„Галъп“: 2/3 от българите искат 3 март да остане национален празник
„Галъп“: 2/3 от българите искат 3 март да остане национален празник
Сериозна съпротива срещу предложението за промяна на националния празник, попътен вятър за съдебните промени и противопоставяне на идеите за намаляване на президентските прерогативи – тези хипотези очертаха социолозите от „Галъп интернешънъл болкан“ на база данните от изследване, проведено между 3 и 11 август 2023 г. сред 807 души* (извадката е представителна за пълнолетното население на страната) по метода „лице в лице“ с таблети.
Изводите са от августовското издание на редовната независима изследователска програма на социологическата агенция. От „Галъп“ отбелязват, че на този етап данните носят по-скоро характера на хипотези, „защото видимо липсва детайлна дискусия и запознатост“ с потенциална конституционна промяна, „а и се намираме в летния период, който не предполага високи нива на интерес към политиката“.
На първо четене не се вижда сериозна степен на противоречие в масовото съзнание между 3 март и 24 май, а самата промяна на националния празник не среща почти никаква подкрепа. Въвеждащият, възможно най-общ, абстрактен и в същото време личен, въпрос кой от двата празника се харесва повече показва следната картина:
33% назовават 3 март, а 10,7% посочват 24 май. 48% са в „средната“ опция от типа „харесвам ги еднакво“, но има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.
Както може да се очаква, сред големите електорати известни вариации има сред тези на ДПС и „Демократична България“, но в общи линии структурата на мненията не показва драматични разлики по електорати.
Последното се доказва и в директното питане от типа „оставяме или променяме датата и с коя друга“. 69,3% приемат оставането на 3 март, а общо 14% се разпределят в различни други опции измежду официалните празници, свързани с националната история: 9,6% искат смяна с 24 май, 3% – с 6 септември, а 1,4% – с 22 септември. Останалите не могат да отговорят.
Социолозите от „Галъп“ подчертават, че би било „добре по темата да се чуят различните мотиви и други изследователски институти да покажат своите трактовки по темата, включително извън летния сезон“. Липсата на особено детайлна информация, промените в движение, както и очаквано ниското ниво на запознатост, особено в летния сезон, правят данните по-скоро експериментални, а и не позволяват особено конкретни формулировки на въпросите.
И все пак:
Относно обществените нагласи в настоящото изследване от „Галъп“ посочват, че „вероятно текущата популярност на президента оказва влияние, а следва да се има предвид също, че темите, свързани със съдебната реформа, са налагани от години на фона и на бездруго ниски нива на доверие към съдебната система. Идеите за повече толериране на двойното гражданство в политическите институции явно също се натъкват на инстинктивна боязън“.
Първата по-цялостна публикувана проверка на общественото мнение по отношение на предложения за промени в конституцията очаквано показва ниска запознатост с немалка част от обсъжданите идеи, допълват социолозите.
*Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.