Категория: Интервюта

Валентин Вацев: След 6-и октомври ни очаква абсурд. Единствената възможна коалиция е „всички със всички“, за да могат съвкупно да назначат всички балдъзи и да приберат всички европейски пари

Няма да има недостиг на желаещи да бъдат български парламентаристи. Ще има множество. Това заяви за предаването „12+3“ анализаторът Валентин Вацев. Все още е рано за социологически прогнози за изборите, уверен е той: Изненади винаги има, но интересни са не случайностите, а закономерностите. Бъдещите депутати ще се разприказват след няколко дена, когато вече са сигурни, че имат места в листите. Засега, поне в БСП, листите не са готови, това е много драматичен, много нервен момент, който се преживява в тишина. Най-много да направиш скандал на семейството си.
БСП и ГЕРБ са в тежко политическо състояние, но това на БСП е по-тежко, смята Вацев: Съвсем наскоро елитът на БСП се събра и освободи другаря Станишев от поста му поради преминаването му на друга отговорна работа. Когато Станишев си тръгна, той нанесе ужасен удар на Бойко Борисов, като го лиши от противник. Предполагам, че на Борисов му е шуто. Борисов е политик, който не се чувства добре без персонален противник, така че предполагам спешно трябва да си намери такъв, защото той не може да побеждава без противник.
Според анализатора Бойко Борисов е допуснал грешка, защото за него са гласували хората от средната класа, а той е влязъл в зависимост от най-тънката ципа богати българи, които чрез него решават теснокръговите си проблеми. ГЕРБ все още не е политическо тяло, а избирателна машина, смята той.Реформаторският блок са мили хора, свръхидеологизирана симпатична секта, които сами никога няма да влязат във властта, но ако някой ги пожелае като брошка на ревера си, те на драго сърце ще украсяват и двата ревера. Това е наследството на СДС-1, СДС-2 и СДС-3. Тях винаги ще ги има и смятам, че трябва да ги има, но в избирателен план те са само брошка.
Самото съществуване на АБВ е закономерен резултат от 13 години феодално управление в БСП, смята Вацев. Стана така, че повечето членове на БСП са социалисти, но повечето социалисти не са в БСП. Ако в България намерите социалист, шансовете му той да не е организиран в БСП са много големи. АБВ обаче не е новата лява партия. Първият ѝ голям ход беше първата ѝ голяма грешка. Те си позволиха да напуснат БСП с клеймото „ренегати“, а тези неща се помнят. Левите хора не обичат така. От друга страна, всичко това не е интересно, освен ако не става дума за очертанията на един бъдещ български ПАСОК – обединена българска левица, която да помири противоречията.
Партията на Бареков има най-малко проблеми, смята Вацев. За съжаление след 6-и октомври ни очаква абсурд. Ще видим как всички основни политически, идеологически, морални различия между всички части на днешния български политически елит вече са се изтрили напълно. Според мен единствената възможна коалиция е „всички със всички“, за да могат съвкупно да назначат всички балдъзи и да приберат всички европейски пари.Интервю на Снежана Иванова с Валентин ВацевБНР

Григор Здравков „Антимафия“:Танов връща Пашата и Каратиста в митниците! Ще съберат 100 милиона до изборите!

Григор Здравков е председател на Българска легия „Антимафия“. Гражданското сдружение противодейства на корупционните практики в държавните институции и подава сигнали в прокуратурата за престъпления на хора от високите етажи на властта. Сдружението е разкривало задкулисни действия на управляващите през годините независимо от тяхната партийна принадлежност. Потърсихме го по повод скандалното завръщане на Ваньо Танов на шефския пост в Агенция „Митници“.Интервю на Петър МИТРЕВ- Господин Здравков, при встъпването си в длъжност Ваньо Танов заяви, че ще увеличи събираемостта в митниците. С тази цел ли е назначен според вас?
– Ваньо Танов е провален кадър. В управлението на ГЕРБ той беше назначение лично на премиера Борисов. Забележете, че Георги Близнашки твърдо подкрепя това назначение, колкото и спорно да е то. Повечето десни формации, които бяха против Орешарски, по една или друга причина искаха оставката на Танов – от това, че по времето на ГЕРБ контрабандата е била в разцвет, до това, че Танов е с агентурно минало от Шесто управление на Държавна сигурност под кодовото название агент Гергов. Това става, докато е бил студент в Полувисшето училище за селскостопанска техника.- Как си обяснявате твърдата подкрепа на Георги Близнашки за Танов?
– Човек, който от социалист е станал демократ и твърди, че зад всичко лошо в държавата стои Държавна сигурност, да назначава за шеф на митниците доносник от Шесто управление, е меко казано, странно. Сега остава да пуснем и каналите за каптагон през Европа и ще видим Шенген през крив макарон. Но понеже Близнашки каза, че Танов е правилният човек и има много успехи, нека ви кажа какво подкрепя премиерът. Успехите на Танов са следните: средното количество обмитени цигари от 2002 г. до 2008 г. е 19,5 млрд. къса цигари. За 3 години Танов не може да мине 11,5 млрд. къса, което е с 45% по-малко, независимо колко хора през това време са се отказали да пушат. За първата година от царуването му в митниците е хванал 25 камиона, следващата година 20, по-следващата 8, накрая 4 – това са успехите му на тема контрабанда. Друг „успех“ на Танов е, че за една година е хванал 600 грама кокаин, а в друга – още по-голямото количество 10 грама амфетамини. Хероинът, който се ловеше до 2008 г., бе над 1 тон, при Ваньо Танов – 275 килограма, а най-голямото количество заловен кокаин е 79 кг, което е смешно. Какво друго подкрепя Близнашки – в 3 поредни доклада на Държавния департамент на САЩ по отношение на митниците се казва: „Исторически минимални количества на заловените наркотици“. Това е все едно ни казват: „Момчета, вие карате наркотици“.
Интересен факт е, че когато се повиши акцизът на цигарите със 100% в края на 2009 – началото на 2010 г., Ваньо Танов в две поредни години събираше по-малко пари. Когато от 2008 г. събираше между 30 и 50 млн. повече, което е нищо, контрабандистите пък почнаха да печелят по левче на кутия цигари, което е близо 800 000 лева на камион. Представете си средно по 800-900 камиона годишно, колко пари са отишли при бандитите. Мисля, че разбрахте, какво подкрепя премиерът Близнашки.- Има ли отношение връщането на Танов към предстоящите избори?
– Естествено. Танов е сложен преди изборите, за да осигури, както той казва, „ред и дисциплина в Агенция „Митници“. Парите няма да отидат към червената партийна централа, а към една друга. Единственият начин, по който може да разберете дали ще се събират пари за изборите, е да видите от първия му работен ден до избирането на новото правителство колко цигари, алкохол, горива и най-вече наркотици ще хване.- Според вас колко пари могат да се съберат в дните до изборите и ще отидат ли те в партийните каси, както се говори?
– Не съм сигурен дали ще влязат в черните партийни каси или в джобовете на хора като Пашата и Каратиста, но сумата за 3 месеца е някъде около 100 милиона. Само че няма да влязат през митниците, а през бандитите, които внасят стоките. Митниците ще бъдат използвани като контролен пункт, който си затваря очите. Танов не би рискувал да направи събирачка през митниците, защото бъдещото управление още не е превзело структурите на ДАНС и не се чувства сигурен.- Многократно сте казвали, че контрабанда без протекцията на властта не може да има. Това означава ли, че и премиерът Близнашки е част от схемата?
– Това е проблем на Близнашки. Аз бих му предложил в МВР в сектор „Борба с контрабандата и наркотиците“ да назначи светли личности като Пашата и Каратиста, защото те знаят как се работи с контрабанда. По времето на ГЕРБ се приложи една нова тактика – няма смисъл да тормозиш митничарите, а отиваш при съответните бандити и се договаряш. Казваш: „Ето тези пари на камион ги носите на съответния корт в Банкя“. Така беше и с ромското малцинство, което разпространява безакцизни цигари и хероин. „Няма смисъл да купуваме избори. Ние сме ви дали бизнес. Правете си сметка, за кого гласувате“.- Какво се случва в момента с Пашата и Каратиста?
– Пашата и Каратиста поемат контрабандата в митниците. Обяснено е на контрабандистите на цигари и алкохол, че всичко си остава по старому, просто вече друг ще събира парите и ще ги носи на едни кортове. Новото е, че ще има още един човек, който ще се занимава с тази работа – братовчедът Ради. Преди той отговаряше за кражбите на метрото и насипване имотите на хората. Сега се включва и в митниците, защото няма какво да насипват.
Човекът, който физически се занимава с преноса на кеш от контрабанда, пък е небезизвестният Бърборкото. Питайте Цветан Цветанов кой е Бърборкото. Той му е контингент от много време. Дори го беше арестувал за организирана престъпна група за побой и рекет. Цветанов се беше объркал, не знаеше, че е негов човек. После го пуснаха. Бърборкото продължава да се занимава с контрабанда на всякакви видове стоки, като най-хубавото е, че носи кеш парата. Ако искате да хванете контрабандните канали, хващате Бърборкото с куфарите пари, които разнася наляво и надясно, докато ги вкарат в офшорни сметки, и купонът приключва.- Не беше ли братовчедът Ради ковчежникът?
– Да, но тъй като те имат много голям периметър на действие, си разпределят нещата. Всички ще бръмчат по митниците, още не са овладели властта за държавни поръчки. Освен това в митниците винаги е имало кеш пара – минава ти стоката, даваш си парите и заминаваш. Докато при държавните поръчки се правят конкурси…- Каква част от парите в митниците отиват при шефовете и каква в партийните централи?
– Митничарите, които събират парите, запазват 50%, а останалото е за ръководството на агенцията. Част от тези 50% за шефовете отива към определени лобисти и „бизнесмени“, чрез които се финансират партиите.в.Галерия

Изнасят се документи от министерствата към щаба на ГЕРБ

„Вече се изнасят документи от министерства и се носят в щаба на една партия, която има претенции да спечели изборите на 5 октомври. Това казва твърди пиар експертът Нидал Алгафари. Според него, президентът Росен Плевнелиев прави опити всячески да унижи БСП с назначаването на Георги Близнашки за служебен премиер. „Основното, което се видя, е, че това, да стоиш по два часа на протеста пред Министерски съвет, в един момент се възнаграждава с постове – от министър-председателски, до министерски, до зам.-министерски“, казва Алгафари.- Г-н Алгафари, как преценявате състава на служебното правителство и първите му действия?
– Това е правителство, с което президентът Плевнелиев всячески се опита да унижи Българската социалистическа партия. И го постигна с назначаването на г-н Близнашки, независимо колко е ерудит, колко е умен, колко е талантлив и колко добре говори. Но това е жест за унижение на БСП.
Основното, което се видя, е, че това, да стоиш по два часа на протеста пред Министерски съвет, в един момент се възнаграждава с постове – от министър-председателски, до министерски, до зам.-министерски. Което създава много лоша ситуация за изборите в България. И аз от сега започвам да се съмнявам, че ще бъдат направени по възможно най-честния начин.- Смятате ли, че това правителство ще успее да се опази от политиканстване, най-общо казано?
– Доколкото имам някаква информация, са започнали да се изнасят документи от министерствата и да се носят в щаба на една от политическите партии, която има претенции да спечели изборите на 5 октомври. Което означава, че това правителство по някакъв начин е свързано вече с тази политическа сила и явно се готви много тежка, компроматна, грозна битка с черен пиар. Но, както и да е, БСП и на това е устоявала много пъти, и сега ще устои.- Как ви се струва, че първият акт на правителството беше да номинира официално Кристалина Георгиева за еврокомисар при положение, че има много по-важни проблеми за решаване в държавата – да вземем например наводнението в Мизия, където ситуацията продължава да е много тежка?
– Това вече не е намигване, както беше преди, от политиците, а много ясно вадене на око. Спомнете си, че това беше поискано от ДПС преди време, те настояваха да е Кристалина Георгиева. За това настояваше и Бойко Борисов. Тоест, това правителство в момента оформя почвата за онази – няма да го кажа коалиция, защото няма да е коалиция! – а онзи сговор между ГЕРБ и ДПС.http://www.bnews.bg/

