Автор: zadkulisite

„Казват, че не са расисти“: как крайнодесният екстремизъм проникна в португалската политика

© European commission (audiovisual service)

Дневник Експрес

Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.

window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});

Чега“, третата по големина партия в Португалия, внесе токсичен расистки и антимигрантски наратив в политиката на страната, но категорично отрича да е крайнодясна, предпочитайки да бъде определяна като популистка партия, пише „Евронюз“.През 2019 г. новосформираната дясна политическа партия „Чега!“ – което може да се преведе буквално като „Стига!“ – спечели едно място в португалския парламент. Приблизително три години по-късно, на общите избори през 2022 г., тя умножи този резултат, спечелвайки общо 12 места, след като получи 7.2% от гласовете.Това беше удивителен възход за толкова млада и противоречива партия, която бързо се вмъкна в по-широкия пейзаж на европейските популистки и десни партии, ухажвайки крайнодесните с възгледите си срещу мигрантите, ЛГБТК+ общността и мюсюлманите, но винаги отказвайки да бъде описвана като такава.

googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });

„Беше наистина огромен шок“, каза активистката Катарина Виегас пред „Евронюз“. „Хората не бяха доволни от икономическата ситуация в страната, след това дойде COVID – „Чега“ запълни празнината между обещаното от правителството и това, което не можаха да изпълнят, а медиите нормализираха техния крайнодесен наратив“, добави тя.Възходът на партията изненада и много наблюдатели извън Португалия. „Има много хора, които не осъзнаваха, че в Португалия има толкова голяма крайнодясна сцена, защото исторически, от края на Салазар (през 1974 г.), това всъщност не е било така“, коментира Хайди Бейрих, съосновател на Глобалния проект срещу екстремизма (GPAHE), пред „Евронюз“.“Изглеждаше, че Португалия се противопоставя на тенденцията, която се наблюдаваше на места като Италия, Швеция, Франция и т.н.“, добави тя. Край на санитарния кордон: Десни и крайнодесни в ЕС вървят към съюз, ключът е в МелониНо тогава дойде „Чега“, сега третата най-популярна партия в страната, с реалистичен шанс да влезе в правителството в бъдеще.“Чега“ е дълбоко антиимигрантска, антиромска, анти-ЛГБТК партия“, коментира Бейрих. „Те демонизират имигрантите. Тяхното ръководство, включително техният харизматичен лидер Андре Вентура, са казвали ужасни неща за ромите, наричайки ги проблем за сигурността – наред с други неща“, добави тя.GPAHE наскоро добави „Чега“ към списъка си с групи на омразата и екстремизма в Португалия. В списъка има 12 други групи, включително по-стари партии, които датират от преди „Чега“, каза Бейрих, но те никога не са постигнали изборния успех на „Чега“.Но решението „Чега“ да бъде включена в списъка на екстремистките партии се оказа противоречиво в Португалия, където партията настоява да бъде смятана за популистка, а не за крайнодясна. „Евронюз“ се свърза с „Чега“ за коментар, но не получи отговор.“Те казват, че не са расисти““Има известни разногласия сред учените за това как да бъде описана „Чега“. За момента моето мнение е, че „Чега“ е популистка радикална дясна партия, а не екстремистка дясна партия“, каза Катя Морейра де Карвальо, изследовател на екстремизма, тероризма, психологията и политиката в университета в Порто, пред „Евронюз“.“Това е така, защото „Чега“ очевидно има популистка програма, тъй като разглежда „чистите хора“ като опозиция на „корумпираните елити“, добави тя. „Освен това „Чега“ поддържа нелиберални възгледи и целта ѝ е да установи този вид нелиберална демокрация в Португалия.“

Крайнодесните искат да премахнат всяка форма на демокрация и прибягват до насилие, за да преследват целите си, смята Де Карвальо. „За момента това не е направено от „Чега“, нито ми се струва, че ще се случи в близко бъдеще.“

За някои разликата е само във външния вид.“Те определено са крайнодесни, техният наратив е крайнодесен, но изглеждат като популистка партия“, каза Виегас. „Те казват, че не са расисти, Португалия не е расистка, представят се за защитници на онези, които се чувстват недоволни от настоящата ситуация в страната, представят се като жертви на системата. И това отеква сред хора, които не биха се смятали за екстремисти“.Де Карвальо отбеляза, че откакто „Чега“ получи първото си място в парламента през 2019 г., „престъпленията от омраза и речта на омразата нарастват в Португалия“.“Преди това, през 2018 г., проучване, проведено от Евробарометър, показа, че Португалия е на второ място в Европа сред страните с най-положително мнение за интеграцията на имигрантите, като около 80% от хората я смятаха за положително нещо“, добави тя.Въпреки че публично отхвърля идентичността на крайнодясна партия, харизматичният лидер на „Чега“ Вентура се присъединява към лидерите на подобни популистки и крайнодесни партии в Европа, като италианеца Матео Салвини – ръководител на партията „Лига“ – Марин Льо Пен във Франция и лидерът на испанската партия „Вокс“ Сантяго Абаскал.Крайнодесните „не присъстваха в основната политика в Португалия преди „Чега“, потвърждава Де Карвальо.

„Португалия дори беше смятана за пример за успех в това отношение, някак си имунизирана срещу крайната десница. Но в днешно време, освен нарастващата подкрепа на „Чега“, ние сме свидетели на нормализиране на възгледите на „Чега“ в основните десни партии“, продължи тя.

„Например, лидерът на най-голямата опозиционна партия каза наскоро, че Португалия трябва да търси имигранти, които могат да си взаимодействат по-добре с португалския народ. С други думи, той има предвид да има изключващи мерки за прием на имигранти, за отваряне на вратите за тези, които видимо са подобни на португалците, и затваряне на вратите за други“, добави тя.“Това е в съответствие с политиката, застъпвана от „Чега“. И за мен това е много тревожно, защото увеличава поляризацията и доближава умерените десни партии до радикални популистки десни политики и границите между тях могат да станат все по-трудни за очертаване“.

Източник Dnevnik.bg

27 август 1999 г.: Мавзолеят на Георги Димитров е разрушен окончателно

На днешната дата преди 24 години окончателно е съборен мавзолеят на Георги Димитров – бивш председател на Министерския съвет и генерален секретар на ЦК на Българската работническа партия (комунисти). Един от символите на тоталитарния режим в България бе разрушен след седем дни борба със здравата конструкция на сградата, съобщава БТА на 27 август 1999 година.

Операцията по събарянето започва на 21 август, като след първите три взрива масивната сграда само се накланя, но не рухва. На петия ден са предприети локални взривявания на покривната конструкция. Разрушаването е довършено с булдозери и хидравлични чукове, информира агенцията тогава.

Мавзолеят е построен за рекордния срок от шест дни, се посочва в информация на отдел „Справочна“ на БТА. Изграждането му започва на 3 юли 1949 г., ден след смъртта на Георги Димитров. В сградата е поставено балсамираното тяло на комунистическия лидер и мавзолеят е част от държавния церемониал в Народна република България през периода 1949-1989 година. След демократичните промени в страната, на 18 юли 1990 г. тленните останки на Георги Димитров са изнесени от мавзолея и са кремирани.

Общественият дебат за съдбата на сградата започва още след решението за кремацията, е видно от архивите на БТА от 90-те години на миналия век. Дискусията се води и на страниците на българския печат. Сред идеите е сградата да се модернизира и да бъде превърната в голям атракционен център „Ниагара“ с ресторант и нощен клуб.

През 1992 г. общинарите гласуват събарянето на мавзолея, се посочва в хронология на събитията, публикувана от БТА във връзка с разрушаването на сградата. На 18 март 1993 г. агенцията съобщава, че Столичната голяма община е решила до 1 май същата година да бъдат демонтирани скулптурните фигури и барелефи от Паметника на Съветската армия и до 30 юни – бившият мавзолей. През 1995 г. от Парламентарната група на Демократичната левица внасят предложение бившият мавзолей да се превърне в мемориал на българската воинска слава, срещу което се противопоставят от Съюза на репресираните в декларация до БТА.

На 9 август 1999 г. със заповед на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се разпорежда мавзолеят да бъде премахнат. Заповедта е подписана от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев, който е упълномощен от министър Евгений Бакърджиев да го замества, защото е в отпуск, пише БТА.

Първите действия по демонтирането на сградата започват на 21 август, около два месеца преди местните избори, насрочени за 16 октомври 1999 година. Първият взрив се оказва недостатъчен за събарянето на мавзолея.
Висшият съвет на БСП оценява провалилия се опит да бъде взривена сградата на бившия мавзолей като „възможно най-красноречива илюстрация както на цялата порочност на самия замисъл, така и на управленското безсилие, което стои зад него“, пише в информация на БТА от 21 август. От БСП окачествяват като „предизборен фойерверк“ опита да бъде взривен мавзолеят.

Освен обществен отзвук, няколкото неуспешни опита за взривяване на мавзолея в София са отразени и в чуждестранните медии. В статия под заглавие „Мавзолей на комунистически лидер се съпротивлява на опитите да бъде вдигнат във въздуха“ „Гардиън“ съобщава за несполучливите два опита в събота на властите в София да разрушат мавзолея на Георги Димитров, пише БТА на 23 август 1999 година.
В същия ден агенцията цитира и публикация във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ под заглавие „Мавзолеят на Димитров не ще да се срине“.
На 26 август берлинският в. „Тат“ коментира: „В това, че с едно натискане на копчето и с 300 кг динамит не можеш да се освободиш от комунистическото си минало, трябваше да се убеди българското правителство. Четири опита да бъде взривен мавзолеят на бившия български комунистически министър-председател Георги Димитров отидоха на вятъра. Детонациите само разклатиха масивната грамада от мрамор и бял камък, но не успяха да я съборят“.

Първоначално е обявено, че събарянето на мавзолея ще струва 30-40 хиляди нови лева, но след това се оказва, че операцията се оскъпява. Трите частни фирми, участвали във взривяването на сградата, са отказали пари, информира БТА на 27 декември 1999 година. Трябваше да им платим 15 хиляди лева, но фирмите отказаха, съобщава на пресконференция областният управител инж. Васил Маринчев.

Източник: БТА

Източник Fakti.bg

Пригожин бе нужен в Африка и Русия трудно ще го замени

© Telegram @grey_zone

Дневник Експрес

Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.

window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});

Той обеща в сряда, че ще направи Русия още по-велика, а Африка – още по-свободна. Направи го от Мали, където хиляда негови бойци опитват да заменят изтеглилите се хиляди френски войници и напускащите десет хиляди на ООН, за да овладеят плетеница от конфликти в страна, по-голяма от Франция, Германия и Полша, взети заедно.В четвъртък Евгений Пригожин загина в самолетна катастрофа в Русия. Докато публикуваше записа си, руски официални лица сновяха в Либия, за да гарантира на клиентите му, че занапред ще са в сигурни ръце.След смъртта му Москва ще трябва да поработи, за да продължи да убеждава и тях, и всички други в Африка, които разчитаха, по думите на познат на Пригожин, на „единствения достатъчно откачен“, за да оправи нещата.

googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });

Пригожин бе нужен в Африка. С него в самолета „Ембраер легаси“ край Твер загинаха и хора с логистиката, познанието, част от контрола върху мрежи, които Русия грижливо изгради през годиниите, но които минаваха почти неизменно през една точка на контакт: бизнесмена, основал (или поел, вдъхновен от Кремъл и военното разузнаване) най-известната в момента частна армия в света.Защо Русия трудно ще прехвърли на други тези „активи“?Всичко бе заради АфрикаДен преди катастрофата на Пригожин заместник-министърът на отбраната Юнус-Бек Евкуров пристигна в Бенгази, където е базиран бунтовническият командир Халифа Хафтар, от години оспорващ властта на международно признатото правителство в Триполи. Евкуров е вляво на този стопкадър с Пригожин на „преговори“ по време на бунта. Той впрочем бе човекът, „преговарял“ с Пригожин в Ростов на Дон по време на бунта, но и, подобно на Хафтар, е учил в същата военна академия в Москва. Това бе, по думите на военното ведомство, „първа официална визита на руска военна делегация в Либия“ в резултат на руско-либийски преговори. Близо 2000 бойци на „Вагнер“ и турската армия се изправиха едни срещу други в конфликта през 2020 г., заедно с други сили; някои изследователи наричат това „извънтериториална война“. „Извънтериториална война, спечелена от турците“, променя конфликтите през XXI векЗа „Ройтерс“ Жалел Харшауи от Royal United Services Institute каза по този повод, че визитата „предполага, че най-малкото руският отпечатък в Либия може да се задълбочи и да се разшири, вместо да се свие“.Междувременно, в друга част на Африка, бе Пригожин; през октомври той бе човекът, отишъл на поредна среща с Хафтар. Преди последната си визита той успя да прикове погледите към себе си, като се появи на срещата Русия-Африка и се снима с някои гостуващи лидери.“Уолстрийт джърнъл“ описа пътя му три седмици по-късно, преди злополучния полет за Петербург. В опит да се противопостави на усилията да му бъде отнето влиянието в Африка, той кацнал в ЦАР, където обещал на Туадера, че бойците му няма да си тръгнат. Там пристигнал и хеликоптер на Силите за бърза подкрепа с подарък за човека, предоставил ракети земя-въздух: златни кюлчета от мините, осигурени от „Вагнер“ в западната част на страната. Пригожин казал на гостите: „Трябва ми още злато.“Следваща спирка: Мали, на път за Москва. От публикацията следва, че именно оттам е и прословутият запис, в който той говори за температури над 50 градуса и (съдейки по публикациите, съпътстващи видеото в „Телеграм“), обявява, че продължава да набира бойци – седмици след като центровете му в Русия твърдяха обратното.Пригожин бяга, дегизиран, между малкото летища, които още му дават достъп, в последните години, продължава вестникът. Напомня, че от юни Министерството на отбраната опитва да му отнеме контрола от мрежата. Сделката, с която той отиде в Беларус в края на бунта си, впрочем изглеждаше свързана с ограничаване на дейността му; вместо това той се върна в Африка „на работа“. Очакваше се ново подразделение на „Вагнер“ да влезе в ЦАР. В Нигер той бързо подкрепи преврата с аудиосъобщение, преди Русия да е казала каквото и да било по темата.Всичко това напомня за усилията на Москва да встъпи във „владение“ на активите си в Африка, а и в Близкия изток, в седмицата след бунта на бизнесмена, с разговори с лидерите на Сирия и ЦАР и спешно прехвърляне на правителствени самолети в Мали.И ако в Близкия изток сътрудничеството със Сирия е гарантирано от лоялността на президента Башар ал Асад, а в ЦАР държавният глава Фостен-Арканж Туадера задълбочи достатъчно връзките с официална Москва покрай работата с „Вагнер“, то в останалата част на Африка предстои много работа. Дори в ЦАР впрочем, както показаха последните дни, има очакване да бъде посочен „следващият Пригожин“; с други думи – очаква се човек, който да влезе в обувките му.На теория Москва разчита мрежата му да се влее или във формирования като „Патриот“ (близка до министъра на отбраната Сергей Шойгу, противник на Пригожин); или в „Редут“, „Факел“ и „Поток“ (на „Газпром“; някои от другите организации вероятно са финансирани от олигарси). Чеченският лидер Рамзан Кадиров обяви план за ЧВК, конкурентна на „Вагнер“.Не на последно място е интегрирането на бойците в Министерството на отбраната. Снощи Путин нареди на наемниците от „Вагнер“ да се закълнат във вярност на Русия. Критики за „метеж“ и чужди частни армии: какво ще стане с Пригожин

