ПОКЕР

ПОКЕР

В тази писаница ще ви попитам защо по света няма паметник на картоиграч. Нито на банкер. В предишната писаница припомних за Христо Смирненски и запитах защо няма десни поети? Благодаря за отговорите, които получих. „Защото Айн Ранд не е писала поезия“, каза един форумец. „Напротив, има десни поети, например Киплинг“, каза друг.
Естествено беше да получа отговори разумни, както и остроумни; тези седмични писаници се четат от хора мислещи във време, когато другите форуми преливат от злоба на отрепки, напомнящи ми за стиховете на Петко Р. Славейков: „Не сме народ, не сме народ, а мърша,/ хора, дето нищо не щат да вършат.“
Неминуемо писаниците привличат и Hate mail. Има pro-US активисти, които искат моите писаници да се забранят (виж края на предишния форум под писаницата „Насам-натам“, прочетена от 30 хиляди, сиреч един стадион хора). В началото на писмото си аз винаги пиша Jimo’s op-ed column. Това означава, че не вестникът, а аз нося отговорност за всяка моя дума. Изтриват ми Jimo’s op-ed column от солидарност и колегиалност, но аз не искам да се крия зад гърба на моите колеги, казах им да не го изтриват.
Хората не сме равни и еднакви, казвам пред приятелите си, научени да мислят, че хората се делят на леви и десни, на русофили и русофоби, а не на мислещи и мърша.
Тревожи ме, че се заформи затворен кръг. Хейтърите крадат като роми, ромите крадат като цигани, партиите крадат българския народ, когото са задължили да ги субсидира и партиите наемат хейтъри, които не са народ, а мърша, хора, дето нещо по-достойно не щат или не могат да вършат. – Не обръщай внимание на хейтърите, Джимо – казват приятелите. Отговарям, че не обръщам внимание на мършата, не се тревожа дали ще ме забранят. Тревожи ме оглупяването, видиотяването, оскотяването.
В българския синонимен речник тези три думи са дадени като синоними. Народът казва „Не било по врат, а по шия“, но езикознанието казва, че няма стопроцентови синоними. Ние казваме „девойка с лебедова шия“, а не „с лебедов врат“, „маточната шийка“, а не „маточният врат“.
В своето есе за Киплинг Джордж Оруел го нарича певец на империализма. Сиреч десен. Да, но Киплинг написал балада, в която казва Oh, East is East and West is West, and never the twain shall meet. Това е поетично прозрение. След един век настъпило разфасоване на империята, в която слънцето никога не залязвало.
US тепърва ще проумяват, че East is East and West is West, and never the twain shall meet и всуе са напъните им за глобална империя. Това е визията на Збигнев Бжежински в неговата книга „Голямата шахматна дъска“. Нарисувал върху картата на света елипси на интереси и влияния. „Ислямска държава“ разбишка схемите на Бжежински, „Сблъсъкът на цивилизациите“ на Хънтингтън и „Краят на историята“ на Фукуяма. Историята няма да се разрази в ураган, но „отнесени от вихъра“ на историята са харвардските политолози, икономистите от чикагската школа и trickle down мислещите, че като има големи богаташи, богатството им се процежда надолу и създава работа за наемния труд.
Имам неприятното свойство да казвам какво ще стане и то става. От десетките такива случаи ще спомена само последния: през април 2014 г. казах, че руският „Южен“ поток няма да мине през Турция; онзи ден чухте, че проектът е замразен. Но ако газът все пак мине през България, не бързайте да се радвате, няма да видим голям келепир, а напротив.
Ако си изчислите на калкулатора така: Гърция дължи 320 милиарда евро, а националният дълг на САЩ е $19 трилиона. Значи САЩ са стотици хиляди пъти по фалирали от Гърция башка бродещите по света виртуални долари без покритие, башка деривативите. Но ако вие сте американомразец, не бързайте да се радвате, съотнесете числата към БНР на САЩ и ще видите, че САЩ няма да фалират в обозримото бъдеще, а фалират ли, няма да видим голям келепир, а напротив. САЩ са велики и ще продължат да вършат велики безумия.
Във Вашингтон Бжежински ми подписа книгата си с посвещение след телевизионна караница, в която го победих с лекота, не защото съм голям полемист, а защото той каза, че САЩ са велики, и аз го контрирах за САЩ като световен жандарм. Пазя книгата, а записът от телевизионната караница е в Българската национална телевизия, ако не са го потурчили, пардон унищожили.
