Персонажи търсят автор

Персонажи търсят автор

Не вярвам в задгробния живот. Но вярвам, че Бог е доброто вътре в нас. Мини от другаде! – казвам за N-ти път на минаващия оттук да хули нечий персонаж.
SEI PERSOGGI IN CERCA D’AUTORE („Шест персонажа търсят автор“) e пиеса на драматурга Луиджи Пирандело, нобелиста от Сицилия. Пиесата я разучават добрите момичета и момчета, които ще стават артистки и артисти. Лошите също стават артисти, con-artists (мошеници), и ни баламосват да гласуваме за тях, когато има избори. Недостатъчно добрите и недостатъчно лошите сме публика. Облагородяваме се, когато гледаме добрите артисти. Затъпяваме, когато гледаме the con-artists и гласуваме за тях. Циганите поне си знаят за колко кинти гласуват. Турците не знаят, но при тях е така, клатят глави, каквото им кажат. Стефан Данаилов е артист. Нямам отговор защо играе с con-artists, артистичните мошеници от неговата партия.
The con-artists имат повече професионални пътеки от истинските артисти. Банкер, мафиот, купувач на медии като Делян Пеевски, мутра като Бойко Борисов, политик, политолог, социолог, лобист, рекетьор, митничар, наркотрафикант, мадам, износителка на момичета или бебета или работодателка на тролове, работещи за Сергей Станишев.
В България при соца се случи една случка, напомняща за „ШЕСТ ПЕРСОНАЖА ТЪРСЯТ АВТОР“, но съвсем различна. Един персонаж намери своя автор и го осъди. Авторът беше Митко Горчивкин. Той написа романа „Воля“ за едно момченце, което останало без ръце от китките надолу, за разлика от съученика ми Славчо, който остана само без палеца и показалеца на дясната ръка, когато Славчо отвинтваше капачката на една писалка „Паркер“ или „Кавеко“ или „Пеликан“ – не разбрах, понеже тя гръмна. В романа на Горчивкин „Воля“ момченцето искало да стане художник. Благодарение на своята воля то станало грънчар – пак художествен занаят, пак даващ удовлетворението, че даваш нещо на хората. После осъдило Горчивкин, понеже Горчивкин откраднал историята на неговия живот. Книгата „Воля“ се търсеше, издаваха и я преиздаваха; сборен тираж над сто хиляди.
Троловете и хейтърите, които казват, че аз лъжа за гърмящите играчки, да си изгуглят от „Гугъл“ фотоси на гърмящите играчки и касетъчните мини (bomblets), които САЩ ръсеха в Индокитай, особено в Лаос, наред с напалма и дефолианта Agent Orange във Виетнам. През 2008 г. в Дъблин 107 страни се разбраха за забрана на cluster munitions, понеже те осакатяват, и то най-често децата. Между 107-те бяха 17 от 34-те държави, които ги произвеждаха, и 7 от 14-те държави, които ги използваха. Договорът не подписаха Китай, Русия, САЩ, Индия, Израел, Пакистан и Бразилия. През 2006 г. Барак Обама се обяви против cluster munitions, Джон Маккейн и Хилари Клинтън бяха „за“ cluster munitions.
Троловете и хейтърите казват, че аз лъжа в моята писаница на 6 август за „Хирошима“, казвайки два пъти интервентите, интервентите в Украйна не трябваше да ескалират, сваляйки пътнически самолет, и да употребяват балистични ракети срещу руските украинци, понеже следващото стъпало в ескалацията е ракети с ядрени заряди. Сега казвам два пъти: В Украйна има, има US интервенция за поне $5 billion, има, има несръчни US военни консултанти и наемници, които правят грешки.
Прибързаха да пришият на Путин вината за сваления над Украйна малайзийски лайнер; добре дошъл повод за наказателни санкции от страна на Северна Америка и Европа. Санкции, неизгодни за Европа, убийствени за българските производители на плодове и зеленчуци поради дъмпинга на отрязана от пласмент в Русия продукция.
Путин наистина е виновен, ако чрез преднамерен leak of information е пробутал на US интервентите и на техните украински гостоприемници фалшивка, че той ще прелети с новия си персонален еърлайнер, аналог на малайзийския лайнер. Мръсен шпионски номер. Тъпа уловка. Но тя е вероятна колкото тъпите стари вицове:
Пращат човек на КГБ да залови двама US шпиони, за да ги размени СССР за двама съветски шпиони, заловени в US. Кагебистът влиза на конгрес на КПСС, оглежда делегатите, кореспондентите, дипломатите и казва: „Този на втория стол на ред 24 и онзи на тринайсетия стол на ред 41“. После първият недоумява „Аз говоря като руснак, пия като руснак, как ме разпознахте?“ – „На конгрес всички дремят, а ти внимаваш и записваш. А ти, другият – много си черен бе, братче.“
ЗАДАВАТ СЕ ВЪПРОСИ В САЩ. Congressman Ron Paul и други питат Обама защо е бил отклонен към Източна Украйна курсът и снижен въздушният коридор на Malaysian aircraft Flight MH17 with 298 people on board. Защо британските специалисти, които разпечатаха черните кутии (всъщност оранжеви) не бързат да дадат conclusive evidence какво е станало, защо до пасажерския малайзийски „Боинг“ се приближил украински SU-25 fighter, за който „Боинг“-ът е a sitting duck (безпомощна мишена).
