Кабинетът „Близнашки“ катастрофира с еврофондовете

Кабинетът „Близнашки“ катастрофира с еврофондовете

На фона на тези и ред други провали в сферата на еврофондовете, служебното правителство изпълни успешно една, задкулисно поставена задача, а именно: да върне на управленски позиции всички кадри на ГЕРБ, заради които Европа замрази европейското финансиране. Кадрите на Борисов вече активно подготвят разпределението на близо 16 млрд. евро към „правилните“ общини и фирми. Едно е сигурно – каквито и планове да си правят служебните и бъдещи управляващи, този път Брюксел едва ли ще допусне тяхното осъществяване…
Служебният кабинет „Близнашки“, назначен от президента Росен Плевнелиев, катастрофира с управлението на европейските фондове. Не само, че нищо от заявеното от държавния глава при представянето на правителството, в началото на август, не се случи, а дори ситуацията с европейските пари се влоши.
Поредното доказателство за това е информацията, че Министерството на земеделието провали поредната обществена поръчка по избор на сертифициращ орган на Държавен фонд „Земеделие“. Така България е под угрозата да загуби 1,6 млрд. евро. Служебният министър Васил Грудев, който винеше предшественика си, че не е успял да избере одитор на Програмата за развитие на селските райони, се провали в същото начинание. Оказа се, че одиторска фирма атакува поръчката, заради съмнения в нейната прозрачност. Информацията за това обаче бе крита 48 часа, а днес министърът реши, че има по-важна задача – да участва в агрофорум в Букурещ, вместо да обясни как ще спаси над 3 млрд. лева за земеделските производители. Грудев, който се гласи да поеме управлението на Държавен фонд „Земеделие“, се крие и от отговорите на въпросите за допуснати, макар в краткия му мандат, два тежки случая на конфликт на интереси. При единият – сестра на съветничка на служебния агроминистър консултира фирми за европейско финансиране в областта на земеделието. При другият – оказа се, че финансовият министър Румен Порожанов, протектираният от него Васил Грудев, а и началникът на кабинета на агроведомството Иван Капитанов са имали съвместен бизнес по консултиране на земеделци в областта на еврофондовете.
Сигналите за конфликт на интереси на ръководството на земеделското министерство и непрозрачното провеждане на обществени поръчки са поредното доказателство, че европейските институции няма скоро да възстановят доверието към българските власти, независимо дали имената на премиерите са „Орешарски“, „Близнашки“ или „Борисов“.
Доказателство за това е пълният провал на вицепремиерите Екатерина Захариева и Илияна Цанова, които бяха назначени с уверенията на Плевнелиев, че ще възстановят плащанията по замразените оперативни програми „Околна среда“ и „Регионално развитие“. Нито това се случи, нито се очаква България да получи парите си преди февруари 2015 г. Захариева и Цанова обаче премълчаха фактите, че България се отказа доброволно от десетки милиони евро, които бяха отписани чрез налагането на „плоска“ финансова корекция заради нагласени обществени поръчки в периода 2010-2013 г., т.е. при управлението на Борисов.
Вицепремиерът по еврофондовете в служебното правителство ще бъде запомнена единствено с нелепото и в крайна сметка неуспешно назначение на танцьорката и приятелка на лидера на СДС Божидар Лукарски за заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Илияна Цанова не успя да договори финализирането на нито една оперативна програма от новия програмен период 2014-2020 г. Цанова обаче допусна колежката й Екатерина Захариева и приближената й служебна транспортна министърка Николина Ангелкова да пренаредят приоритетите по новата Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“. Така Северозападна България отново бе отрязана и изключена от приоритетите до 2020 г. Пари за изграждането на скоростен път София-Видин по европейските фондове няма да се заделят за сметка на тунел под „Шипка“ и магистрала „Хемус“, за което активно лобираха бившите и вероятно бъдещи министри на ГЕРБ – Томислав Дончев и Лиляна Павлова. Захариева и Ангелкова се заеха и с активно лобиране за промяна на плана за строителство на тунел под Кресненското дефиле. Двете успяха да изгонят и изпълнителя на ЛОТ 4 на магистрала „Струма“ – гръцката строителна компания „Актор“.
Служебното правителство не направи нищо и в сферата на електронизацията на обществените поръчки. Въпреки очакванията на Брюксел, че в края на октомври месец ще е готов проект на нов Закон за обществените поръчки, който да действа в периода до 2020-та година, такъв не се очаква да бъде представен.
На фона на тези и ред други провали в сферата на еврофондовете, служебното правителство изпълни успешно една, задкулисно поставена задача, а именно: да върне на управленски позиции всички кадри на ГЕРБ, заради които Европа замрази европейското финансиране. Кадрите на Борисов вече активно подготвят разпределението на близо 16 млрд. евро към „правилните“ общини и фирми. Едно е сигурно – каквито и планове да си правят служебните и бъдещи управляващи, този път Брюксел едва ли ще допусне тяхното осъществяване…Агенция БГНЕС
Колаж: Иво Ангелов, „СИЛА“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *