Как богати държави 6 г. вземаха в пъти повече пари от ЕС на човек в сравнение с нас

Как богати държави 6 г. вземаха в пъти повече пари от ЕС на човек в сравнение с нас

Всеки българин е получавал по 106 евро средногодишно нетна помощ от ЕС през първите 6 г. от началото на членството ни, след като се приспаднат вноските на България в общността.
По данни на Европейската комисия България реално е получавала европейска помощ за този период средно по 788 млн. евро на година, като се приспаднат членските ни вноски и без да се броят предприсъединителните фондове. Тази сума представлява почти точно 2% от БВП на България през 2011 г. Нека не забравяме, че парите от ЕС не са съвсем безплатни. Армия от служители обработва програмите, сумите трябва да се осигурят предварително от фирмите или от бюджета и т.н. Затова ще е по-точно реалният процент на помощта от ЕС да се определя спрямо брутния ни вътрешен продукт по съпоставими цени, т.е. по реалната покупателна способност. Ако се базираме на данните на ЦРУ (CIA World Factbook), то излиза, че нетната помощ от ЕС е почти точно 1% (1,04%) от БВП на България по съпоставими цени.Добре, получаваме малко пари от ЕС. Ами нека видим колко получават други, по-развити държави в ЕС. Един бърз поглед показва шокиращи данни. За 6 г. далеч по-развити държави са получавали в пъти повече нетен приход на човек от населението в сравнение с България, след като се извадят вноските им в съюза. Литва е получила над 4 пъти повече, Гърция – почти 5 пъти повече, Естония – почти 3 пъти и половина повече, Унгария – над 2,7 пъти повече, Латвия – над 3 пъти повече, Португалия – 3 пъти повече, Чехия – над 1,5 пъти повече. Всички тези държави имат между 2 и 4 пъти по-висок БВП на човек в сравнение с България. Да споменем и най-развитата държава в ЕС – Люксембург, която получава почти 26 пъти повече нетен приход на човек от населението в сравнение с България.
Вече имах възможност да обоснова във в. „24 часа“, че България за прехода от 23 г. подарява на развития западен свят 1,35 млрд. евро, колкото струва обучението на емигриралите ни висшисти. Отглеждането и обучението на най-работливите
българи – емигрантите ни без висше образование – ни струва 27 млрд. евро. Излиза, че България е подпомогнала развитите западни държави със сумата от над 28 млрд. евро! И това е минималната възможна сума. Срещу относително скромните нетни 4,7 млрд. евро, които сме получили от ЕС.
Защо най-изостаналата държава в ЕС получава почти символична помощ? Защото сме с най-нисък стандарт на живот ли, защото в България се намира най-бедният регион в Европа, защото половината ни терен е планински, или защото сме една изявено аграрна държава? Или защото правителствата ни не са реагирали време да защитят интересите ни?И къде отиват декларациите, че ЕС „насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване“? Дори в Договора за функциониране на ЕС се казва: „Съюзът има за цел намаляването на неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони.“ България не само, че е най-изостаналата държава в ЕС, но Северозападна България е най-изостаналият регион в този съюз. В същия Договор за функциониране на ЕС се добавя, че „засегнати от индустриалния преход, както и регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни… демографски условия …и планинските региони“ трябва да бъдат финансирани по специален начин като отделна категория региони. България страда от най-голямата демографска криза в ЕС и по данни на Световната банка има най-голям спад на населението си в света в последните 20 г. (като изключим миниатюрните острови Кук). Критерият „неблагоприятни демографски условия“ следва да се прилага еднакво за всички държави-членки. Но тези обстоятелства не са довели по-добро финансиране за България.
Цитираните красиви думи от Договора за функциониране на ЕС, които ги има по сходен начин и в договора за създаване на ЕС, би следвало да се реализират чрез няколко регламента от стотици страници. И именно тези регламенти създават ограничения за получаването на помощи от най-слаборазвитите държави и региони. И тези ограничения са в изразено противоречие с цитираните договори.
За периода 2007-2013 г. имаше ограничение до 3,8% от БВП при получаването на пари от фондовете, подкрепящи сближаването. За следващия период – 2014-2020 г.Ы регламент от 2013 г. предвижда вече да има ограничение за пари от тези фондове в размер на 2,35% от БВП! Казано с други думи – колкото си по-беден, толкова по-малко получаваш!И най-потърпевша е най-слаборазвитата държава – България, защото сме с най-нисък доход. Какво общо има това с основополагащите договори на ЕС?
За подпомагане на по-слаборазвитите държави от ЕС е предвиден така нареченият Кохезионен фонд. За такива се приемат всички държави, които имат под 90% от средния за ЕС доход. Забележете – регламентите не правят разлика между държава като България, която има 47% от средния европейски доход, и държава, която има примерно 74% от средния европейски доход. Това е разлика от над 50%! Това е следващата голяма несправедливост към най-изостаналите държави. Според регламентите и за Кохезионния фонд важи ограничението от 2,35% от БВП.
Да видим картата на регионите на ЕС съобразно официалната им класификация за периода 2014-2020 г. (Виж стр.11). Установяваме, че според регламент от 2013 г. ЕС третира принципно еднакво и заделя общ бюджет за най-изостаналите райони в Европа – стига да са с доход на човек под 75% от този в ЕС. Но в най-изостаналия регион в ЕС – Северозападна България – доходът е около 27% от средния в ЕС, и то не в абсолютни цифри, а по т.нар. паритет на покупателната способност. Равно третиране на сходни ситуации е основен принцип в правото на ЕС. Но след като регионите очевадно не са сходни, защо тогава ги третират като сходни?
