Destiny’s Child е сред най-популярните женски R&B групи за всички времена. Бионсе, Кели и Мишел се изстрелват в класациите през 1997 г., когато излиза първия хит на групата.
През следващите години идват хитовете – „Survior“, „Bills, Bills, Bills“ и „Say My Name“. Само за четири години Destiny’s Child продава 60 милиона копия. „Билборд“ класира триото сред най-успешните в историята на музиката. Основен принос има Матю Ноуълс – бащата на Бионсе и сестра ѝ Соланж Ноуълс.
Той е роден в Алабама, завършва икономика и бизнес администрация в Тенеси. Започва пътя си в бизнеса като продавач на медицинско и офис оборудване. През 1992 г. напуска работата си и създава музикална компания. Именно под нейната шапка се ражда „Destiny’s Child“, чийто голям скок през 1997 г. е договор с Columbia Records.
Днес Матю Ноулс е сред най-уважаваните музикални продуценти. Преподава своя опит в Университета в Тексас и Лондонския колеж по креативни медии. Матю Ноуълс ще бъде специален гост на конференцията „SoAlive“, която ще се проведе в София от 19-ти до 21-ви октомври.
Ексклузивно в „Роуминг“ – интервю с бащата на Бионсе.
Господин Ноуълс, добре дошли!
Благодаря Ви!
Аз съм част от поколението, станало свидетел на невероятния успех на Destiny’s Child, но разкажете, като автор на „ДНК на успелите“, каква е тайната за успех на група като Destiny’s Child?
Именно в „ДНК на успелите“, говоря за десетте характеристики на успешните професионалисти. Destiny’s Child бяха пример за първата характеристика, а именно – страст! Всички те горяха за музиката, за развлечението, за успеха. Със страстта трябва да има и работна етика. Имаха изключително висока работна етика. Като се съчетаят тези две съставки, обикновено постигаш успех.
Този успех, за който говорите, преди всичко резултат на подходящо управление ли е и как бихте описали успешния изпълнител или певец? Например 60% талант, 20% добър мениджър, 15% добър имидж и 5% късмет? Дайте ни вашата рецепта.
Бих ги разпределил малко по-различно. Всъщност как измерваме успеха на изпълнителите? Гледаме продажби на албуми, вече брой слушания в стрийминг платформите, броим турнетата. Всичко това са източници на приходи – така измерваме успех. А как изпълнителят постига съответното ниво на успех се свежда до много неща.
Някои от тях споменахте вие във въпроса си, но аз ще навляза в подробности. Ключово е изграждането на добър екип, добър мениджмънт, добър лейбъл, добри издатели, добър агент – цялостно добър екип! Като погледнем музикалната индустрия, тези от нас, които са от бизнес страната, виждаме, че успехът е 60% бизнес и 40% музика.
Трябва да има много добър маркетинг, разпространение, много бизнес е необходим за успеха на един изпълнител и изграждането на добър екип. Като погледнем изпълнителя са нужни много неща: със сигурност имидж, както казахте, талант – на първо място, талант, страст, работна етика на изпълнителя, а и нещо, което не споменахте, а е много важно – за мен е на второ място – да има добра песен.
Това е от съществено значение, защото може да имате всички останали елементи, да сте много привлекателни, модерни, да можете да пеете много добре, но ако нямате страхотна песен, няма да се получи! А и способността да забавляваш публиката – изпълнителите печелят парите си от турнета или поне голяма част от приходите им са от турнета. Изпълнителят трябва да се развива – при много от тях това липсва – каква връзка имат с публиката, как разбират техническата част на сцената, как да общуват. Много неща са необходими, за да постигнеш успех. Доста е комплексно.
Говорейки за бизнеса и индустрията, Вие, меко казано, познавате процеса по създаване на звезда, на световно величие. Но когато звездите са собствените Ви деца, като мениджър трябва да ги напътствате, но като баща – да ги пазите. Как бихте описали тази смесица от напътстване и родителска закрила?
Вярвате или не, като мениджър на всеки от изпълнителите ми аз и напътствам, и закрилям. Работя с много млади артисти. Вижте, като си на 15, 16, 17, чак до 24-25 години, ние, като мениджъри, съчетаваме и напътстване, и закрилата. Като родител го правех също, но понякога това става трудно, когато си родител и си в бизнеса с децата си, защото е сложно да се отърсиш от бизнеса понякога и просто да бъдете семейство, да бъдеш просто баща. Изключително съм горд, че днес мога да кажа „Аз съм баща за Бионсе и Соланж, а не техен мениджър“. Това е много хубаво, много приятна „позиция“!
Кой беше моментът, в който осъзнахте, че децата Ви, Бионсе и Соланж, ще станат невероятни изпълнители?
