Защо се върна Васил Божков?
Васил Божков замени плажа в Дубай с 16 кв.м. килия на бул. „Г. М. Димитров“ № 42 в София доброволно. Това се случи ден след погребението на Алексей Петров и два дни след като лидерът на на частната военна компания „Вагнер“ Евгений Пригожин загина в съмнителна самолетна катастрофа между Москва и Санкт Петербург, пише БНТ.
Връзки с Евгений Пригожин?
Изненадващо по време на делото за постоянния арест на Божков се оказа, че хазартния бос има тесни връзки с Пригожин. Прокуратурата обяви, че в компютър, иззет преди три години и половина от офиса на Божков е открит личен mail-акаунт на бизнесмена, в който е намерена кореспонденция между Божков и Пригожин.
Цитирано беше, че Васил Божков е поздравил Руската федерация с незаконната анексия на Крим през 2014 година и е изразил интерес да инвестира на полуострова. Пред съда от прокуратурата дори посочиха, че в Крим Божков притежавал 51% от фирма, която била директно свързана с лидера на ЧВК „Вагнер“. Изнесени бяха и данни за бизнес и лични взаимоотношения на Божков с редица руснаци, които са в санкционния списък на ЕС заради незаконната анексия на Крим. Някои от тях бяха посочени като приближени до Кремъл олигарси, които били дори част от управленския елит в Москва. Бяха цитирани и доказателства за близки контакти на Божков с агенти на руските специални служби.
При кацането на Божков на летището в София на 25 август със самолет на нискотарифната компания FLYDUBAI единият от адвокатите му Стоян Баумайер коментира, че клиентът му се прибира сега, защото: „нямаше право да напуска ОАЕ от съображения за сигурност. Получихме разрешение завчера, 23 август, от генералната прокуратура и първият възможен полет беше днес“. Другият адвокат на Божков – Георги Гатев не подкрепи тезата за „съображения за сигурност“ на властите в Дубай и коментира, че процедурата по разрешение за напускане на Емирствата била сложна и се проточила дълго време.
Васил Божков обаче има повдигнато обвинение за поръчителство на атентата срещу Алексей Петров през 2015 година и по този повод адвокат Георги Гатев коментира, че случайно връщането на клиента му е девет дни след убийството и ден след погребението на Петров.
Още в петък вечерта Гатев заяви, че познава добре доказателствата, които са събрани по т.нар. „дело за хазарта“ срещу Божков. В събота обаче в съдебната зала беше изненадан от изнасянето на доказателствата за връзките на Божков с Пригожин и дори с повишен тон по време на заседанието коментира, че те нямат връзка с предмета на разследването. Пред съда Гатев заяви, че заради коментирането на тези доказателства е готов да иска отвод на прокурора Ангел Кънев и го обвини в ползване на политически, а на не юридически аргументи в мотивирането на искането си за „задържане под стража“ на Васил Божков.
И ако въпросът за съвпадението на завръщането на Божков с погребението на Алексей Петров има своя отговор, че е случайно, то въпросът дали има връзка между катастрофата с Пригожин и полета на Божков до София само два дни по-късно засега няма коментар.
Втората вероятна случайност, поражда своите въпроси. Дали „случаят Пригожин“ и връзките между лидера на Вагнер и Васил Божков, които очевидно са известни не само на българските разследващи, но и на службите за сигурност на редица държави, са катализаторът, който е задвижил по-бързо процедурата по прибирането на Божков в България. Дали „съображенията за сигурност“, посочени от адвокат Стоян Баумайер имат общо със самолетната катастрофа с Пригожин и ако имат общо, какво е то?
Логично ли е Васил Божков да се върне в България?
Божков е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда.
Дали Божков е извършил престъпления или не, ще каже съдът с окончателния си съдебен акт, когато делата срещу бизнесмена приключат.
Васил Божков познава добре процесите в България през последните 30 години. Сочен е за най-богатия човек у нас. През 2006 г. полското списание „Wprost“ оценява състоянието на Божков на един милиард щатски долара, през 2007 г. – на 1,5 млрд. щатски долара, а през 2008 г. – на 1,35 млрд. щатски долара. Трупа богатството си не само с хазартен бизнес. Има бизнес в областта на пътното строителство, както и в областта на строителството на многофункционални сгради. През годините има участие още в банковия бизнес, чрез Българска търговска индустриална банка (БТИБ) и Първа частна банка. Има участие и в застрахователния бизнес. Възпитаник е на Националната математическа гимназия, завършил е „Приложна математика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и „Икономика на труда“ в УНСС. Член е на Конфедерацията на едрите индустриалци и на Български бизнес клуб „Възраждане“ от основаването на всяко от двете сдружения през 1993 г. и 2001 г. В официалния бизнес винаги е бил от печелившата страна и е демонстрирал умело управление и логични действия.
Противно на логиката Божков избира да се прибере в България когато има повдигнати рекордните 20 обвинения по две досъдебни производства.
Срещу Васил Божков има три разследвания, по две от тях той е обвиняем.
