ВАЖНОТО Е ДА СЕ ИЗПЪЧИМ И ДА ВИКАМЕ ГОРДЕЛИВО: БУЛГА-АР! БУЛГА-А-АР! А В ДАЛЕЧИНАТА СЕ ЧУВА ОНОВА ТРОПАНЕ: ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТИ СЕ ВЪРТЯТ В ГРОБОВЕТЕ СИ
ВАЖНОТО Е ДА СЕ ИЗПЪЧИМ И ДА ВИКАМЕ ГОРДЕЛИВО: БУЛГА-АР! БУЛГА-А-АР! А В ДАЛЕЧИНАТА СЕ ЧУВА ОНОВА ТРОПАНЕ: ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТИ СЕ ВЪРТЯТ В ГРОБОВЕТЕ СИ
Не знам дали някой от вас чете сайта „площад Славейков“, но след като прочетете какво са писали по адрес на изложбата в Лувъра, вероятно ще се замислите дали да го посещавате изобщо някога… Дали да посещавате сайта, за музея спор няма – ако сте в Париж, трябва да идете да го разгледате; чакането на голямата опашка си струва.
Цитирам какво пише в репортажи на сайта площад „Славейков“ от Париж. По-долу, като коментар, ще пусна и връзка към статиите, за да не си помислите, че си измислям тези текстове.
Не, автентични са.“Парижани и стотиците туристи във френската столица не знаят, че се открива подобна експозиция.“
(Защо това е глупост:
В Париж имало стотици туристи? За сведение на журналистите, броят на посетителите на френската столица е около 33. Милиона. Всяка година)“…едва когато стигнахме самия Лувър. На фасадата на музея е опънат около 10-метров плакат на изложбата. Под колоните близо до входа е поставен втори постер, вече с доста по-скромни размери.“
(Авторката не е наясно, че 10 метров плакат на фасадата на музея, в който всеки ден чакат на опашка 32000 души, е много сериозна реклама!)
Това бяха цитати от „загряващата статия“. Сега следват и от същинската:“България произведе събитие в културата със световно значение. Подобен успех не сме имали никога, но по стара българска традиция не пропуснахме да оплюем и него.“
България е произвела събитие??? Не сме имали подобен успех НИКОГА? Отидоха по дяволите хилядите представления, концерти, изложби и др.п., в които българите показваха на света, че страната ни е родина не само на киселото мляко. За „Площад Славейков“ не е имало подобен успех. Но да видим по-нататък вдъхновеното перо… м-м, вдъхновената клавиатура…:“Д-р Баралис разкри пред „Площад Славейков“, че са избрали да представят само два века от тракийската история – времето на Севт Трети, който придобива изключителна мощ и влияние в региона. И се надяват за Тракия да се заговори така, както се говори за Гърция.“
Времето на Севт Трети са „два века от историята“? Севт Трети управлява 30 години, а не 130. И самият той НЕ придобива никаква изключителна мощ и влияние – напротив. Почти винаги е бил подчинен на други владетели.“Според д-р Баралис рекламата ни се струва малко, защото не сме запознати с протокола на Лувъра: „…Затова за тази изложба стратегията ни е каквато е и в предишни години – афишите в метрото и из цял Париж ще бъдат качени 4 дни след откриването на изложбата. Започваме другата седмица от понеделник. Няма да променим реда само заради България“.“
Авторката е поставена на мястото ѝ – там, където са всички комплексирани нашенци, които си мислят, че България е център не само на Вселената, но и на Балканския полуостров (който е, разбира се, по-голям от цялата Вселена!).
А сега следват и най-възвишените думи, излизали някога изпод перото… клавиатурата на журналист:“Ако бъдем честни, тази изложба е резултат от конкретна правителствена политика, която трябва да бъде похвалена – заслугата да бъде осъществена действително е на Вежди Рашидов. Дори най-яростните му отрицатели ще си изкривят душата, ако не признаят този факт. Вежди Рашидов има много кусури, езикът му не е рафиниран, в биографията му присъстват спорни фигури от историята на прехода, а заради някои слабости и приятелства в миналото и днес често му искат главата. Но той успя да докара до откриване тази изложба. Направи го в своя си авантюристичен стил, по думите му – заради един бас. От едно хрумване тръгна и гастролът на някои от най-прочутите скулптури на Роден у нас. Договаря се да покаже Ел Греко в България…
Начинанията му изглеждат така, сякаш се случват като на магия. Но благодарение на него на 15 април влязохме в Лувъра не просто като съзерцатели на културата на западната цивилизация, а като част от нея. Дано след време много от нас не възприемат тази изложба само за почесване на партиотарските си комплекси, а с вълнение, каквото изпитват и пред произведенията на гръцката култура. Да влизат в музеите не само, за да сочат ритоните с екзалтацията на един смачкан иначе „булгар“, а защото ценят изкуството.“
Мисля, че когато човек прочете тези думи, то може само да каже „Българско издание!“ Да сведе глава пред паметта на големите български журналисти и да се заслуша в онова тропане, което се чува в далечината: те се въртят в гробовете си.
===
И накрая – всъщност като епитафия на „показухата“ (показността):“В този музей не е лесно да попаднеш с изкуството си, творбите, създавани от наши сънародници, засега не са представяни в този най-прославен музей. Поканиха ни да покажем онова, с което правим впечатление по света – изящните останки от античната история на нашите земи.“
Авторката, която хвали БЪЛГАРИЯ по-горе, дори не си дава сметка, че „онова с което правим впечатление по света“ не е дело на България. Дело е на тракийските племена… Няма значение, важното е да се изпъчим и да викаме горделиво „Булга-ар! Булга-а-ар!“Вени Марковски