Фантазията „Културно-исторически туризъм“
Фантазията „Културно-исторически туризъм“
Предлагаме на вниманието ви втория текст от поредицата от статии, първата от които бе под заглавието „Туризмът потъва с фанфари“, посветени на туризма в България. Лияна Панделиева разглежда внимателно различни аспекти на проблемите в бранша и изнася малко известни факти за истинското му състояние.
Близо 20-годишната мантра на всички държавни фактори с туристическа ангажираност е, че България е страна с 40 хиляди исторически паметници. Фразата е толкова задължителна, че ако бъде забранена със закон, докато изнасят своите презентации, съответните официални лица ще замлъкнат за време, равно на дължината на това изречение.
На едно от световните туристически изложения зададох въпрос за броя на историческите паметници в държавите на гръцкия и съответно на турския министър на туризма. И двамата ме погледнаха силно неразбиращо. Не им беше хрумвало да си ги броят на кило. И двамата се опитаха да обяснят, че хората посещават легендарни места, които носят аромата на цели епохи. На обяснението за40-те хиляди исторически паметника
в България и двамата министри попитаха на какъв принцип ги представяме. Те не можеха да разберат как някой се хвали с бройка артефакти.
Ако не бяха знаковите икони и храмове по Черноморието ни и ако не бяха руските ортодоксални туристи, отчетите за интереса към този вид обекти щяха да изглеждат трагично. Запазена зона в интереса на туристите е крепостта Царевец във Велико Търново, както и Арбанаси. Също близо се намира едно от най-обичаните български етнографски села Боженци. Около километър преди входа му обаче вече е построено едно от най-грозните, най-втрещяващи с неадкватен размер и гротескна прилика със стара архитектура хотелски чудовища. За щастие зданието не е в самото село, но фактът, че някой е позволил подобно архитектурно недоразумение да изникне там, крещи за подкупността на някой градски главен архитект. Е, остава и другата възможност – да е с купена диплома и всъщност да е завършил железничарско училище.
Поради драматично ниското ниво на интерес към нашите 40 хиляди културно-исторически бройки соцдепутатът Татяна Буруджиева излезе с предложение за промяна в новия туристически закон, с която да задължи туроператорите да прилагат в пакетите си поне една културно-историческа екскурзия срещу допълнително заплащане. Един вид: „Искаш евтина ваканция, а! Веднага тръгвай да си повишаваш културата!“.
Какво ще се случва на туроператорите, ако не работят на ползу роду или ако туристите откажат да се лангуркат по разбити пътища, за да видят 20-ина артефакта от цитираните 40 хиляди – не е ясно. Буруждиева попитала Икономическото министерство какво мисли за нейната инициатива и оттам изобщо не протестирали. Явно Буруждиева нито е виждала жив турист, нито си е направила труда да поговори дори с един туроператор. Защото тези екскурзии се предлагат открай време, и то много настоятелно. Съвсем друг е въпросът за състоянието на самите обекти и колко време отнема на морския турист да стигне от Варна до Велико Търново например и да се върне – в един ден. Това е преживяване само за хора със здрави бъбреци и издръжлив пикочен мехур.
Нека Буруджиева опита да тръгне към вътрешността на страната от кой да е дунавски град или посред лято да отиде на крепостта Баба Вида във Видин, като наивно е попаднала там без две големи опаковки репелент срещу насекоми. Защото от години опушването срещу агресивни комари не се случва и една разходка край Дунава завършва с тридневен прием на антиалергични хапове. Иначе Баба Вида е хем исторически, хем културен обект.
Веселбата обаче не свършва дотук. България е в списъка на предпочитаните туристически дестинации за Китай
още от времето на тройната коалиция. Това означава, че Поднебесната благословява пътуването на нейни туристи у нас. Тази новина накара бизнеса да настръхне от кеф и още от 2007 година да си представя 150% запълване на наличната хотелска база (от 1,4 млрд. население все ще се намерят няколкостотин хиляди…). Само дето всички наши туроператори пропуснаха да попитат какво търсят китайците. А то не е нито ваканция, нито СПА процедури, а светкавични обиколки, снимки на атрактивни места, хазарт и бутици, бутици, бутици!
