Четиризвездният трофей на ДПС

Четиризвездният трофей на ДПС

Обявяването на депутатските листи за предстоящите парламентарни избори на Движението за права и свободи (ДПС) се оказа далеч по-интересно, отколкото се очакваше.
Бивши министри и заместник-министри от кабинетите „Орешарски“ и „Станишев“, областни управители, ромски лидери и един пенсиониран генерал се позиционираха на избираеми места в листите на партията.
Медиите побързаха да определят повечето представители в листата, като „трофеи“ на партията, най-известна с обръчите си от фирми.
„За нас е чест, че генерал Симеонов ще води листата на ДПС и в това няма нищо противоестествено. На коя друга политическа сила да води листа един генерал, който бе началник на щаба на армията, ако не в листата на най-натовската българска партия – ДПС“, с нескрита гордост обяви Лютви Местан, фукайки се с може би най-сериозния трофей на ДПС, а именно бившия началник на отбраната на Българската армия генерал Симеон Симеонов.
И докато Местан се хвалеше, в социалните мрежи бивши и настоящи военни изпаднаха в състояние на „шок и ужас“ от новината, че четиризвездният генерал – който до 30 юни 2014 г. бе най-висшият военен у нас – се е съгласил да е водач на листа на най-оспорваната партия в България.
„Отличен ход на ДПС, с един куршум унищожиха малкото останал авторитет на армията и разклатиха доверието на войниците и офицерите в своите генерали“, заявява пенсиониран полковник във Фейсбук.
„Да беше минал в ГЕРБ или БСП, бих го разбрал, но това… Чичо му се е отказал вече от него“, заявява друг, но вече действащ офицер.
„Мен ме е срам, че съм български офицер, като гледам кой ни командва в последните пет години“, репликира трети.
Отвращението на бившите и настоящи офицери е разбираемо. Едва ли идеалите, които защитава Българската армия имат пресечни точки с това, което ДПС твори на политическата сцена в последните години.
И все пак, кой е генерал Симеонов и защо ако погледнем биографията му ще видим, че кандидатстването му за депутат от ДПС е не чак толкова изненадващ ход.Високо в небето
Генерал Симеон Симеонов е роден през 1955 г., а през първите 50 години от живота си май беше най-известен с това, че е племенник на чичо си – легендарния генерал-полковник Симеон Симеонов, командващ ПВО и ВВС на България до смъртта си през 1975 г.
Доколко кариерата на Симеонов-младши в следващите 30 години е подпомагана от спомените за чичо му е спорен въпрос, но е безспорен фактът, че службата му минава по-скоро незабелязано. По същество Симеонов не е лош офицер, но не блести с нищо съществено.
През 2005 г. изненадващо ген. Симеонов е назначен за командващ ВВС на България. Малко по-рано неговият предшественик генерал-майор Димитър Георгиев е свален след интрига с допуска му до класифицирана информация, за която се смята, че е забъркана от тогавашния началник на Генералния щаб Никола Колев.
Ген. Колев иска да сложи начело на ВВС свой човек, който да бъде максимално лесен за контрол, а причината за това е проста – по това време през ВВС преминават поръчки за стотици милиони евро. Купуват се нови вертолети, транспортни и учебни самолети и скоро се очаква многомилиардна сделка за покупка на нови изтребители.
Така от нищото изниква кандидатурата на Симеонов, зад която застава ген. Колев, а кандидатурите на други – къде по-достойни, но и трудни за контрол офицери – са избутани встрани.
Следващите четири години минават спокойно за Симеонов, който управлява ВВС на принципа, че ако не работиш – не грешиш. България е наскоро приета в НАТО, доставя се нова техника за милиони, започват да се провеждат големи международни учения, но Симеонов е по-скоро безидеен страничен наблюдател в тези събития. Послушанието му към висшестоящите, обаче е пословично.Слуга на много господари
Изненадите в кариерното развитие на ген. Симеонов не се ограничават с назначаването му начело на ВВС. През пролетта на 2009 г. става ясно, че Симеонов е фаворит за поста „началник на отбраната“ (еквивалентната длъжност на началник на Генералния щаб след реформите от онези години).
Тогава той се води „човек на БСП“, най-вече благодарение на близките си отношения с генерал Никола Колев, който вече е пенсионер и съветник на президента Георги Първанов, чието мнение по армейските въпроси тежи.
Но пък тогавашният военен министър Николай Цонев е върл противник на издигането на Симеонов и не пести критиките си към него.
Медийни публикации от онова време свързват Симеонов и с оръжейния търговец Николай Гигов, който е в основата на сделката с вертолетите Cougar и Panther на стойност от над 700 млн. лева.
Изтекли в Wikileaks американски дипломатически грами от онова време показват и мнението на посланик Нанси Макълдауни, която директно нарича Симеонов „класически късоглед бюрократ“, който се е провалил на поста си във ВВС.
Въпреки това и най-вече благодарение на президентското рамо, Симеонов е назначен за началник на отбраната и получава най-висшето звание в Българската армия „генерал“ (пагон с четири звезди).
Малко след назначението си Симеонов изпада в интересна ситуация.
На власт идва правителство на ГЕРБ, а в Министерство на отбраната влиза Аню Ангелов (първоначално като заместник-министър, а след януари 2010 г. министър). Докато още е експерт към ГЕРБ, Ангелов критикува тежко Симеонов за управлението на ВВС в периода 2005 – 2009 г.
Едно от първите действия на Ангелов е да измени Закона за отбраната и въоръжените сили, така че да намали правомощията на началника на отбраната до минимум.
Ген. Симеонов не възразява.
В следващите години тандемът Ангелов – Симеонов изгражда интересни взаимоотношения. Началникът на отбраната не възразява на нито една от политиките, които прокарва военният министър, дори тези, които са крайно полемични. Министър Ангелов е повече от доволен, а Симеонов с охота изпълнява поставените от политическото ръководство задачи.
Така например, широко обсъжданите полети на кабинета „Борисов“ с военни летателни апарати стават факт не просто с тихото съгласие на Симеонов, но и с неговото формално разрешение.
Послушанието на Симеонов е наградено с удължаване на неговия мандат на началник на отбраната с още две години. Това става през 2012 г., а назначението идва от върховния главнокомандващ, президента Росен Плевнелиев и с благословията на министър Ангелов.
През пролетта на 2013 г. генерал Симеонов прави нов завой в своята политическа ориентация и започва откровено да критикува министър Ангелов, но както казва народът – след дъжд качулка. По това време Ангелов е вече бивш министър.
Критичният тон на Симеонов срещу старото ръководство се запазва и през управлението на военния министър Ангел Найденов. Тогава началникът на отбраната с охота хвърляше всички проблеми на въоръжените сили върху рамената на бившия министър от ГЕРБ.
Послушанието му отново бе възнаградено. Първо и най-важно, министър Найденов, който хвърли сериозни усилия да осветли неправомерното използване на военни самолети и вертолети от кабинета „Борисов“ така и не посочи основния съучастник за тези действия в средите на армията, а именно генерал Симеон Симеонов.
Генерал Симеонов сдаде поста началник на отбраната на 30 юни 2014 г.
„Поздравявам генерал Симеонов за достойно извървения път в служба на Отечеството“, каза тогавашният военен министър Ангел Найденов и за изпроводяк го награди с почетен знак на МО „Св. Георги Победоносец“ – първа степен.
Мнозина бяха готови да се обзаложат, че генералът-пенсионер ще залезе завинаги от обществената сцена, но уви, не бяха прави.Защо ДПС
И докато мнозина търсят „топлата връзка“ на генерал Симеонов с ДПС, то може би е най-правилно да се върнем в нощта след изборите за Европейски парламент на 26 май 2014 г. и да си припомним думите на председателя на партията Местан:
„Какво още трябва да направим, за да бъдем припознати като българската партия, най-последователната евроатлантическа партия на България? Въпрос на време е да получим и това признание.“
Какво трябва да направи ДПС ли?
Ами да вкара в редиците си бившия военен номер 1.
Дали ген. Симеонов е бил първи в списъка с потенциални бивши висши военни, които могат да бъдат привикани под турскосините знамена на ДПС, няма как да разберем, но е факт, че той е дал съгласието си не просто да се асоциира с тази партия, но и да влезе в Народното събрание, като неин представител.
Разбира се, нека сме реалисти, драмите около ген. Симеонов не интересуват електората на ДПС, който с лекота преглъща хапки като Делян Пеевски и даже се конкурират от кой избирателен район да го издигнат.Красимир Грозев
www.webcafe.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.