Д-р Н. Михайлов: Знаменитият въпрос „Кой?“ от миналата година е редактиран направо като „Управление с кой?“. Борисов в прегръдка на Юнкер е като малко дете – васална, в някакъв смисъл просешка позиция…много унизителна ситуация

Д-р Н. Михайлов: Знаменитият въпрос „Кой?“ от миналата година е редактиран направо като „Управление с кой?“. Борисов в прегръдка на Юнкер е като малко дете – васална, в някакъв смисъл просешка позиция…много унизителна ситуация

2014-а е година със затихващи „трусове“, заяви в предаването „Неделя 150“ д-р Николай Михайлов.
През 2013-а имаше взрив на гражданско негодувание, съсредоточен в столицата и то в централната й част. Това създаде първо впечатление за това, че е родена една нова нетърпимост към крупни безобразия. Второ – създаде илюзията, че това е България, и даже, че това е столицата, защото не беше. Тази година от една страната представлява своеобразно продължение на императивите от миналото за повече справедлив морал, но от друга страна тя е година, която опровергава тези претенции, като малко или повече утопични на българска почва. Това, което се нарича управление днес, своеобразното партийно съглашателство, несръчната конструкция на управлението, независимо от майсторството на Борисов да прави невъзможното в сферата на човешкото помирение – това е неговият специфичен талант, въпреки това става ясно, че след един взрив на висока морална нота от миналата година, сега спешно и последователно е изоставена тази утопична практика да се иска повече от това, на което сме способни. Става дума за едно изумление колко лесно се изоставят по пътя принципи, които са патетично преживявани, декларирани и артистично защитавани на жълтите павета. Сега всичко това е малко или повече пародирано. Знаменитият въпрос „Кой?“ от миналата година е редактиран направо като „Управление с кой?“.
Това е една парабола, която някои предвиждаха, други я считаха за кощунствено да бъде предвиждана такава възможност, на която сега са се натъкнали. Политическият въпрос сякаш вече престава да бъде интерес за тази активна гражданска фаланга, вместо това те се занимават с драмите на предколедния шопинг. Пазят се от това да рекапитулират собствения си гражданско-политически опит, защото този опит ще трябва да прозвучи малко или повече разкаяно. Те са хора, които не можаха да си дадат сметка какво представляваше този протест и какво той щеше да породи – ето го това, което той породи.Михайлов коментира още: Една перманентна и независима гражданска социална критика на това, което става, трябва да се пренасочи частично, да не кажа и основно, върху тези, които претендират да въведат морал с една конструирана надежда, с един нормативен оптимизъм, който не прилича на тази страна, защото тя не може да го понесе. Това е специално издевателство върху нейния ресурс да се управлява и да съществува от гледна точка на културния евопейски идеал.За отношенията между България и ЕК след решението за „Южен поток“, д-р Михайлов коментира: Сега Юнкер утешава Борисов в прегръдка като малко дете – много унизителна ситуация. Тази любов, която се излива върху нашия „ням“ министър-председател на европейски терен, не е нищо друго, освен едно велико и спорно снизхождение. Това не е уважение. /…/ Намирам тази картина, която представлява предмет на голямо самохвалство на нашия премиер, за много натъжаваща. Не става дума за достойнство, става дума за васална, в някакъв смисъл просешка позиция, която се задоволява със сантиментални жестове, с това, което ще получи през прегръдката на хора, които по предположение не ни уважават същински.Интервю на Лили Маринкова с д-р Николай Михайлов, БНР