Разследващият журналист Христо Грозев обърна внимане на Андрей Аверянов, зам.-ръководител на военното разузнаване ГРУ (под чиято фактическа опека започна работа „Вагнер“); неговото име започна да се споменава ту като възможен „приемник“ на дейността на Пригожин, ту просто като човека за „отделяне“ на „Вагнер“ в сегашния ѝ вид от Африка. Грозев спомена и информацията от канали в „Телеграм“, според които Пригожин отишъл в Мали заради усилията на ГРУ да прекъснат връзките.

Но какви са „връзките“ на „Вагнер“ в Африка, за които Пригожин бе незаменим?Различни видове помощВ Африка „Вагнер“ далеч не присъстваше само военно.За част от работата на Пригожин, със собствени икономически интереси и мрежа от фирми посредници, някои санкционирани от САЩ, е писано много. „Компанията“ се разви като средство за отричане на официална намеса на Кремъл по света, но чрез нея поток от ресурси се насочваше към Москва. Това бе съдбата и на златото, което иначе Силите за бърза подкрепа дадоха на бизнесмена като „подарък“. Както каза и говорителят на Кремъл в края на юни:“Вагнер“ имаше независим бизнес (в Африка) и државата нямаше нищо общо с този бизнес.Дмитрий Песков, прессекретар на КремълВ Африка „Вагнер“ изпълнява силови задачи: поддръжка на удобни на Кремъл революции и преврати, помощ за приятелски режими (станали такива отчасти благодарение на „Вагнер“, като в ЦАР), добива ресурси през въпросните „посредници“. В Централноафриканската република отиде и по-далеч, където освен охраната на Туадера, обучаването на армията, предполагаемия добив на ресурси и участието във въоръжения конфликт в страната – донякъде успешно и то след отправено към Москва официално искане – наскоро му помогна да си подсигури пожизнена власт. Ако пожелае.За референдум, изменил конституцията и дал право на неограничен брой мандати, в столицата пристигнаха десетки военнослужещи за помощ при допитването, белязано от ниска активност. Към „Вагнер“ има обвинения във военни престъпления от правозащитни организации. „Блумбърг“ изрежда активи на тази ЧВК само в ЦАР: златна мина за 290 млн. долара, дървесина, бира, евтина водка. Руски бойци вместо френски войници: африкански план разтревожи ЕвропаВ Мали „Вагнер“ няма алтернатива. Бойците използват оставени от Франция бази. ООН напуска страната предсрочно. Репортаж на Би Би Си описа хаоса в северната част на страната, белязана от дейността на „Ал Кайда“, „Ислямска държава“, сепаратисти туареги и други; жители в районите се опасяват от неизвестното и несправящото се правителство ще трябва да разчита само на руските наемници, за да запълни празнината. Поканата от хунтата, свалила властта в Мали, към „Вагнер“ бе официална, но засега няма данни за успех в контратероризма: насилието само се разраства.

ООН наемаше и около 10 хил. души на терен за превод, логистика и други – жизненоважна инвестиция в икономиката на съответните региони в страната.

