Всеки десети българин никога не е бил на годишен профилактичен преглед
Всеки десети българин никога не е бил на годишен профилактичен преглед
© Надежда Чипева
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното с бюлетина в 17 часа. Всеки ден, директно в имейла Ви.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
Един на всеки десет души признава, че никога не е извършвал годишен профилактичен преглед. Това е по-характерно за най-младите българи под 30-годишна възраст.Данните са на социологическата агенция „Тренд“. Проучването е направено сред 1002 респонденти по поръчка на фондация „Хъб Фор Хелт“ (Hub for Health) чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“. Допитването е станало в периода 2-9 септември. Няма пари за профилактични прегледи за всички българи, обяви пациентската организацияНа въпрос кога за последен път преминахте през годишен профиклактичен преглед при личен лекар 32% от анкетираните заявяват, че са обърнали внимание на здравето си тази година. Други 31% са го направили миналата, а 15% – преди повече от две години.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
Проучването сочи още, че две трети от българите провеждат годишната си профилактика при личен лекар. Това е по-характерно за жени, лица над 60 години и висшисти. Приблизително един на десет души провежда профилактичен преглед чрез допълнително здравно осигуряване. Това е валидно за хората в активна възраст между 30 и 50 години, притежаващите висше образование и жителите на София.Една четвърт пък признават, че не провеждат ежегодна профилактика. Сред мъжете делът достига почти две трети, а сред групата на най-младите – до 4 от 10 души.Един от факторите, които оказват сериозно влияние е ниското образование, пишат от „Тренд“. Значително по-ниско ниво на профилактика се наблюдава и сред ромския и турския етнос.Знаят ли българите какво включва годишният профилактичен преглед?Повече от половината анкетирани (69%) са запознати какво включва профилактиката, 31% обаче не са. Относно ползите от годишния профилактичен преглед делът на информираните отново е значително по-голям – 79% срещу 21%.Осведомеността и по двата въпроса е по-висока сред жените, лицата над 40 години и висшистите, сочи изследването.Изследването сочи още, че мнозинството от най-младите до 30 г. пък не знаят, че прегледът е безплатен. Това е валидно и за хората с основно и по-ниско образование, както и за етническите роми.Оптимисти или скептици сме относно дигитализацията в здравеопазването?Мнозинството от българите споделя мнението, че дигиталните технологии биха могли да допринесат за по-бърза и по-качествена комуникация със здравните специалисти. В сравнителен план малко по-висок е скептицизма по отношение на приноса към качеството на услугите – 58% срещу 64 %. !function(e,n,i,s){var d=“InfogramEmbeds“;var o=e.getElementsByTagName(n)[0];if(window[d]&&window[d].initialized)window[d].process&&window[d].process();else if(!e.getElementById(i)){var r=e.createElement(n);r.async=1,r.id=i,r.src=s,o.parentNode.insertBefore(r,o)}}(document,“script“,“infogram-async“,“https://infogram.com/js/dist/embed-loader-min.js“); Най-оптимистични относно новите технологии и приноса им здравеопазването са най-младите, с показването на възрастта се покачва и скептицизма. Съществено влияние оказва и образованието. По-високото образование е предпоставка и за по-голямо доверие. !function(e,n,i,s){var d=“InfogramEmbeds“;var o=e.getElementsByTagName(n)[0];if(window[d]&&window[d].initialized)window[d].process&&window[d].process();else if(!e.getElementById(i)){var r=e.createElement(n);r.async=1,r.id=i,r.src=s,o.parentNode.insertBefore(r,o)}}(document,“script“,“infogram-async“,“https://infogram.com/js/dist/embed-loader-min.js“);