ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА СИЛЕН СТАРТ: ЩЕ РАЗРУШИ ЛИ ВЕЛИЗАР БУНКЕРА НА СТАТУКВОТО
ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА СИЛЕН СТАРТ: ЩЕ РАЗРУШИ ЛИ ВЕЛИЗАР БУНКЕРА НА СТАТУКВОТО
Вчера пред Нова телевизия независимият депутат Велизар Енчев обяви, че на 4 и 5 април в Арбанаси ще се сформира Движение за радикална промяна.
Безспорно, в България има потребност от нов политически играч. На първо място за да представлява интересите на всички онези, които стоят отстрани и не влизат дори в спор, защото от една страна няма смисъл – всичко е едно и също, от друга страна не харесват никого. На второ място, настанилите се на политическата сцена, така безобразно се сплотиха и обединиха, че заприличаха на парламента на Тато, само дето „БЗНС-то е повече от едно. Хаотичното повтаряне на „ляво” и „дясно”, че даже и „център” показва само страх от влизане на нови лица в това пространство. Всички лидери безобразно се припознават като част от тия въображаеми пространства, независимо от миналото си и някогашните си идеологически състояния.
Политическо подобие на гръцката СИРИЗА ще привлече много от активните в момента избиратели, разочаровани от своите избраници, както и такива, които нямат избраник. Не случайно вчера Юрий Асланов, собственик и управител на социологическа агенция „АФИС“, заяви пред София Topnovini.bg, че „Българският еквивалент на гръцката левица СИРИЗА или испанската „Подемос“ ще измести БСП от политическата сцена, ако не бъде извършена дългоочакваната промяна в нея.”
Заявеният стартов коридор на Движението за радикална промяна: Да каже не на тази политическа система, на тази парламентарна конфигурация, която измами, с малки изключения всички български граждани, плаши не само БСП, плаши всички действащи политици. Защото в този случай са на лице онези необходими предпоставки, които дават шанс:Първо: Старт с конкретна цел – удар върху сегашната политическа система.Второ: Стартира с деклариране на действия за радикална борба с бедността;Трето: Интелигентен и образован, политически грамотен лидер.
Има и други предпоставки, но само тези са достатъчни, за да настръхне любимия ни политически „елит”. И да започнат удари под кръста на още неродената партия.
Велизар Енчев е силен политик, който отстоява всяка своя дума. Колко са такива в парламента днес? Лично аз невиждам нито един, особено след последния гласуван закон. И това предопределя неговото бъдещо силно лидерство. Нищо, че самият Велизар Енчев подчертава, че новата партия няма да има лидерско начало. Вероятно, защото у нас лидерството се приравнява на поведение на политически диктат на конкретни хора. „Лидерството“ в лицето на Енчев лично аз виждам в грамотното ръководене, в избора на компетентни хора /защото той няма нужда да се страхува за себе си/, в правилното направляване. Първа точка – Ръководител като Енчев няма нужда да обещава, че няма да изневери на своите обещания, защото досегашното му поведение е достатъчна гаранция за избирателите.
Освен преследване на ударната политическа цел, движението на Велизар Енчев се самоопределя като СОЦИАЛНО и като политически субект, който ще поведе радикална борба с бедността.В този пунк е силата, но и опасността за бъдещата партия. Бедността е бич на нашето съвремие. У нас тя се проявява в най-уродливата си форма. Силата на Енчев е в това, че се осмели да постави бедността на политическата сцена и да заяви, че ще работи за преодоляването й, при това радикално. Бедността е бич дори и за богатите. Всички живеем в една държава, в едно населено място, на една улица. И няма особено значение, ако си човек, дали имаш пари или не пред проявленията на бедността, от която се ражда глад, мизерия, престъпност, от които само условно можеш да се защитиш зад високи стени. Силата на бъдещата партия е в използването на тази много чувствителна струна.
Опасността е в крайното и внезапно залитане към един или друг полюс. Защото не всички, които имат доходи от един милион са престъпници и не всички богати хора са олигарси. Защото бедни се чувстват много млади и високообразовани хора, които получават 1500-2000 лева, сравнявайки се с техните колеги в други страни. Защото бедността трябва да се преодолява, но не само с един закон, а с цялостно поведение на управлението. Бедността се преодолява с работа, а не с помощи, бедността трябва да се преодолява с мерки, които ангажират бизнеса. Бедността се преодолява с учаситето на българския бизнес, не чуждите инвеститори, а българските преприемачи са тези, които ще бъдат съмишленици в тази борба, ако бъдещата партия съумее да ги привлече. Защото бедността е бич и за българския бизнес, макар и на пръв поглед условна.Казвам всичко това, защото се надявам Велизар Енчев да се справи с тежката задача, която си е поставил. Така ще даде шанс на всички нас.
И ако си позволявам да кажа своето мнение, то е защото изведнъж видях в т.н. публично пространство яростната атака и отричане на нещо неродено. Твърде прибързано се появиха оценки и реакции, които ми напонят за тезата „врага с партиен билет” е по-голям враг. Видях злонамерена снизходителност, злоба и септицизъм, предизвикани от това, че някой е тръгнал да променя порочното ни статукво.
Давам си сметка, че ще има популизъм, което според много мои колеги отблъсква. Но тук бих задал въпроса „Възможно ли е да се пробие статуквото с принципна, спокойна и толерантна политическа битка?” В политическите игри и партийни битки популизмът е неизбежно оръжие. За да се влезе на полическата сцена е нужен масиран десант, в който са включени всички ресурси на волята за промяна. Политическата сцена у нас е като Берлинската стена. Тя просто трябва да се разруши. От четвърт век политическата ни система наподобява бункер, в които са приютили едни партийни тарикати. И не стига, че имат покрив над главата си и солидна защита от железобенните стени, ами непрекъснато обстрелват през амбразурите народа си. Ако искаме да разрушим бункера и да извадим на светло тия малки и големи тарикати, трябва да простим дребните популистки „идеи” и да не се вглеждаме строго и пуритански в някои непремерени тези и изказвания. Важна е основата, идеята, принципа. Важно е да няма изневяра и лъжи в лична полза. Видяхме, че нов морал няма и не може да има. Моралът е един.Любо КОЛЬОВСКИ
Колаж: Иво Ангелов