Космонавтът Александър Лазуткин пред ФАКТИ: Искам да доживея до онзи миг, когато младите ще полетят на Марс
„Не се занемарявайте, поддържайте се във форма, все едно, че се готвите да ставате космонавти!“, съветва космонавтът Александър Лазуткин
„Космосът ще е точно на младите, и мисля, че в близките пет години ще има полет до Луната“, ми сподели преди време руският космонавт Александър Лазуткин. „Бих искал да доживея до онзи момент, когато младите ще полетят на Марс, допълни Лазуткин.
„Струва си да полетиш в космоса заради състоянието на безтегловност. Дори да ти писне от всичко, и да искаш да се обесиш – не можеш!“, сподели шеговито Лазуткин.
Александър Лазуткин е бординженер на космическия кораб Союз ТМ-25 с командир Василий Циблиев. На 10 февруари 1997 г. Лазуткин излита в Космоса, където остава 184 денонощия и 22 часа на „Орбиталния комплекс „Мир““, а на 15 август 1997 г. екипажът се завръща на Земята.
Кой е Александър Лазуткин ?
Роден на 30 октомври 1957 г. в Москва. Преподава в средно училище № 347 в Москва, а след това преподава в интернат със спортен профил. През 1981 г. завършва Московския авиационен институт, специалност “машинен инженер”. След като завършва института за успех в преподаването, получава предложение и остава да работи в отдела до 1984 г. След като става инженер в конструкторското бюро на NPO Energia, извършва цялото обучение на екипажа. На 14 септември 1989 г. получава разрешение от Главната медицинска комисия за специално обучение, а на 3 март 1992 г. е зачислен в отряда космонавти. На 5 март 1994 г. получава званието „Космонавт-ръководител“. От 18 април 1995 г. започва първата подготовка за полет в космоса, дублиран от Юрий Усачев за полет на Союз ТМ-23. Първата космическа мисия е Союз ТМ-25, на който има борден инженер и командир Василий Циблиев. На 10 февруари 1997 г. Лазуткин излита в космоса, оставайки 184 нощи и 22 часа за орбиталния комплекс „Мир“. На 15 август 1997 г. екипажът се отправя към Земята. От 22 ноември 2007 г. Александър Лазуткин е освободен от поста пилот-космонавт. Женен за Людмила Городницкая. Има две дъщери – Наталия и Евгения. Любител на спорта и астроном. Майстор в спорта в СССР по спортна гимнастика, има първи ранг в парашутния спорт.
– Г-н Лазуткин, прекарал сте 184 денонощия и 22 часа на „Орбиталния комплекс „Мир“. Това звучи внушително. За всичките тези 184 денонощия имал ли сте извънредни ситуации – проблеми с кораба или със здравето?
– Изключително интересен въпрос! Не очаквах да ми го зададете! Малко преди да полетя в космоса попитах по-опитните си колеги колко извънредни ситуации мога да очаквам? Очертаваше се полет от половин година. Колегите ме предупредиха да очаквам от 3 до пет извънредни ситуации за тези шест месеца. Когато излетяхме първата авария се случи 9 минути след старта. Корабът излезе в орбита, разтвориха се слънчевите батерии, започнаха да се разтварят антените и една от антените не се отвари. Принципно, това не е страшно, но е факт за неизправност. Две денонощия летяхме към орбиталната станция. След първото денонощие на кораба се чупи още един прибор. Има дублиращ, но и това е неизправност. Приближаваме станцията, корабът се движи в автоматичен режим. Когато до станцията оставаха 2 метра, корабът изведнъж рязко спря и се появи надпис „авария“, обърна посоката и литна в друго направление сам. Корабът сам премисли и реши да не се стикова с орбиталната станция. Тогава ние, космонавтите, поехме ръчното управление на кораба и стиковката със станцията бе извършена успешно. Тогава си помислих – изминаха вече две денонощия, в които имам три извънредни ситуации. А колегите ме предупредиха, че за половин година ще имаме три извънредни ситуации. Какво стана, ние ги имаме за две денонощия от излитането.
След две седмици от стиковката избухна пожар на станцията. Пожарът беше овладян, но вече свих четвъртия си пръст броейки произшествията до момента. Пожарът беше много сериозна и опасна авария, която можем да я броим за две. В онзи момент си помислих, колко е хубав животът. От тук нататък какво ли да очакваме? След това се счупи системата, която произвежда кислород. А как в космоса без кислород. И това е сериозна авария. Сетне се счупи системата, която извлича въглероден диоксид, която пречиства атмосферата. После се повреди системата, която регулира температурата на станцията. В един определен момент останахме без ток. След време ни удари товарен кораб, който буквално се вряза в станцията. От удара се проби корпусът на станцията, която се разхерметизира. И с това се справихме, и тези щети възстановихме. И други дребни проблеми ни съпътстваха, но на фона на изредените, наистина са дребни.
Когато летяхме обратно към планетата Земя след 184 денонощия и 22 часа си помислих, че вече сме приключили с произшествията. При приземяването отказаха двигателите, които подсигуряват меко приземяване. И ние буквално се сгромолясахме на земната повърхност. Силно се ударихме. Гадничко и болезнено беше. Това, ако не се лъжа, беше 40-тата аварийна ситуация.
– Има ли последствия за здравето от толкова продължително пребиваване в космоса?
