ПОЛИТИЧЕСКАТА ФАУНА И ОПТИМИЗМА НА БЪЛГАРИНА
ПОЛИТИЧЕСКАТА ФАУНА И ОПТИМИЗМА НА БЪЛГАРИНА
Наблюдавам екземпляра Бойко Борисов от появяването му в публичното пространство. Знам много за него. Прочел съм и съм изслушал стотици и хиляди мнения, описания, анализи, коментари и какво ли не за него. В началото на политическата му кариера ме веселеше. Не допусках, че ще стигне постовете главен секретар на МВР, кмет на София и че ще си създаде партия, която ще доведе до такива катаклизми в управлението. Въпреки късогледството ми, намерих някакво обяснение за иначе необяснимата му и стремителна кариера. Убедих се, че съм лош пророк и не ставам за анализатор, народопсихолог и сърцевед. Убедих се, че не разбирам от хора и типажи. Не разбирам и механизмите на тайнствената харизма, която незнайно как превзема умовете и сърцата на масите.
Не успях да проумея как и защо простоватото и просташко говорене толкова много се харесва на широките народни маси, представляващи българския народ, който уж бил устремен към светлите бъднини, воден от „науката е слънце“. Защо, защо просташкото говорене така силно се харесва у нас? Поради неграмотност, нравствена изостаналост или поради някакви други причини. Защо хората за втори път избират и продължават да предпочитат един негодник за свои водач и се правят, че не виждат пропастта, към която тоя ги води?
Повод за тия мои несвързани и хаотични мисли са днешните прояви и изявления на премиера. За пътищата, магистралите, Турция и Русия. Моите мисли са хаотични, а поведението на Борисов и коментарите му са направо изумителни! Политическите му „опоненти“ не реагират. Никой не казва, че това поведение и тия изявления са абсолютно ненормални, антинародни и противодържавни. Не допускам, че това мълчание се дължи на ваканционни настроения и празнично безразличие към наистина съществените и важни неща. Тоя екземпляр превърна политическия цинизъм в норма за поведение. Опраскването, накокържването, фамилиарнеченето с Дейвид и Ахмед – това са неща, които отдавна не правят впечатление никому. Гнилите ябълки, каките и свраките също са норма. Те са маяк и ориентир за останалите участници във фарса, наречен политически живот. Удобен фон за Гоце и останалите партньори на генерал.лейтенанта, инж. и д-р Бойко.
Забележителна е лекотата или лекомислието на публиката да забравя хаоса около изборите, измъчените хора в зала „Арена Армеец“, безсмислените стадиони и спортни зали в села с по 200-300 души възрастно население, преоткриването на отдавна открити пречиствателни станции, магистралите, които се ремонтират месец-два след емблематичното рязане на лентичките.
До тук бях с увода и изложението. Заключението ще го спестя на читателите в социалната мрежа. Защото заключението е отчайващо. И безнадеждно.Любо КОЛЬОВСКИ