Първото разследване срещу него започва през декември 2019 година. То е за укрити такси от хазартните игри, които компаниите на бизнесмена организират. Изчисленията сочат, че Божков е ощетил бюджета с над половин милиард лева. По това разследване той е обвинен като ръководител на организирана престъпна група, която е действала от 2014 г. и се е занимавала с данъчни престъпления, изнудване, подкупи, пране на пари, длъжностни престъпления.
Освен за ръководител на ОПГ-то са му повдигнати още обвинения за конкретни корупционни действия, изнудване на длъжностни лица, укриване на такси, пране на пари и т.н. Прокуратурата сочи доказателства, че Божков е плащал подкупи на бившия председател на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) Огнян Митев, срещу което хазартните игри на бизнесмена са внасяли значително по-ниски от дължимите такси. Освен това Митев е бавил и дори възпрепятствал издаването на лицензи на конкуренти на Божков, както и отнемал разрешения на хазартни оператори, които Божков не контролирал. Има показания от Мария Филипова, която поема поста председател на ДКХ от Митев. Филипова разказва, че ден след като е назначена за председател Божков я посетил в кабинета ѝ. Обяснил, че имал много добро сътрудничество с предшественика ѝ Огнян Митев, което трябвало да продължи и с нея. Казал ѝ, че за тази цел Митева ще получава „възнаграждение“ от 10 000 лева на ден. Срещу тези пари тя трябвало да продължи да облагодетелства хазартните игри на Божков и да пречи на конкуренцията му. В показанията си Митева твърди, че е отказала и тогава Божков се приближил до нея, целунал я насила и опитал да я изнасили. По това разследване Божков има повдигнато обвинение и за незаконен трафик на културно-исторически ценности. Материалите за артефактите обаче са отделени в третото досъдебно производство, по което на този етап Божков не е обвиняем.
Второто разследване е т.нар. „криминално“. По него Васил Божков има обвинение за ръководител на организирана престъпна група за убийства, изнасилвания и изнудвания. И по него на хазартния бос са повдигнати и редица други обвинения, като най-съществените са за:
– Поръчителство на опита за убийство на Манол Велев. Срещу Манол Велев беше стреляно на 11 юли 2007 година пред входа на кооперация на столичната ул. „Мизия“ № 3. Велев беше улучен в главата и изпадна в кома, от която не излезе до смъртта си на 25 март 2022 г. Има показания на свидетели, които твърдят, че пред тях Божков разказал, че лично шефът на охраната му е стрелял по Велев. Към този момент Божков и Велев са конкуренти в хазартния и строителния бизнес. Велев притежава казина в София, както и казиното в хотел „Черно море“ във Варна. Собственик е и на тогавашния столичен хотел „Плиска“, управлява и едно от големите строителни дружества.
Поръчителство на убийството на Йордан Динов. Динов е хазартен бизнесмен от Благоевград, конкурент на Васил Божков в този бизнес. Той беше застрелян в центъра на София на кръстовището на улиците „Будапеща“ и „Кирил и Методий“ на 4 април 2012 година. Според събраните доказателства освен конкуренти в официалния хазартен бизнес – Божков и Динов са имали конфликт и заради в т.нар. „черно тото“. Твърди се, че мотивът за убийството на Динов е намерението му да разкрие схемите на т.нар. „черно тото“, в които Васил Божков бил замесен. Година и половина след показния разстрел на Йордан Динов Европейският парламент обяви, че той е убит заради активните си действия срещу незаконните залагания и борбата си с футболната мафия.
– Поръчителство на атентата срещу Алексей Петров през 2015 година. На 28 октомври 2015 г. беше стреляно с гранатомет срещу бронирания автомобил, в който се вози Алексей Петров. Две седмици по-късно Петров обяви награда от 100 000 долара за информация кой е поръчал атентата срещу него и започна свое собствено разследване. За организирането на опита за похищение по-късно беше осъден украинецът Роман Логвиненко, но конкретния извършител и поръчителят така и не бяха установени. Твърди се, че вече са събрани доказателства, че поръчителят е именно Васил Божков, а ключови показания по това обвинение е дал самият Алексей Петров.
На 2 юни 2021 г. Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ налага санкции на Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков за тяхната значителна роля в корупцията в България, както и техните мрежи, обхващащи 64 компании. Те са санкционирани съгласно Указ 13818, който допълва и прилага Глобалния закон „Магнитски“ за отчетност при нарушаване на човешките права и е насочен срещу извършителите на тежки нарушения на човешките права и корупция в целия свят. Проблемите на Божков с американската администрация са с давност повече от десетилетие. Във вътрешна кореспонденция на щатския Държавен департамент Божков е определян като „най-печално известния гангстер на България“. Името на Божков се споменава и в изтеклата чрез Уикилийкс кореспонденция на посолството на САЩ в България. Заедно с Тодор Батков, Гриша Ганчев и братята Красимир и Николай Маринови – Маргините, Божков е даден като пример „за някои от най-известните връзки“ на българския бизнес с организираната престъпност.