– Отново интересен въпрос. Да ви призная година след полета не можах да възвърна физическата си форма, която беше преди полета. Аз не съм показател, всичко е индивидуално. Имам колеги, които летят по пет-шест пъти, а времето им в космоса се измерва с години. В момента лекарите в световен мащаб сериозно изучават дали пребиваването в космоса влияе сериозно на здравето на човека.
– Специални изисквания към космонавтите?
– Да са здрави и умни!
– Каква ви беше първоначалната мечта като космонавт?
– Когато станах космонавт имах мечта да полетя първо на Луната, и след това на Марс. Когато се присъединих към космическия отряд разбрах, че нямам шансове да излетя на Луната, тъй като там ще вземат онези, които вече са летели в космоса. А на Марс пък ще вземат онези, които вече са били на Луната. Пак нямам шансове. Програма за Луната в отряда не се набелязваше. Много бих искал да има такава програма и точно сега ѝ е времето. Точно на младите ще е космосът, и мисля, че в близките пет години ще има полет до Луната. Бих искал да доживея до онзи момент, когато младите ще полетят на Марс.
– Какво ядат космонавтите по време на толкова дълъг полет?
– Храним се със специална храна, приготвена за космонавтите. Вкусно е, нормална храна. Ще направя следното сравнение – за половин година имах впечатление, че се намирам на поход, на пикник. Сега вече спектърът от продукти е много широк и разнообразен.
– Как заспиват космонавтите? Там не е ли винаги тъмно?
– Лесно. Организмът бързо свиква и се отказва да смята, че ако е тъмно, това е нощ, а ако е светло – то е ден. Това правило в космоса не важи. Живеем по часовник. Ако часовникът на станцията или на кораба показва, че е 22 часа, значи е време да си лягаме. Няма никакво значение какъв е изгледът отвън. Събуждаме се точно в 8 часа сутринта, независимо дали виждаме слънцето или не. Това няма никакво значение. За 1 час и половина, колкото трае един наш обрат, виждаме и деня и нощта. Затова при нас, там горе, денят трае приблизително 1 час – светлото време, а тъмното време е с продължителност половин час. И така на всеки час и половина. Представяте ли си!? Всеки час и половина – ден и нощ, ден и нощ. Всеки един нормален организъм би си казал – не искам така. Но за нас това изобщо не е проблем. По-трудно се свиква със състоянието на безтегловност и с това, че трябва да спиш, намирайки се в състояние на безтегловност.
– Разкажете повече за това състояние?
– Това е много интересно състояние. Това е състояние на блаженството. Не можеш да паднеш, не можеш да се удариш, не си чувстваш теглото, не можеш да се нараниш. Можеш да преместиш и най-тежкия и обемен предмет, защото и той в това състояние не е тежък, а обемът няма значение. Ние дори се шегуваме – дори да ти писне от всичко, и да искаш да се обесиш – не можеш! Висиш! Губи се напълно понятието за горе и долу. Единственият минус на това състояние е, че с безтегловността трябва да се свикне, а преходът е труден и болезнен. Организмът не живее на Земята в безтегловност, и това не е нормално състояние. Аз свиквах с това състояние за 8 дни, и мога да заявя, че това бяха най-кошмарните дни в живота ми. Много е болезнено. Осем дни ми се гадеше, силно ме болеше главата, страшно ме болеше гърба и кръста. Тогава си казах, ако знаех, че е толкова болезнено, нямаше да излетя в космоса. До такава степен е болезнен преходът към това състояние. Когато свикнах, след тези осем дни на прехода, вече се чувствах като в рая. Но, за да попаднеш в рая, трябва да минеш през ада.
– Понякога мечтаете ли и на Земята да бъдете в състояние на безтегловност?
– О, разбира се! Сега това много ми липсва. Така ми се иска ей така да си вися във въздуха и да гледам отгоре.
– От тогава летял ли сте отново в космоса?
– Не, от тогава не съм летял. След 40 извънредни ситуации ръководството реши да ми спести нови приключения.
– Беше ли ви мъчно там, горе, за Земята? Кой ви чакаше?
– Да си призная – не, не ми беше мъчно! Харесваше ми. Интересна беше работата. Аз непрекъснато бях редом до къщи, имам предвид до Земята, виждах я. Защо да ми е мъчно, ако я виждах постоянно. Съвременните технологии позволяват телефонна и видео връзка. И в края на полета, ако някой ме бе попитал дали искам да остана още половин година в космоса, щях да отговоря твърдо – да!
– С какво се занимавате в момента?
– С научна дейност. Продължавам активно да работя на предприятието, произвеждащо космически технологии. Чета лекции на ученици и студенти, имам свои собствени разработени образователни програми за бъдещите космонавти.
– Вашите пожелания към нашите читатели?
– За тези, които искат да стават космонавти искам да ги предупредя, че това е много трудна професия и не е за всеки. Това е единствената професия, която може да ви покаже реално как е устроен нашият свят, не Земята, а целият свят – Вселената. Има голяма разлика между това да знаеш на теория как е устроена Вселената, и да я видиш! Трудно е да си космонавт, опасно е. Но веднъж минете ли бариерата – няма да съжалявате. Затова пожелавам на всички космическо здраве, дълголетие и много смелост. Не се занемарявайте, поддържайте се във форма, все едно, че се готвите да ставате космонавти.
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД
Източник Fakti.bg
