Северът пробива във винената индустрия благодарение на затоплянето
Скандинавия не е точно това, което познавачите биха определили като първокласна винена дестинация, а лозята с търговско предназначение все още са малки в сравнение с тези във Франция, Италия или Испания. Но с изменението на климата, което води до по-топли и по-дълги вегетационни сезони и нови сортове грозде, адаптирани към този пейзаж, букетът от шведски вина отлежава добре, пише Асошиейтед прес.
Тъй като сушата, нарастващите горещини и други екстремни метеорологични явления принуждават традиционните лозарски региони да преосмислят своите методи, шведското винопроизводство се пренасочва от предимно дребни аматьори към индустрия с нарастваща амбиция.
Пример е Винарна „Кулабергс“ (Kullabergs Vingård), която се простира на 14 хектара и повечето от лозята ѝ са засадени преди по-малко от десетилетие. До 2022 г. винарната е достигнала годишно производство от над 30 000 бутилки – предимно бели вина, които могат да бъдат намерени в ресторанти от висок клас от Европа през Япония до Хонконг и които са спечелили множество международни награди.
„Докато лозята в по-традиционните страни страдат, ние набираме скорост“, каза Феликс Орберг, 34-годишен енолог и винопроизводител, който се е завърнал в Швеция през 2017 г., за да ръководи Винарна „Кулабергс“, след като е работил в лозя по целия свят.
Лозята могат да понасят топлина и суша, а земеделието без напояване традиционно се практикува в някои части на Европа. Но последното десетилетие стана свидетел на най-горещите години в историята на планетата и се очаква затоплянето да продължи. Възможно е винопроизводството да бъде засегнато, тъй като дори незначителни промени във времето могат да се отразят върху съдържанието на захар, киселина и танин в гроздето.
Изменението на климата може да направи по-предизвикателни районите, които някога са били идеални за отглеждане на определено грозде. В екстремни горещини гроздето узрява по-бързо. Това води или до по-ранни реколти, което може да намали качеството, или до по-силни, по-малко балансирани вина, ако гроздето се остави да зрее твърде дълго.
През последните години лозя се засаждат все по на север, като търговски лозя се появяват в Норвегия, Дания и други северни райони, включително в Американския запад, разпростирайки се в по-хладни зони. Великобритания, известна със своите ейлове и горчиви бири, очаква площите й с лозя да се удвоят през следващите 10 години на фона на търсенето на пенливи вина.
Температурите в Южна Швеция са се повишили с около 2 градуса по Целзий през последните 30 години в сравнение с предходния 30-годишен период, според данни на Шведския метеорологичен и хидрологичен институт. А вегетационният период се е удължил с около 20 дни.
Широкоразпространеното възприемане на нови, устойчиви на болести, сортове грозде също се приписва на растежа на шведското винопроизводство. Повечето лозя са засадили грозде, наречено „Соларис“ (Solaris), разработено в Германия през 1975 г., което е адаптирано към по-хладния климат и е по-устойчиво на болести. Това позволява да се избегне използването на пестициди.
„Соларис“ е като национален сорт грозде тук в Швеция“, коментира Ема Берто, млада френска еноложка и винопроизводител във Винарна „Тора“ (Thora Vingård), разположена на около 20 километра северно от „Кулабергс“.
Берто и нейният партньор Ромен Чичери се преместват в Швеция, малко след като завършват обучението си по лозарство във Франция, привлечени от възможността да управляват лозе и винарна толкова рано в кариерата си. Те възнамеряват да съчетаят традиционното винопроизводство с актуализирани екологични практики като избягване на пестициди и използване на обширни покривни култури за подобряване качеството на почвата и насърчаване на полезните насекоми и биоразнообразието.
Те казват, че са изправени пред по-малко екстремни климатични явления в Швеция, отколкото във Франция, където заради топлите зими в лозята могат да се появят ранни пъпки, уязвими на замръзване, а жестоките градушки могат да унищожат за минути цяла година труд. По думите на Чичери имат по-голяма свобода да експериментират в Швеция, отколкото в страни, пропити с традиции и регулации, като Франция.
Но работата в по-хладни и влажни условия означава изучаване на нови методи. Докато лозята в горещ климат биха защитили гроздето си с повече листа, то тук е точно обратното. Листата се очистват от основата на стъблото на растението, за да можело гроздето да достига повече слънчева светлина и да се намали влажността.
Привличането на обучени винени професионалисти също е пречка, заедно с трудностите при намиране на бъчви за вино и друго оборудване за увеличаване на мащаба на производството.
Собствениците на Винарна „Тора“ Йохан и Хедър Оберг споделиха, че шведските университети предлагат малко специалности за винопроизводство или лозарство – нещо, което те се надяват скоро да се промени.
Засега много от талантите идват от чужбина – като Ибан Тел Сабате от лозарския регион Приорат в Испания, който от десетилетия работи в бранша.
Той е чел за шведската винарска индустрия, но по думите му повечето хора, с които е говорил у дома, не знаят за нея. Сабате работи през сезона във Винарна „Кулабергс“ заедно с колеги от Франция и Австрия.
„Италия, Гърция, Испания, всички тези страни ще се сблъскат с проблеми. Няма достатъчно вода, а зимите са твърде топли“, смята Сабате.
Маартен ван Алст, генерален директор на Кралския нидерландски метеорологичен институт и професор по климат и устойчивост на бедствия в университета на Твенте, вижда оптимизма за растеж на шведското винопроизводство като индикатор за това, колко бързо се променя климатът в света. Според него бизнесът „има добри усещания за това“, а положителното е, че „промените в климата са отчасти нещо, към което можем да се адаптираме“.
Но Ван Алст не пропуска да спомене и дните на проливни дъждове, които удариха Скандинавия в началото на август, сринаха язовири, унищожиха пътища, принудиха хиляди да се евакуират и причиниха щети за над 150 милиона долара. Причинените от човека промени в климата правят такива екстремни и разрушителни метеорологични явления по-чести.
Както „Кулабергс“, така и „Тора“ са преминали през тази буря без големи щети, свободни да насочат вниманието си към това, което бизнесите обикновено правят – стремеж към растеж.
Значително предизвикателство за младата винена индустрия на Швеция е продуктите й да достигнат до потребителите по целия свят. За разлика от Франция и други традиционни лозарски страни, държавна подкрепа не съществува. Винарните са строго регулирани и не могат да продават директно на потребителите поради държавния монопол върху продажбата на алкохол.
„Правителството все още не вижда възможностите на винарската индустрия. Политиците не се интересуват, защото все още възприемат алкохола като социален проблем“, посочи виненият журналист и критик Микаел Мьолстад.
Винопроизводителите се надяват, че това ще се промени с разширяването на лозята. Въпреки че засадената площ с лози нараства бързо, тя е само около 150 хектара – доста малко число в сравнение с почти един милион хектара в Испания и повече от 800 000 хектара във Франция.
„Броят на бутилките, произвеждани всяка година, е много малък“, каза Хенрик Едвал, който управлява онлайн магазин за износ на шведско вино в чужбина. Продажбите му нарастват с 10 на сто годишно – потребителите са любопитни да опитат нещо ново, но се сблъскват с дълги и понякога безплодни периоди на чакане.
Източник Dir.bg