В Либия, снабдявани от базата на министерството на отбраната в Латакия, бойците помагаха на Хафтар от 2018 г. В Судан работеха за президента Омар ал Башир от 2017 г., но след свалянето му установиха контакти със Силите за бърза подкрепа на Мохамед Хамдан Дагало, някога милиции на Башир. Сега се смята, че са на тяхна страна в конфликта с армията, разгорял се през април, а връзка между тях е и златодобивът, до който може да са допуснати тъкмо от Дагало. Почти превзета столица, оръжия, етнически искри: Судан пропада в безднатаРазговори за навлизане на „Вагнер“ се водят и в други държави като Буркина Фасо. Президентът ѝ, военният Ибрахим Траоре, свалил правителството на друг военен, пристигна в униформата си на срещата в Санкт Петербург. © Reuters На тази снимка от срещата на върха на Африка и Русия в Санкт Петербург (27-28 юли 2023 г.) руският президент Владимир Путин е с временния президент на Буркина Фасо Ибрахим Траоре WSJ говори за стотици милиони долари годишно приходи за „Вагнер“ в Африка през мрежата от компании. Според западни служители тези средства отиват както за поддръжка на влиянието на Русия в Африка, така и за поддържане на операциите в Украйна. Златото от Дарфур например отиваше в Москва.Описаното е малка част от дейността на „Вагнер“.Както отбеляза наскоро сп. „Икономист“, тази организация „трябва да се разглежда не като йерархичен бизнес, а по-скоро като свободен конгломерат с мрежа то дъкерни компании“.САЩ наричат това „транснационална престъпна организация“; ЦАР е само „възел“ в бизнес мрежата. Компания в една държава, свързана с друга, помага например за вноса на минно оборудване от Русия през Камерун с помощта на компания, регстрирана в Мадагаскар. Полети сноват над Судан покрай добива на злато. Писано е и за дезинформационни кампании в полза на властта, организирани от „Вагнер“.

Организацията Global Intiative Against Transnational Organized Crime описва 13 държави, като „Вагнер“ има военно, политическо и икономическо влияние; в Судан и ЦАР се сблъскват и трите. Скорошно изследване в 6 от тези държави описа взаимовръзките на това влияние: всички тръгват от Пригожин.

