рИформа

рИформа

Това не е нито виц, нито забавна история. Напротив, всички факти и събития, описани по-долу, са реалност. За повече конфиденциалност ще избягвам думи като министър, депутат, генерал, капитан и т.н.
Първо искам да ви припомня един много важен факт, по-точно, едно изречение от поздравителното писмо на Обама до ББ, по случай изборната победа 2014: „Поздравявам България за приемането на хиляди бежанци и ви насърчавам в хода на работата ви за интеграцията им в обществото публично да отстоявате нуждата от толерантност. Имате нашата постоянна подкрепа в тези усилия.“
И тръгнаха едни покъртителни клипове с бежанци по всички телевизии. София и страната се обкичиха с билборди, с жалостиви образи, бягащи от войната в Сирия. С две думи – държавната политика, нагледно. Ясно е, че това е пропаганда, че се плаща от държавата и евентуално от тези, които са заявили, че ще я подкрепят и т.н.
Втората половина на януари Кери (Джон) тъкмо си беше отишъл, получих покана за вечеря, от човек в първия ешелон на РБ. Попитах какъв е поводът. Каза „ей така да си поговорим за новата ситуация и правителство и да хапнем“. Познавам го от времето, когато властта за него беше това, което е връх Еверест за член на клуб „Еделвайс“- Севлиево, и приех. Ресторантът беше чудесен, а разговора вървеше като по мед. Говорехме за всичко: за ЕС, за Кери, за външната ни политика. Захапвах го лекичко на всяка тема (нали съм му опозиция), той ме търпеше и така стигнахме до бежанците. Тогава, с ясното съзнание, че можем да влезем в тежък спор реших,че мога да атакувам и казах: Не смяташ ли, че отдавна трябваше да ги спрем, а вместо това вие водите пропаганда за приемането им. Той ме погледна, замисли се и отговори: Всъщност не е точно така, всъщност ние ги връщаме, като има неофициален инструктаж да ги бият…
Почти се задавих. От сумата въпроси, които бликнаха като фонтан в съзнанието ми. Бях в шок! Вечерята завърши някак си, говорихме и за много други неща. Но за тях-друг път.
На другия ден настоях да се срещна с човек, силно запознат и буквално участващ в процесите на южната ни граница. Попитах го: Вярно ли е, че имате инструктаж да ги биете?!
Човека погледна настрани, после надолу, към ръцете си, въздъхна и прошепна: „Не ме питай, то не е за разправяне.
„За афганистанци и ганайци…ок, те са 18-25 годишни – бием ги. Но сирийците….те чули, че България искала да ги приема, показали им клипове разни, спогодби Кунева приела, наприказвали им едни… И те, тръгнали хората. Ама знаеш ли как идва сириецът – с него жена му, бременна носи най-малкото, той носи две малко по-големи, а още поне 2-3, по на 8-12 години, мъкнат багажа. И като почнат да плачат и да ни се молят да ги пуснем…виждаме ги – умрели от студ… Кажи ми, от кого да почнем да ги бием, от бременната жена или от дечурлигата, които едва мъкнат багажа… Иде ми да си тегля куршума, за това, което ме принуждават да върша.“
И гласът му се разтрепери.
Вчера, 23 Март’15, съобщиха за група бежанци, пребити на южната ни граница, двама от които в последствие са починали. Оживелите са се върнали в Одрин.
Въпросите са много. На лице е свръх желание за угодничество на покровителите на това правителство. Това, обаче, не е нито по джоба ни, нито е във възможностите ни. Надделява, явно, желанието – хем да се вземат парите за бежанците, хем те да не идват тук. Нищо че Големият брат, явно, помага. Ей така, по Андрешковски, да опапат парите по разни фондове и помощи и те в никакъв случай да не отидат за тези, за които са предназначени. Да се мазнят и лигавят по разни мега-гранде-срещи, а в същото време да им треперят гащите. Да разправят какви грандиозни реформи правят, а всъщност всичко, което правят, са разни недосмислици или направо идиотщини, които нямат никаква връзка, нито със законността, нито с държавността, още по-малко със здравия разум. Като малки страхливи плъхове да обещават всичко, което им поискат от ЕС и САЩ и като си дойдат тук да се чудят как да го изпълняват, защото са наясно, че всички са разбрали, че са се продали и цялата им „политика на реформи“ е чистокръвна измама. Всъщност, с „великите промени“ са натоварени едни патриотични чехълчета, реформаторски еуглени, амеби с гръмкото наименование АБВ и се предвождат от банда смучещи и хапещи паразити, обединени в четирибуквие.
Какви адвокати, какви специалисти, какви пет лева? Само нещастни марионетки, скачащи като бълхи около труп на умряло куче.Пепа Сомлева