Прощалната поема на Габриел Гарсия Маркес е фалшива
Прощалната поема на Габриел Гарсия Маркес е фалшива
Смъртта на Нобеловия лауреат за литература Габриел Гарсия Маркес развълнува мнозина и ден след смъртта му в социалните мрежи се разпространява неговата „прощална поема с приятелите“. Работата е там обаче, че тя не е написана от него.
„Ако Бог забравеше за миг, че съм парцалена кукла и ми подареше късче живот, щях да се възползвам от това време, доколкото мога. Може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко, което казвам“.
С тези думи започва поетичното писмо, приписвано на колумбийския писател, което се разпространява в социалните мрежи. То е представяно като „прощалното писмо на Габриел Гарсия Маркес към неговите приятели“ или „Парцалената кукла“, написано през 1999-а, годината, в която му е била поставена диагнозата рак.Опровержението на самия Маркес
Самият писател опровергава обаче твърденията, че той е автора на този текст. Още през 2000 г. Маркес каза пред „Ел Паис“: „Това, което може да ме убие, е, че някой може да повярва, че аз съм автора на нещо толкова банално. Това е единственото нещо, което ме тревожи“.Две години по-рано същата поема е приписвана на Хорхе Луис Борхес, пише „Ел Паис“. Според Маркес жената на Борхес Мария Кодама реагирала на това твърдение с думите, че никога не би се омъжила за аржентинския автор, ако той бе написал подобен текст.Според испанския сайт 20 minutes тази поема идва всъщност от мексиканския вентрилок* Джони Уелч, който я рецитирал по време на спектаклите си с една от своите парцалени кукли. Не е ясно как този текст е попаднал в ръцете на журналиста Мирко Лауер, който го публикува в перуанския в. „Ла Република“, приписвайки го на Габриел Гарсиа Маркес. Оттам той се разпространи в интернет.Така че най-хубавата почит, която можете да отдадете на Габриел Гарсия Маркес, е да не споделяте този текст като негово творение! *вентрилок – човек, който говори, без да мърда с устни, сякаш звукът идва от корема му.
Автор: lexpress.fr /Превод от френски: Галя Дачкова, www.glasove.com