. Човек първо трябва да се запали по комедията, докато си седи вкъщи. След това обикновено той не мисли, че точно той може да го направи, струва му се като нещо далечно, но лека-полека започва да се интересува и вижда, че има такова нещо, наречено Оупън майк (шоу, в което всеки желаещ може да излезе на сцената на Комеди клуба). Всеки един по света тръгва именно оттам.Няма комедиант, който да речем е влязал в комедийното училище, учил е няколко години и излиза готов за комедия. Няма такова нещо. Отива на Оупън майк и там без значение дали е актьор или водопроводчик, шансът им е абсолютно еднакъв. Дори бих могъл да кажа, че понякога дори да си актьор, не трябва да правиш всичко, което си научил, а да започнеш на чисто изцяло.Опитът, излизането на сцена е това, което те превръща в истински комедиант.Имаме актьори, които правят нещо като моноспектакъл, което може да е готино, но ако искаш да се наречеш истински стендъпкомедиант, трябва да си преминал през Оупън майк, лутане, търсене на себе си и стила си. Не трябва просто да подръжаваш на други стилове, а да откриеш себе си. Това отнема години, но смятам, че наистина е много ценно. Разбира се, може още на първия си ден да разсмееш хората, но не е това, което търсим. Търсим нещо над това, нещо повече, нещо лично, да видим кой е човекът, който е на сцената.Аз казвам така – актьорът има за цел да пресъздаде друг човек по най-добрия възможен начин на сцената, комедиантът има за цел да пресъздаде себе си по най-добрия начин на сцената. И проблемът е, че ние не познаваме себе си, а по-добре познаваме хората около нас. Трябват години, за да се търсим кои сме всъщност.Започнали сте от нулата, а сега разпродавате Зала 1 на НДК. Ако преди е било трудно да стигнете до хората и да станете разпознаваеми, кое е трудното днес?- Трудното сега е да отговаряш на очакванията на хората. Много се радвам като ме разпознават, като ми кажат хубави думи или пък лоши, но ако някой те хареса, обикновено идва отново и отново, очаквайки да чуе нещо тотално различно. А всъщност материалът на един стендъп комедиант се развива много дълго време.Най-продуктивните комедианти, които съществуват въобще, правят един час на две-три, понякога четири години. Така че зрителят е толкова готин и толкова ни е помогнал, толкова се е раздавал във времето, сега трябва и ние да се раздаваме и да оправдаваме очакванията.Хората трябва да разберат, че комедията не е просто да казваш шегички, които са ти хрумнали сутринта, а неща, което си дълбал за себе си, което ти е интересно. Всеки ден се боря с това да не разочаровам хората. Преди си мислехме, че искаме да направим нещо добро, хората да го разпознават, а всъщност е много по-трудно да задържиш нивото и да го надграждаш. Големият ми страх е, че ще започне да ни пада нивото и хората ще си кажат: „Еее, тези не са като едно време!“ © Facebook | The Comedy Club Sofia Стендъп комеди шоу в Зала 1 на НДК от 1 април 2023 г. Има ли граници за смеха? Нещо, за което си казвате, че не е за шеги?- Има много граници, които уж прекрачваме. Да речем, в момента в екипа имаме хора с много сериозни здравословни проблеми. Те идват при мен и ми казват, че проблемът ще отнеме месеци, разбира се веднага се опитвам да помагам по всякакъв начин. Като видя, че вече започват да се оправят, да речем е минала операцията и болките отминават, питам дали мога да започна да се шегувам с това. Съвсем наскоро питах Петя Кюпова дали вече можем да се шегуваме с това, което й се е случило, но тя каза: „Още малко, още не“. Т.е. това е голямата тема табу – нещо, което все още е болезнено. С времето обаче това спира да е така и ти можеш да се надсмиваш над болката.Например, смъртта е много лоша и тежка тема и ако влезеш в Комеди клуба и някой твой роднина е починал скоро, може да ти стане болно от шегите, но ако е минало достатъчно много време, ти вече можеш да поемеш шегите.Не бих казал, че смехът лекува, времето лекува, смехът ти показва, че вече си излекуван от болката.Теми табу има много, всеки има неща, с които не иска да огорчи другите. Имаме нов комедиант сега, чиито родители са много строги. Той е много добър, но се притеснява, че те ще разберат. Това са малките теми табу.