Не се играе планетарен шах, както мисли Бжежински. Играе се най-просташкият покер: Ези тура; ези – аз печеля, тура – ти губиш. Богатите винаги печелят, народът винаги губи.
Има Varieties of Poker games: Stud horse poker, Draw poker, Community card poker, Texas poker, High Chicago & Low Chicago poker etc. В България не беше нужно да си Stoneface а-ла Buster Keaton, нито да имаш безизразно Poker face. Децата подскачахме от възбуда, когато играехме Несебърски покер. Несебър гъмжеше от мухи. Децата слагахме по едно левче на масата, гледахме мухите, кръжащи около голата електрическа крушка, висяща от тавана, преценявахме на око, някой каже 15 са, друг каже 20, друг 30, затваряхме прозорците, излавяхме мухите и който е казал числото най-близо до броя на мухите – джакпот, взема всичките левчета. Пандизчийски покер играехме с бащите, патили и препатили по лагери и затвори преди или след 1944-та, баща ми беше спец, щото и преди, и след им давали само по една бучка захар за чая; на чиято бучка първо кацне муха, прибира бучките на другите. Коронният номер на Мики, отличният телевизионен говорител и мой приятел – Димитър Игнатиев, беше телевизионният покер. Всеки слага десет лева на масата. Играе се като криеница, само че при криеницата един жуми и после търси другите, а ние обратното – един се скрие, останалите го търсят. Ако не го намерят, той прибира парите. Мики, двуметров 125-килограмов мъж, го търсихме под кревата, в гардероба и не го намерихме. Номерът на Мики беше: опре тил на рамката на вратата, запъне крака о насрещния край на рамката, лека полека лази до горе и ние не го намерихме, понеже не се сетихме да погледнем нагоре.
Сега ви предлагам тест, както банките ги подлагат на стрес тестове. Въпрос: Защо няма по света паметник на банкер? Помислете. Сега слушайте. Защото само в България може да има паметник на банкер. Буров, роден в Горна Оряховица, учил в Априловската гимназия в Габрово, откъдето го изключили заради организирана от социалистите стачка. Следвал политически и финансови науки в Сорбоната в Париж. Построил жп линията София – Кюстендил, създал акционерно, минно и застрахователно дружество, преди да е дипломат и министър, Буров е единственият депутат, който през Балканската война 1912 г. ускорено завършил офицерската школа и се записал добоволец. При Чаталджа поручик Буров повел атака „на нож“, турски куршум се забил в гърдите му. Спасило го, че бил пушач – в металната му запалка в горния джоб. Дали му орден и той пак станал депутат и подпреседател на Народното събрание.
След 1944 г. Буров, разкарван насам-натам по пандизи, осъждан, оправдаван и т.н., си изкарваше хляба като каруцар. На стари години, когато пийнел и не бил в състояние да разтовари каруцата с въглища, нежната, изискана мадам Бурова грабвала лопатата. Жена героиня. Хубаво е до всеки мъж да има жена. Жените са ни вярна опора, така зная аз. Сега съм демоде; не разбирам демократичните цивилизационни ценности. Казвам си: И на педеас’и не случихме, хората какви педеас’и имат! В Пентагона US генерал Тейлър и други US военни с US униформи, insignia и медали, казали, че са педеас’и и представили на публиката „мъжете“, за които са женени, пардон, омъжени. Обърках се. Не разбрах кои са педеас’и, кои са транссексуални и като такива са лесбийки и имат за партньорки други лесбийки. Не разбрах, понеже съм старомоден, десен и консерватор.
И през ум не са му минавали такива работи на Хънтингтън, който се прочу с книгата си The Soldier and the State: The Theory and Politics of Civil-Military Relations. Единственият в света паметник на дървения философ е в Брянск. Той е на Козма Прутков. Издялан е от един сух дънер. Дълго го гледах.
„По света няма паметник на прокурор“. Това е реплика от пиесата „Прокурорът“ на Джагаров, който написа за България стихотворението „Земя като една човешка длан… / Но по-голяма ти не си ми нужна,/ Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,/ че е от кремък твоят стар Балкан“.Димитри Иванов
В. „СЕГА“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *