Нови членки и „борба с долара“: променя ли БРИКС световния ред
© Reuters
Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва, китайският президент Си Дзинпин, южноафриканският държавен глава Сирил Рамапоса, индийският премиер Нарендра Моди и руският външен министър Сергей Лавров в Йоханесбург
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
Руският президент Владимир Путин говори с преправен глас, и то дистанционно, защото международният съд в Хага иска да го арестува. Китайският президент Си Цзинпин изпусна бизнес форума, едно от най-важните събития, поради неизяснени обстоятелства. Нямаше пробив в борбата срещу световната доминация на долара, а противоречията между държавите излязоха на показ…Това е единият прочит на срещата на лидерите от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – в Йоханесбург на 22-24 август. Привържениците на БРИКС ще кажат, че критиците сякаш са наблюдавали друго събитие. Лидерите договориха правилата за приемане на нови членове и добавиха цели шест, удвоявайки размера на обединението – обсъдиха възможностите за намаляване на зависимостта от долара и направиха, водени от Пекин и Москва, крачки към изграждането на алтернатива на западната доминация в международните институции.Дали срещата е „провал“ или „успех“ не е най-важното. По-значими може да са заявките, които даде БРИКС на тридневната среща в Йоханесбург, приключила вчера. Това бе само началото на открита демонстрация, поведена от Китай и Русия и целяща да покаже, че тези държави са готови да работят за преобразяване на световния ред и разширяването на организацията – чиито членове се удвояват догодина – и силно насочва вниманието към Близкия изток и Африка.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
Нищо от казаното – и показаното – не заличи разделенията между членките за това как трябва да изглежда организацията в бъдеще и каква да е ролята ѝ в света. В миг на изострящи се противоречия в световната политика заради войната в Украйна подобни символични ходове са от значение и за политическия елит, и за глобалната сигурност.До какво доведоха трите дни на срещата и защо само отварят вратата за още предизвикателства?Разширяване, но защоНа теория процесът на разширяване на организацията, представляваща 40% от световното население и една четвърт от световния брутен вътрешен продукт, едва започва. Според южноафриканските домакини над 40 държави са проявили интерес към организацията, а общо 22 формално са поискали да се присъединят. Тласкана особено силно от Китай и с охотното съгласие на Русия, БРИКС опитва да се отъждестви с Глобалния юг, да се превърне в негов глас.В началото БРИКС бе БРИК (С се отнася до Южна Африка) и представляваше форум за икономическо сътрудничество. С времето някои страни започнаха все по-открито да заявяват геополитически амбиции – особено с аргумента че Глобалният юг, от чието име искат да говорят, се сблъсква с несправедливото отношение на международни институции като Международния валутен фонд и Световната банка.В Йоханесбург бе обявено решението за приемане на шест нови членове: Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Египет (трите държави с най-голяма тежест в арабския свят); Етиопия (една от най-многолюдните африкански страни с голям икономически потенциал); Иран (държава в изолация, но индустриално развита и с голямо население); и Аржентина (другият южноамерикански лидер заедно с Бразилия).За това дали тези или други да бъдат допуснати имаше спор в кулоарите до последно, както писаха редица медии. Бразилският президент Лула не се появи на вечерята на лидерите в сряда вечерта. Пресконференцията по темата за разширяването бе първоначално насрочена часове по-рано, но отменена в последния момент.И след решението обаче останаха въпроси. Държавите не посочиха как точно експанзията ще увеличи тежестта на групата на международната сцена. За целта участниците трябва да действат в унисон, а не движени от различни интереси – както са често Индия и Китай, но и двете най-влиятелни държави в Персийския залив (а според мнозина в Арабския свят) Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.За „Гардиън“ Маргарет Майърс, директор на програмата за Азия и Латинска Америка на Inter-American Dialogue, казва, че засега разширяването издава широка подкрепа от Глобалния юг за рекалибриране на глобалния ред.Колко способни са обаче всички тези държави да работят за общи интереси, ако досегашният състав на БРИКС го прави трудно? Според Стив Цан от Китайския институт към университета SOAS в Лондон за Си Цзинпин най-важното е да покаже на членките на блока, че всички искат общо бъдеще: да не живеят в свят, доминиран от Запада.Посланието с ИранВлизането на Иран в съюза не се подразбираше предвид антизападния оттенък, който придава на БРИКС.Още на първия ден бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва предупреди, че БРИКС не бива да заприличва на съперник на Съединените щати и Г-7. Бразилия не желаеше също така влиянието ѝ да отслабва в разширен формат на клуба, макар в крайна сметка страната да поиска съседна Аржентина да се присъедини, ако разширяването е неизбежно. Индия, от своя страна, искаше „ясни правила“ за членството на други държави.