Путин ще гледа отдалеч как БРИКС решава да (не) се опълчи на Запада
© Reuters
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
Как шепа държави с почти 3 млрд. население и създаващи една четвърт от световната икономика да оспорят западното надмощие?Звучи като лесен въпрос, а всъщност крие много уловки и събиращите се днес – почти всички – лидери на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, известни заедно като БРИКС, знаят това.Това са пет различни икономики, с различни интереси. Русия е поставена пред тежко изпитание от войната в Украйна и изолацията, откъснала я от иначе традиционни икономически партньори, Китай – от отзвука на слабите икономически показатели, будещи тревога за състоянието на втората световна икономика. Бразилия – от разнородните интереси на континента си и в международните отношения, между които опитва да лавира. Индия – от започналото в последно време ново сближаване със Съединените щати. Въпреки открито сърдечните отношения с Москва Южна Африка и Бразилия не искат да изгубят напълно Вашингтон.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
Все пак пред тях има две важни задачи: да демонстрират единство и да протегнат ръка към Глобалния юг. „Призракът“ на НАТО разтревожи Китай с протегната ръка на ИзтокКолко здраво да хванат ръката, която ще открият обаче? Спорът между съперниците Китай и Индия – най-многолюдната авторитарна държава и най-многолюдната демокрация в света – в блок, в който решенията се вземат с консенсус, може да обрече превръщането на БРИКС в „незападна“ алтернатива на Г-7.Това няма да е изненада; обединението вече 15 години не успява да преврърне нарастващата си икономическа мощ в политическа. Ако все пак правилния подход, това би била нова възможност да стане значим съперник на Запада. Поне на думи част от петте държави няма да възразяват да създадат това впечатление до четвъртък.С Путин, но без ПутинГрупата BRICS представлява повече от 40% от световното население и около 26% от световната икономика и предлага алтернативен форум за страни извън дипломатическите канали, смятани за доминирани от традиционните западни сили. Нейното влияние и икономическа тежест карат повече държав да се присъединят към нея. Въпросът е кои държави биха били допуснати.На 15-ата си среща на върха в Южна Африка (ротационен председател до края на годината) лидерите се събират очи в очи за пръв път от коронавирусната пандемия насам.Всички без руския президент Владимир Путин. Външният министър Сергей Лавров ще представлява Русия и ще участва редом с китайския президент Си Цзинпин, бразилския Луиз Инасио Лула да Силва, южноафриканския колега, домакина Сирил Рамапоса, и индийския премиер Нарендра Моди.Путин ще присъства само виртуално, след като през март бе издадена заповед за арестуването му от Международния наказателен съд (МНС) в Хага. Южна Африка е страна по статута на МНС и ако Путин се появи, би била длъжна да го арестува. Това означава, че докато Путин се надява да заложи на БРИКС, за да покаже, че страната му не е изолирана заради войната в Украйна, той не може да посети дори „страна партньор“ срещу тази изолация. © Reuters Руският президент Владимир Путин с южноафриканския колега Сирил Рамапоса в Санкт Петербург, 29 юли 2023 г. За разширяването на БРИКС може да има спорове, но лидерите със сигурност искат най-малкото Глобалният юг да ги наблюдава: покани са получили 67 лидери от Африка, Латинска Америка и Карибите. В списъка с поканените са Новата банка за развитие (до неотдавна Банката за развитиие на БРИКС), генералният секретар на ООН и други.Впрочем желаещ да участва имаше и от Запада: това бе френският президент Еманюел Макрон. Заради позицията му за войната в Украйна обаче Русия отхвърли идеята.Геополитическа амбицияЮжноафриканският външен министър Наледи Пандор каза в изявление миналата седмица, че страните от БРИКС искат да покажат „глобално лидерство в посрещането на нуждите… на по-голямата част от света, а именно… развитието и включването на Глобалния Юг в многостранни системи“ – завоалиран удар срещу господството на Запада.Китай обаче иска да стигне по-далеч: БРИКС да стане пълнокръвен съперник на Групата на седемте (Г-7), алтернатива на западната помощ за развитие, да „реформира глобалните системи за управление (за) да увеличи представителството… на развиващите се страни и нововъзникващите пазари“.Тезата на Пекин е, че политическият съюз ще подсили колективниия глас на БРИКС в света. Ню Делхи обаче оспорва тази идея, като предпочита необвързаността на обединението. Претория внимава, като заявява, че е „напълно погрешна“ тезата за „антизападниия“ елемент в разширяването на БРИКС.