„Антикорупционния фонд“: В Истанбул тайно е обсъждано как бързо да се строи „Турски поток“
„Антикорупционния фонд“: В Истанбул тайно е обсъждано как бързо да се строи „Турски поток“
© Колаж Дневник, АКФ
Александър Бабаков, наричан в медиите „архитект на зависимостта на българската енергетика от Русия“, и един от документите, разпространени от „Антикорупционния фонд“.
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
Необявена в България среща, на която „българската, руската и арабската страна“ са обсъждали конкретна поредица от действия и времева рамка за изпълнението им с цел бързо да се бъде построен „Турски поток“ през България. Тя е станала на 1 юли 2019 г. в Истанбул и е открита в отворената от хакери поща на руския политик Александър Бабаков, санкциониран няколко пъти от 2014 г. насам заради руската агресия в Украйна.Това твърди разследващият екип на Антирокупционния фонд (АКФ) и показва снимки от информационна бележка, изпратена на Бабаков, но без да посочва от кого, както и схеми с обяснения за различни сценарии в следващите седмици, кои от тях са възможни и кои не са изгодни на руската страна.В България газопроводът бе представен като разширяване на газопреносната мрежа на страната и тогавашният премиер Бойко Борисов непрекъснато го наричаше „Балкански поток“, независимо, че в чужбина и руснаци, и американци използваха именно името „Турски поток“.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
„Булгартрансгаз“ подписа договора за 1.102 млрд. евро със саудитската фирма „Аркад“ за изграждането на газопровода на 18 септември 2019 г. със срок за изпълнение 615 календарни дни и условие в първите 250 дни да има изградена 308 км линейна инфраструктура за пренос на газ от турската до сръбската граница (общата дължина е 474 км).“Проведоха се много срещи, включително и с руските партньори, с колегите от Саудитска Арабия. Това е така нареченият „Балкански поток“. Една прозрачна процедура. Държавната компания на Саудитска Арабия се класира първа и почваме изпълнение. Благодарение на принц Салман – това е огромна инвестиция“, заяви тогава Борисов. .“Докато някои питат и обясняват какви са нашите отношения със съседите, Русия и Саудитска Арабия ние пред вас днес подписахме договор за изпълнение. Днес, когато финализирахме договора, финансирането е осигурено. Става дума за огромна инвестиция. Никой не вярваше и никой нямаше да направи това“ допълни той..Две дни преди това тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) прекрати делото срещу решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за избор на изпълнител и това премахна ключова пречка пред започването на работата.Точно такива действия и параметри са обсъждани в Истанбул по-малко от три месеца по-рано – по времето, когато вече са подадени офертите на кандидат-изпълнителите на проекта и на 28 май 2019 г. „Аркад“ е отстранена от „Булгартрансгаз“, защото не била внесена в законовия 30-дневен срок документацията за подписването на договора. Компанията обжалва пред КЗК и на 10 юни вече се коментира, че срокът 1 януари 2020 г. за пускане в експлоатация на „Турски поток“ става непостижим.Разплитането на тази ситуация изглежда е основната причина за срещата, за която от АКФ питат „Кой и как се е договарял тайно и в нарушение на закона с кандидат-изпълнители на проекта „Турски поток“ през 2019 година?“Според описанието за срещата на 1 юли 2019 година в Истанбул е обсъжда директно споразумяване между двама от участниците: „Аркад“ и друг участник – ТМК-Бонатти-Щрайхер.
Забележете, че руската страна използва на първо място руския участник ТМК, а в учредения консорциум в България по политически причини той лисва – консорциумът се нарича „Консорциум – Газово развитие и разширение в България“ с участници Консорцио Варна 1 (учредено от Бонатти С.П.А и Макс Щрайхер С.П.А) и Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.Л- клон България), посочват от АФК.
В съобщението на Антикорупционния фонд се изброява още: Обсъжда се и финансиране от „Газпром“ (представено по-късно от българския възложител като много икономически изгодно решение, а не като предварителна договорка), както и от руски банки. Руската страна „отправя списък от въпроси към Аркад“ в неясно какво качество, а накрая заявява, че „са постигнали общо разбиране с Аркад“ по някои въпроси. Очевидно се говори и за срок на проекта, който няма общо със заложените в обществената поръчка, а са поставени от някой друг, на друго ниво. Особено скандално е обсъждането на забранени от закона схеми като наемане на кандидат за изпълнител като подизпълнител на част от проекта, което е изцяло забранено от българския Закон за обществените поръчки (всички подизпълнители трябва да се обявяват предварително). Големият въпрос каква е истинската договорка на върха за този проект между тогавашния премиер Бойко Борисов и руския президент Владимир Путин, в чието изпълнение се правят подобни тайни договорки, остава в пълна сила, посочват авторите на разследването. Според тях за тайно договаряне между подизпълнители и възложители за заобикаляне на Закона за обществените поръчки има специален текст с наказателна отговорност, още повече че става дума за преговори точно с участника, който в края на краищата изпълни проекта – консорциума „Аркад“.През април 2022 г. САЩ наложиха поредни санкции срещу Бабаков, като малко преди това Цветан Цветанов, вече бивш втори човек в ГЕРБ, попита по БНР попита Томислав Дончев, Теменужка Петкова и Бойко Борисов:
„Правени ли са срещи с Александър Бабаков, Александър Воробьов – хора от забранителния списък на Европейската комисия, когато се прокарваше идеята за „Южен поток“, и дали тези лица не са участвали в структурирането на цялостния проект по „Турски поток“, който да бъде с отговорност за българската страна, за българското енергийно дружество „Булгартрансгаз“.“
В интервю за Антикорупционния фонд Цветан Василев, бившият ръководител на Корпоративна търговска банка, говори за срещите си с Бабаков и разказа, че организацията на „Южен поток“ е била контролирана от депутата на ДПС Делян Пеевски, като проектът е трябвало да бъде финансиран от КТБ.Строежът на „Южен поток“ беше спрян през 2014 г. след намесата на Европейската комисия и американски конгресмени. При подписването на договора с Аркад Борисов каза, че това е станало тогава защото проектът бил корупционен.