Първо осъзнах, че в тях има много страст към музиката. Не е нещо, с което аз или майка им сме искали да се занимават, а е нещо, което те показаха, че истински обичат. Това им дава енергия, вълнува ги. Когато бяха малки все тичаха из къщата, пееха и танцуваха. Ние като родители разбрахме, че това е тяхната страст и започнахме да градим всичко необходимо около тях, така че, надявахме се, да могат да пожънат успех. Например записахме ги в танцови групи, изпратихме ги на солфеж още от малки. Това бяха някои от нещата, които направихме, за да ги стимулираме – след като видяхме, че наистина музиката е тяхната страст.
Вие сте израснали в Алабама, през 1952 г., във времена на сегрегация. Как изглеждаха Вашите собствени мечти като дете?
Растейки като дете в Алабама – прав сте, беше много сегрегирано. В интерес на истината не съм бил в училище за цветнокожи, бях в десегрегирани училища, както и университета в Тенеси. Нося своите белези от детството ми, биха ме, плюха ме, нападаха ме с електрошок.
Беше тежко, много са ме обиждали… Но успях да го преживея благодарение на прекрасните ми родители, които не бяха чак толкова образовани – майка ми беше учила малко в училище – но родителите ми бяха невероятни.
Те бяха предприемачи – аз съм трето поколение предприемач, децата ми са четвърто бих казал, но още от баба ми и дядо ми сме такива. И родителите, и баба ми, и дядо ми, ме научиха да мечтая с размах, че мога да постигна каквото искам, стига да имам хъс. И винаги съм мечтал, като дете исках да стана бизнесмен, не съм знаел съвсем какво значи това. Като бях на 6-7 годинки и хората питаха – „Какъв искаш да станеш, като пораснеш?“, аз все отвръщах – „Бизнесмен!“. Винаги съм искал да действам като връзка между хората, да продавам продукти, като дете косяхме дворове с две приятелчета, започнахме си бизнес. Като дете в католическото училище продавах сладки, което ме вкара в пререкание с монахините, но винаги имах предприемаческо мислене.
Според Вас има ли остатъци от тези нагласи в Америка в момента?
Да, расизмът със сигурност съществува все още не само в Америка, но и по света. Но тук, в Америка, сме изправени пред расизъм. Надявам се, че младото поколение ще намери решения. Искрено вярвам, че те ще го постигнат и някой ден ще изкоренят понятието расизъм.
Времето на „Destiny’s Child“ беше много различно, живеехме в по-бавен, по-малко свързан свят. Смятате ли, че в епохата на социалните мрежи е по-лесно да се постигне слава с талант или живеем в свят на кратки форми, бърза слава?
Според мен в днешния свят на социални мрежи и стрийминг може да има микровълнов успех – слагаш го да се загрее за 2 минути и излиза готов. Това не е успех, изграден на стабилна основа. Destiny’s Child и изпълнителите от 80-те, 90-те и началото на новия век нямаха социални мрежи.
Техният успех се градеше на основата на усърден труд, обикаляне по различни радиостанции, телевизионни предавания, давайки интервюта за списания. Беше много по-трудно, отколкото сега.
Предизвикателството е в славата, както споменахте. Има много хора, които преследват славата, което не означава, че са много добри в това, което правят. Има огромна разлика и винаги го казвам на студентите – да бъдеш добър, да бъдеш велик – между това да бъдеш известен и да бъдеш най-добрият изпълнител. Това ме натъжава понякога. Ако имаш милион слушания, получаваш само 4724 долара. За много млади хора, милиард слушания биха те направили известен, но също така, предвид примера, ще те разори.
Ако питаме Елвис, всичко започва с госпъла – той вдъхновява соул, RnB. В нашия регион вдъхновението обикновено идва от фолклора – има много известна българска фолклорна песен, която изстреляхме в космоса на борда на Вояджър през 1977 г. Чудех се, ако трябва да изберете една песен, която да опише музиката на света за бъдното поколение, коя бихте избрали?
За мен би била на Марвин Гей, What’s Going On.
Супер! Много се радвам, че ще бъдете в България, че ще се включите в този страхотен форум – SoAlive който ще се проведе в София. Какво знаете за нас, за региона, за нашата част на света?
Проучих, за да се подготвя – както подхожда на преподавател. Проучих Балканите и страните в региона. Разгледах някои от изпълнителите там. Лепа Брена…
А, Лепа Брена! Да, много известна сръбкиня…
Малко по-възрастна, но пак, продадени над 25 милиона албума! Има всякакви видове музика на Балканите, така, както в Америка. В Гърция, на Миконос например има много електронна музика, много млади, слушащи поп музика. Има и много традиционна музика на Балканите. Разнообразно е. Но основите за това как продаваме, как правим музика, как я разпространяваме, основата е еднаква, независимо от това за кой жанр става дума.
Г-н Ноуълс, много ви благодаря! Беше удоволствие да разговаряме! Нямам търпение да се видим в София есента!
Много се вълнувам, че ще дойда за първи път! Удоволствието беше мое, благодаря Ви за разговора!