Таско Ерменков: Плевнелиев е част от мизансцена в опита за държавен преврат

На въпрос на ГЛАСОВЕ дали депутатът от БСП Таско Ерменков смята, че в този момент цялото внимание е насочено към това да се актуализира бюджета, за да се налеят едни пари в КТБ и проблемът да приключи, той отговори: „Има и такава хипотеза. Между другото, още не е ясно дали въобще КТБ има нужда от такова наливане. По-скоро става дума за разграбване на активите на банката и ликвидирането й, без все още да има обективни обстоятелства за това. Има много други начини за нейното стабилизиране без бюджетни инжекции.“
– Г-н, Ерменков, каквито и природни бедствия да се случват в този момент, „горещият картоф“ все си стои КТБ и актуализацията на бюджета. Какво е вашето обяснение за последните срещи при държавния глава на политическите сили и настоятелния президентски апел все пак да се гласува актуализацията на бюджета?
– Колкото до бюджета на НЗОК, считам че може да се актуализира. Без реформи обаче, това може да се превърне в наливане на вода в бездънна кофа. КТБ е измислен проблем и опит да се направи преврат в държавата чрез създаване на несъществуваща нестабилност в банковата система.Помните искането на Калин Христов едва ли не на другия ден след спирането на плащанията от КТБ за въвеждане на банкова ваканция . Такава ваканция е равносилна на клинична смърт на държавата, защото всички плащания спират.Тук няма да спекулирам с обемите пари, които са налични и на разположение на техните перачи и които щяха да въртят страната в посоката, желана от техните собственици.Борисов и Цонев изказаха съгласие с това блокиране на държавата и само представителите на БСП спасиха България от колапс като се противопоставиха на това безумие.Все пак, защо говоря за опит за преврат? Защото когато създаваш несъществуващ проблем, след това се връщаш на бял кон и се явяваш като спасител. Също такъв спасител, който държи невинния за краката през прозореца на 20-ия етаж, а след това го връща в стаята и му казва “Спасих ти живота от падане от 20-ия етаж”. Президентът видимо е част от мизансцена. Но е опасен и доста видим при това.- Пред ГЛАСОВЕ в края на миналата седмица Атанас Мерджанов каза: „Борисов ще принуди депутатите си да влязат в пленарната зала.“ Това – по повод на решението на КС за отмяна на таксата от 20% върху приходите на ВЕИ-тата, подкрепящо ветото на президента във важен за него момент: да има защо да притисне парламентарно представените политически сили да актуализират бюджета. Коментар?
– Борисов не е предвидим, а оттук и партия ГЕРБ е непредвидима в политиката си. В понеделник, 4 август, може и да реши да не влиза в парламента. 20% бяха обречени да бъдат отменени от КС по простата причина, че нямаше логика да се въведат по този начин и само за тези ВЕИ.- В неделя, 3 август, Пламен Орешарски, който направи актуализацията на бюджета и я внесе в НС, каза, че същата тази актуализация не е нужна. Според него дори, ако няма актуализация на бюджета, за разходите има достатъчно буфери, и приходите може да са по-добри от очакваните. Експертите от БСП съгласни ли са с Орешарски? – Това беше и мнението на Чобанов пред парламентарната ни група, но се отметна след това. Аз не съм от най-големите експерти по бюджет, но считам, че премиерът в оставка има всички основания да изкаже подобно мнение.- С малко думи кажете – смятате ли, че в този момент цялото внимание е насочено към това да се актуализира бюджета, за да се налеят едни пари в КТБ и въпросът да приключи?
– Има и такава хипотеза. Между другото, още не е ясно дали въобще КТБ има нужда от такова наливане. По-скоро става дума за разграбване на активите на банката и ликвидирането й, без все още да има обективни обстоятелства за това. Има много други начини за нейното стабилизиране без бюджетни инжекции.- Как ще приключи този въпрос, засягащ всички хора, честно плащащи си данъците в държавата България? – Всички хора, честно плащащи си данъците и чрез тях ставащи истинските собственици на държавата, имат възможност на 5 октомври да решат дали искат ГЕРБ и ДПС да ги яхат и грабят (банковата ваканция е точно това) или все пак ще дадат на БСП шанс този път без наложени коалиции да се опита да върне наистина България на хората. Всъщност нека превърнем 5 октомври в деня на презареждане на обществената енергия за една България – социална и правова.
– Последен въпрос, партиен. Михаил Миков ли е добрият избор на БСП за лидер? Какво ще промени той? Партията е в погром – ще го отречете ли? – Отзад напред с отговорите. БСП не е в погром и 50 000 души на Бузлуджа го доказаха на 2 август. Така че новината за нашата смърт е силно преувеличена.Михаил Миков е легитимният избор за председател и аз лично съм убеден, че той не само, че е в състояние, но е и единственият към ден днешен, който може да бъде обединяващата фигура и да започне идейното възраждане на БСП. Вярвам искрено в това, а 5 октомври ще докаже правотата ми. Автор: Елена Дюлгероваglasove.com

