Предадохме Патриарх Евтимий, предадохме Левски, предадохме Ботев, предадохме всеки един нормален човек, който искаше свободна, независима и необвързана България! Никакъв народ, никаква общност, никакви политици, никаква държава! Пълна трагедия!
Предадохме Патриарх Евтимий, предадохме Левски, предадохме Ботев, предадохме всеки един нормален човек, който искаше свободна, независима и необвързана България! Никакъв народ, никаква общност, никакви политици, никаква държава! Пълна трагедия!
Уважаеми или по-скоро не-уважаеми български граждани, уважаеми или по-скоро не-уважаеми дами и господа, уважаеми или по-скоро не-уважаеми народе, макар въобще да не отговаряш на никакво определение за народ, за общност или нещо подобно! За политиците български не говоря, защото от повече от шест века български политици няма, както впрочем няма и български народ! Защото повече от шест века тази „общност“ нито е общност, този „народ“ нито е народ, тези „политици“ не са никакви политици…
Предадохме Патриарх Евтимий, предадохме Левски, предадохме Ботев, предадохме всеки един нормален човек, който искаше свободна, независима и необвързана България! Вместо това предпочитахме да се спасяваме поединично, да не се интересуваме от собствената ни държава, да делегираме на някой друг да се грижи за българската държавност – било на Сакскобургите, било на партизаните и съветската система, било на „истинските европейци“ по израза на недоразумението Плевнелиев чрез НАТО и Европейския съюз! Извинете ме, но какъв народ е това, каква общност е това, какви политици са това, изобщо каква държава е това?!?…
Моите отговори са – никакъв народ, никаква общност, никакви политици, никаква държава! Пълна трагедия, драги ми… даже не знам как вече да нарека това нещо, което всъщност е едно голямо нищо!
Преди около един век големият български психолог и психиатър д-р Никола Кръстников изрича подобни неща, поради което е намразен, забравен и дори обявен за враг на народа?!? А човекът просто казва, че подобно на индивидуалното психично заболяване, психичните проблеми на общността най-напред трябва да бъдат диагностицирани, за да се предприеме адекватното лечение! За съжаление, поради едни или други сиромахомилски и псевдо-разбрани патриотарски чувства, никой след него, освен може би проф. Николай Генчев, не посмя да изрече истината право в очите!
Искам да кажа, че въобще не ме интересува как ще определите моята позиция или моята персона! Единственото, на което се надявам е, че може би някъде в нечия глава ще звънне камертона, някъде и някой най-после ще се стъписа, някой и някъде ще се замисли за всичко това и ще се започне – един на друг, на втори, на трети и така нататък, все повече български граждани да се опитат да разберат най-после, че общността и държавата все пак зависи от тях!
Това е положението, народе…
Народе????Проф. Людмил Георгиев