Индия, ротационен председател на Г-20, смята и че „политизирането“ на БРИКС, ангажиращо Глобалния юг, ще превърне обединението в клуб, служещ основно на китайските интереси в противопоставянето на Запада. Обратно, азиатският гигант предпочита чрез бързото разширяване да покаже, че развиващият се свят горещо го подкрепя. Но дори въпросът кой още трябва да влезе в клуба е предмет на спорове.“Отворен“ клуб?Насред дискусиите за глобалната геополитика, търговията и инфраструктурата, редица теми може да се отстъпят на заден план пред една от по-спорните: разширяването. Поне 23 страни са изявили интерес към подобна стъпка.Сред желаещите да влязат са куп държави: от Венецуела и Аржентина, през Етиопия и Египет, до Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабск емирства. Те обаче са разнородни, колкото са разнородни позициите в БРИКС.Разширяването изкушава някои от държавите, но за него няма единодушие. С каква процедура ще се осъществява? Какви да са критериите? И не по-маловажно: на кои държави да се каже „да“? Целта на разширяването на БРИКС е нов баланс в световния редДвижещата сила зад искането за експанзия е Китай, гледащ на себе си като способен да обедини мнозина в Глобалния юг срещу Съединените щати в хода на вихрещата се надпревара. Зад тази позициия е Русия, която търси вратички от изолацията от Запада други страни след войната в Укарйна, но не и Бразилия, която смята, че не е време (а всъщност не иска разширяването да намали тежестта ѝ в блока). Индия предстои да вземе страна. Южна Африка е продукт на първото разширяване, когато БРИК става БРИКС през 2011 г., едва две години след първата им среща в Екатеринбург, но за момента остава и последната присъединила се.За Претория са особено важни тъкмо африканските страни, сътрудничеството с които интересува БРИКС и в частта за взаимодействие с Африканската континентална зона за свободна търговия, най-голямата по брой участници и население. Повече африкански членове на БРИКС биха били добре дошли; „БРИКС и Африка“ е и тематичният ъгъл на настоящата среща.Според „Файненшъл таймс“ все пак може да се стигне до покана на няколко държави като Саудитска Арабия, Индонезия и Аржентина. Критериите, които ще направят тези или други страни подходящи, ще се обсъдят до четвъртък: например минимално население или брутен вътрешен продукт или готовност да се работи с банка NDB.ПариОчаква се групата също така да обсъди как да стимулира набирането на средства и кредитирането в местна валута в рамките на Новата банка за развитие, NDB, известна дълго като Банката на БРИКС. Използването на местна валута ще помогне за намаляване на риска от въздействието на валутните колебания, каза министърът на финансите на Южна Африка Енох Годонгвана.Дедоларизацията може да е трудна задача, особено предвид, че предлаганото от NDB финансиране е далеч под мащабите, предлагани от Международния валутен фонд и Световната банка. Така например, за десетилетие NDB е одобрила финансиране за 33 млрд. долара – около една трета от предлаганото от Световната банка само през миналата година.Банката не може да обсъжда засега и плана за собствена залута на БРИКС, който предлагаше Бразилия, а Русия подкрепи по-рано тази година като алтернатива на зависмостта от долара. Домакинът Южна Африка заяви, че за момента обсъжданията не са на масата. Противник на предложението отново е Индия, която предпочита да се намерят начини за увеличаване на търговския обмен в националните валути. © Reuters Доларът поскъпна спрямо валутите на нововъзникващите пазари, откакто Русия нахлу в Украйна и Федералният резерв започна да повишава лихвените проценти, за да се бори с инфлацията в началото на 2022 г., което направи обслужването на дълга в долари по-скъпо за тези страни. Китайският парламент одобри създаването на „банката на БРИКС“NDB също се разширява и срещата на върха може да се превърне в ключова платформа за привличане на повече страни-членки. Бангладеш, Обединените арабски емирства и Египет се присъединиха към банката от 2021 г. насам. Уругвай е част от процеса на присъединяване, докато Алжир, Хондурас, Зимбабве и Саудитска Арабия изразиха интерес.Съгласие между страните засега има около по-символични стъпки, макар и с глобална заявка – като създаване на нова рейтингова система за универстите, за която, според Москва, е дошло времето.Разделенията в блока, ако не бъдат преодолени, ще напомнят за думите на икономиста от „Голдман Сакс“, създал термина БРИК през 2011 г., Джим О’Нийл:Освен че създадоха Банката на БРИКС… е трудно да се разбере какво е направила групата освен да се среща всяка година.Джим О’Нийл, икономист
Източник Dnevnik.bg