Прокуратурата се провали с трясък и загуби делото срещу квесторите на фалиралата КТБ

Прокуратурата се провали с трясък и загуби делото срещу квесторите на фалиралата КТБ - 1

Прокуратурата се провали с трясък и загуби делото срещу квесторите на фалиралата КТБ

Прокуратурата е загубила делото срещу бившите квестори на фалиралата КТБ Елена Костадинчев и Станислав Лютов. Това показа проверка на EURACTIV България в Софийския градски съд.

Костадинчев и Лютов бяха обвинени в умишлена безстопанственост заради 9 договора, ощетила Фонда за гарантиране на влоговете за 1 070 383 лв. Според прокуратурата те са разпоредили осчетоводяване на предсрочното прекратяване на 9 договора с привилегирован лихвен процент, които не попадат под закрилата на Закона за гарантиране на влоговете. Така деветима притежатели на такива депозити са получили гарантираната сума от Фонда, без да имат право на това.

Разследването срещу двамата квестори започна през 2016 г. Костадинчев и Лютов влязоха в банката, след като БНБ я постави под специален надзор на 20 юни 2014 година. Двамата квестори се разпореждаха до обявяването на КТБ в несъстоятелност от съда. После бяха сменени от синдици.

Обвинението твърдеше, че на неустановени дати в периода от 20 август 2014г. до 14 януари 2015 г. Лютов в съучастие с Костадинчев не положил достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното му имущество, писмено е разпоредил осчетоводяване на предсрочно прекратяване на девет договори за индивидуални срочни депозити с привилегирован текущ годишен лихвен процент. Вследствие на това депозитите са били прехвърлени за изплащане към фонда в нарушение на закона.

От мотивите на съда се разбира, че магистратите не са ползвали съдебно-счетоводните експертизи, изготвени по време на разследването. Причината е, че вещите лица „не разполагат с необходимата квалификация, свързана с банковата неплатежоспособност и несъстоятелност“.

Една от експертките например има специалност по хранителни технологии и двугодишна специализация по банки и банково дело. Пред съда тя признава, че се е водила от едно последващо законодателство, че не е разгледала всички документи по делото, че се е занимавала само с няколко папки.

И другите две вещи лица нямат опит с банки, поставени под специален надзор, дори не са дипломирани експерт-счетоводители. Пред съда една от тях казва, че не вижда нищо лошо да изкаже мнение по поставените ѝ правни въпроси, а работа на съда било дали ще вземе предвид нейното правно становище, въпреки че не е юрист.

Вещите лица са проявили некомпетентност, твърдейки, че считано от 1 юли 2014 г. квесторите едностранно са променили лихвите по депозитите, независимо от това, че това е станало в изпълнение на задължително решение на Управителния съвет на БНБ, твърди съдът.

Съдебният състав от Софийския градски съд подчертава, че Лютов няма как да извърши длъжностно присвояване, защото не е длъжностно лице. Квесторите не са държавни служители и не осъществяват държавна служба. Те не са служители на БНБ, тяхното възнаграждение, подобно на възнаграждението на органите на управление на банката е за сметка на банката. Функциите на квесторите представляват дейност на управителни органи на КТБ, сочи още съдия Христинка Колева. Междувременно Костадинчев почина и делото срещу нея беше прекратено в началото на 2022 г.

Присъдата на градския съд не е окончателна и прокуратурата може да я атакува пред Софийския апелативен съд.

„Голямото“ дело за източването на КТБ, по което е подсъдим и бившият собственик на банката Цветан Василев, още виси на първа инстанция в Софийския градски съд, където беше прехвърлено от закрития спецсъд. Присъди по него едва ли ще има в близко бъдеще, дори и само на първа инстанция.

Преди десетина дни беше публикуван доклад на Сметната палата за периода 2016-2020 г., който разкри данни за липсващи кредитни досиета от документацията за КТБ, за изчезнали договори и вземания на фалиралата банка, за пропуски на синдици.

До момента КТБ (в несъстоятелност) е изплатила на Фонда за гарантиране на влоговете едва 928.2 млн. лева от дължимите 3.7 млрд. лева. Това е една от констатациите в одитния доклад на Сметната палата за дейността на Фонда в периода 2016-2020 г.

 

Източник Fakti.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *