Защо няма да гласувам за Васил Терзиев …
Коментар на Методий ИВАНОВ
Независимо колко хора ще прочетат това, като гражданин и избирател аз чувствам потребност да изразя своето мнение по този въпрос. Това е едно от малкото преимущества на демокрацията, което е налично и достъпно за всеки – свободата на словото. Това са моите съображения, с които не ангажирам никого. Не очаквам нито одобрение и похвали, нито ми пука, ако заради тях някой се обиди или ме изтрие от листата си с приятели. За мен е важно да ги споделя, за да не тежи на съвестта ми, че не съм го направил. Оттам нататък всеки има глава на раменете си и може да вземе информирано решение.
Ще разделя причините на две групи, въз основа на техния характер.
Първата и по-важна група са
1. Лъжата
Васил Терзиев многократно изтъква, че не бил получил нито стотинка от ДС за стартирането и развитието на своя бизнес и „никога не е имало ДС пари“, само че това не е вярно. За негова информация (понеже очевидно има някакви когнитивни трудности да го осмисли и приеме) предоставянето на офиси, компютри, телефони и друга техника, бюра, счетоводно обслужване, административно обслужване и заплати на целия екип е директна финансова помощ. Това е една от тъжните характеристики на „Прехода“ – нарича се липса на равен старт в бизнеса. Именно тази липса отличава потомците на „нашите хора“, родени в червени пелени и имали за дрънкалки измислените ордени на разни обирачи на мандри, от масата обикновени предприемачи, които наистина са отделили от залъка си, за да могат да създадат своите фирми и да обезпечат сами всички гореизброени активи. По думите на друг от основателите – Светозар Георгиев, „през 2002 година, когато Телерик започна дейност, ние нямахме достатъчно средства, за да регистрираме собствена фирма, както и да поддържаме собствено счетоводство, да имаме собствен офис и т.н.“. Светозар Георгиев видимо няма когнитивния проблем на Васил Терзиев и признава, че те са нямали необходимите средства, съответно са ги получили наготово от „Кимкооп трейдинг“. Отричането на тази финансова помощ от страна на ченгесарската фирма от военно-промишления комплекс, отдел на която години наред е била бъдещата компания „Телерик“, е една грозна лъжа в лицето на обществото, за която няма и не може да има нито оправдание, нито толерантност.
2. Премълчаването
Васил Терзиев скри от всички нас редица факти, свързани с него, семейството му и компанията му при представянето на своята кандидатура. Всъщност, опита се да ги скрие, като удобно ги премълчи, с надеждата те да останат тайна. Но не би. Нека видим част от тях.
Първо, Васил Терзиев каза, че неговият дядо е бил ченге от ДС, но той не бил общувал с него в съзнателна възраст и нямал информация за делата му, и се опита да замаже казуса споделяйки, че нямал притеснения от делата на родителите си, които били прекрасни хора и го възпитали на възвишени ценности, само режимът бил лош и престъпен, но те самите били изключение от него и били добри. Това, което премълча тогава, е че братът на въпросния дядо, който също е шумкар и ченге от ДС, е починал десетина години по-късно и Терзиев е имал възможността свободно да общува с него и да се осведоми добре за дейността и на двамата. Премълча, че баща му, както и чичо му (сина на брата на дядо му) също са били ченгета от ДС, които при това са живи и той във всеки един момент може да общува с тях, ако желае да научи повече за дейността им. Премълча и че майка му е била ченге от ДС, че е ползвала привилегията да се изучи в чужбина и е направила кариера благодарение на факта, че е роднина на не на кой да е, а на наследника на Тодор Живков на държавния и партийния връх – Петър Младенов (член на ЦК на БКП, един от ръководителите на Възродителния процес, свален от поста президент заради изявеното предпочитание да се смажат с военна сила демократичните протести), който също му се явява далечен чичо. Премълча, че баща му е работил в една от външнотърговските фирми, създадени от ДС. Премълча, че противно на твърденията му, всъщност има лесна законова възможност да предостави на обществеността досиетата на своите роднини – за целта просто трябва да поиска пълномощно от баща си, чичо си и майка си. И ако не може да убеди своите най-близки хора да направят нещо толкова елементарно в интерес на обществото, то как можем да очакваме, че утре ще може да убеждава инвеститори, общинари, партии и партньори в правилността на своите идеи и решения за града ни?
Терзиев също премълча, че началото на компания „Телерик“ е свързано тясно с фирма, в която повечето от съдружниците са били ченгета от ДС, и която при отделянето на „Телерик“ е прехвърлила към него значителни материални, финансови и човешки ресурси, но най-вече пропусна да каже, че и след този момент негов колега в съвета на директорите на „Телерик“ е продължил да бъде Георги Георгиев, бащата на неговия приятел Светозар – вероятно съдружникът на ченгетата от „Кимкооп“ е бил страхотен програмист, та се е наложило да остане собственик и в новата фирма? Премълча и факта, че „Телерик“ АД стартира не като самостоятелна компания, а като дъщерно дружество на „Кимкооп Трейдинг“ ООД, което всъщност обяснява и присъствието на Георгиев-старши в него чак до успешната му продажба. И като стана дума за „Кимкооп“, в която Васил Терзиев е работил няколко години, той премълча и факта, че освен разните ченгета от ДС, сред съдружниците в тази фирма е бил и бившият председател на БСП Михаил Миков – вероятно и той е бил ценен кадър и можем да съжаляваме, че също не е продължил кариерата си като съдружник в „Телерик“.
Терзиев премълча също, че през 80-те е имал рядката привилегия да отиде да живее в САЩ и да учи в американско училище „И си припомних колко хубаво и щастливо детство съм имал“. И докато обяснява колко трудно било на родителите му през причинената от управлението на комунистите криза през 90-те, той премълчава факта, че въпреки трудностите, те все пак някак са успели точно тогава да му купят голям апартамент в най-скъпия квартал в София, на улица „Оборище“.
Васил Терзиев премълча и как точно е издигната кандидатурата му, както и защо не се съгласи да се проведат предварителни избори с други далеч по-подготвени кадри на партиите, които го подкрепят – като Трайчо Трайков и Борис Бонев, например. Затова остана съмнението, че кандидатурата му е не просто издигната, а де факто е купена посредством щедрото спонсориране от негова страна на някои от тези партии в миналото. И както преди 10 години всички питахме настойчиво #Кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС (оказа се Мая Манолова), сега е редно някой да отговори #Кой всъщност предложи Терзиев за кмет?
Този човек премълча толкова много важни детайли за толкова кратко време, че е направо изумително. Остава всеки от нас да прецени при това положение колко тепърва му предстои да премълчава, ако бъде допуснат до управлението на столицата ни, а възможности за това несъмнено ще има – от задкулисни договорки с олигархично-мафиотските структури и фирми, близки до досегашната власт, през обвити в мъгла преговори с инвеститори и подизпълнители, до отношенията с различните групи в общинския съвет и с районните кметове, и кой знае колко още възможности за неясни действия и решения, взимани на тъмно. А нали уж се борим за прозрачност?
3. Арогантността
В цялото си досегашно поведение и комуникация Васил Терзиев излъчва високомерие, надменност, отнася се с презрение към опонентите и критиците си и използва сарказъм спрямо електората. Ще дам само няколко примера – отношението му към проблема за неговата родова принадлежност към мрачната ДС (щели да го изкарат виновен за всичко от Освобождението до днес, да идели да питат Методи Андреев за родата му, манипулацията, че имало и добри ченгета от ДС, отказът да предостави досиетата на роднините си, прикриването на фактите, ироничното му предложение да се създаде музей на терора на комунистическия режим (в него ще има ли отделна зала „Терзиеви“?). Терзиев с действията и думите си всъщност се подиграва на жертвите на тоталитарния режим. Той презира тези жертви, защото така е научен, и в това лесно можем да се убедим от фактите – той не посети някой от концлагерите, за да отдаде почит и да се запознае с престъпленията, извършвани там; не поднесе цветя на някой паметник на жертви на комунизма; не обърна внимание на откритите писма, призиви и мненията на хората, пострадали от този режим; не издигна в свой приоритет премахването на омразния окупаторски монумент МОЧА (нито на някой от останалите подобни в столицата); не заклейми бранителите му, тяхната идеология, политика и действия, и т.н. Терзиев така и не отговори на апела на Христо Христов да разкрие досиетата на агентите на ДС от семейството му, общо 5 човека (засега). Всъщност, изумителен е фактът, че неговото семейство реално е ръководело с години една трета от цялата репресивна машина на тоталитаризма – 2 от общо 6-те отдела на ДС! Тук можем да добавим, че междувременно майка му, баща му и чичо му можеха сами да излязат и да дадат разяснения за своята дейност, ако бяха доблестни хора и бяха вършили наистина някакви добри неща. Само че всички ченгета от ДС са мерзавци. Комунистическият режим е обявен със закон за престъпен, съответно всички негови активисти, функционери и особено ръководители на репресивния апарат на партията – ДС, са престъпници спрямо собствения си народ. Тези престъпници са били най-близкото обкръжение, семейството на Васил Терзиев-младши, те са формирали неговия светоглед и морал. С тях той е чествал години наред 9-ти септември, което е било знаменателна дата за цялото семейство – благодарения на кървавия преврат неговите роднини са успели да изпълзят от села и паланки и да се уредят на важни ръководни постове в столицата, да получат хубави жилища (апартамент на „Гурко“, после на „Оборище“), а след тях и децата им, та чак до внуците, които да могат да се запишат на училище в САЩ, и които после да не се мъчат да създадат собствен бизнес от нулата, а под крилото на ДС. И докато Терзиев на думи заклеймява режима, той същевременно твърди, че нямал от какво да се срамува от действията на роднините си, т.е. съответно ги одобрява. И не желае да разкрие досиетата им, за да се запознае и обществото с техните „величави“ дела. Тази двояка позиция оставя горчив вкус и съмнения в искреността му по отношение на самия тоталитарен режим.
Арогантността е ясно видима и при предпочетения от Терзиев вариант за влизане в политиката – по болезнено познатия на обществото ни от времената на социализма „втори начин“, т.е. наготово, благодарение на връзките и парите си, с които финансира издигналите го партии. Той високомерно отказа да се възползва от нормалния демократичен път – обществени и партийни обсъждания на кандидатури, предварителни избори, обявяване на програма и цели, защото е закърмен с идеята, че на него всичко в този живот просто му се полага „по право“, защото е „от нашите“. И съвсем закономерно, Терзиев дори от билбордите си ни гледа с насмешка, презрително. А София и софиянци имат нужда от любов, грижа и внимание – другото сме го виждали прекалено дълго време.
Втората група можем да наречем
1. Липсата на опит
Тук са липсата на политически опит, липсата на политическа или обществена ангажираност допреди тази кампания. Липсата на ясно заявена позиция по политически и други въпроси, важни за обществото. Липсата на подходящо образование и познания по редица ключови области от управлението на града – инженерни науки, архитектура, строителство, градоустройство, социални дейности, култура, екология, транспорт, инфраструктура, енергетика и пр. Липсата на опит в публичната сфера, в управлението на публични финанси, в общинската работа. Липсата на задълбочени познания за проблемите на града.
