ДЖАЗ В ЧАЛГАТА 2 ОСТАВКАТА: БЕЗСИЛИЕТО ПРЕД ДИКТАТОРА
ДЖАЗ В ЧАЛГАТА 2 ОСТАВКАТА: БЕЗСИЛИЕТО ПРЕД ДИКТАТОРА
След принудително прочитане на днешната стенограма от заседанието на МС и след внимателен анализ на казаното от Борисов и неговите сателити – Цветанов, Бъчварова, Кунева и Цачева, на преден план излезе нещо смущаващо. Нещо, което всички знаем, но винаги остава зад пикантните демонстрации. Оставката на Вучков, колкото и безсилна и безсмислена, колкото и съмнителна и нелогична да е, на практика показва ЧУДОВИЩНОТО БЕЗСИЛИЕ, в което всички, включително и министрите, сме потънали. Стигнали сме до там, че дори и в мислите си не можем да приемем, че може да има промяна. Забележете – не да правим промяна, а да си помислим, че може да има промяна.
Кабинетът БОРИСОВ2, или новият-стар Борисов, не дава шанс за подобни мисли и намерения. Реакцията на Вучков, твърде закъсняла, показва, че едно е да наблюдаваш безумията на управлението и някак си да мислиш, че утре ще е друго, съвсем различно е да се изсипе на конкретната ти лична глава. Тогава боли, тогава разбираш, че си изигран, тогава разбираш, че си част от сивата безлична маса и имаш право на мнение само при условие, че ГОСПОДАРЯТ РАЗРЕШИ. Дори и да си доц.д-р Вучков, дори и да си министър на вътрешните работи.
Искаше ми се да кажа, че има нещо достойно в постъпката на министър Вучков, но много са спирачките, които не позволяват да направя това. Първо, защото утре може да се окаже, че оставка няма. Нещо типично за Борисов, а защо не и за подчинените му. Второ, защото веднага изникват въпросите, къде беше министър Вучков през последните 4 месеца, когато почти всеки ден имаше нужда от силна и професионална позиция на министър на вътрешните работи. Къде беше Вучков, когато стана ясно, че Искров вече е удобен на Борисов?
Днес министърът е засегнат лично. Позицията му на пръв поглед е силна. Не може да се иска да разчиташ на хора, които не приемаш нито като професионалисти, нито като интелект. Не може да се иска да разчиташ на хора, за които си имал и имаш крайно отрицателно мнение. Не може да се иска да работиш в екип с хора, за които е обществено известно, че са част от един екип, срещу който си водил истинска битка.
Но тази „силна” позиция противочи на всекидневието на този кабинет. Защото, когато работата на министерството, призвано по закон да показва наличие или не на държава и държавност се приравнява на „дребнички такива проблеми”, когато искането за професионализъм се определя като „ченгеджийски“ номера, когато дори министър няма право да поставя въпроси извън определения дневен ред, когато по-важно е какво ще каже някакъв нов господар, благоволил да ни погостува за малко, не можем да говорим за достойноство и професионализъм. Говорим само за диктат и безсилие.
Колкото и да искам да определя постъпката на министър Вучков като правилна, на фона на вбесения Борисов, на фона на стъписването на Цветанов, на фона на нелогичните изказвания на Кунева и Цачева, мнението ми губи значение. Сигурно някой ще се опита да ме убеди, че в политиката трябва да има компромиси. И вероятно ще бъде прав, стига да не бърка компромиси с договорики и договорености. Стига тези компромиси да стъпват на някакъв, па макар и само публичен морал. За съжаление, силата на договорките, уговорките и спазаряването толкова силно са се настанили във всекидневието на нашите управляващи, че това всекидневие се превърна в практика, която с безразличие приемаме за нормална и естествена. Оставката на Вучков не е индулгенция. Оставката е опит за хипноза на публиката под трогателната форма на някаква безпомощност, изпълнена с фалшива политическа романтика. Любо КОЛЬОВСКИ
Колаж: Иво Ангелов