КАКОФОНИКЪТ ПЛЕВНЕЛИЕВ И ДРУГИТЕ КУКЛИ
КАКОФОНИКЪТ ПЛЕВНЕЛИЕВ И ДРУГИТЕ КУКЛИ
Какофония означава, както ви е известно, шум от хаотично натрупване на звуци.
Гълчава. Врява.
Безредие. Хаос. Неблагозвучие.
Злозвучие.
За днешната политика се сещаме.
***
Папа Франциск казва, че Третата световна война е в ход.
Нашият Петльо Плевнелиев, вместо да се свре в някой килер, веднага обаче го поправя, че Русия водела хибридна война с България.
Ако го оставят да се накакофони, и това може да стане един ден.
Обаче Бойко пък казва, че не е „толкова голям ястреб“ като Какофоника, макар че той изглежда по-скоро като една мокра кокошка.
Бойко казва също, че Какофоника трябва да си мери думите – но го съобщава на медиите. Вместо да го извика и да потренира с него някои хватки от каратето.
***
Пак Бойко казва, че е излишно Волен да бъде пращан в кауша, защото няма опасност да се укрие.
Обаче Цветан Цветанов казва, че той би го арестувал още по време на скандала в НАТФИЗ.
В този случай Бойко не казва, че не е „толкова голям ястреб“ – защото така ще припомни, колко от арестите на Цветанов се оказаха кьорфишеци.
Предпочита да го остави да се изкакофони.
***
Какофоника Петльо награждава Вартоломей с орден „Стара планина“. Бойко пък отказва да го приеме.
Но пак забравя да направи някоя хватка на Какофоника.
***
Той пък, след като вече се е справил с Русия, казва, че е наясно и с
„първопричините на тероризма“.
Знаел ги съвсем точно: „Социалното изключване, неравенството и липсата на достъп до основни човешки права“.
И трябвало да се обединим, за да премахнем тия първопричини.
Тъй че, след като спечелим войната срещу Русия ни чака нова битка – сега пък срещу „социалното изключване“, която също трябва да спечелим.
Изкакофонва се – след което отива да се снима с Ирина Бокова, и изглежда много искрен, макар че неговите черносотници се опитват да бламират кандидатурата й за шеф на ООН.
***
Друга какофония.
От месеци ни казват, че границите ни са сигурни.
Накрая се оказва, че 28 хиляди нелегални пришълци са влезли у нас само от началото на годината.
Обаче какофоничката Бъчварова се изпъчва и казва, че само 1366 от тях са останали тук. Хайде – да изкакофоним и този успех.
***
А пък бившият главен секретар на МВР генерал Илия Илиев излязъл на лов и веднага хванал 34 нелегални пришълци – всички били между 20 и 30 годишни, „като струговани, атлетични, натренирани“.
В България има близо 110 хиляди ловци – ако ги пуснат да търсят натрапници, какофонията със сигурността на границите ни ще стане още по-звучна.
Всеки от тях да хване по трийсетина души – това са към 3 милиона човека. Така и проблема на Меркел може да решим.
А след това ще ги предоставим на Какофоника да реши социалните им различия.
Тя и Меркел вече какофони, какво остава за нашите местни мишки.
***
За какофоникът Ненчев, военният министър, да не говорим.
И той не спря да се пъчи, колко са сигурни границите ни – макар че само нелегалните пришълци от началото на годината са почти колкото цялата ни славна армия.
И небето ни е сигурно – след като Ненчев договори изтребителите ни да се ремонтират в Полша, въпреки че това автоматично ги обрича на бракуване.
Направи го на инат – понеже поляците не му предложили подкуп, като руснаците.
И тази измислица остана без последствия, макар че Прокуратурата би могла да се позабавлява с хартиения змей Ненчев.
***
Специално този какофоник трябва внимателно да бъде наблюдаван
– не бива да се забравя, че ще носи отговорност за живота на българските летци и тогава, когато самият той отдавна ще е в политическото небитие.
И шефът на военно-въздушните сили ген. Радев се прояви като добър какофоник във водевила с оставката си: изкакофони, че я подава, но веднага след това си я взе обратно от Бойко.
Не е лошо сега да каже ясно, сигурен ли е в качествата на „полския“ ремонт?
Да или не?
Да бъде откровен – и без да тича до кабинета на Бойко.
***
Не са нужни повече примери.
По-добре да се запитаме, какви са причините за какофонията, за това Злозвучие?
Привидно най-ясен е Главният Какофоник Плевнелиев.
Той се напъва да бъде чут, колкото и фалшив да е гласът му.
Това при него изглежда вече като болестно състояние.
Не е обикновената логорея на внезапно осъществения „държавник“.
Той вече се вижда като нещо повече от дървеното пиколо в един духов оркестър, в който повечето от изпълнителите дуднат фалшиво с медните си тръби.
Но кой му пише речите, кой го дърпа за езика, кой си играе с него, кой се забавлява чрез/през него, кой го бута срещу Опекуна му?
Кой му внушава непрекъснато, че е нещо повече от онова, което е?
Че трябва да постигне пълната си „автономия“?
Че е държавен глава, а не сламена кукла?
Чия сянка наднича зад този невзрачен човек?
***
Опекунът му, който ни го натресе, очевидно вече го вижда като „ястреб“, което само по себе си е смешно.
Кокошката-ястреб, която е излязла извън контрол – това ли ни казва той?
По-рано противоречията между двамата бяха по-скоро комични – днес обаче виждаме сериозни сблъсъци, някои от тях доста опасни.
Какофоника и неговият бивш Наставник не можаха да се споразумеят дори за брадата на Вартоломей.
Единият го награждава, а другият го отпъжда!
И каква държава е това, какви сигнали дава тя?
***
Единият непрекъснато се репчи на Русия, другият се задоволява кротко да се дистанцира.
А зад двамата наднича мазната усмивка на външния министър Митов, който всъщност бил поканил Ватоломей.
Утре той ще покани и някой терорист – и него ли Какофоника ще накипри с държавно отличие?
И това не е фантазно хрумване – нали друг един външен министър, Николай Младенов, покани преди три години в Правец лидери на сирийската „опозиция“ – а после те се оказаха свързани с „Ислямска държава“.
Защо Младенов, който е от същото котило на Митов, не ги покани пак, а пък Какофоника да си ги гушне.
**
И защо, в края на краищата, Бойко – Бас Баритонът в този неблагозвучен оркестър, допуска всичко това?
Ще му каже ли някой, че докато симулира слабост – така си мисли той, няма да се окаже наистина слаб.
***
Тия дни, докато размишлявах за изпитанията пред Българската Съдба в днешните смутни времена, си зададох някои тягостни въпроси.
Ще ги споделя пак, защото те остават без отговор сред всеобщата какофония.
Държава ли е, всъщност, България – когато в нея вилнее Какофонията?
Някой да е чувал наскоро поне един от българските първенци да е изричал думата „България“?
Чувате ли изобщо страховете на Народа?
/вестник „Уикенд“/
***Кеворк Кеворкян
Колажи: Иво Ангелов – „Свободен човек“