Светла Петрова: Медиите са първата власт и затова натискът над тях е огромен

Светла Петрова: Медиите са първата власт и затова натискът над тях е огромен

Автор: Рени НешковаОтива ли си истинската журналистика, затрупана от интернет хейтърство, задръстена от дребнотемие и провинциализъм, изкривена от политическа преса и посредственост? Тя се превръща в пиар, в забавление, в нещо друго, всъщност в своето отрицание. За професията, за евроизборите, за политиката и защо напусна бТВ разговаряме с журналиста Светла Петрова в интервю за ГЛАСОВЕ. Светла Петрова е известна като телевизионен и радио водещ. С професионален опит в БНР, вестник „Демокрация“, Дарик радио, БНТ, bTV и др. В момента работи в телевизия „България он еър”.- Какво показва твоят вътрешен сеизмограф като журналист за политическата ситуация и медийната среда в България?
– Може би какво отчита моят полиграф, моят детектор на лъжата? Отчита това, че за пореден път в България се води една абсолютно неадекватна, няма да се въздържа да кажа – ненормална предизборна кампания от гледна точка на тоталната липса на равнопоставеност на всички кандидати – и партийните, и независимите. Тя е пожертвана заради скъпоплатените формати, които са предпочитани от големите телевизии. Това показва, че за пореден път хората няма да могат да се информират качествено за капацитета и намеренията на техните кандидати за евродепутати. Да не говорим, че и повечето дебати, които се правят в медиите, особено в големите електронни медии, на практика не са по европейски теми за мястото на България в Европейския съюз, а по национални теми, завива се по провинциалното дори. Явно и в тази кампания няма да се почувстваме граждани на Европа, няма да обсъждаме проблемите, които ни засягат като пълноценни членове на тази общност. Ние пак подхождаме комплексирано, пресмятайки само и единствено нашия интерес от гледната точка на това какво ще получим, без да мислим какво даваме. В съзнанието на хората се насажда тази спекулативна матрица, че, виждате ли, ние повече даваме на Европейския съюз, отколкото той ни дава на нас. Така усеща моят полиграф сегашната предизборна кампания.- Виждаш ли някаква нова мода на тези избори?
– За жалост, не забелязвам никаква нова мода, а по-скоро забелязвам да се развяват все същите парцалки, да се развихрят и задълбочават абсолютно порочните моди, които дефилираха по време на предизборните кампании в предишните години и това е във връзка с отговора и на предходния въпрос. В интерес на истината не мога да кажа, че съм правила мониторинг на всички предизборни форми, хроники, дискусии, но наблюденията ми са, че дебати по същество няма,”големите” старателно избягват „малките”, както и да дискутират помежду си т. нар.социологически агенции, без да казват кой им е поръчал музиката. Те непрекъснато внушават, че, ето, тези и тези вкарват депутати в Европарламента и друг няма да успее да припари там независимо колко е умен, честен, подготвен и изобщо с качества да върши тази работа.Да не говорим, че мнозинството българи изобщо не гледат на евродепутатството като на работа, а като на печеливш тото фиш.
– Не смяташ ли, че ние сме толкова отдалечени от Европа по стандарт, чувстваме се, а и ни внушават, че сме едва ли не някакви натрапници и затова и европейският дебат не ни се получава?
– Ами да, сигурно това е една същинска част от проблема на нашето усещане за Европейския съюз като членове на тази организация. Но ако хората са с такава нагласа в себе си, то е защото не са разбрали, пък и е нямало кой да им обясни, че в тази общност ние сме равнопоставени и че като става въпрос за някакви наши вътрешни проблеми, трябва сами да ги разрешаваме, а не само да хленчим и инфантилно да чакаме някой от Брюксел да дойде да ни оправи. Истината е, че няма как механизмите на този Европейски съюз да функционират добре в една национална държава, ако в тази държава няма добре функционираща демокрация, няма добре работещи институции, няма истинско разделение на властите. Просто липсва ни един минимум от постигнати демократични стандарти, за да действат законите и правилата на ЕС. Нямаме например достатъчно развита и поставена на пазарни релси икономика, откъдето произтичат до голяма степен и неволите ни като членове на тази общност. Да, факт е, че повече политически бяха причините за приемането ни в ЕС и това има своята цена; то очевидно не ни позволи в досегашните години на нашето членство да се почувстваме в новото обкръжение пълноценни като държава и като общество. В резултат дойде и отчуждението на хората от евростатута ни, така да се каже, и негативизмът, и евроскептицизмът. Не казвам, разбира се, че Европейският съюз е най-съвършената общност. Самата организация в този момент има много проблеми, те избиват и се проявяват в различна степен и по различен начин. И затова може би вече набъбва едно разделение в границите на общността, което не е по познатите оси „леви-десни” или „бедният юг срещу богатия север”. Новото разделение е на „проевропеисти” и „антиевропеисти”. Не случайно набират скорост партиите с националистическа доктрина не само в България, но и в другите страни, и се очаква в следващия Европарламент тяхната група да е трета по численост и по сила. Общността има своите проблеми, те обаче се проектират, рефлектират в нашия живот по един много по-тежък и по-драматичен начин, отколкото в другите страни, които все пак са постигнали необходимите по презумпция стандарти на живот, на функциониране на институциите и на демокрацията изобщо.
– Украинският конфликт допълнително изостри и раздели нашето общество. Но той показа и една ясна разделителна линия в Европа по отношение на санкции, на енергийни интереси и прочие. Как всичко това ще се отрази на евроизборите?
– Една от темите, които направих в „Полиграф” по „България он еър” в дебатите за евроизборите, беше „Европа: обща външна и отбранителна политика”. Разискването по тази тема беше поставено точно в контекста на украинската криза, защото тя показа колко неединен субект е Европейският съюз при подобен конфликт, при това на нашия континент, а не в някой отдалечен район на света, и колко неподготвен е да реагира, да излъчи верните послания, да вземе правилните решения, да определи този оптимален път, по който ще върви, за да стигне до позитивни резултати. Виждаме как колеблива, нееднородна, нееднозначна беше позицията му и как той не можа да се превърне в решителен фактор при разрешаването на кризата. Това би трябвало да е и една от големите теми на тази предизборна кампания – за общата външна и отбранителна политика на съюза. Разбира се, направени са първи крачки, но те не са достатъчни. Има един символичен министър на външните работи, който даже не се и нарича „министър на външните работи на Европа”, а носи обтекаемата титла „върховен представител по външните работи” или нещо подобно. Причината е, че в ЕС има сериозни национални различия, продиктувани от различните интереси на държавите, когато трябва да се решават такива казуси, които уж са общностни, но, от друга страна, се оказва, че всеки подхожда към тях, мотивиран от своите национални потребности и изгоди. Виждаме как при нас целият украински конфликт се пречупва през една огромна енергийна зависимост, която прави някак по-сдържана и умерена позицията ни за санкциите към Русия, тъй като ни е изключително важно това газово и нефтено кранче. Ако Русия реши да го затвори, какво става с нас? Нищо не се направи през тези години за диверсификация на източниците. Доста път има да извърви Европейският съюз, преди да стигне до своя обща външна политика, а дотогава всякакви национални различия ще трябва да се преценяват, да се балансират, преодоляват, за да се стигне до обща позиция. За мен това е един от най-сериозните въпроси за обсъждане в тази кампания.- Да вземем например подхода и отношението към двете газови трасета – „Южен поток” и „Северен поток”. Огромна част от икономиките на големите европейски държави разчитат основно на „Северен поток” и Брюксел като че ли има различно отношение към двата проекта?
– Ако има и други европейски страни, които искат изграждането на „Южен поток”, то според мен правилното действие на нашите политици, на нашите дипломати е да установят контакти с тези страни, да консултират и да съгласуват позициите, за да можем да действаме в границите на общността, а не да излизаме сами със себе си. Ако сме група държави, която има общ интерес, нещата щяха да изглеждат различно и преговорите много по-лесни. Но това предполага една много по-голяма зрелост на нашите политици, загърбването на всякакви техни лични финансови и други ползи, свързани с доставките на нефт и газ, и единствено отстояване на националния интерес. А когато се опитваме някак да прекроим законодателството си така, че да излъжем Европейския съюз, ще постигнем само това да изглеждаме дребни балкански лъжци в очите на нашите европейски партньори. Подходите са различни, но и двата проекта за газови трасета са в различен етап – единият е функциониращ, а другият все още е в процес на осъществяване. Но е ясно, че „Южен поток” ще донесе най-големи дивиденти на Русия, защото в България така и не се разбра каква точно ще ни е печалбата. Не се разбра например защо по тази тръба няма да може да тече и българска газ. Оказа се също така, че имайки този газопровод, през следващите 10-15 години България няма да има никакви постъпления, което е абсолютно неразбираемо за ума . Дори български политици, които се смятат за лобисти на руските газови фирми, твърдят, че договорените условия са неизгодни за България. Липсват дебати, чрез които да стане ясно каква е националната изгода от едно такова съоръжение. Но всичко това трябваше да бъде изговорено и изяснено досега и тогава да влезем в преговори заедно с останалите участници в проекта.- Европа не поставяше сериозно въпроса за единната енергийна политика, може би защото получаваше най-евтиния газ, докато кризата в Украйна не се случи и ЕС заговори на висок глас за ускоряване на общата енергийна политика, защото покрай Украйна вече стана неизбежно.
