Митрополит Наум: Руската църква не е на Русия! Патриарх Неофит като Софийски митрополит незабавно трябва да я отвори за богослужение!

Митрополит Наум: Руската църква не е на Русия! Патриарх Неофит като Софийски митрополит незабавно трябва да я отвори за богослужение! - 1

Митрополит Наум: Руската църква не е на Русия! Патриарх Неофит като Софийски митрополит незабавно трябва да я отвори за богослужение!

Русенският митрополит Наум смята, че т.нар. Руска църква в София незабавно трябва да отвори и че заключването на храма от странични лица е недопустимо, а Софийският митрополит веднага трябва да се разпореди храмът да бъде отворен и да се възстановят своевременно и богослуженията в него.

Самият митрополит Наум заявява, че в последните години българските свещеници са били последователно отстранени от този храм, което принципно е абсурдно, поради обстоятелството, че функциите му имат само и единствено представителен характер.

Освен това материалната собственост на храма не може да бъде считана за руска, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска собственост, тъй като характерът на двете подвория е реципрочен.

В позицията си в социалните мрежи митрополит Наум разказва и за историята и статута на храм „Св. Николай Мирликийски“ в София.

Храмът е построен с благословението на Св. Синод на Българската православна църква като легационна църква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. „Раковски“ и ул. „Московска“.

Осветен е на 11 ноември 1914 г. от нашия приснопаметен предшественик и тогавашен председателстващ Св. Синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са участвали руски архиереи, заради схизмата в която БПЦ се е намирала.

Припомняме, че руски архиереи не са участвали и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 г. по същите причини.

След 1917 г. храм „Св. Николай“ е обслужвал богослужебните нужди на руската емиграция в София, начело с архиеп. Серафим Соболев, а от 1936 г. по настояване на съветското правителство църквата се отнема от руските емигранти и се предава на българското правителство, което от своя страна го предава на Българската православна църква, под омофора на Софийския митрополит (1).

През 1944 г. храмът е силно повреден, като през 1945/1946 г. е реставриран от Софийската митрополия, а в него през следващите години са назначавани различни български свещенослужители-ефимерии, а заедно с тях са служили и руски духовници-белоемигранти, постоянно пребиваващи в страната ни след Октомврийската революция.

Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна църква от 10 ноември 1952 г., прот. № 8, всички други руски православни енории, манастири и клир в България, преминават в юрисдикция и владение на Българската православна църква (2).

Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 г. в бившата легационна църква „Св. Николай“ в София е открито подворие, с представителни функции, като ефимериите в него продължават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската църква започва да изпраща периодично свой официален представител.

През 1977 г. в него са завършени поредните реставрационни работи, а през 1981 г. по случай честването на 1300 години от основаването на българската държава, е позлатен и интериорът на храма (3).

През последните години българските свещеници-ефимерии по неясни причини бяха последователно отстранени от този храм, което принципно е абсурдно, поради обстоятелството, че функциите му имат само и единствено представителен характер. И съответно, неговата материална собственост не може да бъде считана за руска, заради изброеното по-горе, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска собственост, тъй като характерът на двете подвория е реципрочен.

Считаме, че заключването на храм „Св. Николай“ от странични лица е недопустимо, като следва Софийският митрополит веднага да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят своевременно и богослуженията в него.

Митрополит Наум се позовава на:

БПЦ от Освобождението до настояще време, Годишник на Софийския университет, том 16/6 от 1938/1939 г., с. 183, 191.

Протокол на Св. Синод, пълен състав, № 16/25.06.1953 г., § 5.

„Църковен вестник“, бр. 3/21.01.1984 г., с. 4.

Припомняме, че в позиция на руското посолство у нас, публикувана във фейсбук, се заявява, че „по-нататъшната съдба на църквата ще бъде решена от Руската православна църква“. Църквата затвори след като трима руски граждани бяха изгонени с решение на ДАНС за осъществяване на политическа дейност, сред тях бе и архимандрит Васиан (Змеев). Те бяха изпратени лично от посланик Елеонора Митрофанова, която обяви решението за „дъно“.

 

Източник Fakti.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *