Ексклузивно интервю на Виктория Петрова с посланик Анил Сооклал – един от най-висшите дипломати на Южна Африка. Преди това е бил представител на страната си в Г-20, а сега действа като шерпа на Южна Африка в страните от БРИКС. И подобно на шерпите в Хималаите, които са в помощ на алпинистите да изкачват върхове, Сооклал е висшият служител на Южна Африка в БРИКС и носи основната отговорност за организирането на домакинството на Южна Африка на срещата на върха на БРИКС.
Как си обяснявате засиления интерес от страна на много държави към организацията БРИКС?
– Смятам, че БРИКС е част от световния дневен ред за 15 години вече, това е 15-тата Среща на върха. Затвърдила се е като значителен и влиятелен глас на глобалния юг, не само на петте държави, застъпвайки се за интересите на глобалния юг по отношение геополитическата архитектура, която все още е изкривена към доминирания от Запада либерален ред, създаден в края на Втората световна война. Светът се е променил значително, както генералният секретар на ООН Антонио Гутериш каза неотдавна. Глобалният север трябва да направи повече, за да се отговори на разочарованията на глобалния юг. Глобалният юг се е издигнал, вече са големи пазарни икономики, много от тях са по-големи от икономиките в Г7 и делът в световния БВП на тези държави е нараснал значително, както и делът от световното производство. БРИКС има голямо влияние в световното пространство. Мисля, че много държави от глобалния юг, официално изпратили писма с молба за членство, са уверени, че БРИКС не се интересува от себе си, а от създаване на приобщаваща, представителна и справедлива световна общност, в която държавите от глобалния юг, включително Африка, вече да не седят отстрани, а да бъдат част от мнозинството, от архитектите, градящи новия многополюсен свят.
Кой се интересува от членство в БРИКС? Колко държави?
– 22, 23 държави официално са писали до членовете на БРИКС за членство, в момента са 23. Говорим за големи икономики от глобалния юг, от всички региони – Латинска Америка (Аржентина, член на Г20), Западна Азия (Саудитска Арабия, ОАЕ), Африка (Египет, Нигерия, Сенегал), Азия (Индонезия, Бангладеш, Иран). Това са само някои от държавите, поискали пълноправно членство в БРИКС и са големи развиващи се икономики, което показва отново, че имат вяра в лидерството, което осигурява БРИКС и въпросите, по които е работила БРИКС през последните 15 години.
Има много мюсюлмански държави, които биха искали да се присъединят към групата. Знаят ли пътя и съгласни ли са с начина на живот на уйгурите например, начина по който Китай се отнася към тези хора – превъзпитавайки ги в лагерите?
– Вижте, има много държави, кандидатствали за членство, включително държави от арабския свят, които търсят членство. По отношение Китай и вътрешните проблеми, пред които са изправени, всички държави, кандидатствали за членство, имат много крепки отношения с Китай. Уверен съм, че тези теми и опасения са обсъдени двустранно с Китай. Това не е пречка пред тях за присъединяване към страните в БРИКС, ако бъде решено и има консенсус по въпроса. Всички държави имат вътрешни предизвикателства и вярваме, че трябва да бъдат адресирани двустранно. Ако е необходимо, открито и ясно обсъждаме теми, засягащи всички държави от БРИКС.
Но смятате ли, че дисбаланса и слабостите в БРИКС могат да се увеличат с разширението?
– Разширението обикновено работи в полза на организацията. Ако погледнете ЕС, като започва през 1957 г. има 6 членки, сега сте 27 и сте по-силни. Ако погледнете Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, започват от 5 членки през 1967 г., а сега има 10 държави-членки, скоро ще станат 11. Шанхайската организация за сътрудничество също – започват 5, сега са почти 10. Разширението не е задължително да бъде негативно развитие. Може да бъде позитивно развитие и сме били свидетели на това в други световни органи, но трябва внимателно да се разглежда. Затова развиваме критерии и ръководни принципи и процедури за разширяване, така че да се случва в рамка, която да насочва процеса.