Може би затова Буруджиева предложи и страната ни да се отличава със знак – нещо като Айфеловата кула
или Пишльото в Брюксел. Може да се каже, че столицата вече успя да създаде такъв: всички организирани групи в София знаят, че могат да се изпишкат на чисто в хотел „Радисън“ и по път снимат паметника на цар Освободител. И това е нещо – някак физиологично свързано с брюкселския Пишльо.
В крайна сметка китайските туристи правят бръснещ тур между Лондон, Париж, Виена и Рим и си заминават – наснимани, напазарували и доволни. У нас можем да им предложим карето забележителности около „Св. Ал. Невски”, пазарлък за автентични съветски артефакти и праисторически железни ютии.През април т.г. у нас бе предвидено гостуването на китайски туроператори, които да се запознаят с маршрутите за китайски туристи – предимно културно-исторически, естествено. С първата група пристигатнеколцина напълно шашардисани китайци
които дори не знаят къде са попаднали и след няколко дни си тръгват все така неориентирани – дори поради факта, че са им изтъквани преимуществата на СПА почивките у нас. Втората група никога не пристига. Поканата към тях е от страна на икономическото ведомство, което обаче никога не купува обещаните самолетни билети за шефовете на водещите туроператорски фирми в Китай.
Отчаяните ни опити да пробутаме 40-те хиляди обекта се разбиват първо в отчайващата липса на атрактивност на тези места, после в ужасяващия начин, по който се стига до съответните обекти, и липсата на интересно преживяване, свързано с тях, на трето – поради скучното им представяне.
Благодарение на сърцатата и всеотдайна работа на градската управа на Свищов, там вече няколко години се провежда международната възстановка на римски боеве „Орел над Дунав“. По цялото поречие на реката нямаме по-впечатляващ спектакъл. И да не би някой да си мисли, че пътищата към Свищов по този случай са оправени, че този успешен проект е вързан с още преживявания и атракции? Да бе!
Но докато „Орел над Дунав“ е веднъж в годината, опитайте тур с местен гид около останките на селището на Първи италийски легион. От скука, досада и отчаяние доброволно ще се хвърлите в Дунава!
Успешният модел на атрактивно събитие и отлично поддържани исторически обекти и инфраструктура остава Казанлък. Празникът на розата бе превърнат в едномесечен фестивал, хотелите в региона са добри, музеят е интересен. Специално за този празник всяка година в града пристигат между 3 и 4 хиляди южнокорейци и японци и те запълват хотелската база в целия регион. Но тържествата си остават локални и трудно се обвързват с обиколен туризъм в други региони на страната.3 милиона лева за поощряване на вътрешния туризъм
На 3 млн. лв. възлиза финансирането с европейски средства за поощряване на вътрешния туризъм и децентрализация на потоците туристи. Тези пари несъмнено ще бъдат успешно похарчени за отчетния период от 36 месеца. Факт е обаче, че в графата селски туризъм (а също и еко) се вписват и всички нашенци, които отиват на село, за да затварят зимнина и да помогнат в работата на къра.
Българите, които търсят качество, от години не почиват в България – най-малкото защото искат да отидат на място, което не ги натоварва с шум, мръсотия, цигания, надути цени на храните и обидно лошо обслужване.
Статистическите данни за вътрешния туризъм сочат, че 60% от българите не са почивали миналата година, най-вече по финансови причини.
В резултат на тези данни Икономическото министерство (без видима връзка с главния мозък) изтъква в свое съобщение, че най-голям потенциал за българите се крие в културно-историческия туризъм, защото така българите не срещат езикова бариера, лесно се организират за пътуването си и лесно се прибират.
Ето това са водещите основания защо нашенци да си пътешестват в страната. Желателно било те да опознават 50-те неизвестни туристически обекти, посочени от министерството.
Ако някой от това ведомство някога беше тръгнал на път към непознато място, поне щеше да знае как се стига до него. Щеше да е разбрал защо без специализирана навигация и помощни средства и най-доброжелателните туристи могат да се окажат в средата на нищото. Биха видели с очите си как вече известни места са изровени, обезобразени и зарязани без никаква грижа – общините нямали пари да ги поддържат.
До ден днешен нито един държавен фактор в сферата на туризма не е работил за изграждането на наблюдателни площадки, каквито съществуват по всички забележителни природни обекти в развитите държави.
Нашенците, които искат да почиват в страната си, са основните клиенти на къщите за гости, квартирите и максимум – до тризвездни хотели. И вероятността ако семейство обича морето, да избере друго място в страната за своята трудно спастрена ваканция, е нулева.