Аудиосъобщението му в подкрепа на преврата в Нигер показа, че „Вагнер“ иска да „пробие“ на още един пазар; особено предизвикателна задача за страна без история на дълбоки връзки със Съветския съюз като Мали и Буркина Фасо. !function(e,i,n,s){var t=“InfogramEmbeds“,d=e.getElementsByTagName(„script“)[0];if(window[t]&&window[t].initialized)window[t].process&&window[t].process();else if(!e.getElementById(n)){var o=e.createElement(„script“);o.async=1,o.id=n,o.src=“https://e.infogram.com/js/dist/embed-loader-min.js“,d.parentNode.insertBefore(o,d)}}(document,0,“infogram-async“); Това не е всичко. „Вагнер“ контролира всички мигрантски потоци към Европа“ чрез мрежата си, написа бившият британски офицер и експерт по воени конфликти Майк Мартин. „Путин наблюдаваше как Ердоган контролира потока сирийци в Европа през 2014-2019 г. си помисли: добър начин да разделя Европа и да я парализирам.“Твърде много връзкиКремъл опитва да овладее цялата тази мрежа и предстои да се види дали смъртта на Пригожин ще улесни процеса.В Африка положението ще се скапе, казва за „Файненшъл таймс“, с по-цветиста фраза, дългогодишен познат на Пригожин, запознат с операциите в Африка,Пригожин, по думите му, „беше единственият достатъчно откачен, за да прави така, че нещата да работят“. Събеседникът очаква, че бъдещите мисии в Африка ще са по-малко доходоносни: не повече от няколко десетки милиона долара годишно. За усилията за откъсване на Пригожин от Африка, водени от руските власти в последните месеци, той казва:Не му даваха да извършва вече никакви операции и никой няма да ги поеме, защото за това ти трябва Женя.събеседник на „Файненшъл таймс“Пригожин имаше връзки с полеви командири на терен, с вдъхновители на военни преврати, политици и бизнесмени. Следващият „Женя“ ще се нуждае от тях.В разговор с „Ал Джазира“ бившият десантчик Шон Макфейт, днес преподавател в Националния университет по отбрана във Вашингтон и автор на книга за наемниците, също не изключва смъртта на Пригожин да се отрази на активността на Русия, тъй като връзките му бяха с конкретни хора, отвъд институциите. За „Франс прес“ Джон Лешнър казва, че не изглежда вероятно Русия да намери агенти с нужните мрежи и опит на терен.Към тези трудности трябва да се добави още една: „звездната личност, митичната му привлекателност в много части на Африка“ изправя Русия пред вакуум, който трябва да запълни, казва бившият аналитик към ЦРУ Камерън Хъдсън, сега специалист по Африка в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон, за „Ню Йорк таймс“.Вестникът цитира Фиделе Гуанджика, съветник на Туадера, който потвърждава разказа на „Уолстрийт джърнъл“ за пътуването на Пригожин: „Той дойде, за да надъха силите си и след това отиде другаде в Африка.“ Гуанджика, снимал се с тениска на „Вагнер“ тази седмица, казва, че скърби, но партньорството с Русия ще продължи. „Ще има друг Пригожин. Очакваме следващия.“ Ако той разчита, че Русия ще предостави „следващия Пригожин“, това само напомня, че върху Русия се стоварват сериозни очаквания.Ще има и други предизвикателства. За „Медуза“ следящият работата на „Вагнер“ журналист Денис Коротков отбелязва, неформалното устройство на всички операции поставя Москва пред въпроса как точно да се разплаща.В частната военна компания няма никакви задължения на хартия. Ако роднини на някой загинал не са получили заплати, не се подразбира, че ще ги получат. С ранените е същото, както и със заплатите на бойци, които завършват мисиия в Африка. Парите им гарантираше лично Пригожин. Заплатите бяха във вида на торби с пари в брой, които се разпространяваха по черни каси. Пригожин гарантираше това и бе заинтересован да изпълни задължението. И го изпълняваше.Денис Коротков, журналистТвърде много задачиИ без Пригожин Русия имаше достатъчно грижи. Мненията дали е способна да ѝ се посвети, докато води война в Украйна и се старае да утвърди международната подкрепа за действията си, са разнопосочни.Още докато залезът на Пригожин започваше да се очертава, професорът по международна политика в Школата за източни и африкански изследвания към Лондонския университет Стивън Чан допусна пред „Дневник“, че „няма гаранция, че африканската връзка с „Вагнер“ ще издържи“, предвид загубите на групировката в Украйна и бруталния ѝ подход към конфликтите Какво „печели“ Русия в Африка за сметка на Запада и УкрайнаНещо подобно казва и събеседник на FT, близък до Министерството на отбраната: дори Русия успешно да „влезе във владение“ на африканските операции, едва ли ще успее да ги възпроизведе такива, каквито са били при Пригожин: „Путин има много друго на плещите си освен Африка. (Задачата – бел. ред.) или отива при армията, или по дяволите. Залагам на последното.“ © Reuters Друг очертан от „Ал Джазира“ риск: лидерите на африканските държави може да осъзнават, че Москва няма ресурси да поддържа икономиките им. Остава въпросът ще искат ли да се ангажират формално с Русия още повече, ако това ще пресече възможността за американски и други помощи. Русия, макар и с ограничен поток от свободни ресурси заради войната в Украйна, може и да се справи с това предизвикателство. Най-малкото защото досега винаги е изненадвала противниците си, устоявайки на предизвикателствата си – в чужбина (Украйна) или у дома (Пригожин е само едно от тях).Силата ѝ в Африка – грижливо изгражданите неформални, персонализирани връзки – може обаче да се обърне срещу нея. След като показа, че войната в Украйна може да се води и без „Вагнер“, Русия ще трябва да убеди и Африка, че Пригожин не е незаменим.

Всичко, което трябва да знаете за:
Бунтът на Пригожин (115)

Източник Dnevnik.bg