Иван Шишиев, „Етюд-и-те на София“: Тези снимки са за хората, които не си харесват града
Иван Шишиев, „Етюд-и-те на София“: Тези снимки са за хората, които не си харесват града
© Личен архив
Иван Шишиев
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
През „Етюд-и-те на София“ направих една фундаментална война срещу хората, които не харесват града. София със сигурност се променя към по-добро, просто трябва да имаш и очите да го видиш. В България авторското право е изключително занемарено. В Бългапия се раждат големи фотографи Той пристига в София през 2005 г. и веднага се влюбва в нея. Десет години по-късно създава страница във „Фейсбук“, която нарича „Етюдите на София“. Там всеки ден показва различни снимки, които отразяват града. Името му е Иван Шишиев. Неговите „етюди“ оживяха в изложба и в книгата „Етюдите на София“. „Дневник“ разговаря с фотографа Иван Шишиев за красивата страна на София, с какво се различава тя от останалите градове и как се променя през годините.Кога се влюбихте в София?
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
– Много точно мога да отговоря на този въпрос – 13 септември 2005 г. Тогава дойдох в София, за да уча в Семинарията, на 14 септември ми беше първият учебен ден там. С вече несъществуващия трамвай №14 преминах по „Граф Ингатиев“. Когато видях църквата „Св. Седмочисленици“, си казах, че това е моят град. Това беше първото нещо, в което се влюбих. След това трамваят започна да се изкачва по „Вишнева“ и се влюбих още един път. След това заживях в Семинарията, която си е един дворец и така София ме спечели завинаги.Вече близо 20 години живеете в София. Какво продължавате да харесвате в нея? Имате ли си любимо място?- Имам няколко любими места и едното от тях е ул. „Граф Игнатиев“, която вече споменах. Извън плочките, за които постоянно се говори, за мен тази улица е железният гръбначен стълб на града. Като се замислиш тя преминава през няколко знакови места – пл. „Гарибалди“, пл. „Славейков“, пл. „Седмочисленици“ (между другото, много хора си мислят, че е градинка, но е площад), пл. „Св. Патриарх Евтимий“ и още няколко малки безименни площадчета.Квартал „Хаджи Димитър“ също се превърна в любимо мое място заради графитите. Това е един хубав пример – местиш се в един квартал и се опитваш да го промениш и да го направиш по-хубав за живеене.Квартал „Овча купел“ също е много интересен. В старата част има много красиви къщи в най-различни стилове и периоди. Това е едно скрито, а всъщност е толкова красиво.Например, къпалнята там е много интересна и в момента се ремонтира. Надявам се да се реновира като тази в Банкя, защото тя е доказателство, че българинът може да реновира страхотно. Дедите на хората, които я ремонтираха, са работили там при построяването й и може би затова взеха този ремонт присърце и се получи прекрасно. Между другото, архитектът на къпалнята в Банкя – Карл Хохедер – е бил главен архитект на Мюнхен в началото на XX век. Той дори не идва, а изпраща чертежите на Фердинанд. Извън Мюнхен, той е правил сгради само в Асизи, Монако и у нас. © Иван Шишиев Църквата „Св. Седмочисленици“ С какво София е различна от останалите градове?- Един приятел наскоро ми каза, че ако правя „Етюд-и-те на Рим“, то няма да има такъв успех както със София. През „Етюд-и-те на София“ направих една фундаментална война срещу хората, които не харесват града. Много хора казват, че София не е красив град, но причината за създаването на страницата във „Фейсбук“ беше да покажа на хората, които не си харесват града, че е прекрасен.Хората, които живеят тук, казват, че навсякъде другаде е по-добре от София. Но когато се говори за разбити плочки например, това е проблематика на всички градове, не само на нашата столица. Истината е, че всеки град има своите усложнения, било заради разрастващо се население или друг по-голям проблем.Променя ли се столицата към хубаво? Или по-скоро към по-лошо?- Преди до дойда да уча в Семинарията, посетих София през 90-те години и тогава градът ми се стори много зле. Беше тъмно, гадно и ужасно. Оттогава има много положителни промени. Всички говорим за това колко зле е „Граф Игнатиев“, но и всички забравяме как всъщност изглеждаше тази улица преди пет години. Само през 30-те години тази улица е изглеждала горе-долу добре. През останалото време е била кална улица.Първите снимки на улицата го показват. През 30-те павират „Графа“ адекватно, но проблемът е, че в следващите няколко десетилетия няма никаква промяна. Имаше много дупки, всеки паркираше както му дойде. По времето, когато Бойко Борисов беше кмет, затвориха улицата. Това беше първата улица, която се затвори, а не „Витошка“. После пак я отвориха, пак преминаваха коли. Ето сега пък със „Шишман“ и пресечките. Тях ги правят добре, но тази улица трябва да бъде пешеходна.Генерално, столицата се променя към по-добро, но си има и изключения. Още нещо хубаво например е „Лъвов мост“. Каквото и да си говорим, всички знаем какво беше и какво стана. И до ден днешен обаче, когато говоря с някои хора, които не живеят в този район, говорят лошо за него. А това място се промени страшно много, оправиха и сградите около моста, има много приятни заведения. Получи се едно страхотно място. Да не говорим, че едно от най-хубавите неща, които се случиха на този район, бяха изданията на фестивала „Реките на София“. И идеята, и реализацията бяха страхотни.Още един хубав пример е парк „Възраждане“. Със семейството ми живеем в този район. Преди две години бях огромен противник да се преместя там и си казвах, че е отвратително. Оправиха парка, развиха го, облагородиха го, разшириха го и в един момент си казах, че то там всъщност е много хубаво. И да, София със сигурност се променя към по-добро, просто трябва да имаш и очите да го видиш.Как минава един Ваш ден?- В работа. Имам 8-месечно бебе вкъщи и вече не съм познат само с това, че обикалям наляво-надясно с фотоапарата, а освен това обикалям и с едно бебе на количка. Вече много странно се получава един мой ден. Първо е семейството, след това излизам да снимам. Тръгвам в произволна посока и снимам този град. Това в действителност е 24-часова работа. © Иван Шишиев Кога започнахте да снимате?- С фотографията се сблъсках още преди да дойда в София. С парите от една Сурва ми купиха фотоапарат и започнах да снимам пчелички, козички и подобни неща. След това продължих в Семинарията. Всъщност точно в библиотеката там открих много книги, които заедно с теологическото образование ми дадоха един по-различен ъгъл, през който да гледам света. В библиотеката там открих велики автори като Стивън Кинг. Там открих и един от най-любимите ми Клайв С. Луис , който написа „Хрониките на Нарния“. И даже сега си спомням, че точно в един дрешник беше скрита „Лъвът, вещицата и дрешникът“.След това известно време не снимах. Когато брат ми записа докторантура във Ватикана и прекарвах средно по един месец годишно при него, той поиска да го снимам. Казваше ми „Снимай, докато се научиш“. След това пак се отказах, но по времето на окупацията в университета пак започнах. Взех си фотоапарат и снимах из стаите на Ректората. След това малко пътувах из Европа на автостоп и също снимах.Върнах се обратно, започнах да фотографирам София и приятелите ми казаха, че трябва да направя страница във „Фейсбук“. Първоначално не исках, но ето, че се случи. Извървях дълъг път. Преди изследвах Твореца, сега изследвам творението.Колко време отнема един кадър?- Понякога ми трябват часове.Харесвам театралния вид на кадрите и се опитвам да направя нещо подобно. Когато виждаш някоя улица, се натрупват няколко кадъра в далечината и това е идеята ми – че в града се случват множество събития и малки случки, които можеш да запечаташ.Все си мисля, че фотографията такава, каквато е, трябва да покаже тези хроники. Всъщност „Етюд-и-те на София“ затова има и едно подзаглавие – „Хроники“, защото това е идеята на страницата – да покажат какво се случва в този град. Не да показва политическите и стандартните неща, които се случват из София като столица, а да покаже малките събития – от готвач, който храни улична котка, през уличните музиканти до стрийт артистите, които преминават през този град.Те даже вече много често ми пишат и аз така разбирам къде какво се случва. Примерно ЕмирКа преди да започне да рисува иска моето мнение и малко или много се превръщам в съветник.
Между другото, София е град, който е дом на много стрийт артисти. Например освен ЕмирКа, Urban Creatures са великани, няма какво да спорим за тях. Ясен Гешев и това, което той прави в момента със Sofia Lights, е страхотно. Ето тези творци са като крайъгълни камъни на всичко случващо се в София и покрай тях са малките случки – усмихнати хора, промяната на сградния фонд на града.
София преди пет години е била един различен град, след още пет ще бъде съвсем различен. След сто години, ако си мислим, че ще заварим същия град, жестоко се лъжем. Ще бъде тотално различен и то не само на ниво сгради, но и хората ще са други. Идеята на „Етюд-и-те на София“ е да вкара това нещо и да го оформи, да покаже в тези осем години, в които снимам, какво се случва в този град, как се променя, за да може след сто години следващият фотограф, който дойде, да види как е било и да продължи този разказ. © Иван Шишиев Има ли някой, който Ви помага в този разказ?- Моята съпруга, която ми е спътник и в работата. Ако отворите профилите ми в социалните мрежи, ще видите и едни видеа, които са дело именно на Кати. Тя се занимава с видео. Заедно се опитваме да сътворим още нещо, защото фотографията понякога не е достатъчна, за да обясни какво е София и какво е усещането за този град.Какво мислите за авторското право? Наскоро една Ваша снимка на жена пред трамвай обиколи всички социални мрежи. Като че ли всички я припознаха като своя?- Авторското право е нещо, което хората в България не познават много добре. Наскоро осъдих една фирма, която открадна 55 мои снимки и сложи отгоре водния си печат. Аз не следя подобни практики, не ми е цел, но една приятелка ми сподели и така реших да ги съдя, защото беше прекалено. Правата винаги трябва да се защитават.Когато заснех кадъра с момичето и трамвая, много големи сайтове и политици започнаха просто да го взимат. Между другото, точно политици от демократичните ни партии, които мислиш за добрите така да се каже, откраднаха този кадър и дори не сложиха един таг на снимката, едно съобщение. Поне да бяха написали на кого е снимката, както е по целия свят. Това е идеята на фотокредита – да кажеш кой е авторът. Дори комерсиалните сайтове за продажба използваха тази снимка. Някои се осъзнаха, други – не.В България авторското право е изключително занемарено, даже то май никога не е съществувало. Хората в България си казват, че щом другите крадат, значи и те ще го направят.Има определен брой адвокати, които се специализираха по тази тема, но те са изключително малко. Когато си търсиш правата, първо трябва да знаеш какви са те, да прочетеш закона. Оттам насетне можеш да правиш каквото искаш – да го преотстъпиш, да го препродаваш и т.н.Има и много случаи, в които обикновени хора взимат снимките, свалят ги, качват си ги в социалните мрежи, но нямам какво да им кажа. Мога да им напиша да сложат фотокредит. То е ясно, че те не са мислили нищо лошо, а просто не знаят. Авторското право в България е едно много особено нещо, което тъкмо да се случи и не се случва, защото самите хора не го виждат, то не е материално. © Иван Шишиев Говорим си в Читалнята. Какво е тя за Вас?- Читалнята е дом. Това е място, в която работя, като общо работещите тук сме трима. Читалнята функционира и като информационен център, даваме информация на чужденците, които идват в града. Работим всеки ден от 10 до 20 ч., без Коледа, Нова година и Великден. Тук е винаги весело и приятно. Заобиколен към от книги, което за мен е мечта и в този смисъл съм си сбъднал една мечта.Какво четете?- Всякакви неща. Пред очите ми е „Христос отново разпнат“ на Никос Казандзакис. Чета доста и най-различна литература. В момента освен Казандзакис, чета „Утешение на философията“ на Боеций. Много харесвам балканската литература – Казандзакис, Иво Андрич, Йордан Йовков и албанският Исмаил Кадаре са ми любими. Между другото, Кадаре е нещо като албанският Вазов и е още жив. И до ден днешен неговите великолепни разкази ме потрисат.Сбъднали сте една от своите мечти с Читалнята. За какво друго мечтаете?- Мечтите ми са свързани с проектите, които подготвям и които са свързани с Балканите. Имам също така един голям проект върху Средна и Централна Азия, който тъкмо бяхме започнали с моята съпруга и избухна пандемията. Тогава пък тръгнаха другите проекти с Балканите и всичко остана по средата. Това са теми, които не показвам в „Етюд-и-те на София“. Оставям ги да извървят своя път.Пътят, по който вървя, е да излезем извън рамките на София и България. Иска ми се да покажем, че в нашата страна се раждат големи фотографи.Интересно е, че един фотограф излязъл от най-затънтеното място всъщност може да разкаже историята на света. Ние имаме доста силни фотографи, изключително големи имена. Имаме и децентрализация, не сме всички в София. В Русе е Явор Мичев, който е великан на дроновата фотография. Свирецов е много добър фолклорен фотограф. От гледна точка на композиция и портрет Кирил Станоев е велик. Имаме хора, които са пръснати из България и са на световно ниво, печелят много конкурси. Фотографията ни е на ниво и и се обособява в свой стил.