АМЕРИКА БЕШЕ НАДЕЖДА. СЕГА Е ДРУГО

Интервю на Калина Андролова с д-р Николай Михайлов
Брой 3 на a-spectoКАКЪВ Е ТОЗИ ОСОБЕН ПУБЛИЧЕН КОНФЛИКТ МЕЖДУ РУСОФИЛИ И РУСОФОБИ, ОБОСТРИЛ СЕ НАПОСЛЕДЪК В НАШАТА РОДИНА? НЕ ЗВУЧИ ЛИ ТВЪРДЕ ПРОВИНЦИАЛНО? КАКВО Е РУСОФОБИЯ У НАС, КОИ СА РУСОФИЛИТЕ?
Този сблъсък има един дълбок и един конюнктурен смисъл. Първо, за второто. Десните, или тези, които наричат себе си десни, се нуждаят от враг. И тъй като идеологическият сблъсък между сините и червените е загубил острота, налага се да се потърси враг. По въпросите на управлението (сините и червените) са практически неразличими, притиснати от обективната принуда на неизбежните решения. Дясната изключителност не може да бъде защитена на територията на управлението. Не съществува експертен патос, но съществува русофобски патос. Русофобията е великолепен шанс за стряскане на одрямания електорат. Комунистическата заплаха е преобразувана като руска заплаха. Търси се враг, по-убедителен от Мая Манолова. Десницата актуализира русофобията като резервен репер, това се случва. Тази фобия обаче става само за вътрешноведомствена употреба, нацията не разбира тази фиксация и няма да я приеме, защото тя има отвлечен и леко маниакален характер. Нека добавя, че русофобският патос съдържа и един допълнителен мотив, а именно, че набавя външна значимост. Ключовите русофобски фигури изпускат ритмично към щабквартирата потвърждения за лоялност в ритъма на глобалната пропаганда. Знаят какво трябва да се говори и кога да се каже. Клакъорството е професионално. Когато умен човек говори глупости с постоянството на програмиран, става ясно, че е програмиран. На каква цена? Не знам.
Едва от учредяването на СДС насам Русия не е проблем. Става дума за дълга история, както е известно. От абдикацията на Александър Батенберг до съветските танкове и до Радан Кьнев, ако това не ви разсмива. Има какво зло да се каже за руската имперска политика, но то не се дължи на обстоятелството, че Русия е зла, а че е империя. Образът на Русия се двои в официалното българско самосъзнание, но дълбоко в националната ни свяст Русия е освободителка. Това ми се струва безспорно. Захари Стоянов, който не е никакъв русофил, казва, че името Русия е произнасяно по онова време като второ по святост след името Христос. Ex Oriente lux. От изток е светлината. Възможен ли е дядо Вазов без любовта към Русия, без руската освободителна мисия? Едва ли. Припомням, че връзката между България и Русия е духовна, и ако не се ужасявате от думата – мистична. Верова и кръвна. Банално, но истина. Тази връзка изтънява за новите поколения, но все още е жива. Народите помнят по-дълго, отколкото подозират.РАЗГРАНИЧАВАНЕТО НА РУСКО И СЪВЕТСКО НЕ Е ЛЕСНА ЗАДАЧА.
Не подценявам сериозността на този въпрос. Солженицин твърди, че руският комунизъм е вносно явление, импортна стока. Ричард Пайпс, авторитетен изследовател на руската револкщия, настоява, че руският комунизъм е автохтонно явление. Съществува история или ако предпочитате, конспирология, отнасяща се до Ленин и внасянето му от Запад в пломбиран вагон. Едно е безспорно, комунистическата идеология е европейски феномен, една от трите конкурентни идеологии на модерността наред с фашизма и либерализма. Какво прави в такъв случай една изрично западна идеология на руски терен? Не в страна с развит фабричен пролетариат, а на терена на изостанала аграрна държава? Нямам компетентност да обсъждам историята на руската революция, но в симбиозата на Ленин и Маркс се крие загадката на особено сродство. Срещата на марксисткия утопизъм с руската есхатология произведе болшевишкия бунт и сталинската империя. Руската история е райско мечтание и апокалиптичен ужас. Екзалтация и разточителство на човешки живот.
Най-изразителното нещо, което съм чувал за краха на съветската империя, принадлежи на писателя Александър Проханов, един пасионарен руснак, председател на консервативния Изборски клуб. На въпрос, защо рухна съветската империя, отговоря така: „Защото се раздвижиха костите в Сибир”. Ето момента на ужас. Не ми се иска да повтарям клишетата за руския духовен тип, но е добре да си припомним Бердяев, защото думите му имат характера на инструктаж включително и по българския въпрос: руският човек може да бъде само светец или разбойник, но никога порядъчен. Буржоазният регламент е за джентълмените във фрак. Търси се екстаз и в двете посоки – на доброто и на злото. Екстазът е важен, методът е вторичен въпрос. Стабилизацията в средната буржоазна възможност не е интересна. Русия не е избор според размера на българския човек.
Съществува фундаментално единство на руската история независимо от нейните перипетии и идеологически несъответствия. Базисна консервативна интуиция. Една от основните задачи на Изборския клуб, за който споменах, е да изработи доктрина на помирението между частите на руската история, между белите и червените. Кремъл днес е комбинация на имперски романовски стил и сталински класицизъм. Путин е хибрид, двусмислица и намек. Солженицин призова руския народ да се покае, за да се помири, той вярваше в това, което сам наричаше традиция на всенародното покаяние. Разкая се с хистерични обертонове знаменитата интелигенция от либералното прозападно крило. Разкая се и презря страната. Днес я наричат пета колона. Руската провинция е в покой. До следващото „раздвижване”.НЕКА ПАК ПОВТОРИМ ЗА РУСОФОБСКИТЕ НАСТРОЕНИЯ У НАС. САМО АНТИСЪВЕТСКОТО ЛИ ГИ ПОДХРАНВА?
Който няма кураж, трепери, който има – мисли, фобиите са за лечение. Опитах се да кажа нещо за българската привързаност към Русия извън просъветската носталгия на третата възраст и евразийския интерес на по-младото поколение, доколкото го има. Най-дълбоката връзка е в православното вероизповедно единство, руската култура и възрожденския освободителен мит. Това е общо място. Възражението, че всичко това е минало, не ми се струва валидно. Определящите влияния са живи в архаичната памет, в колективния несъзнаван пласт. Русофобията има собствена валидност с позовавания на националния интерес и изброяване на исторически поуки. Тази позиция не може да бъде априорно дисквалифицирана като банален антикомунистически предразсъдък, какъвто за съжаление много често е. Големите народи покоряват, малките се борят за самостоятелност с компромиси и жертви. България стартира свободното си историческо битие с нещо като превод на белгийската конституция и мечта за дребно буржоазно осъществяване по мярата на българския човек. България няма да се хвърли в прегръдката на руската мечка, защото няма да е себе си в тази прегръдка. Една част от българите преживяват Русия като перманентен риск от поглъщане. Ото Ранк, един от учениците на Фройд, нарича това страх от смъртта, страх от загуба на индивидуалност, от поглъщане. Външните преживяват Русия амбивалентно като привличаща бездна. Най-силно уплашените са най-силно привлечени. Ужас и възхищение в отделно взетата трепетна душа. Ще излезе, че русофобите са ужасени русофили. Мисля, че българската, условно казано, русофобска публицистика заслужава лека ирония с психоаналитичен привкус, иначе ще трябва да я обявим за дежурна и субсидирана. Проблемът на България не е Русия, а Европейският съюз и по-общо упадъкът на Запада. И разнообразните рискове, свързани с този процес. Президентът Плевнелиев обича да плаши с Русия, но това е недоразумение. Говоря за президента.ИМАМЕ ЛИ ОТНОВО СТУДЕНА ВОЙНА, ИЛИ ТЯ НИКОГА НЕ Е СПИРАЛА?
Евразиецът Александър Дугин, основателят на руската геополитическа школа, би казал, че става дума за парадигматичен сблъсък на морската със сухопътната цивилизация, на митичните чудовища Левиатан и Бегемот. Сблъсък, който никоя от страните не може да си спести. Шпенглер описва Русия като апокалиптичен бунт срещу античните основи на цивилизацията. Описва руското с неологизма с das russentum – рускост, доколкото не съществува начин за осмисляне. „Умом Россию не понять”, както е казал поетът. В перцепцията на Запада Русия е дълбоко провокативна, апокалиптично напрегната и рискова. Един съвременен руски мислител вярва, че предназначението на Русия е да свидетелства за вечните ценности в апокалиптичния период на историята. Както е тръгнало, това ще се окаже вярно. Напоследък прочетох в книга на Юрий Мамлеев, когото наричат новия Достоевски, че Русия е нещо като четвъртия ипостас на Бога, съвечна на Бога Тайна. Ако изчезне исторически, ще продължи да съществува в лоното на Бога като Негова любима идея. Това е написано в жанра на философска проза без капка ирония. Западът не знае какво да прави с този екстаз, с мистическата мегаломания на консервативното руско съзнание. Типичният либерал ненавижда тази свята или разбойническа неумереност, той иска ред, собственост и покой. Западът се бои от Русия като от нещо, което не разбира. Русия е ирационален остатък, самото неразбираемо в огромен мащаб. И за да се успокои, я описва като бензиностанция с атомна бомба. Освен това, нека го кажем накрая, защото ми се струва банално: Русия е и огромна неколонизирана територия, суровинен източник с неизчислими богатства под вечния сибирски лед. Русия трябва да бъде либерализирана по западен образец, подведена под здравия буржоазен разум, разчленена на части и довършена. Александър Зиновиев казва нещо забележително. През периода на Студената война Западът се целеше, но не в комунизма, а в Русия. Мисля, че това е много важна мисъл. Русия е врагът. Русия не може да бъде укротена, нормализирана, образът й е видим през снежна виелица. Русия се мъчи да бъде буржоазна, но не успява. За Запада това означава, че тя е необитаема, трудно обитаема.В ТАЗИ ВРЪЗКА КАКВО МИСЛИТЕ ЗА ПУТИН?
Путин е щастливо съвпадение на средни качества, съветски антропологически стандарт, „савок” от епохата на Брежнев. Вербовчик в Германия, подло и манипулативно занятие, но с приятен бонус – обикнал немската наливна бира. Когато Елцин го изведе, за да го покаже на света като свой наследник, впечатлението беше близко до шок от невзрачния избор. Но само дотук. После паднаха главите на Елциновата олигархия, която освен пари поиска и власт. Гусински, Березовски, Ходорковски и т.н. Путин е патриот-макиавелист, самодържец с монголоидни черти и срамежливо излъчване между пристъпите на едва сдържан гняв. Путин е консерватор-либерал, гъвкав и стоманено твърд реал-политик. Характерната му безличност го прави да изглежда демон или ангел на имперската реставрация, инструмент на руската имперска воля. Проблем за консерваторите е, че се бави да учреди опричнина от патриоти, за да ликвидира либералната пета колона, настанена в ключови министерства, медии и обществени учреждения. Говорят дори за шеста колона на собственото му обкръжение, на близкия му приятелски кръг. Кошмарът на руския консервативен полюс е да не се окаже, че самият Путин е либерал, осъзнато или без да подозира. Тези страхове не са безпочвени. Някой беше казал, че в Русия само правителството е либерално, под него е архаика. Русия се съветизира, както споменах, припомня си Сталиновия образ като образ на победата. Възстановяват сталинската иконография. Присъствали на приема в Кремъл по повод на Деня на победата свидетелстват за рязка съветизация на стила, за прожекция на документални кадри със Сталин в главната роля и т.н. Този процес протича по логиката на предвоенното време – във въображението или реалността, все едно. Но Русия не може да се ресталинизира, с това е свършено основно поради обстоятелството, че тя е колонизирана от собствения й либерално ориентиран прозападен елемент. Русия вдиша либерален дух след Елциновите реформи и вече не е същата. Ключови министерства се ръководят от либерали, от тези, които консерваторите наричат „предатели”. Остава да се провери твърдението отново на Зиновиев, според когото Русия няма да преживее рухването на комунизма, най-голямото според него постижение на руската държавна история. Две са възможностите, казват консерваторите: велика империя или нищо.ИНТЕРЕСНО Е КАК ПУТИН СЕ ОКАЗА ПАЗИТЕЛ НА КОНСЕРВАТИВНИТЕ ЦЕННОСТИ, А ЕВРОПА ГЛАСУВА ЗА „БРАДАТА ЖЕНА” НА ЕВРОВИЗИЯ? ЕВРОПА ОБСЪЖДА ТРЕТИЯ ПОЛ, ИНЦЕСТА, ДЕТСКАТА ЕВТАНАЗИЯ, ЕДНОПОЛОВИТЕ БРАКОВЕ И Т.Н., ДОКЪДЕ МОЖЕ ДА СТИГНЕ МИТЪТ ЗА „ЧОВЕШКИТЕ СВОБОДИ И ПРАВА”?
Либералната цивилизация е в декадентска фаза, в безпътица от пресищане и скука. Животът на запад се преживява като приятен и безсмислен. Това е общият тон, екзистенциалната норма. Свободата е свободна да се забавлява. Свободата е желание. Желанието е свято. Триумфът на Кончита Вурст е религиозно събитие, епифания. Кончита Вурст, тази светица/светец на късния либерализъм, е емблема на Запада, негова инфернална покровителка. Министърът на външните работи на Великобритания каза по този повод следното: „Победата на Кончита Вурст е по-важна от референдума в Донбас”. Каквото и да е искал да каже, казал е същественото: ние сме в дементна или ако предпочитате, в ювенилна фаза. Всичко, което изброявате във вашия въпрос, е само прелюдия. Семейството е раздърпано и пародирано. Рекламира се с образа на кърмещата майка Елтън Джон. Дебне ни кошмарът на биологичното неравенство, на генетично усъвършенствания елит. Един от героите на Достоевски, мисля Шигалев, пророкува преход от безгранична свобода към безгранична деспотия. Цивилизациите не умират от убийство, а от самоубийство. Много интересен парадокс е, че същият този либерализъм, който възниква исторически като идея за ограничаване на ролята на религията, в публичната сфера свършва като господстваща религия с идоли, светци, догматични положения и закони срещу кощунството. Политкоректността принуждава да се говори по определени въпроси само с шепот и ослушване. Свещеник в Швеция казал от амвона, че хомосексуализмът е грях и на изхода бил арестуван. На Запад съществува разпространено несъгласие с този ред на нещата, но то има ограничена публична видимост поради медийната цензура и заплахата от остракизъм и репресия. Съществуват отработени медийни процедури на публичен линч за грехове срещу либералния новоговор. Къде са борците за свобода на словото, питам се. На този фон Путин има всички шансове да се състои като глобален лидер на консервативната съпротива. Путин е уважаван на запад повече, отколкото предполагат. Възраждането на традиционалистките и националистическите движения означава преориентация към европейския културен корен и симптом на съпротцва срещу ексцесите на либерализма и паразитизма на брюкселската бюрокрация. Проблемът с имиграцията и суверенитета върху националните бюджети не е всичко. Става дума за културна съпротива.СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ АМЕРИКА ЗА ТЕЗИ 25 ГОДИНИ ОТ ПАДАНЕТО НА КОМУНИЗМА ЗАГУБИ НАЙ-ВАЖНОТО – ТОЗИ ОРЕОЛ НА СПРАВЕДЛИВОСТ, НА ПОЧТЕНОСТ, КОЙТО ИМАШЕ (ТОГАВА, КОГАТО ВСИЧКИ ПОГЛЕДИ НА ОСТАНАЛИЯ СВЯТ БЯХА ВПЕРЕНИ В „САЩ КАТО ПАЗИТЕЛИ НА ЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ“) ?
Не мога да не се съглася с вас. Америка изгуби престиж на глобален ценностен страж, на гарант на човешките права. В сила е едно широко разпространено раздразнение от това, което се описва като арогантност и политика на двойно счетоводство. Студената почти мъртва физиономия на Нюланд, американския комисар по европейските въпроси, и нейното fuck EU изповяда напоследък нещо от скритата арогантност на американската дипломация. Цяла серия от огромни компромиси с етиката на политическото поведение и здравия смисъл силно подкопаха авторитета на тази свръхсила.
Вземете войната в Ирак и бесенето на Садам. Това, струва ми се, стига. Повечето, ако не всички военни кампании на САЩ, завършват с хаос. Принудителната модернизация на „племена и народи” изгражда образа на глобален жандарм и във фантазията – на психопатна свръх-Азова фигура, заета да обосновава морално садистичните си пориви. Обама коригира донякъде този образ, но моралният престиж е до голяма степен пропилян. Тъгата на американския консерватор е, че Америка проваля месианското си предназначение, това, което още през XIX век са нарекли manifest destiny – американска съдба, предначертание, дълг. Митът за провиденциалната американска роля, за американската нова земя и ново небе, който преселниците от Стара Европа трябва да създадат. Съгласно тази месианска идея, жива до Рейгън, американският народ е надарен със съдба, дълг и добродетел да бъде пример, еталон и мяра на преобразения свят. Американският империализъм, изводим от този мит, е специфично изкушение за агресивен износ на свобода, добродетел и разум. Неоконсервативният ентусиазъм на Буш-младши беше може би последната проява на този месиански експанзивен порив. Извън по-тривиалните мотиви на агресията, разбира се. Големите народи са месиански народи, заложници на въображение с планетарен мащаб. Ако месианският мотив не е в съзнанието, ще го открием в подсъзнанието, проявен в „лапсусите” на поведението и речта. Напоследък и Обама дори с неговия чаровно смътен произход говори за „американската изключителност” в рязък дисонанс с неговия либерален ироничен стил. Ето още един допълнителен отговор на вашия въпрос, защо Русия и нейният Путин са обект на такова голямо американско нетърпение. Защото се сблъскват месиански претенции, концепции за изключителност. Америка, територия на старозаветна библейска мечта, срещу византийската идея за Москва като „трети Рим”, автентично православно царство, последен рубеж срещу апокалиптичното нашествие на Антихриста. Америка е в упадък от гледна точка на нейната „изключителност”. Историкът и бивш кандидат-президент Патрик Бюканън написа книга със заглавие „Смъртта на Запада”. Информативно четиво. Америка има олеми, трудно решими проблеми: външни врагове, демографска дестабилизация, културен упадък. Драмите на Брутния вътрешен продукт на този фон са вторичен въпрос. Европа има към Америка в най-добрия случай амбивалентно отношение. Извън Европа отношението е изчистено и не налага коментар. Съветската империя беше идеократична империя, диктатура на идеология, изключваща свободната съвест. За световната либерална общност съветската империя беше грандиозен скандал, империя на злото. Магическа власт на мъртвото слово, както казва Пастернак. Реакцията на съпротива беше бунт на духа срещу духа на тиранията. Америка беше освободител, Рейгън пророк. Неговият призив: „Господин Горбачов, срутете тази стена!”, е най-безспорното нещо, което това поколение е преживявало. Америка беше надежда. Сега е друго…СЛУЧАЯТ „УКРАЙНА” – УДАР СРЕЩУ РУСИЯ ИЛИ АВТЕНТИЧНА ПРОЯВА НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО?
Мисля, че е казано почти всичко за тази история, ще кажа накратко какво ми се струва. Дълго подготвяна кампания като елемент от стратегията за дезинтеграция на Русия, парче по парче. Западна Украйна не иска, не бива и не може да съществува в обсега на Голяма Русия. Човекът от Западна Украйна има свято право да избяга от руския свят. Но украинците са заложници на американския геополитически интерес и ще пострадат. Има нещо трагично в украинския сюжет. Майдан е управлявана акция с ентусиазираното участие на местен седесариат и шпицкоманди. Към това, или по-точно преди това – пет милиарда поощрение от нарицателното Нюланд. Действащият политически елит прояви чудотворната глупост да забрани руския език на изток и да изкопае пропаст между двете украински части. Ако не са имали предварителен план да разполовят Украйна, разбира се. Твърдят, че Източна Украйна е манипулирана от Путин, което със сигурност е вярно, но само частично. Крим е по неизбежност руска територия, тя никога не е мислила себе си различно. Американската анексия на Крим е възможна само ако Путин е идиот, предател или и двете. Но Путин не е идиот, а патриот. Идиот е за Икономедия. Медийната обработка на украинската ситуация от СИИ е безобразие. Същото като това на канал 1 на руската телевизия. Съветски електронен поток. Украйна изглежда разтерзана от вътрешни страсти и цинично външно вмешателство. Украйна е олигархат, плячка на плутократи. Подозирам, че основният проблем на украинците не е нито Америка, нито Русия, а местните монструми. Те притежават страната и никой няма да им я отнеме, защото ще се разберат, с когото трябва. Източна Украйна има повече шансове да се справи с този проблем. Но после и там ще се настани широкодушният руски капитализъм и всичко ще си дойде на мястото. Украйна е тъжна приказка.КАК ВИ ИЗГЛЕЖДАТ БЪЛГАРСКИТЕ ЛИБЕРАЛИ – ПОЛИТИЦИ, ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ И ПР.?
Не е ясно, доколко са свободни в качеството им на либерали. Имам чувството, че загубиха нещо от патоса на свободата и че ги владее патос на властта. Официалният български либерал е разядосан, че не владее положението. Струва му се несправедливо и затова е възмутен. Казва, че възмущението му има морален произход, но това не е сигурно. Прелестната седесарска бохема от 90-те старее, губи културно темпо и виси неудовлетворена. Началото беше многообещаващо за нея, но нататък положението й се усложни. В България управлява друга олигархия, тя владее положението и дърпа конците. Мисля, че в дълбочина проблемът е да бъде приютена, почетена и субсидирана. Това искаше и късно-социалистическият елит, това иска всеки български елит. В България елит означава привилегирован до властта. Не-привилегирован елит е вътрешно противоречие, обществен скандал и вина на властта. Моралната характеристика на властта, нейната приемливост или неприемливост, е в пряка зависимост от способността й да им угоди. Всичко извън червените боклуци е добро. Борисов не е червен боклук. С мафията срещу олигархията. С Борисов срещу Орешарски. Цяла серия от груби грешки на съзнанието. Това двойно морално счетоводство провали протестите и хвърли сянка на съмнение върху оценъчната способност на неговите идеолози. Като казвам, че един стандартен, красив и интелигентен български либерал изглежда несвободен, имам предвид тъкмо класово-партийния характер на неговата публична морална приповдигнатост. Щом спечелят властта с помощта на когото и да било, утихват. И става ясно.ЗАЩО НПО ОРГАНИЗАЦИИТЕ, КОИТО СА ВСЪЩНОСТ ЕДНИ СКРИТИ ПОЛИТИЧЕСКИ ДОКТРИНЕРИ, ФИНАНСИРАНИ ОТ ЧУЖБИНА, ИМАТ САМОЧУВСТВИЕТО ДА ОПРЕДЕЛЯТ ДНЕВНИЯ РЕД? (ДВАМА ЧОВЕКА ОТ ЕДНО НПО МОГАТ ДА СЕ ИЗПРАВЯТ СРЕЩУ АВТОРИТЕТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАР0ДНОТО СЪБРАНИЕ, ЗА КОГОТО СА ГЛАСУВАЛИ НАПРИМЕР 1 МИЛИОН ДУШИ, И ТЕ ОСПОРВАТ НЕГОВИЯ АВТОРИТЕТ.)
Защото се преживяват като резидентура на световния хегемон, като културен авангард и колониално присъствие. Местният контекст е непълноценен и зависим, той трябва да бъде направляван. Правителственият дизайн е и тяхна отговорност. Редят правителства в задкулисието, без да им мигне окото. Това е работното им настроение. Тези организации възникват през 90- те като агенти на въздействие в „полуварварска” страна. Предназначението им е да мислят демокрацията и да сервират мислите си на инфантилното общество и на незрелите институции. Не може да им се отрече известен принос в изграждането на демократичната инфраструктура в началото на прехода. И левите, и десните работеха с присьдружни НПО организации. Но посредническата им роля пострада от развращаващото влияние на парите и от деградацията им до нещо подобно на котерии. формираха се параполитически общности, основани на персонални контакти, интереси, споделена история, трапези и прочее родово-приятелски меланж. Когато тези, условно казано, клики губят влияние, губят и търпение. Мрежата, в която се люлееха, изтънява и започва да се къса. Закъсват психически, изнервят се, застрашени от маргинализация и безпаричие. Това ги революционизира и в отделни случаи вбесява. Когато НПО се появят на площада разбунтувани, за да свалят или качват правителства, то е, защото се чувстват застрашени или защото се чувстват обнадеждени. Но и в двата случая са съзнателно или несъзнателно себични. Това не признават и никога няма да признаят поради изходната им предубеденост на идеен авангард, прогресивна цивилизоваща сила и, марксистки погледнато, на материално заинтересовани лица. Фундаменталният дефицит на НПО-човека е неговият „дефицит на иманентност”, както се изразява Александър Панарин, един изключителен руски мислител. Либералният елит от НПО не е от тук, а от там, много повече от там. Имат комплекс за родово превъзходство, фикция за знатен произход. Произхождат от голямото престижно семейство на референтната група – на лидерите на „златния милиард”. Това ги прави да изглеждат различни в неприятния смисъл на думата. А не обстоятелството, че Сорос е евреин. Нищо, че е евреин.КАК СИ ОБЯСНЯВАТЕ, ЧЕ ТЕЗИ ХОРА ОТ НПО-ТАТА СА НЕПРЕКЪСНАТО ИЗ МЕДИИТЕ, КАКВА Е ТАЗИ МЕДИЙНА СВРЪХПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ?
Това е така по силата на разнообразни зависимости или просто по инерция. В отделни случаи по компетентност, която не може да се отрече. Силно представено е дясно- либералното крило на българската публичност, историческият антураж на СДС, традиционните сини. Но в това няма изненада. Лидерите на неправителствения сектор са по идея лидери на общественото мнение. Такава е функцита им по генерален замисъл. Повтарям, нищо не може да бъде разбрано от манталитета на българската либерална общност, ако не се разбере, че тези хора са „качество” по самочувствие, представители на по-добрата част от човечеството. Настоявам върху това, час- тично като тяхна защита. Те са, изкушавам се да употребя жаргонната дума „готини”. Агенти на българското Просвещение, сол на земята и светлина в мрака „в страна на смъртна сянка”. Техният патос е върховенство на закона, гражданска зрелост, пълнолетие на разума. Модерен патос. Те са прогресивни. В това се състои техният апостолат, квазирелигиозният характер на тяхната мисия. Как при това положение човек да устои на изкушението да се мисли прав във всички възможни отношения? За какво му е на него съмнението? И как да понесе проваления престиж, маргиналната позиция и загубата на властта? Иначе, отново на вашия конкретен въпрос. Напоследък са се хванали за гушите две медийни групировки и не могат да се пуснат. Имам идея да поделят някаква плячка, за да утихнат. Ще настъпи вечен мир, както се изразява Кант.В КРИЗА ЛИ Е СВЕТОВНИЯТ ЛИБЕРАЛИЗЪМ? РАЗМЕСТИХА ЛИ СЕ ИДЕЙНИТЕ СХЕМИ?
Либерализмът е маркер на Запада, негова същностна черта. Парадокс е, че тази обществена философия възниква с идеята за изтласкване на религията от публичната сфера след травматизма на религиозните войни, а свършва като господстващо вероизповедание с догматика, политкоректен език и закони срещу кощунството. Човекът не понася вакуум в религиозната сфера. Ранният либерализъм брани самоуважението на човека като свободно и разум- но същество с ненакърнимо достойнство, той е основан върху християнското етическо наследство. Упадъкът на религиозното въображение и загубата на културна памет редефинират свободата като каприз на желанието. Постмодерната свобода е опасен антропологически експеримент със саморазрушителни тенденции. Кончита Вурст не е анекдот, а икона, манифест на намеренията. Късният либерализъм подготвя ревизия на човека със смайващо темпо и радикализъм. Това е видимо и само тези, които не гледат, не виждат. Не е ясно какво ще представляваме в трансхуманистична перспектива. Пред прага сме на биотехнологична трансформация на съществото човек. Задава се свят на генетическо неравенство, на биотехнологически реализиран свръхчовек. Деспотия на банкери с усъвършенствани гени. Ако това е хумор, той е черен и много вероятен. Папа Йоан Павел Втори описа тази културна ситуация като „култура на смъртта”. Разграждат родовите идентичности на човека. Човекът е родова идентичност, човешки род. Мъжът и жената са род. Мъжки и женски род, а не трети род. Препоръчва се да мислим, че съществуват само индивиди в процедура на самоизобретяване. С подвижен и неустойчив пол, функция на индивидуално- то творческо въображение. Гендерната проблематика не е спор на любители на свободата с любители на иранията, на прогреса с реакцията, а борба за човешкия образ. Тялото на човека е обект на инвенции, на суицидална автоеротика. Значение за интерпретацията на културния статус в динамика имат не официалната брюкселска идеология, а авангардните жестове на екстравагантните малцинства. Впрочем вчерашните малцинства днес са законодатели, но не само на вкуса, а и в най-строгия наказателен смисъл на думата. Благоразумно е реалностите да се мислят в движение, а не в застой. Светът се променя с голямо ускорение. Ще избегна думата апокалиптично по политкоректни съображения. Не ми се ще да скандализирам стражите на политкоректния оптимизъм. Третият по степен риск на съвременния свят според Римския клуб е това, което в психоаналитичния речник се нарича denial – отхвърляне на реалността с превръзка на очите. На територията на Запада се води дебат, но шансовете на критичните гласове не са големи. В публичното пространство функционира автоматизъм на цензурата и автоцензурата. Бунтуват се традиционалистките общности, изтъняващата традиция на Запада. Но културната война се води неравностойно. България е незряла за такъв дебат, българите нямат такъв проблем. България решава въпросите на икономическия стандарт. Западът за нас е жизнен стандарт, а не културен проблем.ПРОВАЛИ ЛИ СЕ БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА ИЗОБЩО? ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ ЧЕ ИМА ПОНЕ МИЛИОН ИЗБИРАТЕЛИ „НЕКОМУНИСТИ”, ЗАЩО НЕ ПРИПОЗНАВАТ „ОНЕЗИ ДЕСНИ” КАТО СВОИ?
Не съм сигурен, че думата провал е уместна, натрапва ми се думата недоразумение. Българската десница възникна по историческа ирония като антикомунизъм след неговото рухване. Ние нямаме дисидентска история. Имаме горяни, но нямаме дисиденти като специфично културно, предимно градско явление. Единици са хората на антикомунистическата съпротива. Българският антикомунистически елит е съставен основно от пасивно адаптирани към бившия режим и от откровени колаборационисти. Някои се опитаха да сътворят легенда за българското дисидентство със собствено включване, но това не е нищо друго освен един нарцистично мотивиран градски фолклор. Предназначението на българската десница беше да извърши неизбежните реформи под супервизията на МВф. Свършиха, каквото можаха, раздържавиха собствеността. Извършиха приватизацията ловко с творческа дързост и балкански финес. Сега са на сцената с изчерпан исторически мандат и късна криза на идентитета. Десницата е деидеологизирана, тя не знае какво да мисли, какво да говори и как да се разграничи от левицата, за да не стане някакво смесване. По въпросите на управлението опасно конвергират, мислят приблизително еднакво. На път са да изоставят неолибералната пазарна догматика като вредна за глобалното икономическо здраве. Никой не вярва в „невидимата ръка” на Адам Смит и в спонтанния пазарен порядък. Десницата остана без опорни точки. Остава Путин с неговата Евразия като стратегически резерв на паранойни страхове и предизборна възбуда. Но всичко това ги прави да изглеждат проблематични от гледна точка на здравия разум и бих добавил, на добрия вкус. Българската десница има слабо въображение за реалностите и няма сили да се бори. В Европа се задава вълна от националистически и сецесионистки настроения. Расте броят на недоволните от неефективния, отвлечено бюрократичен, квазимасонски стил на Европейската комисия. Стандартният либерал е плашлив и привижда в тази вълна, както споменах, протофашистка тенденция. Споменават Ваймарската република и т.н. Такъв риск има и той не е за подценяване, но неговата неутрализация трябва да започне с реформа в Брюксел, а не с развяване на плашила и лепене на етикети, фашист и популист нямат никаква информативна стойност в политкоректния либерален жаргон. Наричат фашист, когото си поискат. Слабото възхищение от Кончита Вурст е вече някак подозрително. Българската десница не може да поеме дясноконсервативен дебат, защото е безхарактерна и конюнктурна. Проблематиката е прехвърлена на „Атака”. Десницата на Кунева-Кънев не става за нищо. Тези хора са ефемерни, алафранга. Това, което се нарича ГЕРБ в лицето на неговия лидер, има повече субстанция и някаква характерна за бодрите българи разпасана виталност. Те са от контекста. Не са никаква десница, но са от долу и от улицата, а не от Брюксел. Фактът, че Борисов не може да обели чужда дума, а стои до Ромпой като загадъчен балкански сфинкс, хвърля футболните фено- ве в екстаз. Дясната ориентация предполага дълбоко, деидеологизирано, свободно и мъдро знание на българската реалност. Дясно означава несимулирана, честна и безкористна грижа за спасение на страната. Патриотизъм без фалшив патос и принципна солидарност на всички обществени сили. Десницата трябва да се върне от Брюксел в София. Но тези десни няма да се върнат, те гледат да заминат.ЛЯВОТО ПО ПРИНЦИП Е „ПРОЕКТ ЗА БЪДЕЩЕТО, ИДЕЯ ЗА ПРОМЯНА”. ЗАЩО ГО НЯМА ТОВА В БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА?
Лявото е недоверие към всяка власт и чувство за слабия. Левият човек е на страната на слабия. Това импонира. Левият човек е готов да разрита всяка йерархия, защото му се струва камуфлаж на някаква несправедливост. Във всяка лява душа дреме анархист и бохем – художник или литератор. Левият човек е литератор, ако щете, фантазьор. И понеже става дума за идеал, става дума и за нещо като измислица. Думите на идеала и думите на реалността не съвпадат. Горко на реалността, следователно. В лявото има вкус към бунта и кощунството. В традицията се говори за „пътя на лявата ръка” като път на трансгресията и метафизическия бунт. Лявото има гностически произход, то е ерес по генезис. От друга страна, лявото има библейски корен от старозаветните пророци, от патоса на пророческата грижа „за вдовицата и сирачето”. Това усложнява ду- ховната оценка на левия тип. Природата на левия импулс се разгадава лесно при пасионарните леви. При поетите на левия идеал. Конспиративните са опасни. Взривяването на храма „Св. Неделя” не е извършено от външни на партията хора независимо от ретроспективната им партийна изолация. Това са бесовете на лявото несъзнавано, явено на бял свят. Това са техни бесове, а не на някой друг. Ще трябва да можем да се срещнем не само с нашите ангели, но и с нашите демони. Няма какво да се лъжем, комунизмът като реализация на историческото ляво беше немислим без предоставените му от злото услуги. Революционното кръвоизлияние е лява процедура. Излищно е да се отрича вкусът на старите комунисти към насилието и неговото идеологическо оправдание като легитимен инструмент на класова борба. Сталинската държава е чудовищна лява конструкция, одържавен ляв блян и масови чистки. Еротика на екстатични самобичувания и самопризнания. За Тойнби комунизмът е последната голяма християнска ерес. Комунизмът в качеството му на генерично ляво може да бъде разбран в дълбочина само ако е изтълкуван в термините на политическата теология. Комунизмът е сакрална система с богове, светци, литургика. фанатична атеистическа вяра, шериат. Казвам това, за да припомня накратко духовната генеалогия на ядреното ляво, приютено от Българската социалистическа партия след 1989 г. Тази партия не се разпада, защото вярата на вярващите удържа нейното единство. И остатъчният страх, комплексът за вина. А лошото на чувството за вина е, че има основания. Самопознанието върви по стъпките на това чувство. Би трябвало лявото да се еманципира от своята история, но това е трудно колкото депрограмиране от секта. Това няма да стане в срока на това поколение. БСП е в максимален, простете за израза, в онтологичен смисъл – минало. Без своето минало БСП е спомен. БСП и ДПС са екзистенциално сериозни партии, останалите са подробности от пейзажа, наемници на времето. Новите леви ще трябва да имат куража на ясното самоопределение. Ще трябва да знаят кои са, какво искат и ще трябва да могат да го кажат. Ще трябва да могат да съобщят какво мислят за насилието, така че всички да ги разберем. А това без ясна и недвусмислена оценка на българската лява история не може да се случи. Някой би казал, че подобен разговор е вреден регрес към стари дебати. Не мисля. Лявото е духовно валидна човешка позиция в несъвършения социален свят, в нашата обща грехопаднала история. Левият импулс до голяма степен определя динамиката на обществените отношения, дебитът на надежда е реформаторска страст. Но при духовен контрол, култивирана воля и ясно мислене. Мащаб на оценката е нужен.КАК ЩЕ КОМЕНТИРАТЕ РАЗГРОМЯВАЩИЯ УДАР, КОЙТО БСП ПОЛУЧИ НА ЕВРОИЗБОРИТЕ?
БСП понесе голяма, унизителна загуба. Същата участ сполетя и европейските социалисти, на които Сергей Станишев е лидер. Станишев преживя две загуби, но се бави да поеме отговорност. Станишев е комбинация на политически старец с вечно ученичество. В него има нещо от дилетанта, от детето с ограничена отговорност. Строго погледнато, лидерът на БСП е рецидивист на изборните загуби, които преживява невъзмутимо, със завидна техника на самооправдание- то. В това отношение напомня Костов. Станишев не е ляв, а либерал. Това е неговият секрет. С Радан Кьнев са взаимозаменяеми при условието на лека козметична корекция. Чарът на Станишев за българските леви беше изводим от родовата му история, той е миналото, превърнало се в дете и после пораснало на партийния връх, като икона на свързаните времена. Другарят Станишев беше обещание за вечна лява младост и алиби в либерални времена. Това обещание е вече политически сенилно и политически напълно импотентно. Станишев няма лява страст, той не е ляв лидер, той е отгледан европейски конформист. Българската левица се нуждае от лидер с несимулирана привързаност към лявата кауза. В Европа се сблъскват конформистки и неконформистки вот, партиите на европейското статукво губят влияние. Което означава криза на европейския федерализъм и в определена степен на европейския либерализъм. Вотът за радикално леви и десни партии заедно с мощния националистически вот оспорват отвлечено-себичния характер на брюкселската бюрокрация, като въплъщение на „европейската идея” в нейното сегашно състояние. Европа има потребност да преоткрие себе си в традицията, отечествата и ясните социални каузи. В криза е системата на отвлеченото европейско гражданство и отчуждените суверенитети. В криза е постмодерният политически либерализъм. В България левицата е преходна руина. Редно е да бъде преучредена, ако ще мислят радикално, но едва ли ще намерят сили. Десницата е напълно импотентна и анахронична, ентусиазирана рецитаторка на европейските клишета и фантомната източна опасност. Жълтите павета са в еуфория от един евродепутат. Борисов и неговото алтерего Бареков с тяхното свръhчовешко политическо нахалство и уличен стил изглеждат безалтернативни на сцената на културно тежко увредената ни територия. Изглежда, засега това е всичко…gotoviproekti.eu

ВЗРИВООПАСНО ИНТЕРВЮ С ИЗБЯГАЛИЯ ОТ БУРГАСКИЯ ЗАТВОР ИВАН РАДЕВ – МОНКАТА: „УПРАВАТА, ОПЕРАТИВНИТЕ И ГДБОП СА СЪЩИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ КАТО МЕН И ДОРИ ПО-ЛОШИ. АЗ ИМАМ ПРИНЦИПИ, А ТЕ СЕ ПРОДАВАТ КАТО ЕВТИНИ МАГИСТРАЛНИ ПРОСТИТУТКИ!

Бях с Шливата и като избяга се смях и се подигравах на куките, които гледаха с недоумение какво става и трепереха да не си загубят службичката, а аз ги нареждах: „Как е сега, а? Май се изпотихте, ами къде е Шливата? Май драсна към Монако, а?“ Наказания нямаше, макар да са необходими. На мен лично ми беше предложена оферта, че ще мога да разчитам на помощ от страна на оперативните работници Георги Димитров и Методи Владимиров… Тези подробности щели да ми ги дадат от ГДБОП написани, само трябвало да ги науча и да ги потвърдя пред съда. И да намеря още един, който да потвърди същото…Няма как да продаваш наркотици без да има кой да те предупреждава или да те пази от удар, т.е. претърсване. Мен ми пазиха параван най-властните хора, а именно оперативните работници. Лично Методи Владимиров ми е пазил гръб. Точно поради това се ползвах с доверие и от него и от Димитров. Те ме покриваха, не позволяваха да ме претърсват и ми гарантираха пратките, които се внасят по време на свиждане. Всичко вървеше добре, аз правех по 1500 лв седмично. От тези пари отчитах на Методи 20%. Всяка седмица ги изпращах предимно на една кръчма, „Клуб 33“ в гр. Бургас. Когато моят човек идваше да внася пратката с дрога, плащаше парите лично на Методи.
В началото на май т.г. Иван Радев – Монката направи опит за бягство от затворническото обшежитие от открит тип „Строител” към Бургаския затвор. АФЕРА успя да зададе свои въпроси към Иван Радев – Монката, който разкри потресаващи данни за корупция и порочни практики на ГДБОП, които използват затворници за поръчкови измислени показания, за скалъпят „разследванията си”.- Г-н Радев, Вие се прочухте в медите наскоро с Вашия опит за бягство от затворническо общежитие „Строител“ заедно с Шливата, който обаче, успя да избяга. За всички е интересен отговора на въпроса защо постъпихте така, след като след 10 месеца присъдата Ви изтича.
– Вижте, не съм искал да бягам, а да покажа, че затворническо общежитие от открит тип „Строител“ е пълно с хора, които не си вършат работата и там цари пълно безхаберие и шуробаджанащина. Шливата успя да избяга и даде гласност на това, че там цари двоен стандарт – на едни лишени от свобода им се разрешава да работят и да напускат ЗООТ „Строител“ и без повод. Заради близките си отношения с началници и надзиратели те имат тези облаги, а на останалите не им се дава възможност дори и да работят, камо ли да бъдат пускани извън затворническото общежитие.- Трудно ли се бяга от ЗООТ „Строител“ ?
– Не е трудно. Бягство може да се извърши от различни места и по няколко начина. Има големи пропуски в сигурността. Има дупки, например, в мрежата до футболното игрище, оградите са ниски и необезопасени, бягството е детска игра.- В ЗООТ „Строител“ имахте ли възможност да излизате на работа, в града и в домашен отпуск?
– На мен не ми дадоха да работя, а за отпуск попитах веднъж и началникът г-н Вълков ми отговори: „Нямаш заслуги, от теб зависи. Ако има кой да каже, че си съдействал за нещо, е възможно. Ако няма кой да го стори, е невъзможно.“ Така е в ЗООТ „Строител“.- По какъв начин става смяната на режима и извеждане от корпуса на затвора в ЗО „Строител“? Съществуват ли някакви „игри” в този процес или всичко си е по закон? Ако ДА, кой участва в тях и знаете ли нещо конкретно?
– Режимът се сменя по заслуги и игрите са част от този процес. В общежитието се извеждат предимно хора, които са съдействали или на дадени дежурни офицери или на съответния инспектор по социални дейности или на началници. И да не забравяме оперативните работници към ОЗ Бургас. Примери доста. Сега се сещам за един мой съдружник и приятел Боян Илиянов Малендаков, с който тук в ОЗ Бургас имахме общ бизнес. Та този Боян беше наказван за серия от нарушения и изтърпя множество карцери, но предаде един канал за внасяне на наркотици в цеховете и по-точно бригада „Хамути“, където работеше. Хванаха 50 гр. марихуана и към 30 гр. мета амфетамини и го изведоха от затвора в затворническо общежитие от открит тип Житарово, където е до момента и даже го уредиха като лафкаджия, което е най-престижната длъжност там. Смениха му и режима на лек и всеки месец го пускат в отпуска за два дни.
Друг пример е Красимир, с прякор Маратонката, от гр. Сливен. Той пък беше назначен като чистач в седма и осма група в периода 2011-2012 г. и макар да бе разследван и дори наказан за лихварство, той бе изведен първо в ЗООТ „Строител“, а после и в ЗООТ Гълъбово, където бе хванат с марихуана и пико и бе върнат в ОЗ Стара Загора, където би трябвало да го съдят за притежание на дрога. Този Красимир беше приближен на инспектор соц. дейности г-жа Красимира Стойчева от ОЗ Бургас и от него зная как уреждаше банкови преводи на дъщерята на г-жа Стойчева с цел да бъде изведен в общежитие.
Има и други случаи, като с Николай Руменов с прякор Пинкито, който в момента има да изтърява към 10 карцера, но не ги търпи тъй като те умишлено се прикриват от оперативния Методи Владимиров, с когото Николай е в нескрити приятелски отношения и на Пинкито не му пука кой с какво ще го накаже. Открито заявява, че има човек зад гърба си и няма как някой да го притесни.-Публична тайна е, че Бургаският затвор е известен в цялата страна като затвор с най-голяма степен на корупция, а същевременно с това и като най-строг режим и мизерни условия. Вярно ли е това?
-Да, вярно е. Корупцията е факт, а режимът е строг и това не е от вчера. А за мизерията нямам думи – хлебарки, дървеници, оголени жици, олющени стени и пълна липса на условия от рода на тоалетна или течаща вода.-Доколкото разбрахме, Вие не сте от най-примерните затворници и имате доста дисциплинарни наказания, но въпреки това сте заслужил доверието и сте изкаран в ЗООТ „Строител“. Как става това, кой Ви изкара?
-Аз имам множество наказания и съм известен с бунтарския си характер, а за извеждането ми в „Строител“, излязох с помощ от страна на оперативните работници и с благословията на г-н Стефан Лазов, началник на ОЗ Бургас. Всички ги държах в ръцете си, знаех как си играят игрите зад решетките и от страх да не проговоря, ми предложиха да ме изпратят там, макар да знаеха, че няма да изкарам дълго в общежитието.-Какво Ви е наказанието за опита за бягство и въобще имало ли е такъв опит?
-Наказаха ме с 14 денонощия карцер за това, че съм бил помогнал на Иван Гюров – Шливата да избяга, макар да не е така и това може да се види от записите на камерите в ЗО „Строител“, и не съм правил опит да бягам. Аз ако съм искал, щях да избягам. Бях с Шливата и като избяга се смях и се подигравах на куките, които гледаха с недоумение какво става и трепереха да не си загубят службичката, а аз ги нареждах: „Как е сега, а? Май се изпотихте, ами къде е Шливата? Май драсна към Монако, а?“ След което те ме изкараха мен виновен.- А наказание за тези, които Ви изкараха в ЗООТ „Строител“, ще има ли?
– Наказания нямаше, макар да са необходими. Контролът е занижен и има двоен стандарт. А кой командва е ясно – в ОЗ Бургас всички се съобразяват с оперативните работници към затвора Димитров и Владимиров, а те са подвластни на служителите на ГДБОП и на всички агенти на службите на МВР и естествено на прокуратурата.- Всъщност те защо Ви помогнаха да получите тази незаслужена привилегия?
– Ще ви кажа. Връзката е следната – с Георги Вълев от т. нар. дело Килърите бяхме заедно във втора зона с повишена сигурност в периода 2012-2013 г и поддържахме нормални взаимоотношения, но никога не съм го питал нищо по повод на делото, за което е задържан. Интригата, която се разигра от затворника Деков беше следната: след като беше наясно, че съм бил заедно с Георги Вълев, Деков реши, че ще се съглася да играя игри с шефа на ГДБОП и да свидетелствам срещу Жоро. На мен лично ми беше предложена оферта, че ще мога да разчитам на помощ от страна на оперативните работници Георги Димитров и Методи Владимиров. Искаха от мен да кажа, че Жоро е споделил с мен подробности за убийство на търновски адвокат. Тези подробности щели да ми ги дадат от ГДБОП написани, само трябвало да ги науча и да ги потвърдя пред съда. И да намеря още един, който да потвърди същото. Познавам Вълев, но никога не сме изпадали в разговори относно за какво е задържан и не съм проявявал интерес към неговите проблеми и няма как да се съглася да говоря и да клеветя този човек. Имах нормални отношения с Георги Вълев и съм му писал дори и писма относно клопките, които му готвят, а оперативните от страх да не оповестя как предлагат да се лъже и клевети, ми предложиха да си запазим добрия тон и даже ме помолиха да намеря друг човек, който е готов да лъже, щом аз не желая да го сторя и да имам общо и това натежа за да бъда изведен в ЗООТ „Строител“. След като аз отказах, Ангел Николов, така известният Мокан, прие и дори беше видимо обнадежден, че може да се възползва от това. Аз не проявих интерес и дори предупредих Ангел, че това е опасно и го попитах дали знае с какво се захваща. Доколкото знам, Ангел е провел среща, на която първо се е съгласил, а после се е отметнал и е казал на Вълев, но впоследствие пак се е отметнал от думите си и пак се е заиграл с Методи Владимиров, който за съдействието на Мокана го извел от втора зона с повишена сигурност и го настани в девета група, която е най-престижната и където настаняват само лишени от свобода, които работят и са на „домакински щат“. С обещание да го изкара на работа в най-скоро време. А Мокана е един от най-системните нарушители на вътрешния ред.
В момента не съм в добри отношения заради тези случки, но не ми пука. Те си мислеха, че могат да ме използват, а всъщност аз ги използвах и то твърде дълго преди да се усетят. Разчитах на тях главно да ме пазят от претърсвания и да ме прикриват в трафика на дрога, който и до момента въртя в затвора и с тяхна помощ успях толкова време да се опазя без да съм бил залавян никога с наркотици и дори не съм се чувствал застрашен от никой. Те ми пазеха гърба, както от старшини, така и от дежурни офицери, както и от началника на ОЗ Бургас г-н Стефан Лазов.
Друг случай от миналото лято – Ще започна от там, че Георги Димитров, на който, както ви казах, съм разчитал да ми пази гърба от бедите, които могат да ме сполетят, ме извика и ми предложи да подпитам Георги Вълев дали ще потвърди, че Младен Михалев Маджо е поръчал на Петър Стоянов Сумиста убийството на Емил Кюлев. Но аз му обясних, че не желая да се замесвам в това и за да се измъкна от ситуацията, му обещах да намеря човек, който ще го стори вместо мен и на който може да се разчита. И тъй като бях в една килия с Дечко Деков, а той бе наясно, че именно оперативните ми пазят гръб в трафика на дрога и със схемите им, реших да му предложа. Обясних му какво се иска от него и го уверих, че ще има голяма облага за него. Той се съгласи, но пожела на срещата с Георги Димитров и аз да присъствам и да се изясним какво трябва да прави. След няколко дни уредих среща. Бяхме извикани в 10 ч в кабинета на оперативните. Там присъстваха на срещата и две млади момчета от БОП София и Бургас. Пред тях Георги Димитров обясни на Дечко Деков какво се иска от него, а това дословно бе, че ако Вълев се съгласи да свидетелства, че Сумиста е взел поръчката на Маджо за убийството на Емил Кюлев, ще осигурят защита на Вълев и семейството му в избрана от Вълев точка на света. Дечо прие и тогава Георги Димитров ме изведе от стаята и ми каза „Евала, Монка. За тази услуга ще те извадя в „Строител“. Чакай няколко месеца и ще е факт.“ Тръгнах и впоследствие Деков бе преведен във втора зона с повишена сигурност в близост до Георги Вълев, след което бе преместен в ОЗ Стара Загора и бе поставен на най-хубавото работно място, а именно чистач домакин на тежкия салон. Ясно е защо!- Доколкото разбрах, присъдата Ви е за наркотици. Ако не Ви притеснява, въпросът ми е употребявате ли и ако ДА, какво? Кой върти тази търговия?
– Да, за наркотици излежавам присъда. Употребявал съм и съм произвеждал мета амфетамини или пико, както ние в Сливен го наричаме, но в момента не употребявам. Не съм вземал от 7 години. Този бизнес е ежедневие в ОЗ Бургас и аз няма защо да крия, че съм част от този вид търговия.- В затвора в Бургас какъв вид наркотик най-вече се ползва? Каква му е цената в затвора за разлика от свободния пазар? Има ли бизнес в това и кой печели от него?
-В Бургаския затвор има всичко – марихуана, мета амфетамин, хашиш. Мога да заявя, че се правят доста пари от дрогата. Лично аз се занимавам само с мета амфетамин или пико. Един грам го купувам в Сливен за 40 лв. Внасям го, меша го и изкарвам 150 лв от този един грам. Тук от един грам, ако го продавам на дребни разфасовки, мога да изкарам до 40 кутии цигари или ми плащат с пари в Сливен. Ако не са от града, изпращат парите до поискване в пощата в гр. Сливен на име на мой човек, който пращам да ги вземе.-Разпространението на наркотици в затвора в Бургас може ли да стане без покровителството на определени хора? Кои са тези хора, какъв им е интереса и по какъв начин се осъществява този интерес?
– Няма как да продаваш без да има кой да те предупреждава или да те пази от удар, т.е. претърсване. Мен ми пазиха параван най-властните хора, а именно оперативните работници. Лично Методи Владимиров ми е пазил гръб. Точно поради това се ползвах с доверие и от него и от Димитров. Те ме покриваха, не позволяваха да ме претърсват и ми гарантираха пратките, които се внасят по време на свиждане. Щом аз звънна и кажа да речем „Днес Митю Иванов Стоянов ще получава мой багаж“, те веднага звънят на главния надзирател, казват му имената на момчето и дават заповед всичко да му се пусне и пратката с пръст да не се пипа.
Всичко вървеше добре, аз правех по 1500 лв седмично. От тези пари отчитах на Методи 20%. Всяка седмица ги изпращах предимно на една кръчма, „Клуб 33“ в гр. Бургас. Когато моят човек идваше да внася пратката с дрога, плащаше парите лично на Методи.-Относно толкова коментираната корупция в Бургаския затвор знаете ли нещо и можете ли да го споделите с нас ?
– Корупцията е факт. Има много добре изградена схема. Всеки взема пари и задължително нещата стигат и до Стефан Лазов. Той е част от всичко. Няма схема, от която той да не лапа пара. Знам много схеми, дори както можете да проверите през месец март 2014-та бях пуснат в прекъсване за един месец. Уреди ме доктора към ОЗ Бургас Веждан Арабаджиев, който за 1000 лв ми изкара фалшиво свидетелство, че ми е счупена ръката и имам нужда от операция.
За работа цената е между 300 и 500 лв. За работа и назначаване. Знам го лично от Петър Леков, който е началник на инспекторите по социална деност.
За три дена отпуск е 500 лв и там човекът е Янчо Желев.
Извеждане в общежитие е 350 лв, а относно алкохола и телефоните, това са дребни далавери и ги вършат предимно надзирателите. Аз знам поне трима четирима, които вършат работа. Сега ще ви кажа Славчо, има един Галин, Стефан Иванов, а цените са за един телефон 150 лв, а за един литър алкохол 50 лв.-До скоро Бургаския затвор бе известен с жестоките побоища от страна на надзорно – охранителния състав над лишените от свобода. Тази практика в момента продължава ли?
– Така е. Побоят е налице и днес още е факт. Дори скоро и аз ядох малко пердах, но вече не бият пред камерите, а или в дежурната или те водят в стаята за разпределение или в килиите.-Каква е според Вас формулата за оцеляване в Бургаския затвор?
-Може би формулата е да си подъл, да си принципен и егоистичен. Иначе оцеляване няма.- Очевидно е, че не сте глупав човек, въпреки грешките, които правите в живота и в затвора. Според Вас как може да се оправи този затвор?
– Затворът в Бургас е прокажено и покварено място, не знам. Нямам вяра, че може да се оправи нещо. Може би с цялостна смяна на администрацията.- Какви са най-често обитателите на затвора? За какво лежат най-често хората тук? Какъв процент е постоянният контингент в затвора? Според Вас важи ли тук принципа: „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони“ ?
-Предимно дребни крадци, 90% от които са цигани, а има и наркомани, но контингентът е един и същ. Едни и същи хора се въртят в затвора. О, да, със сигурност важи този закон, тук е пълно с кокошкари.-Като имате предвид условията за живот в Бургаския затвор, реално възможен ли е един месечен разход от 700 до 1300 лв на човек, лишен от свобода в затвора?
-Какво говорите, тук да не е четиризвезден хотел. Наблъскани сме като сардели по легла на три етажа, на човек се пада под 1 кв.м. площ в килиите. Толкова сме нагъсто, че зимата пестят и от отопление, тъй като сами се топлим. Парно пускат най-много по 1 час сутрин и вечер, водата е от собствен водоизточник, ток се ползва само за осветление и телевизия и то до 22,30 ч. Тук храната е под всякаква критика, разходът за нея е не повече от 120 лв на човек на месец. А колко да струва охраната, ремонт и поддръжка липсват. Всичко друго е лъжа и измама. Елате и вижте,усвоиха доста пари, а реален ремонт не е извършван. Не знам как не е паднал целия затвор. Стените са напукани, таванът пада, а подът е повече от мизерен.-Какво ще кажете за здравеопазването в ОЗ Бургас?
-Здравеопазване тук няма, липсва. Разрешават лекар веднъж седмично, тоест можеш да се разболяваш по график, а лекарства никой не ти дава. А чл. 100 е, когато някой бъде изнесен с одеяло, когато почине. Това съм го чувал от лекаря, който през смях заявява доста често „Ами като си болен, чл. 100 и ще си ходиш, бе“-Предприемат ли се мерки за подобряване условията и политиката в Бургаския затвор?
-Не, никакви мерки. Дори си мисля, че тук в ОЗ Бургас, Господ не вижда мъките на хората. Пълна липса на надежда, това е моето мнение.- Защо решихте да говорите? Страхувате ли се от отмъщение за това и от кого? Имате ли доказателства за всичко, което твърдите?
-Някой трябва да говори. Считам, че е време да се сложи край на тези задкулисни игри. Няма какво да ме откаже. Всичко има граница, но тук хората ме отвратиха и съм обзет от чувството, че всеки е свикнал да мълчи и да се подчинява, но на мен ми писна. Дали се страхувам? Ами да, със сигурност ще искат да ме съсипят, както оперативните, които споменах, така и началника на ОЗ Бургас, но съм готов за тяхната ответна реакция. Искам да разберете каква е управата и че те са същите престъпници като мен и дори и по-лоши. Аз имам принципи, а те се продават за дребни левове, като евтини магистрални проститутки. Имам достатъчно свидетели и доказателства за всичко, което твърдя, стига на някой да му стиска и да има желание и интерес да разследва, ще получи пълно съдействие от моя страна и се надявам, че все още има хора, които са безпристрастни и ще вземат нужните мерки. Готов съм и пред камера да потвърдя всичко това, а и много други неща, стига някой да разреши такова интервю. Готов съм да говоря и пред съда.Afera.bg

Акад. Георги Марков: Рухването на държавата е последната кауза на проваления български елит

Народът ще има да се мъчи още с тези политици
Иван Костов прояви доблест и подаде оставка след загубата от НДСВ, а Станишев съсипва и партията си, и народа
Да възродим завета на Цар Борис III – „Винаги с Германия, никога против Русия”, казва пред Faktor.bg известният историк
Интервю на Мая Георгиева- Акад. Марков, България е в поредната тежка политически криза, защо обаче мълчим за отговорността на политиците и безкрайните им провали, как ще ги оцени историята?
– Поведението на политиците е едно безумие за мен. Те са изпратени в Народното събрание да работят, а не да си правят номера, да провалят кворуми, заседания и да получават по над 1000 лева без да работят. Те казват, че възнагражденията им били само 1/3 от депутатската заплата, ама кой дава дори по 1000 лева на политиците и то в най-бедната държава в ЕС, за да не изпълняват това, за което ги е избрал народът. Абсурдно е. Цели 25 години у нас цари безнаказаност и оттам – безотговорност. Тези политици съсипаха селското стопанство, унищожиха индустрията, удариха образованието и здравеопазването и няма виновен. Има престъпление, но няма наказание, за разлика от едноименния вели роман на Достоевски.. Тези политици трябва да имат поне малко разум в главата си и да поработят за това общо благо, а не само да гледат себе си, да се грижат за партийни групировки и разни лобистки кръгове. Ще има да се мъчи българският народ. Не завиждам и на историците, не зная как ще ги опишат събитията, защото сега няма вече нищо писмено. Липсват най-ценните неща за изследователя – частната кореспонденция. Хората някога са си писали писма, а сега говорят по мобилни телефони. Някои ги записват, но доста избирателно и те не показват реално истинските взаимоотношение между политиците, между този измислен елит. От такива нагласени записи не може да се прави история.- Как да се избавим от този омагьосан кръг – с революция или да търсим български Пиночет, който да накаже политиците?
– Нека да започнем от нашето съзнание. Определено тези 25 години са едно поколение. За историята може да се каже, че това време е една епоха, но човешкият живот е много по-дълъг. И за съжаление хората се умориха, обезвериха и решиха да накажат политиците, като не гласуват за тях. Но те точно това искат – да отвратят хората от политиката. Те ни казват – политиката е мръсна работата, ние сме се нацапали вече, затова ни оставете ние да управляваме. Освен това, всяко правителство се оправдава с предишното, сякаш идва от някаква друга държава, няма никаква приемственост. У нас до там са го докарали политиците, толкова са се намразили, че са превърнали властта в самоцел. Но без приемственост, няма надграждане, не може да има и просперитет. Затова хората трябва да намерят някаква алтернатива и да гласуват за нея. Иначе ние ще продължим да се въртим в този омагьосан кръг.- Напоследък този държавен елит говори за национални приоритети, но как да ги постигнем, след като нямаме национална кауза?
– Нямаме национална кауза, защото политиците не желаят да има такава. Те имат партийна кауза. За мен българските партии на прехода са повече групировки. Там хората са взаимно обвързани, държат се до последно. Може би чакат да рухне държавата, не зная?! Според мен националната кауза тях ги плаши, защото националната кауза е над тях. На националната кауза се служи, а това означава – идваш на власт, управляваш в името на народа и си отиваш. А не да искаш отново и отново да бъдеш на власт, служейки само на себе си и на един тесен кръг. При нас се превърна в навик на политиците да се редуват да управляват. Но те не търсят отговорност на падналите от власт, защото знаят, че един ден и тях ги чака същото и тогава други ще им търсят отговорност. Това е записано и в Евангелието – с каквото вие мерите, с такова ще ви отмерят.
– Провали ли се българският елит?
– В историята елитът се нарича политическа класа. Но наистина българските политици се обосяват като нещо отделно през тези 25 години. Защото за тях политиката означава власт, обогатяване. Не казвам, че това се отнася до всички. Но мнозинството си позволява да използват политиката, за да облагодетелства себе си, да урежда децата си главно по чужбина, където някой ден и те да отидат. Тези политици не са свързани с Отечеството. Те гледат на политиката като на трамплин. Вижте Станишев – лидерството му в БСП се оказа трамплин за Брюксел, сигурно и други ще го последват. Това е мечтата на българските политици – да станат европейски чиновници, добре заплатени, да имат влияние, а какво ще стане с България – тях повече не ги интересува. Те използват Родината единствено като трамплин. Не зная дали сте забелязали на монетите от Третото Българско Царство какво е написано на едната им страна – „Боже, пази България”. България много си е патила от своите нескопосани политици, затова те си заслужават и тази позорна оценка.- Но червени политици наричат лидера на БСП Сергей Станишев “национален капитал” и политик от европейско ниво?
– Това не е нищо друго освен една партийна пропаганда. Той е “национален капитал” толкова, колкото Бойко Борисов или всеки друг партиен лидер. Какво означава “национален капитал”. Преди всичко Станишев, като партиен лидер, който губи изборите, трябва да поеме отговорност и да се маха от партийния пост. Това е поведение европейско. Тази оставка може да не бъде приета, но с това протакане навреди на своята партия. Докато си уреди положението в Брюксел, той иска да дърпа и конците на партията. Това е една игра, която е за сметка не само на БСП, но и на българския национален интерес. Помните, че Иван Костов подаде оставка през 2001 година. Вярно, че той се разсърди и след това две години не говори на народа, но все пак прояви доблест и се оттегли. За какъв “национален капитал” може да се смята тогава Станишев, когото величаят хора, обвързани и зависими – икономически и политически – от лидера си.- Като историк смятате ли, че трябва да бъде прието предложената от опозицията в НС за промяна в Наказателния кодекс да няма давност за престъпленията на комунизма?
– На мен лично ми омръзна през тези 25 години от битките “комунисти-антикомунисти”. Вярно е, че хора, които са били по лагери и затвори, които са били репресирани от комунистическата власт имат морално право да настояват за това. Но като историк искам да обясня нещо – гражданската война в историографията преди 1989 година се разглеждаше само като “белия терор”. Ще ви дам пример с атентата в църквата “Света Неделя”, който бе представян като “бял терор”, но това се случи след жертвите на червения терор. Гражданската война е нещо страшно, но след 1989 година започнаха да твърдят, че само комунистите са убивали . И аз като историк се стремя да преодолея това. Защото зная една поговорка – на чужд гроб не плачи. Става така, че всеки плаче на гроба на своя роднина, близък, приятел, но от другата страна също има гроб, на който някой друг плаче. Аз съм осъдил отдавна това политическо насилие в България. Но за съжаление не успяхме да приложим испанския модел – Франко вдигна паметник на падналите 600 000 испанци до Мадрид. И на него е написано – „Всички те загинаха за една по-добра Испания”. Гърците също успяха да се помирят след много тежка Гражданска война. А при нас – едните плачат на Братската могила, а другите плачат на паметника на жертвите на комунизма до НДК. Питам се – кога ще запалим по една свещ за всички жертви, вместо да губим време и да пилеем национална енергия. Защото без помирение – няма национално съгласие.- Преди дни група македонски интелектуалци изпратиха до президента Плевнелиев писмо, в което настояват да бъде призната македонската нация и език, ще има ли край тази мълчалива вражда между България и Македония, обречен ли е договорът за добросъседство?
– За мен това не е новина, това е едно искане от много години. Още когато България първа ги призна като държава, те поискаха да ги признаем и като нация. Нация не се признава, нацията или я има, или я няма. Това, че те самите не са сигурни, че има македонска нация говори достатъчно красноречиво за самите тях. Аз съм много скептичен по отношение на това заедно да честваме годишнини. Идеята да се отбелязват общи исторически събития беше на президента Плевнелиев. Но как да го направим. Можем ли ние на 2 август, когато е Илинденско-преображенското въстание да отбелязваме националния празник на Македония. Това е несъвместимо с историческата истина. Тези хора в Скопие определено са полудели. Но те не знаят какво ги очаква в близкото бъдеще, с оглед на албанското демографско разрастване. Освен това непрекъснато плюят срещу България, разни измислени политици и политизирани интелектуалци, които срещу голямо заплащане хулят България всеки ден. Затова не съм оптимист за бъдещия договор за добросъседство.- Покрай скандалите около проекта “Южен поток” се лансира тезата, че има сили, които се опитат да ни отдалечат от Европа и поставят под все по-голяма зависимост от Русия, съществува ли реална заплаха за европейската ни интеграция?
– Не мисля, че има заплаха да се отклоним от европейската си ориентация. Това са много закъснели табуисти, така им казвам аз. Ходил съм много пъти в Москва по архиви и конференции, там проста ставаме за смях. Едно време Живков казваше – който не обича СССР, той не обича България. Днес пък непрекъснато се говори срещу Русия. Трябва да бъдем дипломати. С Русия много неща ни обединяват – православната религия, славянството, имаме обща култура, ние сме дали много на Русия още в Средновековието. Русия си е една велика сила, която няма начин да бъде заобиколена. Още генерал Де Гол, който е един от бащите на Европейския съюз, казваше – искам Европа от Атлантика до Урал, дори не казваше до Киев. И се учудвам, че новите евробюрократи изневеряват на старите основатели на Съюза. Затова трябва добре да си играем картите и да запомним завета на Цар Борис III. По време на Втората световна война, когато България е единственият съюзник на Хитлер, който не скъсва дипломатически отношения и не изпраща никакви войски срещу Източния блок, цар Борис казва – „Винаги с Германия и никога против Русия”. Ето, това е майсторлъка на голямата политика, но днес ние нямаме голям политик като Цар Борис III, за съжаление.
http://www.faktor.bg/

Иво Христов: Изборите не решават нищо, когато нямате избор

– Как ще коментирате тази нова ситуация за българския политически живот, доц. Христов – парламентът не може да се разпусне, докато правителството не е подало оставка, а то няма пред кого да я подаде, защото парламентът не може да събере кворум – и в четвъртък, и в петък нямаше заседание по тази причина.
– Не бих драматизирал цялата тази ситуация. Очевидно става въпрос за ситуативни хитрини между участниците в политическите консултации и взаимно извиване на ръце. Не бих правил тежки изводи в опитите на опозицията по някакъв начин да ускори края на този парламент и подаването на оставка от правителството. Тук има и много силен пиар момент – опозицията се опитва по този начин да си създаде електорат.- Кой печели от тази ситуация – ГЕРБ, защото показва несъстоятелността на управлението, БСП – защото в суматохата по-малко личат раздорите вътре в нея, или ДПС – защото е видно, че без тях не може?
– ГЕРБ, защото те през цялото време твърдяха, че едногодишният цикъл след изборите е едва ли не някакво нарушение на правилата. А за тях правилата са, че властта по принцип, по определение принадлежи на ГЕРБ.- ГЕРБ имат основание – на последните парламентарни избори имаха най-много гласове, на провелите се преди месец европейски избори пак бяха първа политическа сила.
– Не винаги този, който има най-много гласове управлява. В демократичните практики има и други неща – партийни комбинации, колаборации.- Едногодишното битие на 42-рото народно събрание не обезсмисли ли за в бъдеще партийни комбинации, които „заобикалят“ най-голямата фракция в Народното събрание?
– Казах вече, не винаги този, който има най-много гласове, управлява. Това показва световната демократична практика. Затова има и други представителства – на други политически сили, на други групи в обществото. И парламентаризмът представлява комбинация от всички тях.
Ако се върнем на наша територия, в следващите години България е осъдена на нестабилни правителства, ще има колаборация и в следващия парламент.- Разбирате ли защо този парламент продължава да съществува, след като не може да работи?
– Не виждам къде е проблемът. Ясен ми е медийният мейнстрийм, но дълбоко не го споделям. Както се казва – на умряло куче, нож вадим. Този парламент, както и правителството, си отиват в края на месеца. Не виждам къде е драмата за няколко дни.- Откъм ГЕРБ идват заявки, че ще търсят партньор в управлението. Как ги разшифровате?
– Според мен се дължи на две причини – на обективен анализ на собствените възможности. И на сериозен натиск отвън. В следващия парламент теоретично е възможна дори коалиция между ГЕРБ и БСП. Адепти за това имаше още при съставянето на първото правителство на ГЕРБ.
Но по-вероятна ми изглежда друга възможност – колаборация между ГЕРБ и ДПС. Още Алеко Константинов е формулирал проблема. Той слага в устата на Бай Ганьо прочутата фраза: „Хайде да сме по-малко, че да делим по-множко!“ Всичко това обаче няма никаква връзка с реалните проблеми на обществото, които са демографската катастрофа, икономическата деградация и продължаващият цивилизационен срив, който ще доведе до изтичане във фунията на историята.- Какво наричате цивилизационен срив?
– Огледайте се наоколо и ще видите. За 25 години България смени цивилизационната матрица – културните, поведенческите, икономическите, социалните характеристики на България днес са като на страна от Третия свят. Вижте нивото на новите български генерации, които са полуграмотни, нивото на здравеопазването, нивото на индустрията – България вече няма индустрия, нивото на българските комуникации.
България вече е периферна територия с рудиментарни белези на държавност. Трагедията във Варна онагледява това. Когато в една страна едно природно бедствие стане централна „политическа“ тема, тази страна не е модерна. Във варненския случай като в капка вода са събрани цялата мизерия, убогост и низост на българското настояще – корупция, погазване на закона, унищожаване на природата и незаконно строителство. На този фон не може да искате нивото на политическия живот да бъде като в Австрия, ще бъде като в страна от Африка.- Десните казват – когато БСП е на власт, се случват само финансови кризи, политическа нестабилност.
– Не са оригинални: повтарят Маргарет Тачър. Това са идеологически щампи, с които т.нар. дясно се опитва да легитимира себе си, за да дойде на власт. А и що е то българска десница? Две трети от представителите са деца на бивши комунистически величия, обединени от русофобия и различни форми на позьорство в западна посока. Тези хора не представляват никакви консервативни социални среди (каквито у нас по определение няма), никакви реални български предприемачи, дребен или среден бизнес, даващ хляб и шансове тук и сега.- Как оценявате поведението на БСП на власт?
– Зле! Огромният проблем на БСП е, че носи етикета лява партия, без да има нищо общо с лявото. Не може в твоята управленска върхушка да са хората, които осъществиха т.нар. преход, не може там да е огромна част от преките и косвените собственици на активите в тази страна, не може хората, които докараха две трети от населението до това полуоскотяло пауперизирано състояние, да бъдат техни представители. Това означава жертвата и нейният насилник да се намират в една и съща лодка и насилникът да използва болките на жертватаза собственото си възпроизводство в следващите политически цикли.- Вие казвате, че преходът ни е закарал в Африка, но политиците твърдят друго – че за 25 г. в България е извършен преход към демокрация и пазарна икономика.
– Да, а какво друго да твърдят политиците?! Да нарекат нещата с истинските им имена? Да кажат, че в България зад димната завеса на неясния термин „преход“ беше извършено преразпределение на собствеността, че тя беше открадната от управляващата посткомунистическа номенклатура. Която за съжаление се отличава с три много важни белега: първо, това е неикономически структурирана група от хора, т.е. тя няма никакво желание, мотиви и опит да развива с икономическа рационалност дори откраднатите активи; второ, още от съветско време това беше „елит“ с колониално-компрадорски манталитет, който изпълнява командите от Брюксел и Вашингтон със същата страст, с която преди изпълняваше командите от Москва.
На тези хора суверенитетът им тежи, защото това означава, че трябва да вземаш решения и да носиш реална отговорност за тях, а те нямат нито разбиране, нито капацитет, нито интерес, нито възможности за това; трето – това са хора с епигонско-резоньорски поглед върху света. Те дори не правят автентичен опит да си обяснят процесите в България, а вместо това използват вносни идеологически щампи като „преход“, „тоталитаризъм“, „либерална демокрация“. Докато се развиват тези водевили, населението на България без война намаля от почти 9 милиона на 5 милиона. Затова казвам, че бъдещето на България е въпрос на предстоящото в рамките на къс исторически хоризонт – 20-30 години, не повече.- Все пак трябва да се прави нещо тук и сега.
– Преди да направите нещо, трябва да сте наясно каква е ситуацията. Най-малоумната българска поговорка е „Залудо работи, залудо не стой!“ Т.нар. политическа каста, без значение на етикетите, които са си лепнали – леви, десни, център, няма интерес от промяна на това статукво, защото то я устройва. Затова ще продължаваме да виждаме под формата на имитация на бурна дейност „нощта на дългите ножове“ между различните криминални и полукриминални олигархични разцветки, които кой знае защо са се нарекли политически сили, водещи политическа борба.- Едни предсрочни избори няма ли да прояснят картината?
– Не! Това с изборите е някаква обсесия. Какво собствено ще променят изборите – те няма да решат нито един генерален проблем на този измъчен народ. За избори говорят тези, които загубиха властта преди година. Защото не го очакваха…- И как все пак да излезем от този порочен кръг? С промяна в изборното законодателство, въвеждане на мажоритарен избор и задължително гласуване ще стане ли?
– Това са дъвки за наивници. Мащабният политически проблем не се свежда до технически проблем и не може да се решава с технически средства. Когато имате да избирате, метафорично казано, между чума и холера, няма значение дали ще го направите по пропорционална или мажоритарна система. Не се променя същността на проблема – а именно, че всъщност нямате избор. Размахват се и други финтифлюшки като промяна в конституцията, нова конституция и пр. – това са все неща, които не решават същностния проблем.- А какво го решава?
– Ще използвам едно втръснало клише, чието действително значение много от тези, които го употребяват, едва ли съзнават: смяна на системата! Но това не означава да сменим „лошите“ с „добрите“ олигарси, както припява тяхната интелектуалстваща прислуга, а означава смяна на отношенията на собственост, смяна на основните властови и икономически субекти, смяна на модела на социално-икономическо развитие. Но в тази геополитическа ситуация това няма да се случи.- Изредихте белезите на една революция, но за да се случи тя, са необходими движещи сили и авангард. Кои са те?
– Не ги виждам и затова съм песимист. Разбирам, че огромна част от населението иска някак без напъване да му се даде чудодейно просто решение на сложните проблеми. Не, първо трябва да видим каква е болестта, а това означава адекватна диагностика, после да видим дали тя въобще се лекува. Твърдя, че това състояние не се лекува, то трябва да се изживее.Красина Кръстева, http://www.trud.bg/

Цветана Пиронкова: Да започнем промяната от себе си

„… не смятам, че в България се отделят достатъчно средства за каквото и да е, да не говорим за спорт! И не смятам, че причината за това са липсата на средства, а по-скоро в липсата на желание и заинтересованост на управляващата класа към тази дейност.
Смешно е да се демонстрира интерес към даден спортист, когато той е на върха, с цел пиар.
Наистина България трябва да се гордее със своите спортисти, защото те са героите на нашето време, те са светлото лице на България пред света, но за да ги има, не им трябват снимки и интервюта след успех, а стадиони, бази, отношение и разбиране….Макар и да живеем в трудни времена, аз имам надежда, че хубавите неща за България предстоят. Мисля, че не трябва да се надяваме само на политиците, на Европа и който и да е да ни оправи, а да започнем промяната от самите себе си. Само върху себе си имаме пълна власт, а това не е малко.“За кои турнири си заявила участие през тази календарна година?
-Следващия турнир, на който ще участвам, е този в Истанбул, който е на твърда настилка, а след това заминавам за Америка, където ще играя в Синсинати, Ню Хейвън и Ню Йорк.Все повече родители гледат на тениса като спорт с добра перспектива за бъдещото развитие на децата си. Вероятно можеш да представиш дълъг списък с предимства, които този спорт носи, но какво още трябва да знаят родителите за тениса, когато насочват децата си към този спорт?
– Разбира се, че тенисът има много предимства. Факт е, че няма по-добър спорт за жени – говорим както за красота, така и за популярност, престиж и, не на последно място, финансова реализация. Именно заради това конкуренцията в този спорт расте непрестанно, постоянно навлизат нови и изключително мотивирани за успех момичета, но това е едно от нещата, които поддържат интереса към тениса.
Какво още трябва да знаят родителите?! Наистина няма как да си подготвен за това, което предстои, по простата причина, че няма един единствен утъпкан път, по който да преминеш. Няма схема или рецепта за успех. Всяко дете, което тръгва по своя път, има нужда от подкрепата и закрилата на родителите си, така е и тук.Готова ли си да предадеш знанията и опита си на корта, като тенис-инструктор?
– Определено имам желание да го правя. Като човек, който се е реализирал в своята дейност смятам, че има какво да предам нататък, както аз, така и цялото ми семейство, тъй като всички ние се занимаваме професионално с тенис. Именно поради тази причина и в момента работим по реализирането на една наша мечта – собствен тенис клуб, където да развиваме нашата дейност. Тенисът е скъп спорт. Помага ли Българската федерация по тенис на тенисистите? Смяташ ли, че в България се отделят достатъчно средства от републиканския бюджет за стипендии, за материално-техническа база – открити и закрити кортове? И в тази връзка – къде сме ние, в сравнение с другите европейски държави, а и по света?
– Българската федерация по тенис вече не е анонимна, както беше преди години, в моята „младост“, ако мога така да се изразя.
От доста години вече ръководството е сменено, и това са хора ,които наистина искат да направят промяна, и това е факт. Вече имаме Национален Тенис Център, домакинствата на много престижни турнири: Фед Къп, Дейвис Къп, Турнирът на шампионките, чието последно издание предстои в София октомври месец. Всичко това са постижения, които говорят за качествената дейност на нашата Федерация.
Не, не смятам, че в България се отделят достатъчно средства за каквото и да е, да не говорим за спорт! И не смятам, че причината за това са липсата на средства, а по-скоро в липсата на желание и заинтересованост на управляващата класа към тази дейност.
Смешно е да се демонстрира интерес към даден спортист, когато той е на върха – с цел пиар.
Наистина България трябва да се гордее със своите спортисти, защото те са героите на нашето време, те са светлото лице на България пред света, но за да ги има, не им трябват снимки и интервюта след успех, а стадиони, бази, отношение и разбиране.Тенисът ли е най-голямата ти страст?
– О, аз имам много страсти! (смях). Имам доста и различни интереси, но, разбира се, тенисът е на първо място. Интересувам се живо от мода, изкуство, дизайн, музика, кино и все такива интересни неща. Питам, защото видях първия ти осъществен проект на снимка във Фейсбук – рокля, с която си облечена на коктейл в Маями. Модата ли е другото поприще, на което искаш да се посветиш?
– Обожавам модата! Това е една от страстите ми и бих искала да се развивам и в тази сфера. Осъзнавам, че няма да е лесно, имайки предвид програмата ми, но аз съм на принципа „Щом има желание – Има начин“.
/Дизайнер на роклите, от първата и последната снимка, е Цветана Пиронкова/Кой е твоят стил в модния дизайн – вечерни рокли и тоалети, спортни дрехи, ежедневни, мъжка или дамска мода? Вече си наложено име в тениса, и, ако погледнем от комерсиална гледна точка, би пробила най-лесно в модния бизнес със спортни екипи? Би ли включила в своите бъдещи проекти спортна модна линия „Цветана Пиронкова“?
– Имам идеи както за елегантни облекла, така и за спортна екипировка, така че не изключвам този вариант. В момента опипвам почвата и събирам екипа, който ще ми помогне да реализирам този проект.Чувстваш ли се богата след толкова много победи?
– Знаеш ли… Точно това си мислех скоро. След години, живот и здраве, когато приключи кариерата ми, когато ме поеме животът, кое ще е нещото, с което ще си спомням годините на тура? Та те са толкова много неща, толкова много случки, емоции, срещи с какви ли не хора и ситуации. Толкова мачове, победи, загуби, сълзи, радост… Да определено се чувствам богата! Кое те мотивира повече и кое прави играта ти по-добра – победите или загубите? Честно!
– Много е различно. Загубите са болезнени и отрезвяващи, а пък победите дават увереност и мотивация да продължаваш по същия начин. Така че и двете са мотивиращи по своему.Табу преди мач? Нещо, което никога не правиш, преди да излезеш на корта?
– Никога не излизам гладна на корта! (смях) Наистина не мога да играя, ако изпитвам глад. Ако ти се случи най-хубавото, това ще сложи ли край на професионалните ти изяви като тенисист? Не е тайна, че имаш сериозна връзка от няколко години…
– Аз и друг път съм казвала, че за мен е важен балансът в живота. Тенисът за мен не е някакъв затвор, който да ме ограничава от живота. Ако се случи най-хубавото, ще го изживея пълноценно и ще се насладя на момента. И вероятно ще се върна на корта, защо не?! Вече има доста майки сред тенисистките.Накъде върви България – към по-добро или… Къде хората са по-добри – тук или „навън“?
– За мен България е най-хубавото място на света. Няма как да е иначе, при положение, че това е родното ми място. Макар и да живеем в трудни времена, аз имам надежда, че хубавите неща за България предстоят. Мисля, че не трябва да се надяваме само на политиците, на Европа и който и да е да ни оправи, а да започнем промяната от самите себе си. Само върху себе си имаме пълна власт, а това не е малко. Родовата памет съхранява истории за интересни личности. Във вашето родословно дърво разказвали ли са ти за интересни личности и какво те е впечатлило най-много за тях?
– О, да! Сигурна съм, че във всяко родословно дърво присъстват интересни личности. И моето не прави изключение, съответно и историите са много. Една от интересните е за произхода на нашата фамилия Пиронкови. Един от прадядовците ми, всъщност, е човекът, който за първи път наричат Пиронков. Той е майсторът на първата каруца скована с пирони. Та, от тогава сме Пиронкови, или поне легендата е такава… (смях)На кое място поставяш България в твоя живот? Гордееш ли се, че си българка? А имало ли е случаи – да се срамуваш от този факт?
– Разбира се, че се гордея. Надали има българин, който е запознат с историята на нашия народ, и да не се гордее. Може би в момента положението не е розово, но този дух е в нас, просто трябва да погледнем в себе си, за да го открием отново. Ти си млад човек. Какво те впечатлява най-силно у младите хора днес. И в положителен смисъл и с отрицателен знак?
– Радвам се, че все по-често срещам страхотни, интелигентни млади хора с визия и амбиции за бъдещето. Такива, които работят върху себе си, а не чакат някой да им спусне нещо отгоре.
Не харесвам мързелът, безхаберието и негативизмът.Гласуваш ли? Какво е мнението ти за изборите за Европейски парламент? Според теб, защо младите хора не участват в изборите? Дали защото не вярват, че гласа им ще доведе до промяна?
– Гласувам винаги, когато съм си вкъщи за изборите. Смятам, че е важно, когато човек има някаква позиция, да я защитава. Имайки предвид тенденциите с купуването на гласове, не виждам логика да не се гласува. Купуването на гласове ще е успешно само при ниска избирателна активност. Съответно, като не гласуваме, ние неволно ставаме съпричастни към тази практика. Как и къде виждаш Цветана Пиронкова след 10 години?
– Десет години са много време. Пожелавам си да сме живи и здрави, да се срещнем тогава, ще ти кажа… (смях)Автор: Стоян ТончевЗАД КУЛИСИТЕ.coм

Веселина Томова:Всеки, който се е помислил за по-важен от Господ, получава юмрука му, а той го сваля в калта

Веселина Томова е собственик и главен редактор на сайта „Афера”. Тя, както всички умни и красиви жени, не прощава никому.- Веселина, сега като поотминаха първите емоции, защо въобще се строи на такива свлачищни места? То, ако ставаха за застрояване, още траките или римляните да са ги застроили.
– Защото лакомията няма таван, а траките и римляните със сигурност не са правили избори с цигани. В конкретния случай с това незаконно строителство в рухналия район от „Аспарухово” във Варна, става дума за цигански къщи, за незаконно сметище, за тотално безхаберие от страна на общината за антисвлачищните процеси, в които най-главното е не само укрепването, а и канализацията. В Общината няма никакви проекти за това, няма никакви напъни дори за участие по евро-проекти. Ситуацията там е оставена на самотек, тъй като касае в една голяма част циганския електорат, който не се пипа, заради незаконно строителство, оставен е да пълни деретата с незаконно сметище, както и да сече незаконно гората. Циганските гласове в същия квартал се контролират от лице, което е финансов „гуру” на варненския кмет, който е от ГЕРБ. Не само там, а в цялата морска „столица” е осеяно с подобни критички точки, които са 300 на брой, някои от тях застрашават пътя към Златни пясъци и цели райони в Морската градина. Цалата общинска управа е очевадно некадърна, объркана, неефективна, но пък, когато иде реч за корупционни схеми влага цялата си енергия да се занимава само с това.
– Тази трагедия не беше ли предвидима?
– Абсолютно предвидима. Години наред този град е оставен на автопилот. Единственото, което просперира в местната власт във Варна е корупцията. Повече от 15 години МВР, ДАНС и прокуратурата умишлено си затваряха очите за всички сигнали и не образуваха дори от фалшиво лицемерие нито едно досъдебно производство, не направиха нито едно разследване и нито една разработка. Всички са оплетени като свински черва – и ченгета, и прокурори, и управници. Пазят един друг гърба си, крадат, някои станаха милионери, а други имат стотици милиони в банкови сметки в чужбина. Когато в такава ситуация не се намира човек, който да се справи с този крадлив Содом и Гомор, се намесва Всевишния. И Господ го направи със знак, който трябва да бъде разчетен. Ако и сега никой не влезе в затвора, а това съм убедена, че няма да се случи, следващия път няма да има „само” 13 жертви, а ще ни помете. Защото знакът е не само към крадливите управници, но и към нас – онези, които позволяваме да живеем в кочината Варна, която е „европейска столица” единствено за местните „мазачи на филии”.- От чисто историческа, но най-вече от геоложка гледна точка, почти цялото ни крайбрежие е свлачищна зона. Мога да ти припомня първото много сериозно предупреждение, което беше на Иракли срещу Джулая на 1 юли преди 4 г. Тогава стихията ли помете колите в морето, или надменността на хората, които си мислят, че природата е винаги милостива? Но тогава поне нямаше жертви. Сега природата удари на кръв!
– Всяко нещо има своя предел. Мярка. Скала на търпимост и смирение. Алчността да имаш хотел точно там, където на егото ти му се е приискало, цинизма да се изживяваш като толкова недосегаем, че да си мислиш, че точно на теб никога няма да се случи бедствието, а ако се случи, ще се измъкнеш, а другите – кучета ги яли, доведе до бетонни гета, които на някои им се привижда като „емблема” на туризма. Всеки, който се е помислил за по-важен от Господ, получава юмрука му, който го сваля в калта. Ден след трагедията във Варна, кметът Иван Портних по един безумен идиотски начин изрече, че тепърва „търсел контакти” с „Геозащита”. Срамувам се от този кмет, но какво от това? Той наистина не е виновен. Виновни са полицията, прокуратурата и ДАНС, че една година време му позволяваха да се помисли за недосегаем в алчността и безхаберието си. Същото се отнася и за предишния кмет Кирил Йорданов, който пък три мандата и половина танцува по острието на ръба и се „откупи”, за да не се понесе и той отговорността за безумието, в което стави Варна. Виновни са и всички онези „граждани”, които избраха този човек – Портних, който е толкова неадекватен и е толкова очевадно некомпетентен, че е просто жалко. Още преди да го изберат, дни преди изборите го написах „Всяка Варна си заслужава измекярите”.- Какво прави властта? Защо парите за помощ са винаги в бъдеще време, а междувременно еврокомисарката Кристалина Георгиева ходи да се снима с кофи с кал между двама роми, като че ли е в някакво риалити шоу.
– Защото са клоуни. Долнопробно некадърни клоуни. А пиарите им са за разстрел. Протних се изтъпани с червена вратовръзка пред камерите и се изпъчи, че „вадел с джип един труп”. Кристалина Георгиева мъкне кофи с кал, Плевнелиев шляпа с ботуши като някакъв олигофрен, после влазоха в Катедралния храм с гардовете със слушалките с ушите, като че Господ ще ги убие в църквата, тропосани с по една свещ и физиономии, уж опечалени. Пука им на жилетката! Единственото, което се върти в главите им е поредната политическа схема и как да се измъкнат от „потопа” невредими имиджово. Властта и сега във Варна е като нашмъркана с пет линии кокаин. Много повече неща вършат обикновените доброволци, които чистят района и помагат с каквото могат.- Какви са задълженията на един варненски кмет? Да разрита камарата от камъни за Пламен пред общината и да се шмугне в кабинета си ли? Дотук добре, ама после какво прави?
– Всички причини, които вече са изредени, довели до зловещата трагедия в Аспарупово, са отговорност на кмета на Общината. По закон той е човекът, който трябва да отговаря защо е спал и какво е направил, за да предотврати подобна трагедия. Сега Портних се чуди какви глупости да говори, за да отклони вниманието от безхаберието си, неговото и това на некадърния му „екип”. Кметовете на Варна са белязани вече от знака на смъртта. Кирил Йорданов никога няма да избяга от самозапалването на Пламен Горанов. Иван Портних никога няма да бъде споменаван с нищо друго, освен с 13-те удавени в Аспарухово. Очевидно и двамата обаче са невярващи хора. Защото ако истински вярваш в Бог, първо няма да поставиш на първо място цинизма на егото си, алчността си и драпането към власт, пред това да бъдеш в услуга на хората, и второ – ще имаш смирението да станеш, да кажеш – дотук бях, извинявайте, отивам си. Кирил Йорданов го изгониха с камъни и до последния ден, вкопчен във Властта, нагло не искаше да я пусне. Иван Портних засега гази по труповете на удавените и също вкопчен във Властта, разчита, че варненци ще го пожалят. Ако го направят, този народ наистина е точно описан от Славейков като „мърша”.- Що за човек и мъж трябва да си, за да не си подадеш незабавно оставката, при положение, че си допуснал да се издавят 11 души? Защото от ГЕРБ не ти позволяват, или защото нямаш достойнство и си мижитурка? Въпросът е принципен, защото можеше да е и всеки друг.
– Ако се вгледаш в излъчването на Иван Портних, ако го наблюдаваш как се държи и какво поведение има, всичко ще ти стане ясно. Този човек изобщо не е на мястото си, той няма характер, очевидно изтъкан от куп комплекси. А когато войнстващото бездарие драпа за власт, то помита всичко с всички начини и средства. Обществена тайна във Варна са зависимостите на варненския кмет. Отдавна алармирах и поисках, предвид тежките мълви в града, варненският кмет сам да се подложи на тест за употреба на забранени субстанции. Няма как да си мъж и да не можеш мъжки да поемеш отговорност. Само ако видиш Портних как се държи в присъствието на Бойко Борисов, и то на публични места, какво раболепие, какво треперене на ръцете, ще ти стане омерзително. Едно е да бъдеш мъж по физически признаци, друго е да си мъжкар. Този човек няма характер, но за да подадеш оставка освен характер се иска и душа, и дух, които да плачат след подобна трагедия и които да не могат място да си намерят място с въпроса – какво не успях да направя за да не се случи това. Трябва чувствителност, състрадание, сърце, а не само финикийски знаци, които минават на лента пред очите ти.- Сега ще има купища експертизи за трагедията от звани и незвани „експерти”. То е ясно, че пак ще открият таблицата за умножение, но кой плаща и кой взима парите за неща, които се знаят от години?
– Приятелският кръг от приятелски фирми, които 15 години печелят обществени поръчки за инфраструктурата в града винаги са едни и същи. Те бяха и при Кирил Йорданов, и при Иван Портних. Схемите за точене на пари чрез „оправяне на дупките” е една и съща. Корупцията е брутална. Стотици милиони изтекоха към частни джобове, продължават да текат. Прокуратурата и полицията не пипнаха схемата и при Кирил Йорданов, не я пипат и сега – при Иван Портних. Оплетени са местни управленци, ченгета, прокурори и политици от всички политически сили, които иначе се наричат „врагове”. Не очаквам нищо от образуваното досъдебно производство, а и то е образувано НЕ за корупционните схеми, а да търси причините за удавените. Еспертизи, експерти и който още сетиш ще докарат от десет кладенци вода, за да покрият с фондьотен истинската разруха от години и истинската корупция, която доведе Варна до блатото.- Не можеш да накараш някой насила да си обича работата, нали? Но можеш да го пратиш на първо време да изкара калта от къщите на хората, които уби с бездействието си. Лопати все ще се намерят. Трябва ли да има контрол над чиновниците?
– Лопати чиновници няма да хванат. Те хващат само пачките, които им дават в пликове. В момента доброволците вършат онова, което трябва да свършат институциите. За съжаление няма поне десет луди глави, да влязат с лопатите и да строшат някоя дебелокожа мазна управленска физиомутра. Рискувайки присъда за едро хулиганство. Защото след като няма прокуратура, полиция и служби, идва „закона на улицата”.- Вече настъпи летния сезон и целия път от Варна до Златните е рисков – аз го наричам „Бакърджиев роуд” . Там има офроуд отсечки – едната при „Траката”, а най-опасната е при Кранево. Та как ще развиваме туризма?
– Има и изключително критични свлачищни точки, които са на косъм да предизвикат далеч по-страшна трагедия от тази в Аспарухово. И е абсолютна лъжа вечното оправдание на общинарите, че няма пари. Пари винаги има, но няма управленци, които да ги търсят, да пишат проекти. Във Варна има лапачи, които крадат и отклоняват пари, които ги има. Къде потъват тези пари никога полицията и прокуратурата няма да разкрие. Защото не иска. А не иска, защото е или некадърна, или е в Симбиоза с „мазачите на филии”.- Сега те моля да ми разкажеш за новата ти книга
– Новата ми книга се казва „Хвани ме за кобура” и вървя към приключването на написването и. Книгата е за службите, за това как се продава националната сигурност, за продажни ченгета и прокурори, за мръсното задкулисие на онези, които са призвани да се борят уж с мафията. Много често обаче те са по-страшната мафия от онази, която обявават за такава. Живот и здраве, надявам се до два месеца книгата да е окончателно завършена и да я издам. Да видим кое издателство ще посмее да я издаде, защото тя наистина е скандална.Димитър Генчевhttp://www.artrandom.net