Позицията на Бразилия и Индия изглеждаше непроменена, доколкото безпокойството от влиянието на Китай ги подтикна да търсят сближаване със Запада в последната година; индийският премиер Нарендра Моди бе посрещнат церемониално в Белия дом. И все пак: с изключение на Аржентина, всички са важни партньори на Китай. С изключение донякъде на Етиопия, където антизападните настроения изкристализираха покрай войната в Тиграй, никоя не е символизира толкова недвусмислено опълчването на Запада, колкото ислямската република, макар всяка от изброените страни да мисли многовекторно във външнополитическите си отношения.Иран, изглежда, допълва впечатлението, че инициативата вече намира нов фокус около Близкия изток (но и около енергетиката), с който са свързани четири от шест нови членки, казва изследователят от южноафриканския Институт за глобален диалог за „Ал Джазира“. За същата медия обаче Дани Брадлоу от Университета на Претория казва, че е трудно да се намери нещо общо между шестте страни, освен че са значими държави в съответните си региони.Възможно е списъкът в този си вид да отразява интересите (не еднакви, но пресичащи се) на Индия и Китай. Пекин посредничи наскоро във възстановяването на връзките между Саудитска Арабия и Иран – роля, която навремето биха запълнили Съединените щати. Китай, Саудитска Арабия и Иран показаха на САЩ променен Близък изтокСъщевременно Индия наскоро подписа споразумение, позволяващо търговия в рупии и дирхами вместо в долари.Валутата остана „червена линия“Въпреки това гръмко насърчаваната „дедоларизация“, за която говорят членки на БРИКС, остава далеч. Бразилия смята, че ако някой не иска да използва долара в международната търговия, той не би трябвало да го прави. Според латиноамериканската страна на БРИКС е нужна обща валута, която намалява уязвимостта на членките. Лула да Силва агитира за това и в южноамериканския търговски блок „Меркосур“.Южна Африка бе предупредила, че няма да има обсъждания на идеи като обща валута на БРИКС. За това се застъпваше Бразилия като алтернатива на световната зависимост от долара, но до дискусиите не се стигна. Това не попречи да участниците да обсъждат как би изглеждал отказът от долара като основна резервна валута – без конкретни резултати.Иран като новопоканен член заяви, че подкрепя усилията за дедоларизация. В друг бъдещ член, Аржентина, фаворитът за президент е включил в програмата си отказ от песото и преминаване към долара. „Анархокапиталист“ против аборта, песото и държавата разтресе АржентинаПроблемът на Южна Африка например е, че общата валута означава банков съюз, фискален съюз, макроикономическа конвергенция, критерии за държавите, които не спазват общи фискални правила (с други думи – като в еврозоната). Ще е нужна и самостоятелна централна банка; ще е необходимо да се решат деликатни въпроси, като например къде ще е централата ѝ.
Амбициите на някои от държавите за обща валута биха изисквали да се промени моделът за вземане на решения. Това става с консенсус; промяната му към решение с мнозинство към момента не е на дневен ред, а и тя би сложила край на правото на която и да било държава да налага вето.
Все пак държавите от БРИКС утвърдиха намерението си за курс към по-активно използване на националните валути за сметка на долара. За страни като Русия това е особено важно в момент, след като в хода на войната в Украйна повишаването на лихвите от Федералния резерв укрепи курса на долара, а с него оскъпи дълга и вноса в долари.Пекин съобщи след срещата, че членките на БРИКС трябва да разгледат възможностите за инструменти и платформи за сътрудничество в местни валути. „Насърчаване“ на търговията в местна валута обаче е единственият поет ангажимент в Йоханесбург.“Глобалният ред“И след срещата обединението няма единна визия за политическото си място в света. Всяка държава преследва дневния си ред. Индия и Китай, двете най-многолюдни държави, а и водещи икономики, споделят интереса да покажат, че глобалните институции в сегашния си вид са остарели и трябва по думите на индийския премиер Нарендра Моди да се адаптират към „променящите се времена“.Нито Моди, нито Лула обаче биха приел под „променящи се времена“ да се разбира „доминация на Китай“. А това иска Пекин да си осигури през обединението им.Засега на запад БРИКС неизбежно ще се възприема и като подиум, от който може да говори руският президент Владимир Путин. Във видеообръщението с преправен глас той обясни, че „неолиберализмът“ е заплаха както за традиционните ценности в развиващите се страни, така и за възникването на многополюсен световен ред, в който никой не доминира. На следващата си среща групата от вече единайсет – вместо досегашните шест – държави ще трябва да даде по-конкретни идеи как си представя този световен ред и какво ще направи за него.Саранг Шидоре, директор на програмата за Глобалния юг в института „Куинси“ във Вашингтон, обръща внимание, че разширяването на БРИКС все пак бележи промяна, но може би не точно както я описват държавите в обединението:Това вече не е свят, в който САЩ могат да задават всички норми ли да движат всички институции. Няма спор за това. Но замяна? Не, бих казал, че на хоризонта се задава в много по-голяма степен допълнение, отколкото замяна.Саранг Шидоре, институт „Куинси“
Източник Dnevnik.bg
