„Вог“ повтори със супермодели легендарна корица от 1990 г.
„Вог“ повтори със супермодели легендарна корица от 1990 г.
© Vogue/PR
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
На корицата на британското и американското издание на списание „Вог“ (Vogue) за септември стои съвременен вариант на прочута снимка от 1990 г. Водещата тема на най-важния брой за годината е „Най-великите за всички времена“ (The Greatest of All Time) и за нея позират Синди Крофърд, Номи Кембъл, Линда Еванджелиста и Кристи Търлингтън. Единствената, отсъстваща от прочутия кадър на Петер Линдберг от януари 1990 г., е Татяна Патиц, която почина по-рано тази година след борба с рак на гърдата. © Vogue/PR Идеята да бъде повторена по съвременен начин фото сесията от преди почти 34 години е на Едуард Енихил. Той е главен редактор на британския „Вог“, но през март ще се премести на позицията глобален творчески и културен съветник на издателство „Конде Наст“, притежаващо списанието. Това се случва сред множество спекулации, че той може да наследи на върха прочутата Анна Уинтур, главен редактор на американското издание и най-високопоставеният ръководител на съдържанието на издателството.“За такъв ключов момент моята уважавана съучастничка в заговора Анна Уинтур (…) и аз решихме, че отговаря само едно нещо. Трябваше да съберем легендарния квартет на корицата за Велкобритания и САЩ“, написа Енихил в редакционна статия. И това само увеличи слуховете за предстояща смяна.Петте момичета от корицата от януари 1990 г. станаха истинска легенда, когато се появиха в клипа към Freedom! ’90 – хит на Джордж Майкъл, предизвикал навремето сензация и с това, че толкова известен изпълнител изобщо не се появява във видеото си. Мълвата е, че Майкъл ги избрал именно защото ги видял на корицата на „Вог“.
Това се смята и за началото на епохата на супермоделите в модата, подчертава го днес и Енихил. Специалистите поставят в тази група на момичета, прочули се далеч извън модните среди, още Хелена Кристинсин и Клаудия Шифер. През 90-те години Еванджелиста каза, че желаещите да работят с тях били толкова много, че „не ставаме от леглото за по-малко от 10 хи. долара на ден“.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
© Vogue/PR Това, разбира се, не е съвсем вярно и Наоми Кембъл стана един от критиците на онези времена. Неотдавна тя говори за расизма в онези години и за това как единствена, най-вероятно заради това, че е чернокожа, не е била канена да снима реклами и е получавала по-ниски хонорари.Синди Кроофърд казва сега за „Вог“, че е успяла някак да избегне сексуалните посгателства заради това, че идва от простолюдието и не ходела по купони: „Може да съм изпуснала някои страхотни възможности, но вероятно и не толкова забележителни „шансове“. Фотографи като Брус Уебър, Патрик Демаршие и Тери Ричардсън бяха обвинени години след това от модели в „сексуално неподходящо поведение“.За глобалната слава и бремето ѝ ще става дума и в документалния филм „Супермоделите“, който тръгва през септември по Apple TV+. Днес те са на над 50 години и споделят преживяното в края на 80-те и намалото на 90-те години. Някои от тях продължават да се появяват на модния подиум, други – като Синди Крофърд – имат дъщери, наследили ги под прожекторите.Едуард Енихил разказва как е преминала фото сесията за сегашната корица:“За снимките имах честта да пътувам до Ню Йорк с един от любимите ми млади сътрудници, фотографът Рафаел Павароти. В течение на два дни през май, да не говорим за много седмици подготовка в стилизирането на нашите четири икони, за мен беше радост да се събера отново и да работя пак с тези жени, които имам късмета да наричам приятели, както и колеги. Настроението на снимачната площадка беше вълшебно. Ана се отби при нас, моделите бяха във върхова форма, а плодовете на нашия труд можете да намерите вътре в броя. (…) Да работиш със суперзвездите е модният еквивалент на това да гледаш Шекспир, изпълняван по начина, по който трябва да се прави.“