Кабинет на осребреното протестърство

Кабинет на осребреното протестърство

Президентът раздаде постове на „красивите“, “умните“ и политкоректните представители на гражданското общество
Почвам с две неизбежни пояснения. Първо бързам да уточня, че не работя по „опорни точки“, за да парирам отнапред дежурното обвинение срещу всеки, дръзнал да критикува президента и присъдружните му „строително-монтажни“ кръгове. Ще я карам безопорно. И второ – съзнавам колко е уязвим човек, търсещ да открие слабите места на правителство, което дотук е запалило свещи, ръкувало се е с протестъри и е раздало закъснели награди на двама посланици. Рискът да бъдеш заподозрян в предубеденост е непредотвратим. И все пак през назначенията в служебния кабинет на Плевнелиев протичат силови линии, които си струва да бъдат споменати. Най-малкото общо кратно между служебните наборници на президента еучастието в протестите срещу предишното правителство
Това е кабинет на осребреното протестърство, взело властта със служебна победа, тъй като никой не е гласувал за тези хора. Говоря за „протестърство“, тъй като осребряването не се отнася за хилядите протестиращи срещу назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, а само за онези, които оформяха художествено и идейно протеста, превърнаха го в занаят, докато накрая не го опорочиха. Разграничението е важно, тъй като спонтанният протестиращ не е представен в този кабинет на „победилото гражданско общество“, както марково го обозначи президентът. С други думи – сребърници получиха само „красивите и умните“, както и най-усърдния ренегат отляво, възнаграден с премиерския пост. Помните приватизацията на протеста през лятото на 2013-та. Сегапърва задача на служебния кабинет не личи да са изборите, а нова приватизация.Тази на успеха от оставката на Орешарски.
Закъснели отличия за посланиците, подкрепили протеста, радушни потупвания с протестъри пред камерите и едно манипулативно внушение: ние движим процеса. А всъщност всички знаем, че Орешарски си отиде по волята на ДПС. По линия на „протестърството“ в кабинета влизат немалка част от членовете му – като се започне от министър-председателя Георги Близнашки и вицето му Христо Иванов, член на „Протестна мрежа“, и се стигне до политоложката от СУ Румяна Коларова, която размахваше конституцията пред парламента в подкрепа на студентите-окупатори, и костовистът, осъзнал се внезапно като реформатор-куневист Даниел Митов. В лицето на последния Министерството на външните работи се сдоби с
поредния демократ от кариерата, вместо дипломат от кариерата
Почеркът Младенов-Вигенин се запазва. За дипломатическото битие на Митов не знаем почти нищо, освен че е представител в Брюксел на чужда и уж неправителствена организация – Националният демократически институт на САЩ. Нима от такъв човек се очаква да провежда независима външна политика? Вярно, една от аксиомите на евроатлантизма made in BG e, че българският интерес е функция на американския, ама дали? Българските агроизносители вече се убедиха в обратното след като ги удари бумерангът на санкциите. Твърдият курс, който САЩ предприеха спрямо Русия със сигурност има отношение към избора тъкмо на Митов. И това е втората силова линия, видима в този служебен кабинет – „евроатлантическата“. В това не би имало нищо лошо, предвид членството ни в ЕС и НАТО, ако интересите на двете общности съвпадаха с българските, но това далеч не е така. Особено по отношение на икономическите отношения с Русия и най-вече енергетиката.
Както външната политика, така и секторите за сигурност и отбрана са поверени в проверени ръце. И Йордан Бакалов, и Велизар Шаламанов са част от култивираната през последните години натовска номенклатура със задължителните за автобиографията им специализации и военни академии в САЩ и Брюксел, които гарантират кариерно израстване. По същия начин, по който офицерският състав от соца бе отгледан в съветските военни школи. Като и в двата случая става дума за рецитатори на пропагандни клишета като средство за постигане на привилегирован статут. Тази евроатлантическа номенклатура едва ли ще има време да разгърне потенциала си за двата месеца на власт, но е гарант за необратимата вяра на страната в „правилните“ ценности.За строителното лоби, чийто интереси президентът брани
още от встъпването си в длъжност, също е отделено специално място в служебния кабинет. За втори път с вицепремиерски пост е възнаградена Екатерина Захариева, чийто съпруг участва в проектирането на „Бизнес Парк София“ и е личен приятел на Плевнелиев още от битието му на строителен предприемач. Като зам.-министър на Плевнелиев в правителството на ГЕРБ Захариева задвижи промените в законадателството, които позволиха мащабното саниране на сгради, издигнато в кредо от държавния глава. Което впрочем не функционира. Топла връзка с бранша е и служебният министър на транспорта Николина Ангелкова, чийто баща е в бизнеса със строителство на пътища. Неслучайно Плевнелиев използва всяка възможност да лобира за „достойните строители“, на които държавата дължала 1 млрд. лв. по негови изчисления. ГЕРБ също държи важна квота в кабинета чрез министъра на финансите Румен Порожанов, бивш шеф на фонд „Земеделие“, известен като протеже на бившия депутат и финансов зам.-министър Владислав Горанов. Към тази компания се числи и бившият заместник на Порожанов във фонда – Васил Грудев, който поема земеделското министерство. Строго изявеният костовистки профил на част от министрите буди подозрения за нова договорка между ДСБ и ГЕРБ, както стана в навечерието на изборите през 2009 г. Дали патетичните оставки в Реформаторския блок не целят да прикрият тъкмо това? За късия си живот служебното правителство трудно ще изпълни петилетния план, начертан му от президента. Но ще свърши голяма услуга на следващото управление, като му изготви проект за актуализация на бюджета, който само да приеме. Това е опит да се снеме от бъдещите управляващи отговорността за новите дългове, с които по всяка вероятност ще бъдат натоварени българските данъкоплатци и да се припише на хора, които след 2 месеца ще се разтворят в природата. Служебното смесване на хора от разни партии и политически изповедания пък е предмостие към следваща широка коалиция, към бъдещ кабинет на националното съгласие, който да осигури нужното парламентарно мнозинство на ГЕРБ, без да влиза в директна комбина с „партиите на задкулисието“.Галя Горановаsolidbul.eu

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.