Присъдата на Цветанов – двойните стандарти и „евроатлантическото“ мълчание

Присъдата на Цветанов – двойните стандарти и „евроатлантическото“ мълчание

„Хората, които имат присъда на първа инстанция, трябва да стоят в ареста“. Това е позицията на Бойко Борисов, изразена в качеството му на министър-председател преди малко повече от година.
При това не под напора на моментна емоция при поредното телефонно включване в някой сутрешен блок, а на официално мероприятие на Американската търговска камара, състояло се в „Шератон“ в София. Датата е 29 януари 2013 г. Както приляга на един истински премиер, г-н Борисов не спира само до констатацията, а заявява и воля за промени в законодателството, така щото „осъдените на първа инстанция да не бъдат пускани с по-леки мерки“.
Сега да се абстрахираме за малко от правната и гражданска оценка за подобна позиция и да се вгледаме в един конкретен казус от днешния ден на България. Понастоящем има един човек с присъда на първа инстанция, при това не каква да е присъда, а такава, която предвижда цели 4 години ефективно лишаване от свобода. Той не е в ареста. Законодателните промени, макар и облечени във волята на Борисов не са се случили. Нито са внасяни, нито са гласувани в парламента. Останали са си една гола воля, каквато в ГЕРБ винаги са имали в изобилие. И все пак, става дума за първоинстанционна присъда, предвиждаща 4 години затвор.
Осъденият, макар и с все още невлязъл в сила съдебен акт, е не кой да е, а високопоставен политик, партиен водач и бивш вътрешен министър. Нещо повече – пламенен поборник за евроатлантическите ценности (е, когато имаше власт ги гарнираше с масово подслушване и полицейско насилие, но явно да словообразуваш за евроатлантически ценности е по-важно, отколкото да ги претворяваш в управленски дела). Както е добре известно, става дума за г-н Цветан Цветанов. Към днешна дата той има такава тежка първоинстанционна присъда.
Какво ще се случи по-нататък в хода на делото е уравнение с доста неизвестни, предвид прословутите нашенски съдебни потайности, зависимости и независимости. Но възниква достатъчно тежък въпрос от морално-политически естество. Редно ли е човек с подобна присъда да се кандидатира за народен представител? Няма ли по този начин да забави и даже затлачи делото, покривайки го с имунитета на депутатското кресло?
За миг само си представете, че в подобен казус се беше оказал някой друг политически деец. Но в никакъв случай не от ГЕРБ, а още по-малко от кръжащия около него РБ. Не и от свързаната с тях „Протестна мрежа“. От друга политическа сила. Не дай Боже от левицата. Сигурно инстинктивно си запушихте ушите като визуализирахте такава ситуация. И с основание – такава истерична врява щеше да настане. Дори да не ставаше дума за национална фигура, а за някой общински деец, включен в съответната листа. Разхълцани проправителствени дръжки на микрофони щяха да преследват осъдения кандидат-депутат с прокурорско настървение. „Господарите“ щяха да тичат със „златни“ зловония след него. Разтреперани пи-арки щяха да кълнат моралната катастрофа, застигнала Kleta Mayka Balgariq. Бивши преподаватели по научен комунизъм, преквалифицирани в яростни антикомунисти, щяха да дълбаят с тънкото длето уродливостта на политическия модел и да зоват за цивилизационен отпор срещу костеливата ръка на Кремъл, сложила този, осъдения, в кандидатска листа за българския парламент. Позор!…
Но, оставете. В реалния живот става дума за присъдата на г-н Цветанов и неговото участие в предстоящите парламентарни избори. И затова цари такава тишина. Не гузно, а гордо си мълчат даже. Мълчат по правилен начин и много евроатлантически. Разменят си котенца из Фейсбук, радват се на цирк „Близнашки“ и се кълнат в евроатлантическите ценности.
А г-н Бойко Борисов, разбира се, говори: „След присъдата Цветанов вече е канонизиран в ГЕРБ. Той е жертва“.
Евроатлантизъм. В действие. И в кавички. Пардон, в двойни стандарти.Борислав Цеков
Агенция БГНЕСколаж – Иво Ангелов (Свободен Човек)