Киборгите и телепатията идват, но научната фантастика никога не е предричала розово бъдеще
Казват, че научната фантастика има само една история: разказ за това, как инструментите, които използваме, променят нас, като ни дават възможности да ги използваме за нови, досега недостъпни цели. От хората обаче зависи да ги използват правилно. Инструментите са само инструменти.
И неслучайно научната фантастика (НФ) е успяла да предскаже развитието на технологиите: от подводници и хеликоптери (Жул Верн) през мобилните телефони („Стар трек“), до контролирането на компютри с човешкия мозък, без „посредничеството“ на клавиатурата. Което, както можем да видим, се очаква до няколко години.
Но научната фантастика има множество направления. Докато в класическата НФ е разказ как използването на нови инструменти помага на хората да направят живота си по-добър, много нови жанрове, начело с антиутопиите и киберпънка, показват как новите технологии могат да ни „помогнат“ да „постигнем“ точно обратното.
Мечтата за директна комуникация с машините чрез мисълта изглежда вече достъпна за хората, макар че практическото ѝ осъществяване все още е далеч от фантастичните представи и обещания за телепатия.
Но всяка технология може да се използва по различни начини. Интернет е най-голямото общественодостъпно хранилище на знания…за който историята ни учи, че е създаден с военни цели.
На този етап няколко лаборатории и компании са доказали, че е възможно да се управляват компютърни програми чрез мисъл, като се използват мозъчни импланти. И обратното: възможно е да се стимулира мозъкът и да се получи физическа реакция.
Последните постижения до момента: през май миналата година в Лозана парализиран холандец успя да проходи и да контролира стъпките си с мисъл, благодарение на електроди в мозъка и гръбначния мозък и технологии за изкуствен интелект, които могат да декодират в реално време намеренията за движение.
Също през май американски учени разработиха „езиков декодер“, който превежда мислите на човек в писмена форма, след като дълго време тренираха мозъка в апарат за магнитно-резонансна томография.
Засега изследванията в областта на мозъчно-машинните интерфейси (ММИ) са съсредоточени върху хора с парализа. Устройствата се тестват предимно в медицински условия, въпреки че някои от тях вече се използват по-често. Някои пациенти „ги използват, за да управляват инвалидните си колички“, казва Майкъл Плат, професор по неврология в Университета на Пенсилвания.
Това изглежда прекрасно. В крайна сметка това би позволило на сакати хора както да управляват машини, така и да възстановяват двигателните си функции.
Но колко време ще мине, преди някой да прескочи етапа с прехвърлянето на информация към изкуствения интелект, като вместо това мозъкът вероятно ще се инсталира направо в машина? В съвременната научна фантастика това носи името „фул борг“.
Първият такъв човек със сигурност ще е жертва на катастрофа. Но „фул борговете“ имат някои преимущества пред хората, особено за военни цели. Колко време, преди да видим управлявани от човешки мозък роботи по бойните полета?
„Но мозъкът не обича да се вкарват неща в него. Затова имунната система атакува тези устройства (…) и с течение на времето качеството на сигнала намалява и вие губите информация“, отбелязва Плат.
Колкото по-близо до невроните се намират Машинно-мозъчното устройство, толкова по-прецизен и качествен е сигналът. Но това изискват сложна операция, скъпи са и са обемисти, а вероятността да издържат в дългосрочен план е по-малка.
Възможна алтернатива е вкарването им през вената на врата, както прави американският стартъп „Синхрон“. Използваната хирургическа процедура е станала обичайна за сърдечните операции, като при нея не е необходимо да се отваря черепа.
Веднъж поставено, подобно устройството позволява на пациента да използва системи за съобщения или да сърфира в интернет, без да използва ръцете или гласа си, като клика с мисълта си.
„Намираме се в повратна точка за мозъчно-компютърния интерфейс“, казва Том Оксли, съосновател на „Синхрон“. „Имаше невероятни демонстрации на това, което е възможно, и сега целта е да направим процеса възпроизводим, прост и достъпен за голям брой хора“.
През 2021 г. стартъпът получи от здравните власти на САЩ разрешение за клинични изпитвания. Около десет пациенти, страдащи от прогресивна мускулна парализа, са получили стент.
„Целта беше да се провери дали можем да записваме мозъчната активност и дали няма нежелани ефекти, дори и след една година“, обяснява д-р Дейвид Путрино от болницата „Маунт Синай“ в Ню Йорк. Според него тази задача е постигната. А за пациентите, дори и „набирането“ на съобщение да остава бавно и трудоемко, върнатата автономност е безценна.