Пак според изтекла през Уикилийкс информация, през 2009 г. временно изпълняващият длъжността посланик на САЩ в България Джон Ордуик в дипломатическа грама определя Божков като „най-печално известния гангстер“ и констатира, че Божков все още е активен „в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета и в незаконната търговия с антики“.
При тези факти и обстоятелства за Васил Божков със сигурност е било пределно ясно, че завръщайки се в България ще бъде задържан. На първа инстанция по първото разследване (за хазартните игри) срещу него СГС вече каза, че има достатъчно доказателства, за да се направи обосновано предположение, че Божков е съпричастен към престъпленията, в които е обвинен. Според съда, ако не е в ареста, Божков може да укрие. Бизнесменът реши, че ще обжалва това определение и във Фейсбук профила си допълни: „Правосъдие в България още няма. Има бухалки. Реформирани.“
Развитието предстои. Засега резултатът е поне 1:0 в полза на прокуратурата. Реваншът ще бъде на 5 септември, когато казусът със задържането ще влезе в Апелативен съд София.
Васил Божков свидетел срещу Бойко Борисов
В София Божков получи и призовка да се яви на разпит като свидетел по досъдебно производство, което е образувано по неговите публични твърдения, че бил изнудван от бившия премиер Бойко Борисов, бившия финансов министър Владислав Горанов и медийната съветничка на лидера на ГЕРБ Севдалина Арнаудова. През март миналата година Борисов, Горанов и Арнаудова бяха арестувани за 24 часа и бяха освободени, без да им бъдат повдигнати обвинения. Съдът обяви арестите им за незаконни, тъй като нямало нито едно доказателство за извършено от тях престъпление. Всъщност това разследване по твърденията на Божков, че Борисов, Горанов и Арнаудова са го изнудвали и той им бил платил 60 милиона лева рушвети, за да работи хазартният му бизнес. Именно от съдебните решения, с които арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова бяха обявени за незаконосъобразни се разбра, че твърденията на Божков не се потвърждават от нито едни други доказателства, дори и от разпитите на свидетели, които са били служители в неговите компании.
В петък вечерта, след като на Божков бяха повдигнати обвиненията по разследванията срещу него адвокатът му Георги Гатев обяви, че клиента му е получил призовка като свидетел, но явяването му зависело от мярката за неотклонение, която съда ще му определи, но не уточни защо обвързва двете събития.
Васил Божков и влиянието му в политиката
Васил Божков никога не е крил, но не е и демонстрирал публично отношенията си с политици. Факт е, че синът му Антон Божков е съпруг на Ива Софиянска, една от дъщерите на Стефан Софиянски. Твърди се, че от средата на 90-те години до началото на 2020 година винаги е бил добре дошъл в кабинета на финансовия министър, независимо кое правителство е управлявало. Официалното обяснение е, че като един от най-големите работодатели и данъкоплатци тази срещи са били нормални. Първият политически скандал, свързан с Васил Божков, е през 2003 година. Тогавашният заместник-председател на НИС на СДС Пламен Орешарски е кандидат за кмет на София и се среща с Божков на обяд.
Това става повод кандидатурата на Орешарски да бъде оттеглена, а след това той да напусне и синята партия. Към този момент Пламен Орешарски вече има своята политическа история като заместник-министър на финансите в правителството на Иван Костов, а през 2005 става финансов министър в кабинета на Станишев (2005 – 2009).
В този период бизнесът на Божков започва да се развива бурно. През 2006 г. Божков купува през борсата бившия приватизационен фонд „ХД Пътища“. Основен акционер в „Холдинг Пътища“ е „АБВ Инженеринг“, която е собственост на „Нове интернал“ (дъщерна компания на „Нове холдинг“). Чрез „Холдинг Пътища“ Божков изкупува голяма част от регионалните държавни пътно-строителни фирми, които преди това са били собственост на Главно управление „Пътища“.
Година по-късно идва вторият политически скандал около Божков. В края на 2007 г. при разпределение на излишъка на бюджета са изказани съмнения за обективността, след като фирми на Васил Божков взимат 47,7 милиона лева от парите, отпуснати по фонд „Републиканска пътна инфраструктура“. Две години по-късно във финансовите среди и в медиите са изказани съмнения, че Божков извършва манипулации за сметка на миноритарните собственици, като източва „Нове холдинг“ чрез изваждането на непублични дъщерни фирми и премии лично за себе си.
През юли 2020 г. от Дубай Васил Божков създава „Гражданска платформа Българско лято“. Регистрацията е забавена от съда и на изборите през април 2021 г. ползва като мандатоносител БНО, която печели около 3% от гласовете.
След изборите от прокуратурата обявяват, че активисти на партията са замесени в схема за купуване на гласове. На следващите избори на 11 юли 2021 г. Гражданска платформа „Българско лято“ печели 1,9% от гласовете в България. След като Божков влиза в списъка „Магнитски“ е отказана регистрация на партията му за участие в следващи избори. Появи се обаче информация, че бизнесменът е финансирал други политически проекти, които са успели да преминат 4-процентовата бариера за влизане в парламента.
Източник Fakti.bg