Миналата сряда казах, че US интервентите знаят отговорите, а ние ще ги узнаем, когато узнаем кой застреля в Далас, Тексас, президента на САЩ Джон Кенеди през 1963 г. и кой събори кулите близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001-ва. Казах го два пъти. Сега го потретвам.
ЗАДАВАТ СЕ ИЗБОРИ В БЪЛГАРИЯ. Вай, вай, вай! Откакто се помня, не съм виждал избори в България. При цар Борис III нямаше избори, той разпусна парламента. За изборите знаех от „Бай Ганю прави избори“ на Алеко Константинов. През 1947-а сталинизмът победи опозицията в България. Всъщност опозицията бе спечелила изборите със своята бяла бюлетина, но обявиха победа за виненочервената бюлетина на „Отечествения фронт“, защото важното беше кой брои бюлетините, както казал Uncle Joe, както в САЩ все още наричаха Сталин. После комунистите печелеха изборите с 98.99%. Народът стадо. И сега е стадо, ще гласува за известните con-artists.
Иначе много избори съм виждал – от Тарту в Естония до Тамбакунда в Сенегал. Екипите от наблюдатели на US NDI (National Democratic Institute) бяхме от различни страни, за да има тежест оценката ни. В тях пътувахме по двойки от изборен пункт на друг. Бях двойка с официално най-младата, неофициално най-красивата дама в Oireachtas, ирландския парламент. С Шломо Авинери, дясна ръка на израелските премиери Голда Меир и Ицхак Рабин по време на тогавашните войни на Израел (вече преподаващ политически науки в Харвард), който ми казваше „Up my nose от управляване на кризи, ние не управляваме кризите, те нас управляват! Не вярвай, че някой управлява кризи. Не събудих премиера да му кажа, че ако кажем на командосите да се върнат, ще нарушим радиомълчанието. Ако ли не – нямат гориво за връщане, трябва да продължат към Ентебе да превземат летището, да освободят заложниците, да заредят с гориво и да се върнат.“ Израелската операция в Уганда 1976 г. за освобождаване на заложници беше възхитителна, беше ювелирна, както се изразяват нашите нескопосни спецченгета, които нахълтват, трошейки врати в домовете на безпомощни старци.
Бях двойка и с достолепен сенатор от Канада, с когото и двамата говорим френски и английски, а не можем да преведем от френски на английски Eau d’Javel (белина) в съвместния доклад. На всеки гласуващ му потапяхме показалеца на дясната ръка в неизтриваемо мастило, а те си избелваха показалеца с белина и пак гласуваха и се смееха като деца. Нямат документи кой откъде е, какво му е местожителството, в кое незнайно селце, дето го няма на картата, се родил. Не беше резултатен напънът ни да демократизираме Африка, но беше весело. Привечер накладоха голям огън и танцувахме около огъня и ми се смяха, че не мога да танцувам като тях. Преди това, при първите „демократични“ избори в България, от NDI (National Democratic Institute) искаха и ние, българите, да си топим показалеца на дясната ръка в неизтриваемо мастило. Аз се обидих. Ние, българите, сме грамотен народ. Как така ще си мацаме показалците. Не е трябвало да се обиждам. Оттогава насам и аз, и други забелязвахме български изборни злоупотреби с бюлетини, гласуващи мъртви души, да не изброявам. Като военен дописник по разни войни щъках насам-натам и Proud to be a Bulgarian, бях като един „Бай Ганю Балкански в банята“. Е, не се тупах по косматите гърди и не казвах „Булгар! Булга-а-р!“, но казвах на другите дописници: „Вие пиете една бира и се напивате, пък ние, българите, заран изтрезняваме с една бира и една tripe soup (шкембе чорба). Нации, които се напиват с бира, да не дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
Всуе съм се фукал. Българите стават все по-малко и все по-неграмотни и скоро България ще изчезне, понеже българите правят грешката да гласуват за con-artists.
И тогава ставаха грешки. Боен USS (United States Ship) гръмна ирански пътнически самолет, утрепа 290 души (1988 july 3, Iran air flight 655 an airbus A300 is shot down over Iranian waters by the missile cruiser USS Vincennes all 290 people on bord killed). Стават понякога грешки, казал таралежът, слизайки от четката за дъски. Грешката със свалянето на малайзийския самолет на Украйна още не е забравена, понеже е скорошна.
– Ама кажи за кого да гласуваме – питат ме приятели. – За Сталинка ли? Кристалина Георгиева се казвала Сталинка, преди комунистите да я лансират насам-натам. – Аз пък имах приятел шахматист Владилен Попов, кръстен на Владимир Илич Ленин – отговарям им. – Никой не е виновен за името, което носи. Името не прави човека, човекът прави името. Няма да кажа за кого да гласувате. Аз просто не гласувам. Няма смисъл. Всичките са con-artists. „Слева молот, справа серп/ Это наш советский герб/ Хочешь жни, а хочешь куй/ Все равно получишь х** „Димитри Ивановв. Сега

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.