Подкрепяна от Джеф Безос и Бил Гейтс, „Синхрон“ набра 75 млн. долара през февруари.
Отново нещо, което изглежда безценно. Но колко време ще мине, преди тези устройства да започнат да се използват за командване на устройства на разстояние?
В крайна сметка, ако можете да командвате мишка, можете да командвате джойстик. Или геймърска мишка. С нея може да се управлява, ако не самолет, то автомобил – със сигурност…
И след това идва редът на армията, терористичните групи и организираната престъпност. Подобни устройства отново са напълно „достатъчни“, ако „разполагате с мозъците“ (което означава, че „трафикът на хора“ и „изтичането на мозъци“ могат да придобият нови, много по-мрачни значения). Напълно е възможно да създадете брониран автомобил с много по-тежка броня от досегашната.
И дори и без военни цели – в Югоизточна Азия и в момента съществуват места, където хора, принудени от престъпни картели да работят за тях, работят онлайн по десетки часове на ден. В наши дни, понякога някой от тях успява да избяга.
А ако този някой няма тяло? Чисто хипотетично, разбира се… засега това не е възможно.
Но ако е технически възможно, за организираната престъпност – рано или късно – единственият въпрос ще стане дали е изгодно.
И отговорът може да покърти всички фантасти от старата школа.
Невралинк: Телепатия
По-известна благодарение на съоснователя си Илон Мъск, „Невралинк“ иска да накара парализирани пациенти да ходят отново, да възстанови зрението на слепите и дори да лекува психиатрични заболявания като депресия.
А евентуално – и да продава своите импланти на онези, които просто мечтаят да бъдат киборги.
Според милиардера подобряването на мозъка по този начин ще гарантира, че човечеството няма да бъде завладяно от изкуствения интелект, който е „екзистенциална заплаха“. Той спомена и възможността за запазване на спомени онлайн и изтеглянето им в друго тяло или в робот.
Запазването на спомени онлайн е чудесно. Но „онлайн“ означава хакери. Представете си как някой се е ровил в спомените ви – буквално.
По-лошото е, че всичко запазено онлайн може да бъде и променено онлайн. Представете си как някой неизвестен може да е получил възможността да промени спомените ви.
А ако ги даунлоаднете отново? Е, тогава може сами да не знаете кои са истинските.
А ако ги даунлоаднете в машина? О, но разбира се – тогава ще имаме машина, която има вашите спомени.
А ако даунлоаднем в друго тяло? Звучи перфектно! Можем да предадем спомените си – буквално! Стига да се намери доброволец, който да ги иска.
И какво става, ако някой бъде накаран насила да носи спомените на друг?
Иска ми се да спра дотук. Но ако допуснем възможността за ъплоад и даунлоад на спомени, със сигурност трябва да имаме и възможност за изтриването на старите. Изтриване на спомени и даунлоад на спомени на друг човек…
Това създава възможност за нещо, което е не просто „кражба на самоличност“, а точно обратното: самоличност, открадваща тялото на друг.
Шефът на „Тесла“ и „Екс“ не изключва и „телепатия по взаимно съгласие“ между хората, за да се предават „истински мисли“ в суровото им състояние, без да се използват думи.
Чудесно. Само че какво е това „взаимно съгласие“? Да погледнем какво се случва по света днес, колко време ще отнеме, преди това изискване да се пренебрегне? В крайна сметка, и полагащите робски труд в ММОРПГ игри не са искали да го правят, тях все едно ги държат насила…а по време на „управлението“ на Ислямска държава в Ирак и Сирия робство имаше. В скандинавските страни понякога издават присъди на бивши бойци на тази организация, за извършените престъпления срещу човечеството.
Имплантът на калифорнийския стартъп, получи, зелена светлина за тестове от Агенцията за контрол на храните и лекарствата, е с размерите на монета и се поставя в мозъка чрез операция, извършена от робот. Засега той е тестван върху маймуни, които са се научили да играят видеоиграта „Понг“ без джойстик или клавиатура.
Всичко това изглежда като научна фантастика. Но нека не забравяме, че първият патент за хеликоптер е от 1859 г., но не може да бъде построен по технически причини. Първата книга, описваща хеликоптер, е от 1886 г. – „Робюр Завоевателя“, на Жул Верн. А първият полет на хеликоптер е от 1907 г. – близо 20 години по-късно…
Източник Dir.bg
