Недостигът на ориз вдига цените по целия свят, а ситуацията може дори да се влоши
Цените на ориза, отглеждан в Кения, скочиха преди известно време поради по-високите цени на торовете и дългогодишната суша в Африканския рог, която намали производството. Евтиният ориз, внесен от Индия, беше запълнил празнината, изхранвайки много от стотиците хиляди жители на бедния квартал Кибера в Найроби, които преживяват с по-малко от 2 долара на ден. Но това бързо се променя, пише Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Цената на торба с ориз от 25 килограма се е повишила с около една пета от юни насам, покачвайки се от еквивалента на около 14 долара до 18 долара. Търговците на едро все още не са получили нови запаси, тъй като Индия, най-големият износител на ориз в света, заяви миналия месец, че ще забрани някои доставки.
Усилието на най-гъсто населената нация в света по този начин да контролира вътрешните цени преди ключова изборна година е оставило зейнала празнина от около 9,5 милиона метрични тона (10,4 тона) ориз, от който хората по света се нуждаят, приблизително една пета от световния износ.
Световната продоволствена сигурност вече е застрашена, след като Русия спря споразумението, позволяващо на Украйна да изнася пшеница, а метеорологичният феномен Ел Ниньо възпрепятства производството на ориз. Сега цените на ориза се покачват, излагайки на риск най-уязвимите хора в някои от най-бедните нации. Експортните цени на ориза от Виетнам например достигнаха 15-годишен връх.
Светът е в „повратна точка“, каза Бо Дамен, служител по природните ресурси към Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), базиран в Банкок.
Дори преди ограниченията на Индия, страните вече трескаво купуваха ориз в очакване на недостиг по-късно, когато Ел Ниньо удари, създавайки криза в предлагането и скок на цените.
Това, което може да влоши ситуацията, е ако забраната на Индия за износ на ориз създаде ефект на доминото, като други страни последват примера. Обединените арабски емирства вече спряха износа на ориз, за да поддържат вътрешните си запаси. Друга заплаха е, ако екстремното време увреди оризовите култури в други страни.
Ел Ниньо е естествено, временно и периодично затопляне на част от Тихия океан, което променя глобалните климатични модели, а изменението на климата ги засилва. Учените очакват този, който е в ход, да се разшири до свръхголеми нива, които в миналото са довели до екстремни климатични условия, вариращи от суша до наводнения.
Въздействието ще бъде усетено в целия свят. Потреблението на ориз в Африка расте стабилно и повечето страни са силно зависими от вноса. Някои нации с нарастващо население като Сенегал се опитват да отглеждат повече собствен ориз, тъй като вносният, 70 процента от който идва от Индия, е станал непосилно скъп.
Сенегал ще се обърне към други търговски партньори като Тайланд или Камбоджа за внос, въпреки че западноафриканската страна не е „далеч от самозадоволяването“ с ориз, като повече от половината от нейното търсене нараства на местно ниво, каза говорителят на министерството на земеделието Мамаду Айча Ндиайе.
Азиатските страни, където се отглежда и консумира 90 на сто от световния ориз, се борят с производството. Филипините внимателно управляваха водата в очакване на по-малко дъждове по време на Ел Ниньо, когато тайфунът Доксури удари северния район за производство на ориз, нанасяйки щети на оризови култури на стойност 32 милиона долара – приблизително 22 на сто от годишното производство.
Островната държава е вторият по големина вносител на ориз след Китай и президентът Фердинанд Маркос младши подчерта необходимостта от осигуряване на подходящи буфери.
Ограниченията за ориз в Индия също бяха мотивирани от променливото време: непостоянният мусон заедно с задаващия се Ел Ниньо означаваше, че частичната забрана е необходима, за да се спре покачването на цените на храните, посочи индийският експерт по хранителна политика Девиндер Шарма.
По думите на Ашок Гулати от Индийския съвет за изследване на международните икономически отношения ограниченията ще спрат почти половината обичаен износ на ориз от страната тази година. Той добави, че повтарящите се ограничения правят Индия ненадежден износител. „Това не е добре за експортния бизнес, защото са необходими години, за да се развият тези пазари“, заяви Гулати.
Виетнам, друг голям износител на ориз, се надява да се възползва от индийските ограничения. С експортните цени на ориза на 15-годишен връх и очакванията, че годишното производство ще бъде незначително по-високо от миналата година, нацията от Югоизточна Азия се опитва да запази вътрешните цени стабилни, като същевременно увеличава износа.
Министерството на земеделието казва, че работи за увеличаване на размера на земята в делтата на Меконг, предназначена за отглеждане на ориз, с около 500 квадратни километра – площ, по-голяма от 90 000 футболни игрища.
Филипините вече преговарят с Виетнам, за да се опитат да получат зърното на по-ниски цени, докато Виетнам също се стреми да се насочи към Великобритания, която получава голяма част от ориза си от Индия.
Но износители като Чароен Лаотаматас в съседен Тайланд са предпазливи. Правителството на Тайланд очаква повече ориз, отколкото миналата година, като износът му през първите шест месеца на годината е с 15 на сто по-висок от същия период на 2022 г.
Но липсата на яснота относно това какво ще направи Индия по-нататък и загрижеността за Ел Ниньо означава, че тайландските износители не са склонни да приемат поръчки, операторите на мелници не желаят да продават и фермерите са увеличили цените на небланширания ориз, каза Лаотаматас, президент на тайландската асоциация на износителите на ориз.
Тъй като цените варират, износителите не знаят какви цени да цитират – защото те може да скочат отново на следващия ден.
Източник Dir.bg