В абсолютни цифри доходът на Северозападна България излиза много по-нисък, отколкото изчислен по използвания от ЕС паритет на покупателна способност.
Да сравним две бивши социалистически държави – България и Чехия. От фонда за най-изостанали райони за 2014-2020 г. България ще получи 714 евро на човек, а Чехия – 1,453 евро на човек. При това Чехия има два пъти и половина по-висок БВП на човек от България. Колко справедливо от страна на ЕС. И какво общо има това с прокламираните цели на основополагащите договори на ЕС за изравняване в развитието на регионите.
Трябва да се отбележи, че в предходния програмен период – 2007-2013 г. за слаборазвити региони се приемаха тези, които имат доход на човек под 50% от средния за ЕС, и за тях имаше отделен бюджет. Така през новия програмен период от 2014 до 2020 г. най-изостаналите региони, сред които са и всички български, ще се състезават за пари с много повече други региони. Колко мило, че преди няколко години, когато са се готвили тези промени, България не направи нищо, за да избегне тази несправедливост.През 2014-2020 г. се предвиждат огромни целеви помощи за определени региони. Посочен е регион в Испания с помощ от над 2,5 млрд. евро, в Унгария – над 1 млрд. евро, в Гърция – към 1 млрд. евро. Но за най-изостаналия регион в Европа – Северозападна България – няма и помен от подобна помощ. Толкова за хубавите приказки в договорите на ЕС как щяло да се помага на изостаналите райони да настигнат напредналите. За България беше голямо постижение, че станахме членове на ЕС. Това се постигна с много усилия. Но не бих казал много добри думи за усилията на българските политици да защитят успешно правата на страната ни в ЕС, след като бяхме приети.
България влезе в ЕС, като уговори субсидиите за земеделие да са 25% от размера на помощта за “старите” държави. Същия размер получи и Румъния. Едва през 2020 г. всички държави в ЕС ще трябва да достигнат до минимално финансиране от 196 евро на хектар. В момента едно френско зърнопроизводително стопанство получава средно 291 евро на хектар, докато през 2015 г. българските зърнопроизводители ще получават 120 евро на хектар. За каква честна конкуренция може да става въпрос, когато
някой получава в пъти повече субсидии от друг в един общ пазар?
И дали това е в съответствие с правилата на ЕС, изискващи “силно конкурентна социална пазарна икономика”?За да се усвоят европейските пари, е необходимо на практика да се инвестира предварително цялата сума. Това предполага или бюджетът да отпусне заемообразно парите на съответните държавни структури или общини, или пък фирмите да инвестират свои пари, или да теглят кредити. Освен това, Европейската комисия допълнително забавя дължимите плащания. За съжаление, България, освен че е най-бедната страна и парите са кът, не е и член на еврозоната. Поради това не може да разчита на щедрото и евтино захранване на банките с кредитен ресурс от Европейската централна банка.
Причините за малкото пари, които получаваме от ЕС, не са само в то[/b]ва, че България не си отстоява интересите в самия ЕС. Към 30 април т.г. ние сме усвоили само 56% от европейските пари за предходния програмен период. Факт е, че през 2013 г. усвояването на европейските пари се подобри. Ако се хвърлят необходимите усилия, процентът на усвояване може да стигне най-много до 80% към крайния срок – края на 2015 г. Един от основните проблеми е, че за много инфраструктурни проекти няма избрани строители. Най-вероятно ЕК няма да ни възстанови над 1,5 млрд. лв. по програмите за околна среда на общините.
[b]Защо правителството не помисли да делегира дейности по усвояването на европейски пари на частни фирми, чиято целева дейност стриктно да се контролира от държавата. Няма правни пречки за такива стъпки. Усвояемостта спокойно може да се вдигне на 90%.
В България много от икономическите дейности все още са в сивия сектор. Например рибарството, дърводобивът и др. Което пречи да се усвояват повече европейски помощи.Много правилно ЕС ни критикува за корупцията. Но не си ли задават в ЕС въпроса, че
корупцията се стимулира при тази изключителна бедност на фона на богатата Европа.Не е учудващо, че в основополагащите договори на ЕС се пише едно, а на практика друго се прави – държавите си гледат интересите и не можем да им се сърдим за това. Но нека и България най-после да започне да си гледа много по-активно своите интереси. България не само трябва остро да постави пред Европейската комисия въпроса за несправедливото разпределение на европейските пари, но и следва да образува дела в Съда на ЕС срещу текстове от няколко регламента като противоречащи на Договора за функциониране на ЕС и Договора за създаване на ЕС. И правителството следва да потърси консултации с големи европейски правни фирми, които имат опит във воденето на дела в Съда на ЕС.
С казаното не поставям под съмнение определено положителната роля на ЕС за свободата на пътуване, за външната сигурност на държавата ни и за цивилизоване на законодателството ни. Но тези положителни аспекти на членството ни по никакъв начин не оправдават противоправното разпределение на фондовете на ЕС.Проф. Иван Т. Тодоровhttp://www.24chasa.bg/