2. Липсата на визия и идеи за развитието на столицата
Тук вероятно някои ще възразят и ще започнат да вадят предизборни опорки, но нека поясня – лозунгите не са визия, нито заучените наизуст клишета, които Терзиев нервно ръси в предизборните студиа. София няма нужда от „амбиция“, а от множество конкретни решения на една огромна палитра от остри проблеми. И детските градини, колкото и да са важен и дългогодишен проблем, който наистина вече не търпи отлагане, не са единствената дъвка, която да се подхвърли на избирателите – това е просто задължително обещание за всеки кандидат, но това не е визия. И София не е старт-ъп, а голям и много сложен обществен организъм, който изисква изключително добра подготовка и истински прагматични идеи за неговото управление, както и за подобряването на живота на жителите и гостите на града.
3. Липсата на директна и остра критика към предишното управление на Герб
Посочване на неговите характеристики – корупция, некадърност, кражби, простотия, лъжи и т.н. Въобще избягването на думите „Герб“ и „корупция“ в едно изречение е на практика опит за игнориране на слона в стаята. Само че той е тук и всички ние го виждаме. Всички искаме този огромен, отвратителен слон да се измете от града ни, а на виновните за некадърното управление и прахосаните обществени ресурси да бъде потърсена отговорност. И в случаите на доказани нарушения и престъпления – да бъдат осъдени, за което новата управа най-малкото да съдейства чрез разкриването на факти и документи, а не да мълчи. Това поражда огромни съмнения за задкулисна договорка от типа „вие ни преотстъпвате града, ние си затваряме очите за кражбите и няма да ви тормозим“. Не такива схеми и сглобки очакваме да видим от новата администрация на София.
4. Екипът му, с който той толкова много се хвали
В него обаче забелязваме лица, които също са проблематични. Като Делян Георгиев, чиито баща също е бил ченге от ДС, а самият той доскоро беше виден активист и районен кмет от БСП – това ли е пример за чистите професионалисти, които трябва да вкараме в общината? Или Андрей Зографски, чиято майка е видна македонистка от Скопие, плюеща редовно по България, отричаща съществуването на българи в Северна Македония и противник на евроинтеграцията на РСМ и сближаването на двете държави. Да, синът ѝ не е отговорен за нейното поведение и анти-българска дейност, но е длъжен да обясни на обществото ни дали има същото мнение като майка си по тези важни за българите от двете страни на границата въпроси?
5. Липсата на някакви значими за обществото ни постижения на Терзиев, реализирани в годините след продажбата на „Телерик“
Ще оставя на любопитните сами да намерят информация например за някой успешен „екзит“ (значителна продажба на някоя от стотиците старт-ъп фирми, финансирани от управлявания от него фонд „Илевън“), или за резултатите от ангажираността му с каузи за развитието на градската среда, с някакви политически активности, доброволчество или благотворителни инициативи.
За това, че Терзиев вярва в Глупостите на Петър Дънов и има харизма като на парче шперплат, няма смисъл да коментирам.
В заключение ще кажа, че нещата са болезнено прости – ако изберем Терзиев, това ще е едно тотално изпиране на ДС. На целият режим, на всички негови зверства, репресии, убийства. Ще е окончателен отказ от искането за търсене на отговорност, от искането за лустрация (да, тази гадна и толкова неудобна дума!), от настояването за изясняване на пълната историческа истина. От някаква справедливост в нашето битие, след толкова години на страдания. И за сметка на всичко това, после вече всеки ще може да бъде избран на произволен държавен пост – и Тодор Славков, и Евгения Живкова, и всички облагодетелствани от престъпния комунистически режим ще са чисти и невинни, просто едни „наши хора“.
Аз не желая това да се случва, затова отделих време и усилия да споделя мнението си по въпроса. Заради собствената си съвест на гражданин и българин. Сега на ход сте вие и вашата съвест – ако я имате. Помислете добре от каква личност има нужда столицата ни за градоначалник – подобна на инж. Иван Иванов от златните години на София, или подобна на Тодор Живков и каскетите, които след 9-ти го осъдиха на смърт?
Източник Fakti.bg
