Станишев сложи ДПС в ъгъла. Задават се непредвидими и динамични избори

Станишев сложи ДПС в ъгъла. Задават се непредвидими и динамични избори

С днешната си пресконференция в Народното събрание лидерът на БСП и на европейската левица Сергей Станишев на практика притисна ДПС в ъгъла на политическия ринг. Той отвърна на удара, на който бе подложена левицата вчера от страна на коалиционния партньор ДПС, които в последните дни всячески се опитват да създадат публично усещане, че БСП е само номинален мандатоносител, но всъщност хората на Доган карат влака. С предложението за въвеждане на задължително гласуване Станишев постига най-малко три ефекта. Първо, изземва инициативата от ДПС, поставяйки в центъра на обществената дискусия редом до темата предсрочни избори и един доста щекотлив политически въпрос, по който негативната позиция на ДПС е традиционна. Второ, поставя ДПС в принудителна изолация, доколкото по въпроса за въвеждане на задължително гласуване се очертава доста широк политически консенсус във и извън парламента. За това свидетелстват и първите реакции на ГЕРБ и партията на Николай Бареков, които изразиха подкрепа за задължителното гласуване. Трето, с този изненадващ ход Станишев очевидно се стреми да ограничи полето за политически маневри на ДПС, които демонстративно отварят коалиционни врати към други политически сили – трудно би се водил пълноценен коалиционен разговор между ДПС и ГЕРБ или РБ, при положение, че те подкрепят задължителното гласуване, на което ДПС активно се противопоставя.
Нека не се лъжем. ДПС най-вероятно ще бъде изгуби най-много в дългосрочен план от въвеждането на задължително гласуване. ДПС има един таван на електорална подкрепа, който тя почти достигна на европейските избори на 25-ти май. В абсолютни стойности това се измерва в порядъка 400 000 до 500 000 гласа при максимална мобилизация. Тези нива на политическа подкрепа дават огромно влияние, когато на избори гласуват 2 или 2,5 млн. души. Но когато до урните отидат 6,5 или 7 млн. души, електорална подкрепа от 400 000 гласа е от порядъка на малко над бариерата за влизане в парламента.
С евентуалното въвеждане на задължителното гласуване се постига и друга важна цел – минимизира се влиянието на корпоративния и купен вот. Купуването дори и на 100 000 гласа от коя и да е формация, би било напълно безсмислено, защото тези 100 000 гласа не биха били достатъчни да се преминат и 2%, а какво остава за повече. Докато при тези нива на изборна активност, на които сме свидетели в предходните години, 100 000 гласа са малко под парламентарната бариера и купуването на такава маса гласове всъщност води до едно почти сигурно влизане в парламента от страна на купуващата формация.
Остават обаче и много неизвестни. Първо, няма никаква дори и приблизителна сигурност за това кои политически сили ще бъдат печеливши и кои губещи от задължителното гласуване. Възможни са хипотези, при които един такъв вот би налял вода в мелниците на националистическите и протестните формации, които биха акумулирали подкрепа в знак на протест срещу самото задължение. Възможно е задължителното гласуване да доведе и до голям брой невалидни бюлетини, за да се изрази отново протест. Второ, това, което със сигурност се знае от примерите на държави, в които това работи, като например Австралия, е, че задължителното гласуване води до по-голяма подкрепа към големите партии и отлив на подкрепа в малките формации. Всъщност социолозите отдавна мерят, че негласуващите всъщност биха се разпределили между наличните на терена формации в почти същото съотношение, в което се разпределят и гласовете на тези, които отиват до урните. Отделно, задължителното гласуване прави влизането в парламента, а от тук и наличието на представителност на по-малките обществени групи, изключително трудно, защото се увеличават двойно или тройно гласовете необходими за прескачане на бариерата.
Отделен кръг от юридически и конституционни въпроси повдига самата технология на въвеждането на задължително гласуване. Но това е друга дискусия. С оглед конкретната политическа ситуация, по-важното в случая обаче е, че ходът на Станишев е недвусмислен отговор на повишените претенции на ДПС да дирижира политическия процес. Защото Станишев е прав в това, че всичките негативи от настоящето управление се пишат на сметката на БСП, докато всъщност съзнанието в обществото, а то едва ли е и твърде далеч от истината, е, че властта се консумира от ДПС. И голяма част от управленските ходове, които предизвикаха обществено недоволство носят авторството на именно на ДПС, а не на БСП.
Резултатите от евровота потвърждават тази констатация – ДПС постигна връх на електоралната си подкрепа, докато БСП повтори резултата си от предходните европейски избори. Но докато на ДПС тези нива от 400 000 до 500 000 гласа са електорален таван, то БСП е доказала, че може да мобилизира гласове значително над получените за левицата на 25-ти май. Това значи, че БСП може и да загуби от задължително гласуване, но няма да бъде пометена от това, докато такава опасност стои реално пред ДПС, което е възможно да загуби властовите си позиции просто заради намаляването на електоралната си тежест.
Най-вероятно ГЕРБ ще подкрепи не само на думи, но и в пленарна зала евентуално искане за задължително гласуване. Една тематична мини-коалиция между ляво и дясно по въпроса за задължително гласуване допълнително ще постави ДПС в неизгодна позиция.
Ясно е, че предстоят интересни времена. Непредвидими, интересни и динамични избори се задават на хоризонта. Дано да е за добро!Петър Кичашкиkichashki.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.