ЗА ПРОКЛЕТНИЦИТЕ В МРАЗЕНАТА ЖУРНАЛИСТИКА. ВЪЗПИТАНО
ЗА ПРОКЛЕТНИЦИТЕ В МРАЗЕНАТА ЖУРНАЛИСТИКА. ВЪЗПИТАНО
Харесвам Даниела Тренчева. Дълбочината на характера и като журналист е маскиран с една видима мекота, която у мен липсва. Това понякога помага, понякога – не – в разследващата журналистика. Много внимателно изгледах филма и за Роберто Савиано по Нова телевизия. Със сигурност видео-материала е много по-обемен отколкото бе показан, но в телевизията владетелят винаги е монтажа. Би ми се искало да чуя изреченията преди внезапното изплуване на името на Станимир Флоров, изречено от Роберто Савиано, покрай Евелин Банев – Брендо. Дали е изрекъл Савиано и други викопоставени български имена…
Даниела Тренчева е пестелива и това е удивително ценно, защото няма нищо общо с драматургичните възклицания, финтифлюшки и манипулативен патос, използвани от телевизионните примадони, които са на почит в Нова телевизия.„Даниела Тренчева: А ти сам ли се чувстваш в своята дейност? Не само като журналист, но и като човек?
Роберто Савиано: Често, защото съм много мразен от другите журналисти. Ако ти изпъкнеш с такава история, караш всички да се чувстват виновни – защо не го направих аз, защо той – да, а аз – не. За много други си проклетник, защото си го направил, хитрец си, спекулант… Хората изпитват чувство за вина, сякаш е обвинение към тях – защо не са ги разобличили те, след като и те се занимават със същата материя, защо не са сезирали властите… Едно време се измъчвах, но вече не.”Самотата на единака. В самотията, наречена разследваща журналистика.
Журналистът мразен от другите журналисти. Защо той, а другите – не. А когато не си ти, той – другият, става „проклетник”, „хитрец”, „спекулант”…
Като става дума за Брендо и Флоров, ще ви разкажа една история.
Преди повече от година, а и преди това, дълго и даже някак натрапчиво вадех факти от кухнята на разследването на италианските карабинери, свързани с Евелин Банев – Брендо. Още в деня на отвличането на дърщерята на Брендо написах в прав текст, че дъщеря му е отвлечена по поръчка на изключително високопоставени фигури у нас, за да бъде оказан натиск върху Банев и осигурено мълчанието му.Така се случи, че попаднах в епицентъра на трескави контакти между висшестоящ разследващ от италианска страна и български ченгета, които обаче … нямаха нищо общо с управленската власт тогава. Нещо повече, бяха изритани от Цветанов и Флоров.
Същите тези ченгета обаче години наред бяха работили по Брендо на италианска територия съвместно с италианските карабинери. И водещият разследването от италианска страна бе брилянтно наясно, че върху Брендо чадър е осигуряван от Цветанов, Флоров и компания. Затова не желаеше никакви контакти, освен задължително и лицемерно официалните, с МВР управляващите.И настойчиво търсеше и работеше „на терен” в сянка с онези другите, изгонените от МВР, защото живота на Брендо бе на косъм.
Пишех максимално осветено онова, което можеше, за да се прецакам източниците си и за да не стане най-лошото.
През това време бившият вътрешен министър Цветан Цветанов не слизаше от тв ефира и като че ли въоръжен с написаното в АФЕРА, ежедневно говореше чисти лъжи и „опровергаваше” онова, което знаех, виждах и чувах с очите и ушите си.Италианците знаеха всичко за това КОЙ, ЗАЩО И КАК е покривал Брендо, и КОЙ, ЗАЩО И КАК искаше да му запуши устата за да не проговори за МАФИЯТА В МВР, СЛУЖБИТЕ И ПРАВИТЕЛСТВОТО, свързани с наркобизнеса.
Италианските карабинери успяха да опазят Брендо и благодарение на тукашните си колеги, извън системата на МВР, на които единствено вярваха, не допуснаха Брендо да се върне тогава в България.
Савиано казва във филма на Даниела Тренчева, че имал някаква надежда, след като чул за разследването срещу Флоров – че у нас имало и такива хора, които имали воля и желание истината да излезе.
Тази истина, която аз знаех и пишех, нататък умря. Нито един прокурор не прояви интерес. Нито една медия не зададе дори въпрос, въз основа на написаното от мен.Минавах в графата на „мразените”, „хитреците” и „спекулантите”. Много години живея в тази „графа”. Прав е Роберто Савиано: „Едно време се измъчвах, но вече не”.
Суетата в тази професия е самоубийствена. Ако си суетен, разследващата журналистика те изплюва. И в краен случай ставаш дръжка на микрофон, или водещ в някое рейтингово телевизионно предаване. В което ти подсказват какво да мислиш в слушалката.
Роберто Савиано: „Медиите са толкова уплашени, че не мисля, че е лесно да се разказват тези истории в България. Виждам, че е трудно и ми се иска да кажа на тези журналисти в България, които продължават да казват истината – да не го правят сами, защото България може да се промени, само ако голяма част от Европа влезе в България и вашата работа да стане международна.”Да не го правят сами.