– За жалост така беше в Европейския съюз. Когато националните икономики започнаха да буксуват и да се задъхват в икономическата криза, тогава изведнъж се заговори за банковия съюз. Очевидно сега отново драматично трябва да преживеем тежки енергийни неволи покрай украинската криза, за да избуи идеята за общ европейски енергиен съюз, който на общностно равнище да води преговори с „Газпром” или други фирми и компании. Така че да погледнем от позитивната страна на украинската криза. Тя несъмнено ускори необходимостта от обща стратегия на ЕС в енергийната област, която да помага на членовете на съюза в подобни ситуации.- Известно е, че си голям футболен запалянко, затова ще си послужа с футболна терминология. Ти навлезе много остро преди няколко години в наказателното поле на бТВ, после напусна, но не стана много ясно какво се случи по-конкретно?
– Просто напуснах, не съм навлизала в наказателното поле. Винаги ще обичам бТВ, защото в тази телевизия минаха 10 много добри мои професионални години, много ценя Люба Ризова, която беше шеф на новините… Не знам дали окончателно е напуснала телевизията. В 9 от тези 10 години работех много спокойно и много свободно. През последната 10-та година се получи стагнация в професионалния климат. Започнаха трудно да се правят предаванията, трябваше прекалено много да се съгласуват събеседниците – нещо, което определено ми създаваше големи трудности, защото правило в работата ми е да спазвам журналистическите принципи и стандарти. Но когато медийната, политическата и изобщо публичната среда е силно изкривена, това на практика става невъзможно. Искам да кажа,че ако някой от управляващите не иска да ти дойде в предаването, това не означава, че трябва да спреш да го правиш или да се ориентираш към забавния жанр. Тогава си рекох – стига толкова, и си тръгнах! Не искам да влизам в подробности, защото сме в предизборна кампания.- Говориш за политически натиск?
– Няма да споменавам политическата партия, но точно в този период политическият, властовият натиск стана много силен. Тази преса над медиите винаги е съществувала, а когато става дума за най-силната и най-гледаната телевизия като бТВ, тя е и много по-голяма. Но тогава, в онази година, ситуацията така се влоши, диктатът стана толкова безпардонен, че медията постепенно спря да функционира нормално. Не знам по какви точно канали този натиск се е осъществявал над шефовете на телевизията, но при всички случаи стигаше до по-долните равнища. И това влияе много зле на младите колеги в усилието им да се изградят като независими професионалисти. Защото когато има такъв натиск, когато се упражнява непрекъснато, когато ти се казва какво можеш да казваш и какво не можеш, кой събеседник е добре дошъл и кой не е, това вече формира страх и деформира професионално. Колегите не могат да работят спокойно, а трябва да се съобразяват непрекъснато със силните на деня, а това вече няма нищо общо с журналистиката. Тя и самата журналистика се промени. Скоро говорих по този въпрос по телевизия „България он еър” и казах, че трябва сериозно да помислим за перспективите на нашата професия, защото тези промени вече опират до самата й природа. Под натиска на интернет и на социалните мрежи и слугувайки на актуалните властимащи, тя рискува да изчезне като професия. Журналистиката се превръща в пиар, в забавление, в нещо друго, всъщност в своето отрицание. Винаги съм изповядвала философията, че медиите са първата власт на съвременния свят – не законодателната, не съдебната и не изпълнителната, а медиите. Политиците го разбират много добре и когато им се удаде да хванат медиите за врата, а в България това е доста лесно, те го правят. Далеч съм от мисълта, че такъв натиск не съществува в Европа или другаде по света. Знам, че няма абсолютна независимост;че все някакви парични потоци и силни на деня ще се опитват да овладеят медиите, но там има далеч по-сериозни буфери между тези кръгове и оперативната журналистика. У нас такъв санитарен кордон очевидно няма и когато медията зависи от волята на тези кръгове и без тях не би могла да се издържа, то натискът понякога, за да не кажа, напоследък без изключения, става нетърпим.Имаше тогава и мои лични причини да напусна, и една умора, натрупана от 10-годишното предаване на живо в уикендите, които повлияха на решението ми. Но това бе работата, която вършех с любов и наистина тя ми даде страшно много. Но и взе много! Преместването на предаването в друг час бе само последната капка над ръба на чашата, имаше вече големи натрупвания отпреди.- Напоследък наблюдаваме голямо прескачане на кадри от една телевизия към друга, но повечето мотиви очевидно са други. Теб каниха ли те национални ефири след напускането ти?
– След като напуснах бТВ, имах достатъчно оферти – от телевизии, от други медии, от политически формации. Не са ме канили от БНТ и Нова телевизия, държа да направя това уточнение. Но тогава за мен беше важно да спра, да се огледам, да си почина и да си изчистя съзнанието. Приех единствено да започна телевизионно предаване в интернет, защото това ми се стори любопитно, модерно, предизвикателно – това е бъдещето! Разбира се, за България, като става дума за телевизия, това е едно по-далечно бъдеще. За мен беше много полезен опит и възможност да поддържам формата и контактите си.
http://glasove.com/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.