Намирате начин да се разреши казусът с Путин – да участва онлайн. Имате ли чувството, че Путин Ви е подложил на изпитание и успешно ли го минахте?
– Смятам, че президентът Рамафоса се справи отлично с начина, по който поведе Южна Африка да се справи с този труден и деликатен въпрос. Както знаете, бяхме поканили на Срещата на върха президента Путин, както и другите лидери от БРИКС, още януари тази година. Надявахме се, че президентът Путин ще може да присъства лично, както беше при всички предишни Срещи на върха, но за съжаление бе издадена заповедта за задържане от Международния наказателен съд. Предвид това, че Южна Африка е страна по Римския статут, това създаде правно предизвикателство пред Южна Африка, но постигнатото решение не е само на президентите Путин и Рамафоса, но президентът Рамафоса го съгласува с всички лидери от БРИКС през последните месеци няколко пъти, за да може да се намери решение. Това повлия и върху другите лидери в Срещата на върха. В крайна сметка всички се съгласиха, предвид ситуацията, в която е поставена Южна Африка, че е в интерес на всички Путин да участва виртуално. Много се радваме, че ще участва във всички сесии, в които е планирано да разговаря с другите лидери и ще може да го направи виртуално, в реално време.
Защо не приемете френския президент Макрон да участва в срещата?
– Както знаете, БРИКС е място за среща на страните от глобалния юг, това е обхватът. Трябва да се следва процес. Една държава не може да дойде сама и да заяви, че иска да бъде поканена, трябва да има консенсус сред всички членове, да има преговори по отношение ангажименти, защото това ще открие ново измерение на сътрудничество в БРИКС. БРИКС е отворена за диалог с всяка държава в света – и от севера, и от юга, но трябва да преминем през определени процеси и да бъдем напълно наясно с причините, поради които някой би искал да присъства. Това попада в рамките на дневния ред на Срещата на върха, така че можете да видите – дори когато Южна Африка се обърна към БРИКС с молба за участие, отне близо 2 години, преди да бъде приета като член, не става от днес за утре. Уверен съм, че в бъдеще ще виждаме диалог между държавите от БРИКС и държавите от глобалния север, защото не сме против.
Добре, а краят на сделката за зърно прави ли африканския континент по-зависим от щедростта на Москва? Как бихте коментирали този вид „зърнена“ дипломация?
– В днешно време има всякакви видове дипломация, включително хранителна. Това е обвързано със световните спорове и сложната ситуация, в която се намираме. За съжаление, някои от нас стават жертви, особено Африка и по-бедните страни, заради предизвикателствата между Русия и Украйна. Не е само проблемът със зърното, но и енергийна сигурност, торове за фермери, оказват въздействие върху икономиката ни, върху икономическото ни развитие. Всички тези теми също ще бъдат обсъдени на Срещата на върха на БРИКС с лидерите и с партньорите ни от глобалния юг – какво може да бъде направено за смекчаване на негативното въздействие на продължаващата ситуация в Русия и Украйна, особено спрямо Африка и глобалния юг.
Очаквате ли валута на БРИКС да разклати върховенството на долара?
– В рамките на БРИКС не се водят разговори за дедоларизация, нито искаме да се съревноваваме с долара. Доларът е солидна щатска валута. Това, което се обсъжда в рамките на БРИКС е задълбочаване на търговията с местни валути и създаване на наша собствена платежна система, така че да не зависим толкова от SWIFT системата, както и да имаме повече възможност за финансови избори и гъвкавост. Вече има вълна не само от държавите от БРИКС, но и от глобалния юг, включително от Африка, за търговия, сделки и заеми в местни валути, за създаване на собствена платежна система, вместо да бъдем зависими от една или две световни валути или платежни системи.