А с кого?
Коя Европа? Лицемерната? Онази, до която, когато пишеш, получаваш съчувствени отговори и препратки към разни организации, които у нас добре се хранят с пари от евро проекти? Онази, която е напълно наясно с онова, което се случва зад кулисите тук, но умело го използва за политическите си цели и влияние?Мислите ли, че нещо се случи, когато преди много години от английското посолство пратиха във Варна резидент на разузнаването си, за да се срещне конфиденциално с мен и колегата ми – журналиста Любомир Живков? Да не би ние да сме се натискали да тропаме пред МИ5? Те се молеха за среща и я получиха. Очите им станаха на палачинки от чутото и ТЕ потвърдиха, че имат СЪЩИТЕ ДАННИ, включително и за „вечно побеждаващия на изборите” и неговите МВР и служби… Не можели обаче, нали разбирате, да се месят директно във вътрешните работи на България.
Шетаха обаче. И събраната информация летеше където трябва, за да бъде ползвана при „дипломатичен” натиск, когато трябва, към същите от които уж бяха възмутени.Същото е и с наркотрафика, покровителстван И от българските служби.Роберто Савиано: „Защото си мислят, че щом не съм мъртъв, значи не е вярно, че съм толкова застрашен и опасен с разкритията си. Ето това означава победа на мафиотската култура.”В България тази „мафиотска култура” е постулат както на управлението на държавата, така и на управлението на огромната част от медиите.
Същата тази „мафиотска култура” е превърнала журналистиката в жълта пачавра и продължава да бълва – жълти сайтове, жълти вестници, жълти телевизии…
Колкото по-жълто, толкова по – лесно промиващо мозъците и по-лесно управлявана „журналистика” за манипулация и превръщане в мишена, охрачвайки всеки, който пречи.Тази „мафиотска култура” има своите „килъри” – прикрили лицата си с черни медийни маски.
В България няма нужда президентът да осигурява охрана на някой роден „Роберто Савиани”. Тук няма да го разстрелят с куршуми.
Ще го унищожат перфидно. Защото е казал истината, а това означава, че вече априори останалите „журналисти” го мразят и той е „луд”, „хитрец”, „спекулант”, „пияница”, „наркоман”, „мутра” и всичко, онова, което не сте се сетили…„Мафиотската култура”, която управлява държавата и медиите, го поръчва не на истински снайперисти, а на „колегите” му.
Службите, които лицемерно го играят „демократични”, зареждат „компроматите” и „жълтите”, подменени като „сериозни журналисти”, „ексклузивно” го смачкват.
Роберто Савиано: „Истинската защита за този, който пише, за този, който разказва истината, е светлината, светлината на прожекторите.”
През последните месеци по стечение на обстоятелствата изпитвам истинско любопитство в съдебните зали. Съдят ме „журналисти”, които ме мразят, защото съм ги нарекла „жълти медийни олигофрени”. Не било възпитано. Наблюдавам някак отстрани и слушам тиради за „сериозната журналистика”, тиради, изречени от лица, които правят фекално жълти медии и наричат всяко храчене по някоя личност „разследваща журналистика”.
Правят експертизи на „експресивния ми език”. И наричат истините, които съм написала лъжа, от която изпитали „болки и страдания”.Не било възпитано. Никак не било възпитано да изречеш истината, която те наричат лъжа. Дали днес Ботев би бил на съдебната скамейка заради „експресивния си език”?
Питайте Пеевски. И слугите му, които са „журналистически авторитети”.„Истинската защита за този, който пише, за този, който разказва истината, е светлината”.
Тези дни съм заровена от зловещата истина за едни, уж, казваме, отминали времена. Един доклад на ЦК на БКП от 1950 – 1051 година на комисията по обследване на ръководните кадри в Бургаски окръг – крит, непобликуван никъде, обръща с главата надолу представите ни за „партизанска борба”, „морал” и „идеализъм”. Тези страници не са нито литературна мистификация, нито скалъпен сюжет от мелодрама, всичко в тях СЕ Е СЛУЧИЛО. Те са апотеоз на злокобната история на службите у нас, които уж, днес се били променили. След прочитането на тези страници става ясно обаче, че „промяната” е фатална илюзия.„Мафиотската култура” у нас вече е готова с пръст на спусъка. Да превърне всеки изнесъл истината, която не е чута, в „мразен”, „хитрец” и „спекулант”.„Едно време се измъчвах, но вече не”.Дори и това вече не ме измъчва – че у нас „мафиотската култура” успява да подмени всичко. Дори и цял живот да си бил журналист на честта, можеш да си отидеш охрачен, обруган и оплют като „спекулант”. А мръсниците, които цял живот са богатеели от мерзостта да храчат върху някого лъжите си, могат да си отидат с вдигнати паметници като „герои на разследващата журналистика”.
Рисковете на неведомите пътища божии.
Важното е душата ти да е чиста. Пред теб самия. Когато застанеш в онази „вътрешна стаичка” на съвестта. Чийто ключ държи единствено Господ.Веселина ТомоваAfera.bg