Град – столица на пържените картофки, е в опасност заради климатичните промени
Град, в който процъфтява производството на пържени картофи, се превръща в победител в борбата с климата – стига да има вода, пише в материал във Уошингтън Поуст.
Изменението на климата е помогнало на един малък град да се превърне в световна столица на производството на пържени картофи. Но намаляването на водните запаси може да обърне изцяло напредъка му.
„Земеделска Мека“
Малкото градче Отело се е превърнало в рядък победител на климатичните промени, тъй като светът преживява може би най-горещата година в историята. Макар че централната част на Вашингтон по същество е пустиня, през 50-те години на миналия век финансираният от правителството проект за басейна на Колумбия превръща региона в хранителна кошница от световна класа, като прегражда реките Снейк и Колумбия и изгражда мрежа от кладенци за подпочвени води.
Скоро на мястото на храсталаците израстват черешови и ябълкови градини и картофени полета, които образуват икономическия гръбнак на региона. През 1980 г. изригва планината Сейнт Хелънс, която покрива района с 6 инча вулканична пепел.
Пепелта образува химически наситена почва, която превръща местната селскостопанска икономика в световна. Сега в района могат да се отглеждат два пъти повече клубени на акър, отколкото в прочутите картофени полета в Айдахо, казва Дейл Латим, изпълнителен директор на картофопроизводителите във Вашингтон.
„Това е селскостопанска Мека“, казва Латим. „Ние не сме най-добрите фермери в света. Но сме най-благословените.“
В последно време Отело се превърна в Мека на устойчивостта на климата. Миналата година сушата доведе до спад на общото производство на картофи в Калифорния с 30 %. Междувременно в Средния Запад някои от сезоните за отглеждане на картофи се изместиха на фона на по-топло и сухо време, което не позволява на температурата да спадне до идеалните граници през нощта, което води до цялостно понижаване на качеството.
„За отглеждането на картофи са необходими сравнително хладни нощи“, казва Никълъс Бонд, климатолог от Вашингтонския университет. „Ето защо търговските полета са в северните щати на САЩ.“
Производителите на картофи в басейна на Колумбия са успели да преодолеят по-ниските добиви дори по време на най-горещите лета, като са произвели висококачествени култури. През януари Макдоналдс заяви, че кафявите картофи от завода на картофения гигант J.R. Simplot в Отело са получили най-високи резултати сред световните производители на веригата за бързо хранене. Във фоайето на офиса на фабриката виси рамкирана снимка в чест на отличието, подписана от всеки един от мениджърите ѝ.
Висококачествените картофи също така изискват по-малко енергия за обработка, казва Стив Марек, управител на завода на McCain Foods, най-големият преработвател на картофи в Отело. Фабриката на McCain в Отело е и най-ефективната по отношение на потреблението на вода.
Преработвателите инвестират съответно. Миналата година Маккейн представи разширение на фабриката в Отело на стойност 300 млн. долара, което е първото от няколко планирани подобрения, казва Марек.
Но се появиха съмнения относно дългосрочната жизнеспособност на града. Преди пет години Simplot обмисля да се премести в близкия град Моузес Лейк поради опасения за водоснабдяването на компанията, но в крайна сметка се отказва от преместването, когато Logan осигурява безвъзмездни средства за нов резервоар.
Наблюдение на водата
В една неотдавнашна августовска сутрин около две дузини местни служители се събрали в самолетния хангар на републиканския сенатор Том Дент на около 15 мили от Отело за месечната си стратегическа сесия за надвисналата криза.
Експерти по напояване твърдят, че кладенците в региона са на път да пресъхнат до 2028 г. Това е „единственото нещо, за което наистина говорим на тази среща“, казва Джон Ериксън, координатор по развитието на иригационния район East Columbia Basin.
Кладенците никога не са били замисляни като дългосрочен източник на вода. Те е трябвало да бъдат временно решение, докато се завърши останалата част от проекта за басейна на река Колумбия, казва местният консултант по напояване Дан Халер, като добавя, че увеличаването на екологичните разпоредби през 70-те години на миналия век спира развитието.
„Прегледът на околната среда стана предизвикателство. Федералните бюджети се промениха; приоритетите се промениха“, казва Халер. „Така че проектът не се реализира.“
Петдесет години по-късно кладенците са изчерпани, което Лигата за развитие на басейна на Колумбия нарича „надвиснала икономическа и екологична катастрофа“.
Държавните служители имат планове за помпи и тръбопроводи, които да свържат проекта за басейна на Колумбия с каналите, пренасящи вода от река Колумбия на север. За разлика от река Колорадо, която обслужва 40 милиона души в седем щата, Колумбия все още не е ефективно използвана: В момента се използват само 3% от водния й поток.
„Няма недостиг на вода – има липса на инфраструктура“, казва Хигинс. „Водата е там.“
Но работата по проекта върви бавно. Досега работната група е осигурила повече от 125 млн. долара от комбинация от федерални и щатски безвъзмездни средства. Но за да се завърши работата, са необходими около 400 млн. долара; Лигата за развитие търси помощ от федералните, щатските и местните власти, като следващата цел са безвъзмездните средства от Министерството на земеделието, каза Кристина Рибелия, директор на окръга за опазване на басейна на Колумбия.
Ако проектът бъде завършен, Отело ще има вода за 70 години. В противен случай картофите – и картофената индустрия – могат да изчезнат. Последиците биха били широкообхватни; Вашингтон е вторият по големина производител на плодове и зеленчуци по стойност в долари, след Калифорния.
В преработката на картофи работят повече от 700 жители на Отело, което представлява 13% от възрастното население.
Източник Dir.bg
