Проф. Александър Джеров: Държавата е прогнила от корупция. Да се скъса връзката между премиера – ръководител на управляващата партия, и Народното събрание. То сега не върши нищо самостоятелно, а само изпълнява волята на шефа на партията
Проф. Александър Джеров: Държавата е прогнила от корупция. Да се скъса връзката между премиера – ръководител на управляващата партия, и Народното събрание. То сега не върши нищо самостоятелно, а само изпълнява волята на шефа на партията
– Ако оставим настрана съставянето на правителството, кои са трите най-съществени проблема в България в момента, проф. Джеров?
– Основният проблем е съдебната система. Другият е медицинското обслужване и третият – образованието. Има още много, но вие искате трите най-важни.- Ако премиерът на новоизбрания кабинет ви покани да станете министър на правосъдието, откъде ще започнете промяната в съдебната система?
– При това положение на държавата днес не бих се съгласил да стана министър на правосъдието. Много пъти съм бил канен – и за премиер, и за министър на правосъдието и за кмет на София преди години. За да поема такова задължение, трябва да бъда свободен.
Тогава, когато в тази държава има една сила, да не назовавам двете й букви, нищо не може да се оправи. За да си министър, трябват главно две неща – да си свободен и да имаш морал. Ако стана сега – ще бъда дирижиран, ще бъда командван и ще ми се пречи да действам. Особено когато настъпя интересите на някаква група хора.- Трябва ли да има промени в конституцията на България?
– Да, трябват промени. Защото сега какво е – премиерът Х е шеф на партията. Той командва и парламента. Парламентът не може да направи нищо без неговата благословия. Сега сигурно пак партийният лидер ще бъде министър-председател. Парламентаристите пак ще му бъдат подчинени. Защото те искат да бъдат настанени на по-удобни места, да участват в бордове и т.н. А и утре пак да влязат в парламента.- Как може да се промени всичко това?
– Чрез промяна на основни неща в конституцията. Да се скъса връзката между премиера – ръководител на управляващата партия, и Народното събрание. То сега не върши нищо самостоятелно, а само изпълнява волята на шефа на партията.- Как може да се опише съдебната ни система след 25 години преход?
– Имаме ли съд в България? За съжаление – не. Имаме ли прокуратура, която да работи? Имаме ли наказателен съд, който да действа и да прави това, което трябва? Не и не. Колко присъди на големи престъпници имаме? За дребните – да, но едрите се разхождат на свобода, никой не ги търси и не се образуват наказателни дела срещу тях.
Обвинителните актове не са както трябва, не са запълнени с доказателства.
Не се спазват никакви срокове Има много случаи, когато поради изтичане на давността наказателното преследване се прекратява. Къде са присъдите на наказателните съдилища? Спомням си за един драстичен случай, при който обвиняемите бяха осъдени в Германия, а тук апелативният съд прекрати производството. Прокурорът си оттегли обвинението. Това какво показва?!- Корумпирана ли е съдебната система?
– До голяма степен да! И наказателната част, и прокуратурата, и следствието. Наказателните съдилища – също. Много по-малко тя е в гражданските съдилища. Освен това Висшият съдебен съвет, който е един много важен орган, не работи както трябва. И там съмненията за добросъвестност са налице. Това е един много натоварен, тежък като структура и заплати орган…- Къде корупцията е по-страшна – в съдебната система или във властта, в държавата?
– Аз не случайно започнах с факта, че основният проблем е съдебната система. Държавата е прогнила от корупция. Питайте всеки срещнат на улицата и той ще ви отговори в този смисъл. Как би могло да се изкорени корупцията във властта? Когато съдебната система се очисти от този порок и влезе в действие. Но, пак казвам, наказателната част от съдебната система не работи.- Кога и как съдебната система може да се отърве от този порок?
– Една голяма тояга, ако мога така да се изразя.- И една голяма метла може би?
– Да, и метла, но първо тояга. Трябва да се стегне съдебната система в смисъл съдиите, прокурорите, следователите да почнат да работят така, както повелява съвестта на магистратурата. Докато няма съвест, а има джоб – няма да се оправи съдебната ни система. А тя е свързана с всичко, не само с правителството, а с депутатите и служителите в отделните институции.- Откъде все пак да се започне?
– От Висшия съдебен съвет. Той трябва да стегне съдебната система. Лошото е, че и той не работи както трябва. ВСС е една институция, която знае само да взема заплата. А тогава, когато трябва да влезе в действие, я няма. Колко преписки са образувани във
ВСС срещу съдии, прокурори и следователи, от които преписки да е последвало уволнение или някакво друго наказание?! Няма.
Но когато се стегне съдебната система от ВСС, ще тръгнат и много други неща. Говорим за медицина, за образование, за служителите. Ако продължаваме да имаме такава съдебна система, няма да стигнем доникъде.
Има ли констатирано престъпление и наложено наказание, тогава ще настане ред в държавата. Но сега как да има ред, когато, след като хванат някой престъпник и отворят делото му, се разбира, че има много провинения без произнесени присъди или пък с произнесени, но неизпълнени. За какво говорим тогава? Как да има ред в тази държава?…- Защо за 25 години нямаме осъден нито един висш държавник или политик?
– Защото явно има негласна договорка: докато съм на власт, ще крада. Когато сляза от властта, няма да гледаш какво съм направил. И следващите в управлението продължават тази линия. Това трябва да се прекрати.- Бившият зам.-председател на Народното събрание Христо Бисеров ще бъде ли осъден?
– Много се съмнявам. Виждате замъглеността по отношение на това, което е извършил. Аз и досега не съм чул някой да каже какво е направил той от гледище на Наказателния кодекс. А и защо само Бисеров ще гледаме, само той ли е? Колко още такива като него има, извършили подобни действия. Някой да е даден на съд? Или започва някакво производство, което много бързо бива забравено.
Какво става в нашата държава? Вдигне се шум за нещо и всички наостряме уши. Медиите пишат, след това се случва нещо друго и първото вече е забравено. Няма проследяване на наказателните случаи.
Аз съм за спазване на принципа: след като има нещо, уважаеми господа от следствието, прокуратурата и съда, довършете си работата! Може ли толкова престъпления да останат неразкрити просто защото няма желание за това?!Интервю на Пенчо Ковачев, в. „24 часа“