Една друга некоментирана тема е комфортът и оформлението на малките хотели. При тях еднакво голяма е вероятността да попаднете на приятни условия, но също на втрещяващ кич и такава евтиния, че да се чудите за човек ли ви вземат или за идиот.
Съществува и четвърти вариант: мераклия прави феноменален хотел в средата на нищото. Отивате в село Валевци в Севлиевския Балкан и падате от изненада – качеството на строителството, на стаите и оборудването им, на СПА комплекса е като от топ курорт в западна държава. Футболни, тенис и баскетболни игрища чакат запалени спортисти. Гордостта на собствениците е 14-метров железен пилон, на който се вее българското знаме, видно и от самолет. Заетостта обаче е през уикенда, предимно от заможни хора от района на Централен Балкан. Мястото е добро за любители на спорта, познавачи на Стара планина. Но то си остава в средата на нищото, на 4 часа път от столицата, на 300 км от Бургас. На този етап средногодишната заетост е под 20%. Така, ако собственикът не разполага със средства, за да финансира гарантираната си загуба, то мястото ще фалира.
В България (както и в много други държави) най-голямата заетост се генерира през почивните дни. За много българи това е вече утвърден начин на почивка. Но така пътуването никога не трябва да надхвърля 3 ч. в едната посока, иначе уикендът ще отиде в път.
Каквото и място за настаняване да бъде построено обаче, то рядко е свързано с икономическа обосновка и планиране. Повечето инвеститори вдигат нещо на своя земя – със или без авери, и казват: „Бе ние да го вдигнем, то ще се намери кой да дойде“. Такива сложни взаимовръзки между вложение и възвръщаемост са ненужно усложняване на живота. И… най-прекият път до фалита.
В интервю през 2010 г. шефът на световната туристическа организация Талеб Рифай ми каза, че„… екохотел не означава малко наковани дъски
в стаите за гостите и алпинеум в двора, а изцяло нова философия за използване на строителни материали и употреба на естествените ресурси“. България обаче е лидер сред фалшивите екокомплекси, излети от бетон, опаковани в тънка имитация на камък и дооборудвани с изцяло изкуствени материали. Безидейността на инвеститорите ги кара да предлагат едно и също място както за туристическо настаняване, така и за купуване на апартаменти.
Всъщност в България не съществува нито един хотелски комплекс, покрил изискванията по ISO за екологичност. За сметка на това частна организация създаде собствена еконаграда. Така в списъка на екохотелите влязоха частни къщи от типа „триетажна прогимназия“ с украса от начупени бирени бутилки в мазилката. Когато собствениците си платят по най-високата тарифа, получават сертификат за екологичност. В топ предложенията на същата асоциация е екокомплекс, построен под високоволтов далекопровод. В двора на комплекса обаче е пълно с полегнали в различни посоки каруцарски колела и вапцани каручки.
За да вържем джувката на културно-историческия и екотуризъм, Бранимир Ботев предложи да се слага зелена детелина или калинка или някакъв друг знак на ресторантите, които сервират екохрани. Кой и как би следил за произхода на храните, е пълна тайна. Но ако знакът за екологичен ресторант бъде наложен, всеки ресторантьор ще може да предлагатройно по-високи цени за салата
и 20 пъти по-високи, ако е в пика на сезона в популярен курорт. У нас няма нищо по-лесно от снабдяване с фалшиви фактури и за екологични лунни камъни.
Докато текат потоци от радостни отчети за ръста на туристите у нас, в същината си родният туризъм потъва в собствената си скука, лош сервиз, прашасали и безобразни пътища, безпосочност и презастроеност.
Тъжното е, че приемственост в добрите практики на обслужването, най-често наложени от западни хотелски вериги, липсва. За взаимодействие между отделни региони на страната, които да обвържат своите продукти, дори не можем да мечтаем. И ако тези 3 млн. лв. бъдат вложени само в рекламни послания, то е повече от ясно, че целта съвсем не е развитие на вътрешния туризъм, а обикновено похарчване на една добра сума.
Докато не стане ясно, че пари трябва да се влагат в сигурна инфраструктура – пътна, водна, информационни табели и т.н., а не в гола реклама, новините от туризма все по-често ще са свързани с евакуация.Лияна Панделиеваhttp://glasove.com/