Детлеф Кухенбекер: ЕС е готов да ви подкрепя, но не и да дава пари на олигархията. Политик като Борисов в Германия е недопустим

Детлеф Кухенбекер: ЕС е готов да ви подкрепя, но не и да дава пари на олигархията. Политик като Борисов в Германия е недопустим

В Германия не може да съществува политик като Бойко Борисов, нито пък в България е възможна германската „голяма коалиция“.
Това заяви пред БГНЕС Детлеф Кухенбекер от Асоциацията за инфраструктура и устойчивост „Инфраню“. Той е специалист по политически маркетинг, социалната проблематика и трудови пазари, посещавал е страната ни 3-4 пъти, ходил е по избори, включително в етнически смесени райони, и може да се каже, че добре познава задния двор на България.
„Не мога да си представя, че канцлер в Германия може да стане такъв човек“, отвърна Детлеф Кухенбекер на въпроса дали правителството в Берлин може да бъде оглавено от лице, което е било бодигард едновременно на комунистически лидер и на оцелелия цар, и в същото време да е имало връзки с групи от подземния свят. „Абсолютно недостойно е хора с подобна история да кандидатстват в парламента. Нито една партия не може да допусне подобен кандидат в своите листи. Естествено, промъквали са се кандидати със съмнително минало, но те са били изключвани“, допълни Кухенбекер.
„Това, което наблюдавам в България, е, че много хора говорят, а малко неща се правят“, продължи експертът. „И това е нещо, което гневи младите хора и ги кара да напускат страната. Практиката „Не гледай какво върша, а слушай какво говоря“, не може да бъде приложена в Германия. По време на предизборните кампании партиите обещават много неща, но избирателите след това проверяват и като видят, че повечето неща не са изпълнени, после не отиват да гласуват. Последните 20 години наблюдаваме промяна в парламента, партии трябва да правят повече отпреди, защото избирателите проверяват в интернет изпълнението на обещанията им“, поясни Кухенбекер.
Според него „Германия се интересува от това, което се случва в България, дали се променят нещата срещу корупцията, за подобряване на икономиката, социалната политика, заетостта, усвояването на еврофондовете. Искаме да ви помогнем, но не подкрепяме корумпираната система. ЕС е готов да ви подкрепя, но не и да дава пари на олигархията. И когато България не изпълнява ангажиментите си към ЕС, нещата се усложняват. Според мен всички лидери на партиите трябва да мислят за нуждите на хората – добри улици, добро образование, здравна система. Все още има много работа“, констатира събеседникът.
За да обясни защо в България е невъзможна „голямата коалиция“ в Германия, той се спря подробно на историята за сформирането й (миналата есен), която впрочем продължи близо три месеца. Победилият на изборите Християн-демократически съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел и Германската социалдемократическа партия (ГСДП) са имали маратон от преговори, които са започнали на равнище контактни групи и съответно са стигнали до висшите партийни ръководства. „Социалдемократите изпратиха голяма група преговарящи, за да доближат различните мнения в рамките на партията. Така че всичките тези различни мнения да бъдат включени в диалог с християндемократите. И след поредния кръг преговори групата каза: „Да, възможно е да постигнем споразумение за коалиция“. За социалдемократите най-важните въпроси бяха минималната работна заплата, минималната пенсия и мирна външна политика. След това големите групи бяха разделени на по-малки групи по сектори – социални въпроси, аграрна политика и външна политика и прочие. При тези преговори по групи двете партии бляха представени от еднакъв брой представители. След постигането на споразумение в групите преговорите минаха на по-високи етап – висшите ръководства на двете партии. Ако те кажеха „не“, преговорите се връщаха обратно. Ръководствата одобриха окончателното коалиционно споразумение, но след това социалдемократите го изпратиха до всеки член на партията. В продължение на една седмица партийните членове имаха възможност да се запознаят със споразумението. Последва много активна дискусия между лидерите на партията и нейните членове, защото ситуацията беше опасна за социалдемократите – известно е, че след предишната „голяма коалиция“ социалдемократите загубиха голям процент подкрепа на поредните парламентарните избори и минаха в опозиция (тогавашното коалиционно споразумение с ХДС бе сключено без допитването до редовите членове – ред). Поради това лидерите решиха, че е необходимо мнението на редовите членове, преди да се сформира коалиция. Такова гласуване (вътрешнопартиен референдум – ред.) на членовете на ГСДП бе първото от 100 години насам, такова нещо досега не е имало“, подчерта събеседникът.
„Не знам дали такава коалиция е възможна в България, защото между нашите две страни има много различна политическа култура. Но беше интересно, когато някои лидери в България казаха, че ще се адаптират към това, което прави Социалдемократическата партия в Германия и може да направят същото. Защо не, какво биха изгубили? Когато членовете на партията кажат „да“, те (партиите) имат по-голяма сила“, обобщи експертът.
Спирайки се на принципните различия между партиите в страната му, Детлеф Кухенбекер изтъкна, че между социалдемократите и Лявата партия разломът минава през външната политика. Докато Лявата партия каза „Не“ на германско участие в конфликти по света, социалдемократите казват: „Не може да кажем „не“. Трябва да наблюдаваме какво се случва в света и когато дадена страна каже „Имаме нужда от вашата помощ като силна икономика“, не може кажем „не“.
Между зелените и християндемократите разминаването е в ядрената енергетика, ГМО-та и някои социални проблеми. А между християндемократите и социалдемократите основните различия са в социалната политика, донякъде в данъчната политика и по някои външнополитически въпроси. Но различията им не са толкова големи, че да отхвърлят коалициите. Основният въпрос е от какво се нуждае държавата и не може да кажем, че няма да се коалираме, ако държавата се нуждае от това. Така че партийният интерес остава на заден план, първо идва интересът на гражданите и след това на партията. Това бе един от най-важните моменти за постигането на коалиционно споразумение в Германия. Единственото изключение от това правило е Лявата партия, която поставят партийния си интерес над държавния. 90 процента от парламента поставят националния интерес над партийния, увери Детлеф Кухенбекер.Агенция БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *