Робърт Плант стана на 75 г.
През 1968 г. Led Zeppelin изплува като феникс от пепелта на Yardbirds, съчетавайки виртуозната сила на Робърт Плант, Джими Пейдж, Джон Пол Джоунс и Джон Бонъм. До края на десетилетието Led Zeppelin пуснаха два разлюляващи земята албума, утвърждавайки се като истински претендент сред толкова обичаните им съвременници – The Who и The Rolling Stones, пише dir.bg.
Повечето групи можеха само да мечтаят да създадат мощни химни като „Good Times Bad Times“, „Dazed and Confused“, „Whole Lotta Love“ и „Ramble On“, но за „Led Zeppelin“ подобни парчета бяха само началото на едно рок завоевание с легендарни размери.
С всеки следващ албум групата придобива нов аспект на сложност, независимо дали композиционно или по отношение на текстовете. „Led Zeppelin IV“, както често се нарича неозаглавеният албум от 1971 г., беше дом на два значими бастиона: „Four Sticks“, известен също като Bonham“s Everest, и прекрасният епос „Stairway to Heaven“.
Въпреки че безброй предани фенове, смятат „Stairway to Heaven“ за едно от най-изисканите и красиви парчета на групата, популярността изглежда е „изяла“ нейния певец, пише пресата. Веднъж Плант нарича класиката „тази кървава сватбена песен“ и през 1988 г. в интервю за „Los Angeles Times“ добавя: „Изприщвах се, когато знаех че ще пея тази песен, почти на всеки концерт“.
През 2002 г. той дари 10 000 долара на портландската радиостанция KBOO при условие, че спрат непрекъснатото излъчване на „Stairway to Heaven“.
Напротив, Пейдж има само приятни спомени от парчето. „Смятах, че „Stairway“ изразява същността на групата“, каза китаристът пред „Rolling Stone“. „Там имаше всичко и показа групата в най-добрия ѝ вид като банда, като бойна единица. Не говорим за сола или нещо подобно, в нея има всичко. Това беше крайъгълен камък за нас. Всеки музикант иска да направи нещо с трайно качество, нещо, което ще се задържи дълго време и предполагам, че го направихме със „Stairway“.
В годините след разпадането на Led Zeppelin, Джими Пейдж не позволява на никой друг да пее „Stairway to Heaven“. Пейдж смята, че Плант е единственият човек, който може да даде необходимото отношение на песента. Те съдят с групата Spirit, която ги обвинява в плагиатство, няколко години, но в крайна сметка Цепелин печелят.
Робърт Плант има неописуем, кашмирен, извънпланетарен глас, данни и диапазон, и е признат за най-добрия рок вокалист и във Великобритания, и в Америка, в допитване на две различни радиостанции.
Най-голямо влияние на Плант оказват Елвис Пресли и вокалистът на The Doors Джим Морисън.
Детство
Робърт Антъни Плант, е роден на 20 август 1948 година в Уест Бромич, Стафордшър, Англия, в семейството на Робърт. К. Плант, инженер от Кралските военновъздушни сили, и неговата съпруга от ромски произход Ани Силия Плант. Има по-малка сестра Алисън. Робърт учи в момчешката гимназия „Крал Едуард VI“ в Стърбридж и е фен на Уили Диксън и Робърт Джонсън. Неговата страст към блуса го вдъхновява да се гмурне по-дълбоко в музиката, докато свири с различни групи. Докато се опитва да стъпи на крака в индустрията, той работи в „Wimpy“ като строителен работник и в Woolworths.
На въпрос как се справя с такава грива като неговата, отговаря: „Трудно. Майка ми беше циганка и имаше много, много гъста коса – дори не можеше да я разресва. Така че имах голям късмет. И всеки път, когато отида да се подстрижа, фризьорите отказват да го направят“.
Робърт помни детството си като щастливо, макар да живеят в зона с доста мръсен въздух. Помни как майка му Ани била много весела и все пеела и танцувала из къщата, заразявайки околните с радостта си. Баща му свирел на цигулка, но се отказал, за да се грижи за семейството си. Всичко това вдъхновява младия Робърт. Родителите му обаче се надявали да има сериозна професия и да стане счетоводител. На 17 напуска дома и училището, за да си намери подходяща работа и я открива, както по-късно с усмивка разказва.
Първият път
През 1963 г. приятелите и съучениците на 15-годишния Робърт Плант са част от група, наречена „The Jurymen“. Според китариста Гари Толи, Плант се бил вкопчил в тях, дори носел оборудването им, но никога не се осмелявал да пее. Един ден техният певец Анди Лонг се разболял: „Имахме концерт и му казахме: „Знаеш песните. Давай!“. И така, Плант се качва на малката сцена в Bull’s Head Pub. Ако се питате как е минал концерта, има две различни истории. За Плант цялото преживяване е много смущаващо: „Бях много нервен и изобщо не погледнах към публиката. И така до….1968 г.“ Барабанистът на „Jurymen“ Джон Дъдли си спомня по различен начин първия концерт на Плант: „Когато се качи там, той беше абсолютно пълен с увереност.“
Мощният му глас има страхотен ефект върху тълпата и скоро той започва да свири с различни местни групи.
Към края на 60-те години и Джими Пейдж, и Джон Пол Джоунс вече са опитни музиканти – според „Rolling Stone“ до 1967 г. Джоунс е записал музика с Донован и Джеф Бек и е създал известния струнен аранжимент за „She’s a Rainbow“ на „The Rolling Stones“. Те свирят като „The Yardbirds“, но през 1968 г. остават без вокалиста си. Пейдж започва усилено перфектния фронтмен из Обединеното кралство.
Според „Observer“, първият вариант на Пейдж е Тери Рийд, супер певец, който по онова време е високо оценен от няколко големи музиканти, включително Арета Франклин. Рийд моли Пейдж да го изчака няколко седмици, тъй като е на турне с The Doors и Jefferson Airplane. Пейдж обаче не иска да чака, така че Рийд му препоръчва Робърт Плант.
Но присъединяването към The Yardbirds е някак си обезсърчително изживяване за младия Плант: „Изведнъж се озовах редом до Джон Пол Джоунс и Джими Пейдж, които бяха наистина голяма работа. Бях уплашен“. Плант смята, че е добил увереност като певец едва около 1970-1971 г.
В края на 1968 г. „The New Yardbirds“ започват да свирят под името Led Zeppelin, както съобщава „Rolling Stone“. Първият концерт на Led Zeppelin е в „London Roundhouse“ на 9 ноември. Веднага след концерта им Плант се жени за Морийн Уилсън на същото място.
Плант преживява няколко катастрофи. Една от тях е на 4 август 1975 г. – Робърт, Морийн, двете им по-големи деца и дъщерята на Джими Пейдж, Скарлет, са на почивка на гръцкия остров Родос, когато се блъсват с наетата си кола в дърво. Оцеляват, всеки с различни поражения, с изключение на малката Скарлет, на която ѝ няма нищо, а Робърт записва албума от 1976 г. „Presence“ на инвалидна количка.
През 1977 г. Led Zeppelin са на турне в САЩ – най-мрачното им дотогава: автомобилната катастрофа на Робърт Плант ги е забавила в изявите, за да има време той да се възстанови. На 26 юли преди концерт в Ню Орлиънс, Робърт получава телефонно обаждане, че 5-годишният му син Карак Плант е болен — той се е заразил със стомашен вирус, който Морийн Плант току-що е преболедувала. По-късно същия ден той вдига на второ позвъняване: Карак е починал…
Турнето на Led Zeppelin незабавно е отменено и бащата на Робърт споделя тогава: „Карак беше зеницата на окото на Робърт, те се боготворяха един друг“, според „Associated Press“.
Робърт и Морийн Уилсън са женени 15 години, преди да се разведат. Те имат дъщеря Кармен Джейн и двама сина – Карак Пендрагон и Логан Ромеро.
През 1991 г. на Робърт му се ражда син на име Джеси Лий от сестрата на Уилсън, Шърли.
Сривът, който Плант претърпява след смъртта на Карак, излива в песента на Led Zeppelin „All of My Love“ и соло хитът на „I Believe“ – и двете посветени на Карак.
За Плант, смъртта на Бонъм, е край и за неговото собствено присъствие в Led Zeppelin – с Бонзо са заедно от деца и означават толкова много един за друг. В деня на смъртта на Бонъм, Плант казва, че е се карал с него на репетиция, а в този ден Бонъм е изпил 40 водки и си отива от алкохолно натравяне.
С Бонъм и последвалото тихо разпадане на Led Zeppelin, Плант загуби не само групата и най-добрия си приятел, но и оста, около която музикалният му свят се въртеше повече от десет години – китариста Джими Пейдж.
На първите солови записи на Плант им липсва като цяло необузданата страст и рискованата спонтанност на Zeppelin в пълен полет, смятат критиците.
През 2010 г. Робърт Плант започва да излиза с музикантката Пати Грифин, след като работи с нея в проекта му „Band of Joy“ и казва че имат страхотна химия като двойка и колеги. 4 години по-късно се разделят и той се завръща в родината си, където издава „Lullaby and … The Ceaseless Roar“.
Факти и цифри
Плант, който претърпява две операции на гласните струни през годините, е издал 13 солови студийни албума, включително „Pictures at Eleven“, „Manic Nirvana“, „Fate of Nations“ и „Carry Fire“. Освен в „Led Zeppelin“, той е бил част и от няколко други групи, включително „Priory of Brian“, „Band of Joy“ и „Sensational Space Shifters“.
От 2007 г. насам той си сътрудничи с Алисън Краус и те издават няколко албума.
Той се нареди под номер 15 в списъка на 100-те най-добри певци на всички времена, съставен от списание „Rolling Stone“ през 2008 г. Читателите списанието го избраха за най-добрия певец през 2011 г.
Плант е посочен и за най-великият метъл вокалист на всички времена от списание „Hit Parader“ през 2006 г. Той спечели титлата за най-великия глас в рока в анкета „Planet Rock“ същата година.
Влиза в Залата на славата на рокендрола (като член на Led Zeppelin) през 1995 г.
На 14.11.2006 Led Zeppelin бяха въведени в Музикалната зала на славата на Обединеното кралство за техния изключителен принос към британската музика и неразделна част от британската музикална култура.
Източник Fakti.bg