Големи теми табу са, когато всеки сам си поставя граница и се притеснява от това, което критикува, защото всеки се сърди. Ако критикуваш политическия живот, политиците ще се сърдят. Ако критикуваш известни личности, те ще се сърдят. В общи линии на нас всеки ни се сърди, докато не разбере точно какво се случва при нас. И тогава или има разбиране, или човекът остава сърдит.Глобално дали стана трудно да разсмиваш хората? Като че ли хората лесно се обиждат?- Адски трудно е да разсмееш някой, който не иска да се смее. Ако някой ми е неприятен, и най-хубавите шеги на целия свят да ми каже, шансът да ме разсмее е много малък. Ако ми е приятен пък, шегите може да не са чак толкова готини, но въпреки това може да ме разсмее.Комеди клубовете са място, където отиваш с друго очакване. Ти ако си кофти човек в целия си живот и влезеш в клуба, надявам се да видиш, че само в теб е проблемът, а не в другите хора. За съжаление има неща, които наистина не са допустими и не са ок и най-трудното е да се сложи границата – кое е за канселиране и тежко критикуване и кое не е. В общи линии една шега, ако е добра, ти ще й простиш до голяма степен. Ако шегата е тъпа, повече хора ще се обидят и ще са засегнати, по-малко ще й прощават.Границата всеки си я поставя за себе си и за комедианта това е рисковото. На шута в древни времена е можело да му отсекат главата и това е рискът, който всеки комедиант си носи. В днешно време никой не сече главите на хората, но може да те изключват все по-големи групи, а ти ако си комедиант и те изключат по-големи групи, то какво правим тогава? Това не е физическа смърт, но е край на кариерата ти.Обществото се дели на все по-малки групички. Ние в нашия подкаст да речем, ту критикуваме едната група, ту другата и накрая се случва така, че не остават такива, които да не сме обидили. Но комедиантът би следвало да се шегува с крайностите, а пък хората се включват в двете крайности и вярват или в едното, или в другото. Виждам като някаква обществена мисия на един комедиант да влива малко разум в хората.Вашето стендъп комеди шоу преля в подкаст. Защо решихте да пренесете сцената в дигиталното пространство?- И подкаста, както стендъп комедията, не съм го измислил аз, но до голяма степен бяха непопулярни, когато стартирахме. Подкастите са алтернативата на класическите медии, стендъп комедианта пък е алтернатива на всичко в общи линии. И аз отново имах избора да се стараем да се харесаме на класическите медии или да създадем нещо, което макар и да е с по-малка аудитория, да изисква време и ресурс, да работим върху него и да изградим едно наше си общество.И пак направих втория избор, защото така съм научен. Бекграундът ми е икономически и в една от книгите, по които учихме, се казва, че ако искаш да стартираш някакво начинание, не се хвърляй там, където конкуренцията вече е безмилостна, всичко е направено и няма с какво ново да допринесеш, а открий това място, което не е разработено, където ти можеш да бъдеш иноватор, различен, специален, да го оформиш по твой си начин.Подкастите в България тогава бяха тотално неизвестни. Имаше някакви опити, но то опит ли е, ако направиш десет епизода и се откажеш. И го направихме, в началото даже са дразнех, когато някой друг направи подкаст, защото си го чувстваш едва ли не като нещо свое. В момента разбира се, хиляди хора правят подкасти сериозно или се опитват. Стана нещо естествено и се радвам, че го направихме в онзи период, защото си създадохме един наш свят, който наподобява адвенджърите на „Марвел“.Това ми беше идеята – да създадем нашия си комеди свят, в който да си функуцинираме както комедиантите и зрители, така и екипът, защото освен комедиантите на сцената, имаме адски много хора зад кулисите. Да речем, аз и Любомира Николова, която е един от най-важните хора в Комеди клуба, работим седем дни седмично и ако това е натоварващо и гадно в есенцията си, ние няма да можем да го правим постоянно. То е натоварващо и гадно във външните си фактори, но във вътрешните поне да е чисто, приятно и хубаво. Успяхме да го постигнем чрез Комеди клуба и подкаста.Какво ви разсмива ?- Мен ме разсмиват искрени неща. Много ми се ядосват, когато харесам някой по-глупав човек, а пък аз харесвам това не, че някой е глупав, а това, че е искрен до болка. Така че бъдете искрени и ще се смея с вас.