17 000 загуби! „Генералите“ са обречени никога да не побеждават
17 000 загуби! „Генералите“ са обречени никога да не побеждават
Харлем Глоубтротърс е един от най-популярните баскетболни отбори в света.
Знаете ги, вероятно сте ги и виждали поне веднъж – легендарните шоумени вече години наред записват победа след победа в демонстративните си мачове, превърнали се в синоним на зрелищe. Играят навсякъде по света и шоуто е гарантирано. С история, датираща вече почти цял един век, Глоубтротърс не спират да обикалят света. И да побеждават.
Но чували ли сте за Вашингтон Дженералс? Не? Това също не трябва да е изненада, освен ако не сте ги гледали на живо срещу Харлем или не сте истински отдаден на играта фен.
„Генералите“ също са баскетболен отбор с дълга и богата история, която обаче е наситена със загуби. Почти всички от които са срещу легендарните Глоубтротърс.
Реално те са отборът с най-много загуби в историята – някъде около 17 000. Да, точно така, седемнадесет хиляди.
Всички са наясно, че Дженералс не трябва да побеждават големия си брат Глоубтротърс.
Просто нещата са такива.
Но не и през 1971 година, когато пред невярващите погледи на хиляди по трибуните в Мартин, щата Тенеси, Луис Херман Клотц бележи победния кош за Вашингтон срещу славния и зрелищен шоу отбор.
„Всички ни гледаха така, сякаш сме убили дядо Коледа“, разказва Клотц, който след края на кариерата си се занимава и с организацията и мениджмънта на отбора.
Който никога повече не стига до успех в дългото и доста, доста неравностойно съперничество.
Но пък въпреки многото загуби, да играеш за Дженералс не е чак толкова зле. Това разказва и Антоан Мадъкс, който е гард на отбора между 2007 и 2010 година.
„Прекарах едни от най-хубавите дни в живота си, играейки за отбора. Пътуваш с един от най-известните баскетболни тимове в света, което е доста, доста готино“, разказва бившият баскетболист, който мечтае за професионална кариера, но и тази на шоумен му стига.
Разказва, че за един вече бивш колежански играч, това е едно от най-добрите възможни неща. Обикаля из цяла Америка, както и в Европа и Азия, редом до великаните от Харлем.
„Определено беше страхотно. Случи се така, че в рамките на три години посетих 26 различни държави“, добавя той и споделя, че често се е случвало шоу мачовете да са в американски военни бази далеч в чужбина – включително Япония, Германия, Ливан и дори Афганистан.
Мнението му споделя и Дейвид Бърч, който също като него обикаля доста по света като баскетболист на „генералите“.
„Реално ми плащаха, за да пътувам, да пострелям тройки, а същевременно парите ми стигаха, за да се оправям с най-нормалните разходи обратно вкъщи“, връща се в спомените си Бърч.
Освен далечните пътешествие, Дженералс играят и в някои легендарни зали, като например „Медисън Скуеър Гардън“. Обетованата земя, запазена само за елитните колежани и НБА.
А Вашингтон до такава степен се превръща в синоним на „губещ отбор“, че дори и популярни телевизионни сериали, като например „Костюмари“ и „Как се запознах с майка ви“ използват името на отбора като препратка към очевидното.
Стига се дотам, че култовата поредица „Семейство Симпсън“ също намесва „генералите“ в свой епизод, в който известния клоун Кръсти залага всичките си пари на тях и… ги губи. Естествено.
Но животът в сянката на големия брат Глоубтротърс не е лесен. Играчи са напускали отбора по средата на турне, по средата на мач и дори… по средата на обяд. Просто защото звездите на Харлем трябва да ядат първи, за да раздават автографи след това.
Разказите от първо лице на баскетболисти, играли на високо ниво в колежа и след това превърнали се в „загубеняци в зелени екипи“, не са един или два.
А Бърч добавя, че реално всичко е част от сценарий.
Всеки знае какво ще се случи в първата и последната четвърт на мачовете. Във втората и третата наистина се играе, но в крайна сметка винаги Харлем печели.
„Дойдох като баскетболист, а си тръгнах като актьор“, казва още той.
Разбира се, понякога нещата не вървят по план, като например в един двубой в „Юнайтед Сентър“ в Чикаго, където играят и легендарните Булс. „Генералите“ вкарват толкова тройки, че се налага да бъдат предупредени или по-скоро подканени – да намалят темпото и да поспрат.
Дори има и неписано правило – след пропуск играчите на Вашингтон не трябва да взимат борбата. Камо ли пък да забиват в коша, нещо, запазено за Глоубтротърс.
„Имахме множество баскетболисти със солидни кариери в университета, вкарали по над 2000 точки в колежа. Ако играехме наистина, щяхме да ги побеждаваме значително повече“, категоричен е той.
Но това не е истински баскетбол, а просто шоу.
В което играчите в зелени екипи са лошите, а блестящите им съперници от другата страна винаги печелят.
Защото ако случайно стане така, че Харлем загуби, то голяма част от съперниците им ще се простят с договорите си. В тях това е записано.
Изобщо – генерали, но всъщност редници, подчинени на шоуто. В което са просто добавка.